Открито писмо от КК Варна

Днес от КК Варна ни изпратиха писмо, адресирано до Българския колоездачен съюз, спортните клубове и медиите. Публикуваме го дословно:

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

БЪЛГАРСКИЯ КОЛОЕЗДАЧЕН СЪЮЗ

ЕВГЕНИЙ ДИМИТРОВ

КОПИЕ: УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

БЪЛГАРСКИЯ КОЛОЕЗДАЧЕН СЪЮЗ

КОПИЕ: КОЛОЕЗДАЧНИТЕ КЛУБОВЕ

КОПИЕ: БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

  

О Т В О Р Е Н О  П И С М О

 от Тони Торосов

треньор в Колоездачен клуб „Варна”

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

Едва ли на някого му харесва как изглежда българското колоездене в момента – посредствени резултати, лош имидж, постоянни скандали, липса на идеи и перспектива за развитие. Целта на настоящото писмо е да споделим нашето виждане за причините за сегашното състояние и евентуалните пътища за постепенно нормализиране на спортно-състезателната дейност.

Първо трябва да си припомним защо съществуваме всички ние. Каква е целта на цялата тази система на елитния спорт с всичките ѝ клубове, федерации, мениджъри, президенти, треньори, спонсори, министри, държавни и общински чиновници? Целта ѝ е да произвежда елитни състезатели. Което значи състезатели от световна класа, способни да се борят с най-добрите в света. Способни на призово класиране на европейско, световно първенство или олимпиада. Всеки треньор всъщност работи това: опитва се да направи поне един елитен състезател. Всички останали дейности на клубовете и на Българския колоездачен съюз, като събиране на групи за работа с деца, организиране на състезания, избори на ръководства и национални треньори и т.н., би трябвало да са средства за постигане на основната цел.  И точно при постигането на тази основна цел всички ние, които работим в колоезденето, се проваляме безусловно. От много години българското колоездене не е произвело нито един състезател от световна класа. Погледнато отстрани всъщност изглежда, че сме забравили каква точно ни е работата и извършваме някаква странна и безсмислена дейност, чиято единствена цел е да се докопаме до обществен или спонсорски ресурс.

Следователно първото нещо, което всеки претендиращ да работи за родното колоездене трябва да направи, е да потърси отговор на следните въпроси:

• Защо българското колоездене се проваля в опитите си да произведе елитен състезател?
• Защо в последните години нямаме престижно класиране на олимпиада, европейско или световно първенство?
• Толкова ли сме безпомощни, че се радваме, когато българин просто участва в Джирото или Вуелтата, а за участие в Тура продължаваме да мечтаем?
• Защо държави като Полша, Словакия, Чехия, Украйна, Беларус, Турция, Гърция и т.н. успяват, а ние не.
• Какво трябва да направим, за да променим това състояние на нещата?

Ние не разбираме защо някой, който няма точен отговор на тези въпроси и дори не знае, че те съществуват, би искал да участва в управлението на българското колоездене. Но въпреки всичко с настоящото писмо ще се опитаме отчасти да им отговорим, а по този начин и да дадем някаква посока на мислене и на сегашното ръководство на БКС.

Веднага трябва да кажем, че отговори от типа „Няма пари” и „Държавата не помага” са доста повърхностни и не издържат на никакви по-сериозни аргументи. Първо, цялото българско колоездене (30-тина състезатели младша възраст, 20-25 старша и още толкова мъже) наброява толкова, колкото и един нормален европейски колоездачен клуб. И сега ако сравним бюджетите на този нормален европейски колоездачен клуб и на българското колоездене като цяло, веднага ще се окаже, че с повече средства от тях ние произвеждаме едно голямо нищо. Така че, докато се намираме в това състояние, не държавата, а и господ не може да ни помогне.

Ако трябва да дадем някакъв по-смислен отговор на горните въпроси, то нашето мнение е следното:

Както всяко друго производство, така и производството на елитни състезатели си има технология, има си свое know how. И по всичко личи, че ние просто не знаем или по някаква причина не спазваме технологията. Допускаме година след година и поколение след поколение едни и същи грешки, които неминуемо водят до един и същи резултат – посредствени състезатели. Така че всички изброени по-горе въпроси всъщност се свеждат до един основен: Как се създава елитен състезател?

При огромното количество литература по темата ние не считаме, че в наши дни въпросното know how е някаква тайна, поне що се отнася до нивото, на което търсим резултат – детско-юношески и младежки спорт. В най-едър мащаб и без да навлизаме в детайли, отговорът на горния въпрос изглежда така:

• Подготовката на един елитен състезател е дългогодишно, целенасочено, научнообосновано, планирано усилие.
• Правилното планиране на тренировъчния процес се базира на утвърдени и доказани в спортната наука принципи, основани на периодизация и цикличност на подготовката, на постепенно и последователно изграждане на целия спектър от качества, необходими за едно върхово постижение.
• Част от тези принципи са:

– Дългосрочно планиране на тренировъчния процес;- Контрол на спортната форма и насоченост на тренировъчния процес към върхово представяне в най-важните състезания за сезона;
– Подчиняване на целия тренировъчен план на спецификите на конкретното важно състезание, за което се подготвяме (шосе, писта, крос-кънтри; продължителност, релеф и т.н.);
– Съобразяване с моментното състояние на състезателите;
– Участие в състезания само с точно определена цел и като органична и планирана част от тренировъчния процес.

Така че първата  част от решението  на задачата, наречена Спасяване на българското колоездене, е всички ние да започнем да спазваме технологията, да спазваме принципите на подготовка и да не забравяме какво работим. Очевидно е, че в нашия случай абсолютно всички гореизброени принципи бяха нарушени при хаотичните и безсмислени действия на ръководството на БКС през изминалата година. И тъй като непосредствените ежедневни усилия по изграждането на състезателите все пак се полагат от треньорите, а работата на БКС е да им помага според възможностите си, то ние бихме отправили следните препоръки:

1. Незабавно (до края на ноември) създаване на Треньорски съвет, в който да участват треньорите на държавните шампиони на шосе, писта и планинско колоездене през 2016 г., които притежават необходимия образователен ценз, ръководени от един представител на спортната научна общност.
2. Треньорският съвет в сътрудничество с БКС до края на декември съставя проект на Спортния календар за 2017 г., включващ датите на Държавните първенства, както и  най-важните състезания за сезона, на които задължително трябва да се участва (европейски и световни първенства) и към които проектонационалните състезатели трябва да насочат подготовката си. За тези състезания БКС задължително трябва да осигури средства.
3. Треньорският съвет в сътрудничество с БКС до края на декември  определя  треньорите на националните отбори.
4. Треньорите на националните отбори в тясно сътрудничество с БКС и с личните треньори на проектонационалите до средата на януари определят и съставят план за участие на националните отбори за юноши и младежи до 23 години в  международни състезания, които да бъдат част от подготовката за европейските или световни първенства. Броят на тези състезания се определя и от бюджета на БКС.
5. На треньорско съвещание до края на януари се определя окончателният Спортен календар за 2017 г.
6. Треньорският съвет в сътрудничество с БКС до края на декември определя критериите за влизане в националния отбор. (Спортният календар задължително трябва да включва такива състезания, които да позволят на националните треньори адекватно да определят съответните отбори).
7. На сайта на БКС до края на декември да се публикува отчет за финансовото състояние на федерацията и проектобюджет за 2017 г. Считаме, че парите, с които борави БКС, и тяхното изразходване трябва да бъдат обществено достояние.
8. На сайта на БКС до края на декември да се изготвят и публикуват критериите, по които БКС ще помага на клубовете (велосипеди, материална част и т.н.). Тук е мястото да отбележим, че нашият клуб е получил  помощ в размер на 0 лв. от БКС през 2016 г., независимо че всички в КК „Варна” сами спонсорираме клуба си и работим безвъзмездно.
9. БКС да осигури задължителен допинг контрол за всички държавни първенства.

Това, разбира се, са само тези неотложни и спешни задачи, без които няма как да започнем каквато и да е смислена и целенасочена работа. Дългосрочното излизане от сегашното състояние изисква доста повече усилия и ние се надяваме, че ще имате капацитет, енергия и желание да го осъществите.

18.10.2016 г.

гр.Варна