Както ви съобщихме по-рано тази седмица, трима българи взеха участие в последния кръг от Световните ендуро серии във Финале Лигуре, Италия. Сред тях само Добромир Добрев имаше достатъчно късмет (наред с добро каране, разбира се), за да завърши това тежко състезание. Не може да се каже същото за предишния кръг обаче, във Валберг, Франция, където Добри също бе записан сред участниците, но контузия по време на тренировките му попречи да кара в самото състезание. Сега, след завръщането си в България, състезателят от велоклуб Enduro Warriors (който е и едно от главните действащи лица зад някои от ендуро състезанията в България) обобщи накратко впечатленията и преживяванията си от тези два старта. Благодарим му, че ги сподели и с читателите на МТБ-БГ!
Винаги съм имал огромно желание да участвам в Световните ендуро серии – още от самото им начало, и тази година обстоятелствата успяха да се наредят в положителна насока и в един момент се оказах записан за двата последни кръга – във Франция и Италия.
За Франция тръгнах сам, подготвен с всичко необходимо откъм епипировка, като бях преоформил и буса в импровизиран кемпер, за да спя в него. Френският кръг определено ми беше много по-интересен от този в Италия, тъй като бях чувал и гледал много преди това за събитието Enduro du Portes du Mercantour и нямах търпение да карам там. Пристигайки, веднага бях очарован – Валберг, китно малко курортно градче високо във Alpes-Maritimes, с невероятни гледки, гостоприемно посрещане от страна на организаторите и перфектно организирана зона за състезателите с места за къмпиране, ток, вода и душове на разположение.
Валберг
Валберг – старт-финалната зона
Първи ден тренировки
Тренировките започнаха още в сряда следобед, като имаше организиран транспорт за изкачванията (срещу допълнителна такса, разбира се). Успях да карам по два от етапите и направо крещях от кеф – теренът изключително много ми допадна – тесни, естествени пътеки, които бяха хем пипнати, хем оставени да се дообразуват от самото каране по тях на места, преминаващи през всякакъв тип терен – от скалисти алпиийски участъци, през букови гори с по-лепкава почва, до пресни линии с много корени в меките торфени почви в боровите гори, безкрайно много технични и бързи завои, стръмни скални улеи и цял един етап в една изключително специфична за района зона, наречена Terres Grises – естествено образувани свлачищни хълмове и каньони от сиви плоски шистови камъчета, с много специфично сцепление.
За голямо мое съжаление обаче още на първото спускане при тренировката в четвъртък, на един бърз прав участък се разконцентрирах за момент и предницата поднесе при една бабуна и набързо се оплетох в колелото и храстите. При падането седалката се вряза много силно в задната част на бедрото на десния ми крак и моментално изпитах брутална болка и не можех повече да стъпя с тежест на този крак. От там последва бедстващо слизане до края на етапа и насочване към лекарска помощ. Тук организаторите отново показаха много добро отношение – закараха ме с кола обратно до града и ми уредиха преглед при селския доктор, тъй като другите бяха по етапите от състезанието. Въпросният лекар доста ме уплаши, тъй като веднага като ми видя крака, каза че съм бил скъсал мускул и абсурд да карам повече… Аз усещах, че е доста зле, но се надявах за друго. Вечерта отидох на преглед при екипа от остеопати, които правеха безплатни консултации и манипулации за състезателите, масажираха ме, облепиха ме с кинезитейп и казаха да пробвам да карам на другия ден. Сутринта усещах крака си двойно по-голям и тежък, опитах се да карам, но едвам стоях прав на колелото и болката при друсане или подпиране беше непоносима. Вечерта след консултация с остеопатите се разбра, че кракът ми е доста отекъл и явно има нещо сериозно и е по-добре да не карам (не че можех!). Предписаха ми минимум 10 дни за възстановяване с почивка…
И така, поразен от изключително голямо разочарование и яд, от сриването на всички планове, надежди, усилия, подготовка и средства, заложени на това пътуване, останах да си почивам и да гледам състезанието с една единствена мисъл – дано се оправи поне малко този крак, за да мога някак да карам в Италия…
Плановете ми за каране из Френските Алпи пропаднаха и следващите 2 седмици прекарах в доста почивка и къмпиране по всякакви интересни места, както и опити за преглед на ехограф, за да установя пораженията на мускула ми, който доста започна да посинява и отокът да слиза към коляното и прасеца. Като дойде време за Италия, въобще не се чувствах готов, тъй като не можех дори да си обуя чорапите и да си вържа обувката, но с малко помощ от Боби Крумов, които ми сложи кинезитейп, и с постепенно раздвижване и леко каране усетих, че все пак ще успея да карам. В Италия се бяхме събрали доста забавна дружина и тренировките преминаха доста приятно и с положителна енергия пристъпих към състезателните дни.
Тук нещата изглеждаха доста по-различно от Франция – теренът беше съвсем друг, малко еднообразен във всички етапи – стръмни скалисти пътеки, с тесни технички завои, изключително сухо и прашно, нямаше много въртене в етапите, с изключение на един, но имаше дълги трансфери, които ме плашеха заради контузията.
Старт та етап 5
Старт на етап 6
Обобщавайки моментите от последния кръг на Световните ендуро серии, бих споделил следното:
Състезанието беше трудно, но в никакъв случай невъзможно; имаше дълги и изморителни трансфери, но етапите си заслужаваха – технически и физически трудни, но мега забавни за каране! Съмнявайки се в началото, че контузеният ми крак ще издържи 2 дни тренировки и 2 тежки състезателни дни, подходих доста предпазливо към етапите и реших да карам за кеф и просто да финиширам.
Изводите са: нивото е високо, но не чак толкова недостижимо – със системни тренировки, положително отношение и каране по други подобни събития, добрите резултати ще са налице!
Благодаря на всички за подкрепата и по специално на:
Pulse cycles за невероятното колело, което се чувстваше в свои води по всяко от тежките препятствия на които го подложих!
Боби Крумов, че се погрижи така добре за крака ми и успях да карам!
Камен Недков за техническата подкрепа, готвенето, шофирането, помощта с накладките на буса 😀 и хилядите забавни моменти!
Иван Колев за позитивната енергия и подкрепа!
Момчил Добрев и Станислава Тодорова, че вярваха в мен и направиха хиляди неща, за да се чувствам добре!
Добри, Боби и Ванката на старта на EWS
Много ме е яд за Ванката и Боби, които не можаха да финишират и искам да пожелая на всички ни много повече късмет и здраве отсега нататък; желанието и способностите са налице и вярвам, че ще успеем!
