Каквото и да си говорим, каквито и промени да бяха направени по етапите, витошкото ендуро за мен си остава и тази година най-трудното състезание в тази дисциплина. Вероятно на всяко от другите места, които са били домакини на такива надпревари, може да се намерят също толкова трудни и изстискващи етапи, но тук не е нужно изобщо да се търсят – по-трудното сякаш е да се намерят някакви по-лесни варианти, защото трудните са съвсем естествени.
В събота си говорехме с Тони Настев (Ram Bikes) при една почивка по етап №3 (от заслон „Ушите“ към хижа „Момина скала“) и той сподели, че е сложил на колелото си DH гуми. На учудения ми възглас той отговори „Е това е Витоша, знаем си я“. 200-300 метра преди това място съотборниците му все още сменяха пълен комплект вътрешни гуми. Тонката също, по ирония на съдбата, не остана незасегнат от добре познатата му планина – в неделния ден на същия този трети етап някакъв камък отнесе дерайльора му и това вероятно го лиши от шансове за първото място в категория 30+, макар че тя е толкова оспорвана, че победата на човек като Андрей Балевски (All Mountain) нито е учудваща, нито е случайна.
Докато сме на тема гуми, в двата дни аз лично видях сметката на 2 бр. безкамерни гуми – до този момент нямах такова постижение за всичките 2-3 години, откакто карам с такива. Каплите ми, които до този момент нямаха нито едно подбиване след няколко месеца каране, вече имат няколко. За такива терени си говорим…
За 2016 г. организаторите бяха направили значителни промени в маршрута – за мен лично не просто към по-добро, а към много по-добро, защото самата последователност на етапите бе много добре оптимизирана. Започнахме с кратко придвижване от Бояна към Драгалеци, откъдето с лифта се качихме до Бай Кръстьо. Първият специален етап бе свръхзвуков – приятна, не много трудна пътека, предразполагаща към летене като в тунел, дори и когато беше мокра. Придвижване от Симеоново до Драгалевци и второ качване с лифта, този път до Голи връх. Специален етап 2 по трасето за спускане до Бай Кръстьо е страхотен за каране, ако някога успеем да го улучим сух по време на състезание. В кално състояние познатото бедстване от 2015 г. се повтори, но все пак имахме доста повече сили да се справим с тези тежки условия. Оттам изкачването отново до Голи връх и малко над него – до заслон „Ушите“ – беше на самоход. Доста тягостно и безкрайно въртене по пътя към Алеко, но това си е част от дисциплината и няма място за хленчене. Трети специален етап този път включваше много по-малко изкачване, но пътеката на места е толкова спъната и технична, камъните по нея са толкова много, че в края някои от нас разчитаха вече изцяло на окачването на велосипеда, за да обира неравностите – ръцете и краката се бяха превърнали в парещи, сковани придатъци, отказващи да работят по предназначение. Четвъртият етап от Плюещата чешма към Бояна също включваше нови участъци – един в горната и един в долната част, така че да завършим при първите къщи на квартала.
Всички тези пътеки са изключително добри за каране, но когато човек трябва да ги мине наведнъж, без почивки, изпитанието е сериозно. Аз лично нямах етап под 7 минути – издръжливостта е сред ключовите фактори в подобен формат. Велосипедът също е от голямо значение при пътеки като витошките и затова отправям специално благодарности към Oryx Cycles, задето тази година ми предоставиха за подобни цели велосипеда T-140 – в сравнение с 2015 г., сега пак ми беше трудно (физически), но имах много по-добър контрол, много повече увереност и в крайна сметка изпитах удоволствие от карането, наред с умората от тежкия ден.
Както вече сте подразбрали (а ако живеете в София и пряко усетили), дъждът не подмина и второто издание на Home Mountain Enduro. Вероятно това е основната причина за не особено големия брой реални участници, въпреки стабилния предварителен интерес към събитието. Много хора достигнаха предела на възможностите си през 2015 г. в подобни условия и може би се поуплашиха от мрачните прогнози. Те пък не се реализираха в цялост, т.е. реално по време на карането не ни валя дъжд, а и преди това засушаването бе дълго, така че повечето пътеки попиха влагата доста бързо и позволиха приятно каране с леко хързулване тук-там. Разбира се, DH-етапът си беше кораво преживяване, оцеляване или както щете го наречете, но като цяло минахме между капките.
В края искам да отделя един абзац за похвала на организаторите, който би бил достоен и за начало на статията. Home Mountain Enduro бе едно перфектно организирано състезание, доколкото изобщо нещо, организирано от хора, може да е перфектно. Напоследък все по-рядко коментирам организацията на събития, защото това е твърде субективна тема, но в случая мисля, че изразявам не само моето мнение. За неделя всички получихме стартови времена за всеки етап + времето за преминаване на трансферите и този график бе спазен до секундата. Имаше хора, които не успяха да стигнат навреме за стартовете си и получиха наказанието си под формата на отчитащ хронометър, т.е. закъснението се добавяше към състезателното им време. На повечето ключови места имаше маршали – мен лично един такъв ме върна достатъчно рано от сгрешена пътека още в първия етап. Маркировката бе добра, въпреки усилията на добронамерени туристи в обратната посока. Състезанието приключи навреме, с добро настроение – на участниците им остана време да пият по бира преди награждаването, да разпуснат и да се насладят на приятното следобедно слънце, без да бързат за прибиране. В събота Concept Creative бяха изправени и пред кризисна ситуация, защото изненадващо се оказа, че лифтът няма да работи, така че те в движение организираха бусове и платформа за извозване на участниците и всеки успя да си направи планираните спускания. Изобщо, много добра работа и се надявам все повече състезания да са така организирани!
Няма да преповтарям класирането, защото можете да го видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2016/4246-events-bg-2016-home-mountain-enduro-results. То е плод на много изпитания, много обрати, дори и на леки разочарования, но като цяло това е писмения и числов завършек на един хубав и труден ендуро ден в домашната (за столичани) планина.
Снимките в статията са предоставени от организаторите. Техен автор е Анастас Търпанов.
