Това беше най-трудното каране в живота ми! Казвам го без преувеличение или излишен патос и имам предвид трудно като комбинация от няколко фактора, не само като натоварване, макар че не си спомням някога от някакви си 20 км каране да са ме боляли толкова мускули по тялото. Особеното в това ендуро състезание беше, че пътеките, които и на сухо бяха доста технични и трудни, в мокро/кално състояние просто бяха над възможностите ми и борбата с тях (а и със себе си на моменти) бе изтощителна. Не мога да кажа, че карах – по-скоро оцелявах в тази надпревара – физически, психически, и дори технически.
Нямаше да ви занимавам с личните си преживявания, ако не бях убеден, че и много от другите участници са ги споделили. Фактът, че от 70 стартирали (при стотина предварително записани) около 20 отпаднаха по една или друга причина (най-често падане с контузия или технически проблем), говори достатъчно красноречиво за безмилостния характер на състезанието. Аз поне такава „касапница“ (с уважение към Миланката, който бе един от най-бързите в моята категория, но не успя да кара в четвъртия етап заради тежко падане в третия) не си спомням да е имало в друго МТБ събитие.
В личен план спирам дотук, защото ако кажа нещо повече, може да бъде разбрано погрешно. Мога единствено да изкажа възхищението си към хората, които не просто го завършиха, а успяха да карат с хъс, увереност и издръжливост, и особено към тези, които заеха челните места – ще се върна към тях след малко.
Преди това, ако не сте разбрали, ще си позволя да обобщя, че от гледна точка на техническа сложност това беше най-трудното ендуро състезание в България до момента. Трасетата за спускане, които съставляваха трети и четвърти етап, бяха сериозна хапка за всеки с по-късоходов велосипед и неподходяща геометрия, но още първият етап, който включваше няколко минути въртене и изкачване, подложи на истинско изпитание издръжливостта на участниците. Най-бързите го минаха за около 14 минути, но мнозина караха и над 20 – сами можете да си представите какво е да караш толкова дълго, без спиране, по труден и техничен терен. В този смисъл евентуалните критики, че последните два етапа са били чисто спускачески и са дали предимство на хората с такива велосипеди (имаше ги доста), не са съвсем основателни по две причини: първо, пътеки с подобна трудност се срещат в международните ендуро състезания, така че ако искаме да гоним по-високо ниво, хубаво е да има и по някоя такава надпревара; второ, в началния етап хората с по-леки велосипеди, повече предавки и достатъчно сила в краката имаха отчетливо предимство, позволяващо спечелване не просто на секунди, а на минути преднина, и много от тях го използваха по най-добрия начин. Факт е, че във всички категории спечелиха именно карачите с ендуро/АМ велосипеди. Единственото изключение е при юношите, по простата причина, че повечето записали се там бяха от контингента на спускачите. Впрочем, ако DH състезателите имаха някакво реално предимство в трети и четвърти етап, то се дължеше най-вече на това, че повечето от тях познаваха трасето и линиите по него добре, за разлика от редовите участници, които по-рядко карат по тези пътеки. Но пак казвам – добрите умения в спускането и DH-велосипедът не бяха достатъчни за крайната победа в Home Mountain Enduro.
Още преди уикенда, при обявяването на маршрута и специалните етапи, написах, че това състезание ще излъчи достоен за голямата награда в него победител. Наградата, осигурена от Lidl, главен спонсор на събитието, е участие във финалния кръг на Световните ендуро серии, а българинът, чието представяне ще следим там, е Иван Колев от отбора на Ram Bikes! С най-добри времена в първи и втори етап и с второ място в трети и четвърти Ванката отново доказа, че е нечовек!
Впрочем иска ми се да имаше двойна награда в това състезание, защото Добромир Добрев (Enduro Warriors) през целия сезон е най-сериозният конкурент на Ванката и завърши четирите етапа с по-малко от минута изоставане. На фона на подобни разлики между някои участници в отделните етапи, борбата между двамата най-добри ендуро състезатели през 2015 г. бе наистина оспорвана.
Трети при мъжете се класира Стивиан Гатев (Go Ride Kona) – един от най-добрите спускачи в България, карайки именно с DH велосипед. Не е учудващо, че той даде най-добри времена в трети и четвърти етап, но е достойно за уважение, че показа достатъчно сила и издръжливост в първия, за да има изобщо шансове за подиума.
Другата категория с много участници бе Мъже 30+, където отново представител на Ram Bikes, Антон Настев, оглави класирането и отново това се дължеше на комбинацията от сила и издръжливост в първия етап, скорост във втория и отлични умения за спускане в трети и четвърти, което не позволи на съперниците му с DH велосипеди да наваксат. Сред тях бе и съотборникът му Камен Недков, който зае второто място – макар че рядко се появява по състезания напоследък, той очевидно не е забравил как се кара бързо и агресивно. Трети остана Андрей Балевски (All Mountain).
Както казах, групата на младежите бе съставена предимно от младите ни надежди в спускането, така че почетната стълбичка не изглеждаше по-различно, отколкото в DH състезание. Най-бърз бе Теодор Мавродиев (Vivo), следван от Валентин Тенев (Ram Bikes) и Лъчезар Савов (Gravity). И отново първият етап бе решаващ – именно там младежът от Петрич натрупа достатъчна преднина, която съперниците му от София, дори да познаваха по-добре трасетата за трети и четвърти етап, не успяха да стопят.
При Мъже 40+ Петър Тачев (Крива спица) отново бе най-бърз, като и тук си пролича предимството на подходящия за тази дисциплина велосипед. Пешо и втория в класирането, Апостол Саръиванов, си размениха по две етапни победи, като Апостол (с DH велосипед) взе трети и четвърти етапи, но това не бе достатъчно след няколко минути изоставане в първия. Трети в тази най-старша категория завърши Петър Савов (Old Mad Men).
Най хубавото при категорията на жените (освен те самите, естествено) е това, че и трите участнички, дръзнали да стартират в това нечовешко състезание, го завършиха без контузии, преминавайки и четирите етапа. Най-бързо го направи Магдалена Русева (Life Cycle – Кръговрат), която с втора поредна победа в ендуро надпревара се очертава като най-сериозен претендент и за крайна победа в сериите. Втора завърши Йоана Начева (Riders United), а трета остана Мария Баева-Петрунова, за която това бе първо участие в подобно състезание.
При хората с твърди велосипеди (горко на тия мазохисти!) най-бърз бе Димитър Мънев (Drag Zone).
Като стана дума за Българските ендуро серии, в които Home Mountain Enduro се явяваше трети кръг, временното класиране в тях търсете до няколко няколко дни на адрес: https://race-series.com/ranks
Пълното класиране от състезанието на Витоша изглежда така:
