МТБ-БГ на 15 години

Изминаха точно три петилетки от онзи паметен 1 юни през 2001 година, когато МТБ-БГ официално се появи в интернет пространството. Дали сме ги преизпълнили като в текезесарски лозунг, или сме забуксували като комунистическа реалност, е много трудно да се каже. Истината е, че през тези години липсваше каквото и да е стопанско планиране, партийното ръководство си правеше каквото иска, нещата ставаха както си щат, така че историческите оценки и съпоставки нямат особено стабилна основа.

Ако си позволя друга метафора, МТБ-БГ надрасна детската си възраст и се превърна в типичен тинейджър. И да… още не е излязъл от това състояние, характеризиращо се с непрестанни търсения, съмнения, промяна в настроенията, въпроси за бъдещето, трудности в ученето, интереси и залитания към какво ли не – такива бяха последните 3-4 години и макар че ми се иска да се похваля със зрялост, може би още е рано за това. 🙂 Труден е този житейски период, но човек рано или късно намира пътя си, а може би не само хората…

15 не е кръгло число, не е юбилей, така че няма да задълбавам нито в спомени, нито в оценки, нито дори в твърде много емоции, макар че всеки нормален човек си обича тинейджъра, независимо дали хлапакът е отличник, пакостник или нещо по средата. Ще използвам обаче повода да споделя едно-две неща, които за някого може и да прозвучат странно, отвлечено, сложно или скучно, но всъщност бележат голяма промяна в отношението ми към МТБ-БГ.

През тези 15 години много хора ми помагаха за сайта и надали мога да им се отплатя някога, някак. Приемал съм помощта им, защото освен че са ми лични приятели, знаех, че и те милеят за сайта, че са свързани с него емоционално. В същото време умишлено избягвах да приемам твърде много помощ, от твърде много хора, т.е. в повечето случаи не съм създавал и афиширал достатъчно начини и средства за принос от страна на общността около МТБ-БГ, защото винаги съм ценял чуждия труд и ми се струваше несправедливо хората да помагат, а само аз да се издържам от сайта. Чаках времето, когато ще мога да плащам хонорар/възнаграждение за всяка статия, за всяка снимка… чаках и не дочаках!

15 години след създаването на сайта информацията се произвежда, разпространява и потребява по коренно различен начин. Хората са в социалните мрежи, търкат сензорните дисплеи на мобилните устройства и разпространяват всяка новина, снимка или мнение на мига, безплатно, с когото пожелаят. Може би изпуснах доста влакове, но не съм от хората, които ще съдят младостта си – може да съм допуснал грешки, може да съм постъпвал глупаво, но щом съм го правил без съмнения в правилността на едно или друго, значи съм следвал пътя си. Добър или лош от днешна гледна точка, този път е довел до нещо и това нещо е МТБ-БГ.

За 15 години планинското колоездене в България също порасна, промени се, разслои се, модернизира се… Сигурно мога да пиша за тези промени с часове, но в случая важен е само един аспект – МТБ-БГ, като медия, списвана основно от един автор, вече не може, чисто обективно, да обхване всичко интересно, всичко актуално, всичко важно. Това не е някаква драма, а просто констатация, която води до два основни варианта за бъдещето на сайта. Единият вариант е той все повече да заприличва на блог, харесван от едни, не толкова от други, разработван и поддържан като съдържание основно от един човек и отразяващ фокуса на този автор към едно или друго в МТБ-океана. Другият вариант е сайтът да продължи да бъде колкото се може по-всеобхватна медия за планинското колоездене (особено в България), но в днешни условия това може да стане само с помощта на аудиторията, със съдържание (статии и снимки), създавано от много хора и споделяно чрез МТБ-БГ заради идеята, заради общността, и да… безвъзмездно, защото няма какво да се лъжем, при всичкото скитане из планините на България, още не съм открил нито диамантена, нито дори златна мина. 🙂

Ако трябва да съм честен, дори нямам предпочитания към единия или другия вариант. Всеки си има предимства и недостатъци, а пък аз винаги съм вярвал в естествения ход на нещата, т.е. който и вариант да е факт след няколко години, предпочитам той да е плод както на собствените ми нагласи (като създател, редактор и основен автор), така и на желанията/нуждите на аудиторията. Всеки бизнес се нуждае от план, но не искам (а годините доказаха, че и не мога) да гледам на МТБ-БГ само като на бизнес – за мен той е нещо много повече и нещо толкова хубаво, че бих живял с него дори и ако ми е само хоби, а не източник на доходи.

С оглед на всичко това, искам на петнадесетия рожден ден да ви кажа нещо съвсем простичко. Занапред, ако искате някое късче информация, създадено от вас, да бъде налично и в МТБ-БГ, да достигне до повече хора, обединени от страстта към планинското колоездене, добре дошли сте да го споделите. Може би сте открили нов маршрут и искате повече хора да го пробват? Може би сте направили хубави снимки и бихте се радвали и други да ги видят? Може би искате да разкажете за някое каране, да споделите интересен видеоклип, да опишете участието си в състезание? Може би искате да напишете обективни и обосновани впечатления от някой продукт? Десетки хора споделят тези късчета информация в социалните мрежи, така че вероятно биха я споделили и тук, ако знаят, че е добре дошла. Разбира се, в момента нашият сайт технически е много назад от модерните места като Facebook например – ще се опитам в следващите месеци с верни приятели да преодолеем това изоставане (доколкото изобщо е възможно), но още в следващите дни ще опиша в отделна статия няколко простички и достъпни за всеки възможности да се превърне в сътрудник на МТБ-БГ, ако желае. Пък след още пет години, за юбилея, ще видим какво е излязло от нашия тинейджър… 🙂

А знаете ли кое е най-хубавото? Че докато четете тези редове и се чудите положително ли да ги възприемете, или не съвсем, аз ще съм с колелото по някоя хубава пътека и няма да мисля за нищо друго, освен за вятъра в ушите, приятелите и природата около мен. Подарих си един ден каране по случай петнадесетата годишнина на сайта, но той е един от многото, един от хиляди такива дни, които „откраднах“ покрай МТБ-БГ. Ако приемем, че скритият, може би дори неосъзнат житейски план е бил такъв, то трите петилетки са изпълнени и преизпълнени, а тружениците са готови за още! Така че най-сигурния начин да се виждаме си остава там, по пътеките…