Enduro Warriors Challenge vol.4 – (нещо като) репортаж

Навръх Великден по познатите (и непознати) пътеки в местността Ксилифор над Велико Търново се проведе за четвърти път състезанието Enduro Warriors Challenge. Преди няколко години това бе първото изобщо състезание в дисциплината ендуро и сигурно е вярно, че първата любов ръжда не хваща… всеки път сякаш преоткривам пътеките в района и макар че не липсваха трудности (и за мен, и за всеки друг участник, и особено за организаторите), чувството в края на състезателния ден е все така приятно.

Фактът, че за два дни не направих нито една снимка, говори достатъчно красноречиво за това колко плътна бе програмата откъм каране. Затова изказвам голяма благодарност към Петър Феодоров, който предостави на МТБ-БГ доста снимки от състезанието – може би вече сте ги видели в галерията. В следващите редове ще откроя няколко акцента, които ми се струват най-важни по отношение на този първи кръг от Българските ендуро серии, като се надявам чрез тях да добиете някаква представа за събитието.

Въпреки че почти съвпадаше с един от най-големите християнски и семейни празници, което вероятно е предизвикало транспортни и семейно-обяснителни проблеми за много от желаещите да се включат, записалите се предварително, а и дошлите на място, не бяха никак малко, което предвещава пореден интересен и оспорван сезон в тази дисциплина.

Някои от състезателите пристигнаха още в четвъртък и завариха смесица от сухи пътеки по някои от склоновете и влажни или дори кални трасета по други. В петък нещата все още изглеждаха така, но с отчетлив превес на сухите терени – само етап №5 все още бе доста влажен и на места хлъзгав. Организаторите бяха разнообразили добре познатите пътеки с нови участъци или цели нови отсечки, като най-важната промяна в това отношение засягаше трасето от хижа „Божур“ към манастира, което вече продължаваше и след него по широка и много бърза пътека. Така този етап, който и в предишните години винаги бе един от решаващите, защото комбинираше много равни части и въртене в началото с много технични и спънати участъци в горската част, сега стана и най-дълъг, като в долната си част изискваше смелост за летене „с триста“ между дърветата и издръжливост, тъй като на много места наклонът не бе достатъчен и се изискваше допълнително педалиране. Тренировките в петък преминаха под сиво, облачно небе, но без валежи и дори ръмежът вечерта не заплашваше с нищо перфектното състояние на повечето пътеки.

На техническата конференция организаторите натъртиха, че трябва да се вместим във времената, дадени за трансферните етапи, като за целта ни раздадоха и по една лепенка, на която те бяха написани. Затова в събота, още след старта, всички участници се движеха доста стегнато и без излишно размотаване достигнаха началото на първи етап, а след това и старта на втори (през манастира). Там обаче се оказа, че самите екипи за времеизмерването имат логистични затруднения с достигането на финала, така че се наложи да чакаме известно време, докато бъде даден стартът. Това като че ли сложи край и на стриктното следене на трансферните времена, защото при прехода между втори и трети етап придвижването се оказа изключително трудно, на места невъзможно…

Защо? Защото още преди да започнем карането по този най-дълъг етап, неприветливите облаци започнаха да напояват земята със ситен, но настойчив дъждец, което превърна не само етапа в истинско предизвикателство, но и трансферът след него, защото почвите в района са изключително лепкави и глинести, така че по някои от черните пътища колелата на байковете просто блокираха, затлачени с гъста и тежка кал. При спускането по втория етап проблемите бяха от друго естество – изключително хлъзгави камъни на 2-3 места и съвсем различно от тренировките, доста непредсказуемо състояние на долната, скоростна част, където в някои от завоите имаше влажни камъни и сцеплението бе под въпрос. И за да е напълно каръшки този етап (особено за по-бързите и добре каращи състезатели), по-късно се наложи той да бъде отменен, тъй като по време на състезанието апаратурата за времеизмерване на финала изгоря и много от участниците останаха без времена.

Мнозина се отказаха от надпреварата именно преди третия етап. Бутането/носенето в лепкавата кал под ситния дъжд им дойде в повече, а и перспективата да карат в същите условия, само че надолу, не криеше особено удоволствие. В този изпълнен с обрати и изненади ден обаче, това решение се оказа погрешно, защото когато се добрахме до старта на трети етап, там почвата бе суха и новините откъм склоновете над Ксилифор бяха повече от добри – в целия район на юг от манастира не бе паднала нито капка, пътеките бяха в перфектно състояние, даже по-добри от петък!

В трети етап пък имаше други перипетии. Когато стигнах там, няколко човека се връщаха обратно по трасето, за да направят повторно спусканията си. Оказа се, че заради някакви нелепи грешки в упътването на екипа за времеизмерване, той бе отишъл на стария финал, а етапът си имаше съвсем нова финална част, рязко отклоняваща се от основната пътека. Така че първите стартирали бяха финиширали на място, където нямаше кой да засече времето им и се наложи да положат допълнителни усилия за връщане към старта, докато апаратурата бъде поставена на точното място.

С това обаче проблемите в този етап не приключиха. Мястото, където новата финална част се отклоняваше със завой на 180° вдясно, се оказа недобре маркирано и много от участниците, макар да бяха видяли промяната при тренировките, пропуснаха тази отбивка и се наложи да се връщат повече или по-малко обратно (някои чак от стария финал). Аз лично не бях карал новата част, но затова много внимавах за нея и успях да я уцеля – в бързината не мога да кажа какво точно не беше наред с лентите, но завивайки надясно за момент се зачудих дали това е правилната пътека и интуитивно продължих по нея, което се оказа правилното решение. Мнозина преди мен обаче нямаха моя късмет.

Нататък състезанието протече без проблеми, освен за отделни състезатели, които претърпяха падания или технически проблеми и това опропасти доброто им класиране до момента. В този ред на мисли съм сигурен, че репортажът на всеки отделен участник би звучал различно – денят бе наситен с изненади (кои приятни, кои не толкова). Заради дъжда преди обяд и проблемите с трети етап графикът вървеше с известно забавяне, но то не се отрази фатално на програмата и около 18:00 часа повечето (а може би всички) участници вече бяха финиширали. Четвърти етап трудно би могъл да бъде в по-добро състояние, а петият бе изсъхнал значително, осигурявайки несравнимо сцепление през повечето време, но запазвайки и няколко секции с хлъзгави камъни или все още леко кални виражи.

За жалост нямаше как да дочакам награждаването, но спонсорите на събитието (Bike House, Jester, Ram Bikes, All Mountain, Camelbak, Nics, Greno, Велозона) бяха осигурили по нещо полезно за всеки от призьорите, а освен наградите, те могат да се похвалят с добро класиране в едно от най-трудните и непредвидими ендуро състезания до момента, което си е повече от добро начало на сезона за всеки от тях. Припомням ви, че резултатите публикувахме още в събота вечерта – можете да ги видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2016/4058-events-bg-2016-enduro-warriors-challenge-results.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>