В края на 2014 г. получих от Веломания за тестване един много интересен за мен продукт – най-новото поколение на модела Nobby Nic. Това е един от емблематичните модели на германския производител, стремящ се към максимална универсалност и насочен към най-широк кръг потребители, а аз бях карал само първото поколение, спрямо което тези нови гуми изглеждат много по-добре и това не е случайно – актуалният модел в известна степен наподобява шарката на Muddy Mary, а това е една от най-хвалените от гледна точка на сцепление гуми на Schwalbe, така че какво по-хубаво от това да видим нейно подобие, но в много по-лек вариант?
| Продукт: | Schwalbe Nobby Nic 2015 Трикомпонентен протектор Pace Star. Сгъваеми бордове. Олекотен каркас Lite Skin. |
| Размер: | 26×2.25 |
| Тегло: | 578/585 грама |
| Цена: | 60-70 лв. (точно тестваната от мен разновидност все още не се продава на българския пазар, но сходни варианти на модела са в посочения ценови диапазон) |
| Продължителност на ползването: | 8 месеца / 500 км |
| Продуктът е ползван съвместно с: | Велосипед Ram HT2, капли Mach 1 Karma Disc и Sumo Disc Husky |
| Други модификации на модела/продукта: | Nobby Nic се предлага в размери 26, 27.5 и 29 цола, широчини 2.1, 2.25 и 2.35 инча, и във варианти със защита на стените Snake Skin. |
Като стана дума за тегло, точно тази разновидност на Nobby Nic е една от най-леките, защото е с тънък каркас, наречен Lite Skin, без допълнителна защита на стените и с трикомпонентен протектор Pace Star, който е оптимизиран за леко търкаляне, износоустойчивост и ниско тегло, като цялостно е от смеси с по-голям дурометър в сравнение с Trail Star. Припомням набързо, че при трикомпонентните протектори на Schwalbe основата на бутоните е изградена от по-твърда каучукова смес, за да се осигури стабилност и по-лесно търкаляне, централните бутони са от по-мек материал, но все пак отпимизиран за ниско съпротивление и добра износоустойчивост, а страничните грайфери са от най-мека смес, за да имат по-добро сцепление. Затова още тук ще кажа, че тестваната от мен гума бе насочена повече към ХС каране и главно за такива преходи бе ползвана. Любителите на АМ/ендуро карането обаче е добре да се насочат към по-широкия размер 2.35 със защита Snake Skin и с по-мекия протектор Trail Star.
Да се върна към теглото обаче – за едната гума везната отчете 578 грама, за другата 585, т.е. можем да приемем, че средната стойност за този размер е някъде около 580 грама. Производителят е посочил 545 грама – възможно е да има и такива бройки, но дори 580 грама е отлично тегло за гума с голям балон и стабилни, сравнително високи грайфери.
Преди да продължа с изложението, трябва да направя задължителните (за мен) уточнения… Първо, заради трите размера колела на пазара, избрах да пробвам 26-цоловия вариант, защото единственият подходящ за ХС каране велосипед, който ми е постоянно под ръка (собственост е на брат ми), е с такъв размер. За жалост обаче това ми попречи да прехвърлям гумите на тестови велосипеди и така пробата се проточи по-дълго във времето. Поради факта, че въпросният велосипед е сглобяван с какви ли не части през годините, в някои отношения е малко странен – например задната капла Sumo Disc Husky е антика на 10 години, използвана преди това на DH велосипед, доста широка, здрава и тежка, напълно нетипична за лека гума като тази, но с това разполагах, няма как. 🙂 Впрочем тази особеност дори ми помогна да сравня размера на гумите върху по-тясна и по-широка капла, но нямаше съществена разлика – и в двата случая балонът е сравнително голям и посочените от производителя 57 мм се доближават до истината (шублерът ми отчете 56 мм). Важно е също да отбележа, че вилката на тестовия велосипед не е от най-работещите, което всъщност увеличава изпитанието за гумите, тъй като в повечето случаи само те трябваше да се грижат за сцеплението.
Както се вижда и с просто око, шарката на новия Nobby Nic е сравнително проста и доста агресивна. Използвани са бутони с правоъгълна или квадратна форма, като в централната и преходна линия всяка двойка долепени бутони се редува с друга двойка, които са по-раздалечени. Страничната линия редува три правогълни, напречно разположени и леко разминати бутони с един правоъгълен, надлъжно разположен. И двата вида са масивни, стабилни бутони, и са снабдени с надлъжни канали за повече контактни ръбове при накланяне на велосипеда т.е. при завиване. Централните бутони (долепените двойки) образуват очевидни редове за спиране, като имат и малък напречен разрез за още повече сцепление. Същото се отнася и за бутоните от преходната линия, но тяхната задача е поделена между спиране, завиване и търкаляне. Профилът на протектора е идеално заоблен (поне по моите критерии) – достатъчно плосък в централната и междинна част за добро газене и достатъчно извит в краищата (но не прекалено), за да осигурява стабилност при накланяне в завоите. Двата канала между страничните грайфери и междинната линия също изглеждат добре и предразполагат към смело накланяне при завиване. Не мога да си кривя душата и ще кажа, че още преди да монтирам гумите, шарката (чисто визуално и теоретично) в голяма степен бе спечелила доверието ми – оставаше да видя дали ще го оправдае в реални условия.
Тази година се случи без много дъжд и дори пролетните ми карания с тестовия комплект Nobby Nic бяха предимно по сухи терени, така че основните ми впечатления са от такива. Имаше и малки съприкосновения с кал – недостатъчни за категорично заключение, но все пак мога да кажа, че гумите се държаха предсказуемо и се почистваха добре дори от по-глинести почви, макар че с толкова високи грайфери е нормално да задържат известно количество кал между тях.
Въпреки агресивната шарка, Nobby Nic се търкаля учудващо добре на асфалт. Случи ми се да я покарам доста по такива пътища, така че се убеждавах в това многократно. Да, чува се леко „жужене“, но не усещах някакво сериозно съпротивление, като в случая я сравнявам предимно с АМ гуми с подобна височина на грайферите. Ясно е, че модел като Racing Ralph например ще се търкаля още по-леко, но и Nobby Nic се представи отлично като за вида си. Заслуга за това със сигурност има и ниското тегло на гумите, както и комбинацията от каучукови смеси Pace Star.
Според производителя гумата се представя най-добре на меки почви – в това няма нищо учудващо и мога да го потвърдя изцяло, макар че и в такива условия не се случи да я карам много. Ползвам обаче и впечатленията от брат ми – даже бях свидетел на една-две ситуации, в които гумата захапа в рохкава почва дори тогава, когато вече изглеждаше „изпусната“. Като цяло високите и достатъчно разредени бутони се забиват чудесно в по-меките почви и осигуряват много сцепление – и при завиване, и при спиране.
По важното за мен е, че Nobby Nic се справя доста добре и на чакъл, пясък, подвижни камъни. Тези настилки обикновено са сериозно изпитание за гумите, ще припомня отново и липсата на „помощ“ от страна на вилката, но въпреки това спирането в такива условия бе отлично, а завиването много добро – дори, когато се случеше леко да поднесе, предната гума го правеше напълно предсказуемо и контролируемо. Не си спомням случай да ме е изненадала, нито пък имам падане с нея. Вярно е, че не винаги я карах съвсем агресивно, защото все пак говорим предимно за ХС излети, но определено не ми липсваше увереност с тези гуми. На твърди почви и скали също останах с изцяло положителни впечатления.
Ако трябва да обобщя дотук, с шарката на новия Nobby Nic Schwalbe са постигнали успешно една много трудна цел – гумата завива добре, спира добре и се търкаля добре. Последното, разбира се, е с уговорката за този размер и този материал на протектора, но ако я купувах за мен, за АМ/ендуро велосипед, смело бих заложил директно на варианта 2.35 Snake Skin Trail Star TL Easy, тъй като той още по-пълно би отговорил на нуждите ми.
Като споменах съкращението TL Easy (Tubeless Easy), тестваните от мен гуми не бяха такива, но това не значи, че не могат да бъдат превърнати в безкамерни – просто производителят не гарантира, че това ще е толкова лесно и безпроблемно, колкото с модел, носещ това означение.
И понеже сме на тема конструкция на гумите, за мен много важен въпрос беше доколко са здрави стените на Nobby Nic с Lite Skin. Лично за себе си избягвам да купувам подобни тънкостенни и леки гуми, защото обикновено ги срязвам/късам още преди грайферите да започнат да се износват. Издържа ли на карането ми новият комплект с Lite Skin? И да, и не. Да, доколкото по стените нямаше разрези от остри камъни, корени или от прещипване до каплата. Пак ще кажа, че в повечето случаи гумите бяха карани по предназначение, т.е. по-леко, така че дори не си спомням дали съм имал с тях „змийско ухапване“ – по-скоро само спуквания от тръни.
Със задната гума обаче се разделих внезапно и изненадващо, с едно мощно „Бум!“, довело до следната картинка:
Това се случи по време на Обиколката на Витоша 2015 г., не карах аз, а брат ми и малко след Ярема, без никаква видима причина, задната гума гръмнала. За жалост, като участник в състезанието и след като по чудо и със съдействието на човек от контролния пункт брат ми си намерил някаква нова гума, та да завърши и да се прибере, нито се е сетил, нито е имало къде да прибере скъсаната, така че тя заминала в коша за боклук на Ярема и това ме лиши от възможността да я разгледам внимателно и да я върна за инспекция на производителя. Тъй като на мен лично за първи път ми се случва такова нещо, заех се да „разследвам“ случая с наличната информация. Гумата не беше с по-високо от предписаното налягане – брат ми е с нормално тегло и лично аз я напомпах с ръчна помпа преди състезанието на около 2.5 атмосфери. Вероятността гумата първо да се е скъсала от камък или клон по трасето и след това да се е отворила с гръм е минимална – първо, защото скъсването е точно до ръба на каплата, и второ, защото точно по Обиколката и то в тази ѝ част няма такива груби терени, където да се случи това. Първото ми предположение, когато видях снимката, беше за нащърбени ръбове по борда на каплата, които постепенно да са срязали гумата. Затова демонтирах новата външна гума и проверих каплата сантиметър по сантиметър и особено в зоната, където според снимката беше станало скъсването. За моя изненада обаче точно в тази зона ръбовете на каплата бяха в отлично състояние, а и навсякъде другаде бяха добре – макар че външно тя е яла доста бой и е много издраскана, отвътре никъде нямаше нащърбвания, които да представляват опасност за гумите.
Тогава реших да разгледам и предната гума, която пък бе монтирана на практика на почти нова капла, и установих следното:
На едно място бордът на предната гума бе кривнал малко по-дълбоко, влизайки до линията, която служи за ориентир дали бордовете са легнали равномерно. Това изкривяване трябва да е станало при някоя от смените на вътрешни гуми по пътеките (заради каране в трънливи местности такива имаше), защото при първоначалния монтаж гумите се изпънаха равномерно, спомням си го съвсем ясно. При ремонти на пътеката обаче обикновено бързам и нямам голяма помпа, с която да ги надуя до 3-4 атмосфери, така че понякога остават подобни кривини, които, ако се сетя, оправям вкъщи. В случая явно съм забравил. Това, което на снимката не може да се види чак толкова ясно, колкото на живо, е, че на мястото на хлътването до линията стената на гумата изглежда протъркана. Явно в областта на бордовете гумата е достатъчно подсилена, но веднага над тях стените стават олекотени и вероятно именно такъв монтаж леко накриво е довел до протъркване на задната гума и до ефектното ѝ гръмване.
С оглед на всичко това съм готов да приема, че вината за случката е основно у мен заради недостатъчно старателен монтаж при някой ремонт на пътеката. Ще кажа отново обаче, че досега никога не съм имал такъв случай, а със сигурност съм карал много други гуми с подобни леки хлътвания при бордовете за повече или по-малко време, така че опасенията ми при използване на най-леките варианти на Schwalbe по-скоро се затвърдиха, а не се разсеяха. Защото ако стените се прокъсват толкова лесно от контакт с каплата, то какво би било, ако прещипвам гумата по-редовно или я карам по най-грубите терени с остри камъни? В този смисъл тестваният от мен вариант е подходящ най-вече за ХС състезатели, гонещи минимално тегло, както и за хора, които карат по леки терени и не много агресивно, като и в двата случая препоръчвам нито за миг да не подценявате монтажа на гумите. За всички по-агресивно каращи или „по-немарливи“ потребители препоръчвам да се насочат към варианти със Snake Skin – от досегашния ми опит те са напълно безпроблемни, здрави и въпреки това достатъчно леки.
Заключение
Ще разделя нещата на две части – шарка и поведение на гумата, от една страна, и конструкция/тегло, от друга.
По отношение на първото мога да кажа само добро. Новият Nobby Nic ми хареса от пръв поглед, от първото каране и при всяко следващо! Гумата наистина е много универсална – дори с тези по-твърди каучукови смеси тя се държа чудесно на всички терени, на които я пробвах – асфалт, твърди почви, чакъл, пясък, малко рохкави почви тук-там и съвсем малко кал. И завиването, и спирането са отлични, поне аз не изпитах нестабилност или недостиг на сцепление в такива ситуации. Търкалянето им също е учудващо добро, което ги прави много добър избор за предна гума при ХС велосипеди, когато се търси повече сцепление за по-трудни терени и настилки. Износоустойчивостта също е на добро ниво – след 500 км грайферите им все още изглеждат като нови. Доколкото аз карам предимно АМ/ендуро велосипеди обаче, за такъв бих заложил директно на по-мекия протектор Trail Star. С него въртенето може би ще стане с една идея по-трудно, сигурно ще се износват малко по-бързо, но завиването и спирането на проблемни настилки като чакъл, а и на всякакви други, ще са още по-добри.
По отношение на конструкцията обаче това не са моите гуми. Да, много са леки, което е огромен плюс при ХС каране, но инцидентът със задната гума показа, че човек трябва да се отнася към тях с голямо внимание – като се започне от монтажа и се стигне до самото каране. В този смисъл има много хора, за които вариантът с Lite Skin ще е идеален, но аз не съм от тях. Вече казах, но ще повторя – за лежерни карачи, които предимно се разхождат по леки терени, подобни олекотени гуми са добре дошли; за ХС състезатели, ако умеят да минават по-леко през грубите препятствия и да избират по-чисти линии, Lite Skin също е логичното решение. И в двата случая обаче трябва да се внимава при монтажа, тъй като всяко хлътване на борда под линията, независимо дали води до биене на гумата и дали ви дразни, трябва да бъде поправено, за да не приключи животът ѝ в коша за смет. Поради тази причина аз лично не бих ги карал безкамерни, защото нямам доверие на толкова тънки стени за такова приложение.
Обобщено – отлична шарка и поведение, но за моето каране и нужди бих заложил на някой от по-тежките (и все пак по-леки от повечето конкуренти), но по-здрави като конструкция варианти.
Допълнение от 25 март 2016 г.
През 2015 г. тествахме актуалното поколение на модела Nobby Nic във вариант 26 цола, каркас LiteSkin (най-лекия вериант) и трикомпонентен протектор PaceStar (оптимизиран за по-ниско съпротивление при търкаляне и по-добра износоустойчивост). Цялостно шарката и поведението на гумите много ни хареса, но както сте прочели в горните редове, пробата завърши внезапно с гръмване и разкъсване на каркаса на задната гума в областта точно над борда на каплата.
През зимните медеци на 2015-2016 г. имах възможността да карам същите гуми, само че във вариант 27.5, като част от окомплектовката на велосипеда Shockblaze Trace Race, и покрай това натрупах не само още километри с тях, но и някои важни впечатления, които смятам за наложително да споделя.
На първо място, затвърди се мнението ми, че гръмването на задната гума през 2015 г. вероятно се е дължало на някакъв дефект и/или на някакво износване/нащърбване на ръба на каплата, макар на ръка да не се усещат остри, режещи ръбове, но все пак тогава гумата бе монтирана на доста стара капла. С гумите, монтирани на Shockblaze-а нямах никакви проблеми и специално ги оглеждах при монтаж и демонтаж в областта на бордовете, като се уверих, че няма износване/протриване там. Освен това гумите лягат и се изпъват равномерно в каплата и изобщо, всичко беше наред с тях.
Нещо повече – при една среща със скрит в шумата камък задната гума се сгъна до каплата, прещипвайки вътрешната, и то така се сгъна, че самата капла бе подбита доста сериозно, т.е. ударът беше силен. Въпреки това каркасът на външната гума остана непокътнат, което може и да се дължи на късмет, но моят опит с по-старите поколения леки каркаси на Schwalbe е устойчив – при такива прещипвания те обикновено се скъсваха поне малко. В този ред на мисли германците може би са подобрили конструкцията на гумата, без да добавят тегло, което е чудесно.
При първата проба гумите бяха монтирани на твърдак, при това с не особено впечатляваща работа на вилката, т.е. тогава не успях да карам гумите толкова бързо и агресивно, колкото с АМ велосипед. Сега с двойното окачване на Trace Race това се случи и мога да потвърдя, че шарката е много добра – спирането е отлично, а завиването, дори при този по-твърд материал на протектора, е много добро. При сухи, леко рохкави или чакълести почви и завиване с висока скорост гумите имат склонност съвсем леко да приплъзват, но усещането е по-скоро приятен гъдел, а не повод за паника, т.е. това приплъзване е съвсем контролируемо и предполагам, че при варианта с TraiStar протектор (по-меки каучукови смеси) изобщо няма да го има (при същата скорост и условия). Търкалянето също изглежда много, много добро за гума с подобна шарка и височина на грайферите.
Така че след тази втора проба още по-уверено мога да препоръчам Nobby Nic като един отличен продукт за широк кръг потребители – за АМ и ендуро байкове във вариант с каркас SnakeSkin и протектор TrailStar, а за ХС велосипеди – тестваната от нас разновидност.
+
|
– |
|
Отлично спиране на всякакви терени. Много добро завиване, включително и на лоши настилки. Леко търкаляне, дори по асфалт. Ниско тегло. |
Леката им конструкция с тънки стени изисква по-голямо внимание при монтажа и при карането по груби терени. |
За контакти:
„Веломания“ ЕООД
ул.“Гюешево“ 83
тел: 8127072
www.velomania-bg.com
