Сагата с БКС и съдебната система – част 2

За да започнем отнякъде, ако не сте чели статията от миналата седмица, в която избраното ново ръководство на БКС призова любителите на колоезденето на протест пред Съдебната палата днес, 26.01.2016 г., то би било добре да я прочетете. Ако сте я чели и помните в общи линии детайлите, продължавам с новините от днес.

Оказа се, че драмата с насроченото за днес открито заседание по делото за отмяна на решението на Общото събрание на Българския колоездачен съюз за избор на ново ръководство засега не е толкова голяма, колкото изглежда от писмото. Или по-скоро е на друго място.

От предишната статия стана ясно, че след поредица от процесуални действия и определения, постановени от горните инстанции, исковата молба, подадена от един колоездачен клуб за отмяна решението на Общото събрание на БКС от 14.03.2014 г. би трябвало вече да се счита върната на този клуб поради неотстраняване в посочения срок на нередностите в нея и с това сагата би трябвало да приключи.

Да, но в законите винаги се намира по някоя вратичка, която всяка страна по даден съдебен спор се чувства длъжна да експлоатира докрай… В случая според закона ищецът, на когото е върната исковата молба, може да поиска възстановяване на срока, т.е. да ѝ дадат втори шанс. Това обаче е допустимо, само ако са налице някакви извънредни пречки и обстоятелства, които не са позволили на ищеца да отстрани нередностите в първоначално посочения срок.

Е, днешното заседание беше точно по този въпрос. Ищецът и ответната страна трябваше да представят своите съображения по направената от ищеца молба за възстановяване на срока. Иначе казано, това не беше заседание по същество. Както е нормално за подобни заседания, всяка от страните потвърди с по 1-2 изречения, че поддържа обосновката, която е подала в писмен вид, а съдът постанови, че на 1 февруари ще вземе решение по молбата и ще го съобщи на страните.

Така че след 1 февруари ще знаем дали делото изобщо ще започне по същество, или ще приключи.

На мен лично не ми стана ясно ищецът какви извънредни обстоятелства и пречки изтъкна за неспазването на срока. Това, което чух, по-скоро ми прозвуча леко абсурдно, но не искам да задълбавам в това, защото няма как да знам какво са представили в писмен вид. След една седмица ще знаем какво е решил съдът.

Беше ли тогава необходим протест за цялото това нещо? По-скоро не. В случая съдът просто върши това, което го задължава законът. Много често по подобни въпроси изобщо не се свиква открито заседание, но този път имаше такова – не е проблем.

Проблемът в цялата история обаче може би е другаде. За да произведе действие решението на Общото събрание на БКС за смяна на ръководството спрямо трети лица, т.е. спрямо всяко външно за БКС лице, дори и държавните органи, това решение трябва да бъде вписано в регистъра за юридически лица с нестопанска цел към Софийски градски съд. А до момента то не е вписано, затова старото ръководство продължава на практика да управлява БКС, да се разпорежда с имуществото на федерацията и т.н.

Защо не е вписано? Това не мога да кажа, без да имам допълнителна информация, но е възможно и твърде вероятно вписването да е спряно като обезпечителна мярка във връзка с подадената искова молба за отмяна на решението на Общото събрание. Т.е. ако колоездачният клуб, който иска отмяната, е поискал да бъде спряно вписването до приключване на делото и това искане е било уважено, това е причината втора година вече новото ръководство да не може да встъпи в длъжност. Както споменах обаче, вратичките са толкова много, че няма как да зная коя от тях точно е отворена.

Като казвам „вратички“, това всъщност са правни възможности, които са заложени като предпазни мерки, за да не бъдат накърнявани лесно правата на едно или друго лице. Лошото е, че много често недобросъвестни лица ги използват с ясната цел да бавят и препятстват промени, които не са в тяхна полза. Не казвам, че случаят е такъв – това може да го каже само съдът. Затова няма какво друго да правим, освен да чакаме неговото произнасяне.