Може би си спомняте, че през лятото двама от най-добрите ХС карачи в България се включиха от името на MTB-BG.com в един от най-известните международни многоетапни маратони – европейският Craft BIKE Transalp powered by Sigma, който през 2015 г. се проведе за 18 път на територията на три държави. Сега, в по-мрачните и студени дни е хубаво да си припомним какво се случи в Алпите, при това направо през очите на единия от нашите участници, Бойко Танчев. В няколко поредни статии той ще ни разкаже много любопитни и интересни неща за тази надпревара и за някои странични неща, които са му направили впечатление.
Леко неусетно дойде време и за голямото предизвикателство за 2015 година. Craft BIKE Transalp powered by Sigma – 7-дневно етапно състезание, прекосяващото Алпите от север на юг, което тази година стартира от Руполдниг, Германия и по традиция финишира в Рива дел Гарда, Италия. Което в числа представлява общо 611.27 км с 19 002 м изкачване! Ако числата не ви говорят нищо, представете си да карате: неделя – Обиколката на Витоша, понеделник – велорали „Черни Връх“, вторник – Враца, сряда – Мургаш… в четврътък започнете от начало! 🙂
Трябва да ви кажа, че сега, пишейки тези редове, разбирам, че помня ясно първия и последния ден, останалото е един голям цветен микс от образи и чувства, без точна представа какво, къде и кога се е случило. 🙂 Помня влизането в ‘матрицата’ и момента, в който тя ме изплю на брега на езерото. 🙂 Не ме разбирайте погрешно, въобще не се оплаквам, седем дена да караш по невероятно красиви места… пффф… колелото, атмосферата, пейзажите, компанията… как се казваше в една реклама, „Има неща, които не се…“ – вярно е!
Състезанието е отборно и в това приключение, нелеката задача да бъдем отбор имаше Илко Илиев. Задачата не е лека поради факта, че да караш с някого и да мислиш за още един човек до теб не е толкова лесно. За няколко дни все един път ще имаш лош ден, можехме само да се надяваме да имаме лош ден в един и същ ден и да се опитаме да се движим константно през всички седем дни. Ако за мен етапните състезания не са нещо ново, както за Илко Алпите не са нещо ново, то да сме отбор в едно такова състезание бе нещо ново и за двама ни, та щяхме да се учим в движение. Като цяло трябваше да намерим баланс и да се опитваме да си помагаме и, най-важното, да се предпазим от физически и технически проблеми и да се опитаме да се забавляваме, да се наслаждаваме на дните колкото се може повече.
Логистичният ни план предвиждаше да пътуваме с кола и да намерим някой доброволец, който да ни изтрае десет дена, да придвижва колата от точка А до точка Б, да помага с намирането на къмпинг и… въобще една доста отговорна задача. Голямо желание и ентусиазъм изяви приятеля на Илко, доктор Любо. Доктор, защото е доктор и преподавател в НСА, което бе един голям плюс. Доктор Любо така присърце прие задачата, че направо бе и майка, и татко на отбора ни… мениджър, фотограф, шофьор, готвач, доктор… не знам още за какво не се грижеше тоз човек, без дори да искаме от него всички това, за което сме му мнооого благодарни, да си жив и здрав Докторе! Нещо повече, за него като доктор бе интересно как се отразява на физиката едно такова натоварване и бе решил да наблюдава всичко това, следейки всевъзможни показатели на жизнените ни функции в търсене на тенденция. 🙂
И така в следващите редове ще се опитам да си подредя спомените в приключението на нашата група, към която трябваше да се присъединят Уоутър, Роберт, Джулия /приятелката на Роб/, която трябваше да придвижва тяхната кола, както и по някое време да се засечем с брат ми и семейството му. Тръгнахме от София в четвъртък вечерта, 16 юли – на другия ден преди обяд трябваше да сме в Руполдинг. Пътуването премина гладко, Руполдинг (меката на биатлона в Германия) ни посрещна с много горещо време.
Лесно намерихме къмпинга, настанихме се, разхвърляхме багажа, опънахме палатката и се отдадохме на мързел – имахме и да наваксваме няколко часа сън. Следобеда се отдадохме на туризъм – към цената за къмпинга ни влизаше и билет за лифта, който се намираше на пет минути пеш, решихме да се възползваме и да видим долината на Руполдинг от птичи поглед. Привечер излязохме да покараме малко – въобще, живот си живеехме и като изключим голямата горещина, си прекарвахме добре. Прииждаха все повече каравани, бусове и кемпери, разпъваха тенти, шатри и палатки, вадеха колела, кое от кое по-нови и наточени… Атмосферата започна да се променя, от тих и спокоен къмпинг, спокойствието на предимно застаряващите му обитатели бе нарушено от стрелкащи се колоездачи. 🙂
Събота, деня преди старта, прекарахме отново предимно в мързел, много ни се удаваше. 🙂 Малко покарахме, хапнахме, поспахме и се разходихме да се регистрираме. Толкова се бяхме отпуснали и се наслаждавахме на почивката, че изпитахме затруднения да намерим Байк експо центъра, където течеше регистрацията. То си имаше табелки за всичко, ама кой ти гледа… Перфектната организация си личеше отдалеч, регистрацията ни отне не повече от 6 (шест) минути, включвайки всички любезности и неколкократното повтаряне на думите: данке шойн… бите шойн, данке шойн… бите шойн. 🙂 Разгледахме Експо центъра, шатри и тенти на многото спонсори, механиците на про отборите подготвяха колелата на топ състезателите… абе готино! Тук ще видиш Менен на раздумка с Лаката, там Плат и Хубер пият кафе на спокойствие… интересно бе да видим топ състезателите по-непринудени и разпускащи от много аматьори, които прииждаха наежени върху колелата си с изражение на гладиатори, готови за битка, но тепърва щяхме да ги видим в действие тез взели ли се насериозно ‘прота’. Наистина, много от тях изглеждаха внушително, но също така на много от тях щяхме да покажем как ни изглеждат фланелките откъм гърба. 🙂
Брифинг, паста парти и обратно към къмпинга, защото на следващия ден всичко вече щеше да бъде различно. Състезанието започваше!
