Ендуро Банско 2015 – репортаж

На 15-16 август 2015 г. организаторите на първото ендуро състезание в Банско закичиха поредната перла в огърлицата на Българските ендуро серии, за които това също е първи сезон. Малцина знаеха какво да очакват от склоновете на Пирин над града, но мнозина си тръгнахме с широки усмивки и разтуптени от адреналин и удоволствие сърца!


В основата на организацията стоят Trail System и още по-конкретно Андрей Балевски – активен планинар, скиор и планински колоездач, ангажиран с хотел White Lavina, ски-училище през зимата, а от известно време и с работа по пътеки и маршрути за планинско колоездене и организиране на МТБ събития в Банско. Анди и преките му съратници обаче не бяха сами в това начинание – за осъществяването му помагаха още много хора – като се започне със силната група британци, които живеят/работят в Банско и са запалени планински колоездачи (тяхно дело през годините  е и състезанието Път за никъде), виждаме някои от тях най-редовно и в други мероприятия; Добромир Добрев и клуб Enduro Warriors, както и Concept Creative, винаги откликват, когато има нужда от експертен подход в организирането на ендуро състезания, още повече, че те са и главни действащи лица в проекта Български колоездачни серии, част от който са и Българските ендуро серии; в последните дни, когато работата се оказа твърде много, с ръце и лопати се включиха и карачите от Благоевград, обединени около Николай Атанасов и неговия магазин LFF; състезанието имаше и много спонсори, сред които Drag, High5, Кемпински хотел Гранд Арена, и др.

Ако имам някаква критика към организаторите, тя е по повод на това, че до последния ден предварителната информация беше доста оскъдна, но и това има обяснение – както казах, някои от специалните етапи бяха оформени буквално в седмицата на състезанието. Пък и липсата на много подробности явно не отказа никого – повечето от редовните участници в дисциплината бяха на линия, както и доста нови лица – една от хубавите черти на ендурото е, че съставът все още е доста променлив и разнообразен. В този ред на мисли приятната изненада, която бе само по себе си това състезание, бе още по-пълна заради дозата неизвестност, която присъстваше до петък.

Във всяко друго отношение обаче организацията бе отлична, поне за непретенциозен ендуро състезател като мен. Специалните етапи бяха много добре маркирани и подготвени – личеше си колко труд е хвърлен по пътеките, като някои секции на практика бяха съвсем нови. И петте специални етапа бяха сравнително лесни, т.е. достъпни за почти всеки АМ карач, но динамични и технични, когато човек се опитва да ги кара с висока скорост. Бяха също така и много разнообразни. Първият етап представляваше много мека горска пътека, със забавни камъни тук-там и с някои изненадващи завои по иначе доста скоростното трасе. Вторият етап бе част от туристическата пътека към хижа „Демяница“ – доста право и бързо трасе, но покрито на много места с нестабилни камъни и прекъснато тук-там от по-трудни участъци. Третото трасе за мен бе най-трудно заради постоянната смяна на ритъма – ту карахме по спънати, тесни пътеки между млади дръвчета, ту летяхме по занемарен черен път, превърнал се в широка и бърза пътека. Четвърти етап може би печели с минимална преднина пред останалите в личната ми класация заради страхотната комбинация от виражи, улеи, странични наклони, бабуни и кратки стръмни участъци. Петият пък започваше като скоростна МТБ магистрала, за да приеме след това форма, близка до тази на четвъртия – с виражи, влизания в естествени горски улеи и други заигравки. Карането по всяка от тези пътеки носеше най-голямо удоволствие, а след лежерни тренировъчни спускания в събота, в неделя открих, че в повечето от етапите има и дълги участъци, изискващи сериозно набиране на педалите.

Що се отнася до трансферните етапи, те бях предимно по асфалтовия път към хижа „Вихрен“ и по един черен път в посока Добринище. В събота организаторите позволиха на всеки, който разполага с транспорт, да го използва за придвижване по тях, но в неделя се следеше стриктно изкачването да е на самоход.

Времето като цяло също беше с нас – в събота дъждът изцяло ни подмина, а в неделя прогнозите за превалявания се сбъднаха, но първото такова се случи точно в обедната почивка, а второто започна с началото на петия етап. Първите 10-20 участници карахме в условията на ситен ръмеж, състезателите след нас се намокриха малко повече, но за самата пътека това по-скоро бе добре дошло, за да се уталожи прахолякът.

Времето ни пощади, но човешката лошотия не! В събота краят на тренировките бе помрачен от зловещ инцидент, при това с един от претендентите за първо място – Добромир Добрев (Enduro Warriors). В следобедните часове той и още няколко човека се качиха за последно спускане по втори етап (пътеката към Демяница), като са стартирали по нея на две групички. Първата не е имала никакви проблеми, но в промеждутъка от 3-4 минути някакъв индивид с болен мозък опънал бодлива тел през пътеката на височината на човешки ръст. Каращият отпред Пано по чудо успял да я види и да се сниши достатъчно, но веднага след него Добри не е имал този късмет и острите върхове се впили в лицето му, оставяйки доста дълбоки и неприятни следи по бузата, носа и около дясното око, което по чудо оцеля без поражения. Излишно е да казвам колко по-лоши неща можеха да се случат заради едно такова дивашко действие, провокирано кой знае от какво – дали от криворазбрани „собственически“ чувства спрямо туристическата пътека, дали от нещо друго… аз лично не мога да обясня подобен акт, способен да причини смърт или сериозни увреждания на нищо неподозиращи хора.

Въпреки всичко, Добри кара в неделя и достигна трето място, като в първите няколко етапа се бореше за първото, но четвъртият сложи край на надеждите му със спукана гума. И макар че състезателят на Enduro Warriors успя да спечели и петия етап със солидна преднина, записвайки по този начин три етапни победи, загубеното заради гумата време бе твърде много.

Всяка секунда е важна, когато трябва да пребориш Иван Колев (Ram Bikes)! И този път никой не успя – Ванката прави просто страхотен сезон, печелейки победа след победа, а комбинацията от невероятни умения в спускането и страхотна физическа форма е точната формула, необходима за спечелване на ендуро надпревара. С две победи от два кръга състезателят на Ram Bikes вече има приятна преднина във временното класиране, но внимателният поглед към времената във всеки етап показва, че конкуренцията между него и Добри е на най-високо ниво, така че в следващите три състезания от сериите можем да очакваме всичко.

Втори при мъжете, най-силната и многобройна категория, завърши Боби Крумов (Ram Bikes), който именно в последния етап успя да измести гръцкият състезател Стефанос Кустиянис – през целия ден той бе сериозна конкуренция за българските топ-карачи.

Пет дами стартираха, но една от тях отпадна в някой от последните два етапа заради падане. Най-добро време даде Магдалена Русева, следвана от Йоана Начева и Уенди Гловър.

Младежите по традиция не бяха много на брой, но пък бяха бързи,а най-бърз сред тях се оказа Валентин Тенев (Ram Bikes). Зад него се наредиха Костадин Хаджийски и Александър Минчев (Ram Bikes).

При най-възрастните също имаше няколко човека, като първото място отиде при Петър Тачев (Крива спица), следван от Любомир Дончев и Стив Кауел.

В моята категория (Мъже 30+) с безкомпромисна преднина спечели домакинът ни – Андрей Балевски. На половин минута зад него се нареди Атнон Настев (Ram Bikes), каращ интересен прототип на нов ендуро велосипед, а трети (най-сетне без проблеми по трасето) стана Емил Кръстев (All Mountain).

Сигурно мога да напиша още много хубави неща за това състезание, но следващото вече чука на вратата – третият кръг от Българските ендуро серии отново ще е на ново (но добре познато) място – Витоша. 3, 2, 1… старт!

Пълното класиране от Банско е тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2015/3603-events-bg-2015-enduro-bansko-results

Временното класиране в сериите можете да следите тук: https://race-series.com/ranks

Благодаря на Ралица Карапетрова и Симеон Стоичков за предоставените снимки!