Oryx E-160

Най-новата българска марка Oryx със сигурност предизвиква интереса на родните планински колоездачи и няма как да е другояче – забелязах го на живо, забелязвам го и онлайн, а в края на юни имах възможността да тествам пет дни първия модел, който бе лансиран под това име, и един от най-важните в каталога – ендуро велосипедът E-160. „Е“ идва от „ендуро“, а 160 мм е ходът на окачването в милиметри. Това и още много интересни неща можете да прочетете още в статията с първи впечатления от него, написана през есента на 2014 година: http://www.mtb-bg.com/index.php/products/news/3122-products-news-2014-oryx-first-look. Желателно е да го направите, защото някои от нещата, написани там, просто няма смисъл да ги повтарям и тук. От друга страна, доколкото онзи велосипед беше само пробна мостра, завършеният модел, който пробвах сега, е с различна окомплектовка, така че най-важните неща ще се наложи да ги повторя, включително и за да отговоря на множество въпроси, които аз самият поставих при онези първи две карания. 


Достатъчни ли са пет дни за добиване на пълни впечатления от един велосипед? По принцип не, но в конкретния случай става дума за петте дни на Перпендикулярна вселена – каране в Родопите, минаващо по някои от най-техничните и разнообразни пътеки в избрана от Крива спица част на планината, включващо абсолютно всички елементи, които човек може да срещне в планинското колоездене – от асфалтови изкачвания през катерене по полегати и стръмни черни пътища, носене нагоре по пътеки, спускане по черни пътища, по бързи и ритмични пътеки, та чак до свличане по брутално трудни и спънати пътеки. Всичко това тази година се разигра в Източните Родопи, където ни пече слънце, валя ни дъжд… и да, тези пет дни бяха напълно достатъчни да си съставя подробно мнение за Oryx E-160, което ще споделя в следващите редове. 

Oryx E-160 27.5 10spd Tubeless

Размер: М, 44 см, 17 инча
Тегло: 14.6 кг
Цена: 5299 лв.
Продължителност на ползването 5 дни, 170 км

Геометрия:
Разстоянията са измерени от мен, защото дължината на горната тръба се различаваше от посоченото в една скица на рамката. 

Ефективна горна тръба: 585 мм
Седалкова тръба: 440 мм
Междуосие: 1170 мм
Стойки на веригата: 435 мм
Височина на средното движение: 357 мм
Челен ъгъл: 66.0°
Ъгъл на седалковата тръба (ефективен) 73.0°
Препоръчителен ход на вилката: 150-160 мм

Окомплектовка

По отношение на вариантите на даден модел каталогът на Oryx засега е малко странен – под името E-160 27.5 10spd Tubeless в него фигурират два велосипеда – по-евтиният е с цена 4 499 лв., а тестваният от мен е една от най-скъпите окомплектовки на марката с цена 5 299 лв. За тези пари получавате все компоненти от висок клас, способни и издръжливи при сериозно каране по най-трудни терени, но без да се залита към най-скъпия ценови сегмент. Сред ключовите компоненти при този вариант са: задният амортисьор Rock Shox Monarch Plus RC3 с платформа, заключване и допълнителен резервоар; вилката Rock Shox Pike RC със 160 мм ход; скоростната система с 2×10 предавки Sram X9, допълнена от курбели Race Face Turbine 36-22 и преден дерайльор Sram X7; спирачките Sram Guide RSC; колът за седалка с регулируема височина и дистанцинно командване Rock Shox Reverb Stealth 125 мм; периферните компоненти Race Face и колелата с главини Black Peak, капли WTB Frequency Race i25 и гуми WTB Vigilante 2.3 TCS, готови за превръщане в безкамерни.

Теглото на велосипеда в завършен вид с евтини платформени педали VP е 14.6 кг – признавам си, че очаквах да е по-ниско, но както се казва, това си е само мой проблем. Имах възможността в разговори с други хора с подобен клас велосипеди, дори и с по-скъпи, да се убедя, че теглото при подобно ниво на оборудване с алуминиева рамка варира именно в границите между 14 и 15 кг, клонейки повече към горната. Здравите компоненти, големите гуми, регулируемият кол за седалка, задният амортисьор с допълнителен резервоар – това са все неща, които тласкат стрелката на кантара нагоре, но пък при 14.6 кг този Oryx E-160 може да бъде каран целодневно из байкпарковете, включително и по трасетата за спускане, и в същото време позволява да се изкачите на собствен ход почти навсякъде – това е доста добра комбинация от възможности, но нека не изпреварвам заключението…

Готови за превръщане в безкамерни…

Този израз е често срещан в наши дни и обикновено означава, че велосипедът е оборудван с външни гуми, които са подходящи за превръщане в безкамерни (т.нар. tubeless ready) с помощта на уплътняваща течност. Tubeless в името на модела пък обикновено значи, че производителят е избрал  директно да продава байка с безкамерни гуми (с уплътняваща течност или UST).

Oryx обаче влагат съвсем нов смисъл в тези понятия, оставяйки избора в ръцете на потребителя, осигурявайки му всичко необходимо и без ни най-малко да го затрудняват! Тестваният от мен E-160, както и други модели с добавката Tubeless в името, идва окомплектован с външни гуми, подходящи за превръщане в безкамерни (в случая WTB с означението TCS), монтирани с вътрешни гуми, но наред с това каплите са облепени предварително с бандажна лента WTB TCS за безкамерни гуми, а в комплект с велосипеда получавате 2 бр. вентили WTB TCS и шише с безкамерна течност от същата марка, като по този начин, ако желае, потребителят може веднага след покупката да махне вътрешните гуми и да направи велосипеда си с безкамерни.

Това е точно толкова лесно, колкото звучи. Върху едната гума се упражни Цветелин Иванов – Цуцо от магазин All Mountain, където ми бе доставен тестовият байк, за да мога аз да заснема процедурата. С другата гума се заех аз, за да имам преки впечатления, и като изключим, че се справих малко по-бавно и пипкаво, не срещнах абсолютно никаква трудност в тази задача. Всичко, което трябва да се направи, е следното:
1. Вади се вътрешната гума. Както казах, каплите са с предварително залепени бандажни ленти, т.е. отворите за спици са уплътнени.
2. Поставя се вентилът за безкамерни гуми, като се промушва отвътре навън през отвора в каплата и гумената му основа се притиска силно, за да уплътни добре.
3. Монтира се външната гума, като се намества плътно борда ѝ към каплата от едната страна и се оставя частично отворена от другата.
4. Излива се необходимото количество уплътняваща течност през отворената страна на външната гума.
5. Затваря се внимателно гумата от тази страна, така че да не изтече уплътняващата течност.
6. Напомпва се гумата до сравнително високо налягане – поне 3 атмосфери. За целта най-удобно е да се ползва компресор или голяма помпа, но целенасочено пробвах и с малката си помпа от раницата и с нея също бе възможно да напомпам гумата. Това се дължи най-вече на вътрешната стена на каплите WTB с означение TCS, тъй като те са снабдени с един допълнителен ръб от всяка страна, оформящ специфичен канал като при UST каплите, в който канал бордът на гумата влиза доста плътно. Това може да направи малко по-трудно вмъкването/изваждането на гумата, но пък улеснява помпането ѝ.
7. Колелото с напомпана поне до 3 атмосфери гума се завърта няколко пъти в различни посоки, обръща се настрани и се раздрусва, за да може течността да достигне навсякъде. Аз лично предпочитам в това състояние и да го монтирам и да покарам няколко километра, за да се разнесе още по-хубаво течността от центробежните сили при въртене на гумата. След това налягането може да бъде намалено до желаните стойности, които в моя случай бяха дори под 2 атмосфери – около 1.7-1.8 отпред и около 1.9-2.0 отзад.

Цялата процедура в ръцете на Цуцо отне около 5 минути, в моите може би поне 10, но не изисква никакви специални инструменти или умения. Единствено може да ви потрябват щанги за гума – както казах, добрата уплътненост между бордовете и каплата води до по-труден монтаж/демонтаж на външната гума, но и това е по-скоро частен случай, защото с WTB Bronson и WTB KOM i23 нямах подобни „проблеми“.

Рамка и геометрия

Още при първата проба преди няколко месеца усетих общите размери на рамката изцяло като свои и това усещане се повтори сега, когато за втори път се качих на Oryx E-160 с размер М. Дребни разлики имаше в кормилната област – кормилото Race Face Turbine отново бе с широчина 760 мм, но малко по-ниско, а и аз вече бях свикнал с такава широчина на кормилото от друг тестов велосипед, така че този път го почувствах напълно естествено. Лапата май също бе по-къса – 50 мм, но така и не се сетих да я измеря с рулетката.

Много хора, които се качиха на велосипеда за кратка проба, споделиха, че той е по-скоро късичък – преди 3-4 години подобно твърдение би било било невъзможно, но в наши дни наистина някои от ендуро велосипедите са толкова издължени, че разстояния от типа на 600+ мм ефективна горна тръба за размер М са вече нормални и на този фон Е-160 с неговите 585 мм може да изглежда и да се усеща къс. За мен обаче беше просто идеален! За моя ръст (170 см) тази дължина на горната тръба е оптимална и това се базира на наблюдения върху повече от един велосипед. Затова и се почувствах толкова приятно върху него още в магазина. Ако харесвате тенденцията за все по-дълги рамки обаче, добре е да отчетете тази особеност и евентуално да се насочите към по-голям размер.

Челният ъгъл е идеален за атакуване на стръмни терени и технични, трудни спускания, а ъгълът на седалковата тръба поставя колоездача в учудващо добра позиция за педалиране, но и за двете неща ще говоря по-подробно след малко. Стойките на веригата са със „стандартна“ дължина за 27.5 велосипед – 435 мм, междуосието също – 117 см преди години биха изглеждали много, но сега не учудват никого.

По чертеж височината на средното движение е на нивото на двете оси на колелата, т.е. би трябвало да е около 350 мм и толкова я бях измерил при първата проба. Това обаче винаги зависи и от балона на гумите, така че сега рулетката отчете 357 мм (макар че моделът и размерът на гумите беше същият, т.е. доста голям) – доколкото сега направих повече от едно измерване, приемам именно тази стойност за по-точна. За моите предпочитания това е малко повече от желаното, макар че като чисто „усещане“ не го долавях в повечето случаи. Следва да се отчете, че при 160 мм ход и реализация на началното сгъване нещата стават доста относителни, но все пак бих се радвал повече, ако средното беше с 1-2 см по-ниско. За тези неща също ще говоря по-късно при поведението на велосипеда.

Колкото и да е субективно, за мен рамката на Oryx E-160 е изключително красива. Направо се влюбих в този велосипед! Линиите са изчистени, прости и елегантни, горната тръба се спуска ниско и освобождава място за лесно обкрачване, а сложната комбинация от ставни връзки е толкова компактна и скрита, че по никакъв начин не дразни погледа – даже го провокира да разгадае кое как се движи, че да накара задния амортисьор да се сгъне. Вътрешният път за броните на скоростите също допринася за изчистения външен вид, а маркучите за задната спирачка и за кола за седалката минават почти незабележимо от горната страна на долната тръба. Високата подсилка между седалковата и горната тръба е нещо, което може да не се хареса на всеки, но ще повторя, че ниско разположената горна тръба има предимства и създава усещане за компактност, така че има смисъл от подобен дизайн. Е-160 ми харесваше много още в суров вид, но с боя и графики, както и с компоненти, подчинени на общ графичен дизайн, изглежда още по-добре!

Като ниво на изработка рамката е от висок клас, с хидроформовани тръби, „тлъсти“ заварки, приятни детайли и всички утвърдени „екстри“ за този тип велосипеди – конусовидна челна тръба с вътрешни чашки; вътрешен път за броните на скоростите + външни водачи за задната спирачка и кола за седалка; ISCG05 накрайници при средното движение; капсуловани лагери при ставите на окачването с допълнителни капачки, анодизирани в тон с общатата цветова схема на велосипеда; директно закрепване на предния дерайльор; съвместимост с големи гуми (тези, с които е оборудван, са едни от най-големите 2.3-ки, които съм карал); Post Mount накрайници за задната спирачка; проходна задна ос 12х142 мм… пропускам ли нещо?

Като стана дума за задната ос и конструкцията на окачването, смея да твърдя, че това е една от най-коравите рамки, които съм карал. Аз съм сравнително лек и не толкова агресивен колоездач, така че по пътеките не бих казал, че успявам да усетя в пълнота такова предимство, затова го споменавам още тук, тъй като при страничен натиск върху педалите в статично положение определено усещах по-малко поддаване в рамката, отколкото при повечето други, с които съм пробвал това. Сигурен съм, че по-силови и агресивни карачи от мен ще го оценят по достойнство.

Окачване – характеристики, настройка и впечатления при каране

Неизчерпаема е темата за задното окачване при всяка отделна рамка и не смятам, че е изцяло по силите ми тази инженерна материя, но ще споделя основните неща, които успях да натрупам като впечатления.

Окачването на Oryx E-160 е от типа едноставно с допълнителни връзки между рамото и задния амортисьор. На теория повечето такива окачвания могат да осигурят добро педалиране, понякога с цената на съществено „удължаване на веригата“, а опосредстващите ставни връзки модифицират коефициента/кривата на окачването така ,че да му придадат повече линейност/прогресивност в една или друга част от хода според желанието на проектантите. Като типичен недостатък на едноставните окачвания се смята втвърдяването им при спиране.

Как изглеждаха за мен нещата в реални условия? Един от първите опити, които направих, бе за създаване на модел на рамката за изчисляване на кривата на окачването. Ако този модел е верен (предвид остарелия софтуер, с който разполагам), окачването на Е-160 е прогресивно в началото, малко по-линейно в средата и отново със засилваща се прогресия (но не твърде много) към края на хода. Това до голяма степен съвпадна и с реалните ми впечатления при каране – велосипедът на Oryx е дългоходов и се усеща като такъв; при каране се използва доста голяма част от хода, което създава мека и приятна возия и отличен контрол при всякакъв размер на препятствията по пътя, но аз лично рядко успявах да стигна до края на хода, дори когато се хвърлях от малки падове или се „набивах“ на скорост в напречни препятствия. За всичко това заслуга вероятно има и задният амортисьор Rock Shox Monarch Plus RC3, чиято голяма въздушна камера също би трябвало да осигурява предимно линейни характеристики.

През първия ден, донякъде случайно (заради по-тежка от обикновено раница), бях настроил окачването на Е-160 по-меко, с повече начално сгъване – по-специално около 35%, дори малко повече. Тук искам да кажа, че за мен като лек карач в почти всички случаи велосипедите с окачване, особено по-дългоходовите, ми харесват с начално сгъване около 30%. Стандартно препоръчваните 25% обикновено не ми осигуряват достатъчно отзивчивост при дребни неравности и не ми позволяват да ползвам ефективно хода на рамката. Затова не са рядкост случаите, когато съм опитвал дори саг около 35% просто защото ми харесва повече мекото усещане и мога да си го позволя, без да продънвам окачването при скокове и други подобни ситуации. В конкретния случай с Е-160 имах и предварително споделени впечатления от друг човек, който бе останал доволен от каране на рамката с такъв малко по-голям саг – около 35%. Затова с охота реших и аз да го пробвам. Резултатът бе, че през този първи ден имах един много мек, много стабилен, плаващ върху всичко велосипед, който обаче не бе най-подходящ за техничната горска пътека, по която се спуснахме, защото донякъде ме лишаваше от усещане за терена и в същото време реагираше малко мудно при изпомпване, подскачане и други такива упражнения, при все че бях настроил разгъването да е сравнително бързо. Успях на няколко пъти да стигна близо до края на хода, но без да „продъня“ окачването съвсем. С такава настройка на окачването (начално сгъване 35%) вероятно бих карал велосипеда по някои трасета в байкпарковете, тъй като с нея той гази неусетно и на скорост абсолютно всичко по пътя си и създава усещане за изключителна стабилност, но е и малко тромав в реакцията си към въздействие от страна на колоездача.

Вторият ден бе предвиден за експерименти. Първо настроих окачването с 30% начално сгъване (респективно втвърдих малко и вилката) и така определено ми хареса повече – все още имаше чудесна отзивчивост и контрол върху всякакъв размер препятствия, но обратната връзка от терена бе по-ясно доловима, а моите въздействия чрез пренасяне на тежест, изпомпване и т.н. даваха по-отчетлив резултат. Напълно изгубих и притесненията си за сгъване на окачването „до дупка“. Още в началото на този ден след намеса на друг колоездач, по-вещ от мен в карането, забавихме малко и скоростта на разгъване – явно шокът се бе разработил и имаше нужда от известно „обуздаване“. По едно време реших дори да пробвам „препоръчителното“ начално сгъване 25%, но този опит трая твърде кратко – започнах да усещам велосипеда леко подрусващ по стъпаловидни и средни по размер препятствия, комфортът и контролът не бяха на същото ниво, така че бързо се върнах към настройката с 30% саг и по бруталните пътеки до края на този втори ден се убедих, че именно това е идеалното за мен положение.

И при 35%, и при 30% начално сгъване рамката имаше в общи линии еднакво поведение при педалиране. В напълно отключено състояние се усеща малко клатене на задницата, но го определям като очаквано и напълно нормално за такъв дългоходов велосипед. Много от другите велосипеди с подобен ход, които съм пробвал, имат сходно усещане по този критерий. Пробвал съм и един-два по-добри, но с цена на рамката колкото целия Oryx E-160 (не че и това е определящо, защото съм пробвал и други скъпи рамки, които имаха същото ниво на ефективност при педалиране). Мисълта ми е, че дори в отключено състояние, да се върти по баирите с този байк не е проблем и не се чувствах като на люлка, макар че долавях (най-вече при асфалт или равен черен път) леко сгъване и разгъване на задницата. Може би при 25% начално сгъване поведението при педалиране би било още по-добро, но така и не стигнах до изкачване с такава настройка, защото не съм готов да жертвам удоволствието при спускане заради ефективността при изкачване, не и с такъв велосипед!

А и защо да го правя, когато има още две позиции за компресията на задния амортисьор, лесно достъпни с ръка дори по време на каране, които осигуряват съответно платформа за педалиране (междинната) и почти заключено окачване (крайната)? Именно тези две позиции използвах при изкачванията – до втората прибягвах главно при асфалт, а междинната включвах за почти всички наклони нагоре, от гладки черни пътища до върли пътеки. Характерно при нея е, че клатенето при педалиране намалява до почти незабележимо и неосезаемо ниво, но се запазва и достатъчно адекватна реакция към неравностите на терена, като дори не бе проблем да се спускам за кратко с такава настройка – вярно, че сцеплението върху дребни игриви неравности бе по-малко, а сгъването при средни и едри препятствия леко забавено, но като цяло с тази междинна настройка разполагах с един отлично педалиращ, но и работещ при спускане „мек“ велосипед. Дори и в заключено състояние окачването реагира на най-ясно изразените неравности, но в тази крайна позиция основният приоритет е педалирането и по отношение на него байкът наистина се превръща почти в твърдак.

Както казах, през останалите три дни запазих тези настройки и бях напълно доволен с тях, но всеки бъдещ собственик на този модел (както и на всеки друг) е добре да подходи индивидуално към въпроса, съобразявайки се със собственото си тегло, предпочитания при каране и т.н.

По отношение на втвърдяването на окачването при спиране… зная, че би трябвало да има такова, но така и не го усетих отчетливо. Съжалявам, че по този начин статията ми не отговаря на теорията, и пак заради тази теория не смея да твърдя, че такова напълно липсва, но аз не усетих подобен проблем. Даже напротив – първия ден, когато бях настроил окачването по-меко, съвсем ясно усещах как дори при задействани спирачки то продължава да се сгъва под мен – дали би се сгъвало повече и по-добре, ако бях без спирачки, не зная, но със сигурност работеше и го усещах. При следващите пътеки теренът и скоростта обикновено бяха такива, че изискваха да прилагам правилна техника на каране, а именно, да не държа спирачките през „най-рошавите“ участъци, така че съветът ми към всеки планински колоездач е да мисли по-малко за това дали окачването му се втвърдява при спиране и повече за това къде трябва да пусне спирачките, просто защото без тях се минава по-добре.

Не усетих и отрицателния ефект, познат като „ритане на педалите“, предизвикан от „удължаването на веригата“ при сгъване на окачването. Статичните опити на място (благодарности към Цанко от Крива спица) показаха ясно, че такова ритане би трябвало да се очаква при каране на малък венец, докато при голям позицията на главната става е чудесно оптимизирана и на практика не го предизвиква. Това лесно обяснява защо при спускане нямаше и помен от ритане в педалите, а при изкачване, когато обикновено бях на малък венец, скоростта е ниска и сгъването на окачването при преминаване през препятствия не е толкова рязко и голямо, че да се усети като проблем този ефект. В някакви странни ситуации на спускане с веригата върху малкия венец може би ще забележите подобно явление, но аз не съм правил подобни (ексцентрични) експерименти.

Впечатления при изкачване

Освен всичко, което казах за окачването и поведението му при педалиране, тук искам да засегна още няколко неща.

Казах и ще повторя, че за мен позицията върху велосипеда бе изключително удобна, включително и за изкачване/педалиране. Определено мога да кажа, че при тези упражнения Oryx E-160 ми беше много по-приятен и естествен като усещане от много други байкове с подобно предназначение и с толкова ход на окачването.

Преодоляването на доста стръмни и технични изкачвания бе напълно възможно, стига човек да има сила в краката и добра техника, защото при увеличаване на наклона предницата започва опити да се отлепя от земята – все пак вилката няма намаляване на хода, така че в тези ситуации човек трябва да компенсира единствено с добре разпределение на тежестта.

Скоростната система с 2х10 предавки определено е в помощ на колоездача при същите тези стръмни изкачвания – винаги имах достатъчно ниска предавка, както и достатъчно близка стъпка между отделните скорости. В края на втория ден се появи някакъв проблем с качването от малък на голям венец отпред – открих, че по някаква причина жилото е леко хлабаво, опънах го откъм командата и нещата се подобриха значително, но до петия ден се случваше да се завръща този проблем. Не мога да определя каква беше причината, но вероятно имаше нужда от по-добра настройка, макар че в ненатоварено състояние превключванията бяха като по учебник.

Гумите WTB Vigilante в първия момент създават усещане за изключително леко търкаляне, дори и по асфалт, но в последните дни доста ясно се усещаше, че изкачванията не са стихията им и грайферите им определено оказват съпротивление спрямо терена.


Снимка: Петър Савов, peters-photo.net

Впечатления при спускане

Колкото и да изписах до момента, ендуро велосипед като този ще бъде оценяван от собствениците си най-вече в зависимост от поведението при спускане. В крайна сметка със своите 160 мм ход и 66 градуса челен ъгъл, Oryx E-160 прилича именно на олекотен DH байк, което е типично и за други представители на тази „порода“.

Ако трябва накратко да определя къде велосипедът бе най-добър, Е-160 е велосипед за бързо каране, за пътеки с ритъм и повечко широчина, с груби и големи препятствия. В такива условия байкът беше страхотен, газеше всичко наред, усещаше се много стабилен – атакувах смело и най-лошите линии, подскачах, газех и като цяло карах по-бързо, отколкото съм свикнал. С такъв велосипед бих се чувствал страхотно във всеки байкпарк, дори и по трасетата за спускане, но в същото време бих могъл да го карам и по всяка друга пътека. Особено вдъхновяващ беше на средно технични пътеки, т.е. такива, които включват доста и разнообразни препятствия, но са достатъчно чисти и широки, за да се кара по тях бързо – с този байк може още по-бързо! Разбира се, при черни пътища той също позволява каране с плашеща скорост и изглажда доста от камъните и коловозите, но едва ли някой ще си го купи с цел да кара точно по такива – затова само го споменавам. Завиването при висока скорост беше добро, даже бих казал, че колкото по-висока беше, толкова по-добре завиваше.

При ниска скорост обаче го усещах малко по-тромав при завиване, предполагам, че е заради по-високото средно движение, а и общо от геометрията (малък челен ъгъл, дълго междуосие и т.н.). Затова на някои по-спънати и тесни пътеки имах леки затруднения, не е идеалното оръжие за такива, макар че не е и да не може да се кара – просто си иска свикване и повече техника в такива условия. Именно тази му черта отнема част от универсалното му приложение, но предполагам, че е трудно един велосипед хем да гази с мекотата и увереността на DH байк, хем да се „врътка“ по серпентините като компактен ХС/АМ велосипед.

В този смисъл е добре евентуалните купувачи на Е-160 да преценят добре за какво ще го ползват, тъй като за моето каране (което е твърде разнообразно) предполагам, че моделът Т-140 би бил малко по-подходящ и универсален (засега го казвам само на базата на геометрия и опит с други подобни велосипеди). Е-160 е фокусиран върху бързото каране, направо си е като малък DH байк –  минах с него през такива места и с такава скорост, от които ме хващаше малко страх, но му трябва малко повече простор, за да разгърне този потенциал. С големия си ход и удобна за спускане геометрия байкът прощава и доста грешки на колоездача.

Единственото, което ми се иска да е различно, е височината на средното движение, но зная, че при тези дългоходови байкове не винаги е възможно да се постигне. Интересното е, че при висока скорост не го усещах изобщо като проблем, но с по-ниско средно мисля, че Е-160 би бил малко по-пъргав в острите и/или бавни, технични завои.

Впечатления от някои компоненти

Тази част нарочно я обособявам, тъй като чрез Oryx E-160 се срещнах за първи път за по-дълго с някои компоненти, които вероятно ще предизвикат интереса на читателите както като част от неговата окомплектовка, така и като обект на отделна покупка. Така че ето ги моите впечатления от тях:

Вилка Rock Shox Pike RC
Чудесна, просто чудесна! Работи толкова меко и плавно, че не случайно някои хора я сравняват с работата на метална пружина. Според данни от други собственици обаче вилката изисква доста честа поддръжка – при пет дни каране не мога да твърдя нищо в тази насока, но вероятно е така. Въпреки че съм лек, сравнително лесно сгъвах вилката докрай, така че определено бих добавил някоя от допълнителните втулки за прогресивност (т.нар. tokens), които Rock Shox осигуряват за новите си вилки.

Гуми WTB Vigilante 2.3
Без колебание мога да кажа, че това са едни от най-добрите гуми, които съм карал. Суперлативите, които бях чувал за тях, ми помогнаха да ги подкарам още от първия ден доверчиво и без много замисляне да влизам агресивно в завоите дори при лоша настилка. Vigilante ми отговориха с изобилие от сцепление върху всякакви терени и настилки, с или без спирачки, в завой или на прави участъци. Впечатлен съм! Дори в случаите, когато на чакъл върху скали или много сухи пътеки успях да натисна предната до поднасяне (помня два такива случая), те не завършиха с падания – гумите някак си успяха да намерят отново сцепление. Вече споменах, че при по-кратки карания те създават впечатление и за много добро търкаляне, но при по-дълги излети започват да понатежават при изкачванията. Нормално е, като се има предвид колко агресивна и захапваща е шарката.

Главини Black Peak
Това също е нова българска марка, като продуктите, разбира се, са произведени в Далечния Изток. За пет дни няма как да имам пълни впечатления от тях, но мога да споделя, че главините бяха напълно безпроблемни, изглеждат леки и качествено направени, а храповият механизъм на задната е от силно „цъкащите“ и бързо зацепващи, което за някои е плюс (харесва им звукът), а за други минус (дразни ги).

Кол за седалка Rock Shox Reverb Stealth
За момента това е най-добрият регулируем кол за седалка, който съм ползвал. Зная, че струва една торба с пари, но е прецизно изработен, с фино регулираща се скоба за седалката с два болта, с много приятно и плавно, но без да е бавно, разгъване (което дори се регулира). Дистанционната му команда също е отлична – едновременно удобна и достатъчно скрита, така че по-трудно да пострада при падане или превоз. Да, има фабрична хлабина, както другите марки и модели, които съм виждал, и да, тежи доста, както повечето такива колове, но определено е по-добър от много свои конкуренти.

Спирачки Avid Guide RSC
За спирачките Guide, само че във вариант RS, ще има скоро отделна статия, но още тук ще кажа, че тази линия от четирибутални спирачки се отличава с много приятно, леко и меко усещане при спиране, т.е. с чудесна модулация, контролираща една сериозна спирачна мощ. Конкретно при RSC има и регулатор за свободния ход на лостчето, т.е. за контактната точка и мога да кажа, че досега не съм срещал спирачка, при която тази характеристика да се регулира в толкова широк диапазон. Можех буквално да я настроя да започва спирането почти веднага с натискане на лостчето или пък да я накарам да спира чак когато лостчето е опряло в кормилото.

Седалка WTB Volt Race
Макар че на пръв поглед е много удобна като форма, каквито са и другите седалки на WTB, които съм пробвал, тази е доста по-мека и това ми създаде големи г**оболия. До края на втория ден изглеждаше, че се разбираме чудесно с Volt Race, въпреки че е по-мека, но тогава разбрах, че именно заради тази особеност кожата ми в най-горната част на бедрата се е протрила значително и в следващите три дни не изпитвах никакво удоволствие при сядането на нея. Така е, когато човек рискува да тръгне на дълго каране с непозната седалка, колкото и удобна да му се е сторила в парка. Не правете такава грешка! А иначе Volt Race си струва пробата, тъй като за нечии други задни части може да се окаже доста комфортна.

И една „еретична“ мисъл…

А какво би станало, ако на този велосипед се сложат 26-цолови колела, отново с голям балон на гумите – 2.3 или 2.4? Този въпрос си го зададох още в края на 2014 г., продължавам да си го задавам и сега.

На теория геометрията ще запази всичките си характеристики, освен височината на средното движение, която ще падне с 1-2 см. За мен това звучи просто идеално! Ако Oryx E-160 беше мой велосипед, със сигурност  щях да си наплета едни 26-цолови колела, за да пробвам такъв вариант и кой знае… може би щеше да ми хареса твърде много. За байкпаркове и бързи пътеки вероятно бих предпочел стандартните за него 27.5 колела, но за по-спънати и технични пътеки може би байкът би станал по-пъргав и игрив с 26-цолови колела.

Споделям всичко това, защото на пазара не са толкова много рамките, които биха позволили подобни идеи. Иронично или не, именно по-високото средно движение ми позволява да мисля в тази насока, защото ако то беше 340 мм с 27.5 колела, при 26-цолови би паднало твърде ниско и ще започнат проблемите със закачане на педалите и венците при коловози и прагове. Но при Е-160 височината на средното ми позволява подобни еретични мисли, а отговорите на някои от въпросите в Анкетата на МТБ-БГ за 2015 г. показват, че не само на мен биха хрумнали такива идеи.

Заключение

На първо място ще кажа, че Oryx са създали един силно конкурентен като цена и окомплектовка продукт – не само за българския пазар, но изобщо. Това няма как да не е добре за потребителите.

При карането му като най-силни страни изпъкнаха увереността и стабилността, които Е-160 осигурява при спускане с висока скорост по силно пресечени (и по всякакви други) терени. Този байк е създаден за бързо каране и за по-широки пътеки, позволяващи ясна видимост напред и избор на най-бързите линии, независимо какво има на тях като препятствия. От друга страна, при по-ниски скорости и по-спънати пътеки, ендуро велосипедът на Oryx е малко по-муден и трудно завиващ, поне за моите умения. Разбира се, минавах без проблеми и по такива пътеки, но зная, че бих могъл да мина и по-добре с някой по-маневрен велосипед.

При изкачванията Е-160 се справя учудващо добре, а окачването му, дори да не е като на ХС велосипед при педалиране, е подпомогнато в необходимата степен от платформата на задния амортисьор, така че с този байк може да се превземе всеки баир.

В крайна сметка, като се има предвид как изглеждат повечето трасета в ендуро състезанията, като се добави и карането в байкпаркове, Oryx E-160 се справя чудесно с всичко, което попада в рамките на основното му предназначение и е едно отлично начало за новата марка.

+

Изключително стабилен, газещ всичко велосипед, който вдъхва увереност при скоростни спускания по силно пресечени терени. Отличен избор при бързи, технични пътеки и при каране в байкпаркове.

Учудващо удобен при изкачванията.

Много добра окомплектовка за цената.

При спънати и тесни пътеки завива малко по-трудно, не е в стихията си. 

Бих предпочел средното движение да е по-ниско.

За контакти:
https://www.facebook.com/ORYXCycles

{gallery}products_test/2015/test-2015_oryx-e160_pics{/gallery}

Етикети: , , , ,

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>