Българските градски серии, които приключиха на 31 май с третото състезание по градско спускане в Плевен, успяха само в рамките на месец да покажат колко различна е тръпката, когато имаме не просто отделно събитие, а серия от няколко такива, обединени от общо крайно класиране с голяма награда. Подобно нещо в завършен вид все още не се беше случвало на родна земя, което само показва колко сме назад в някои отношения и няма как да не се сетим за основната причина, за една организация с трибуквено съкращение, която по закон и по призвание би трябвало да дава мило и драго за развитие именно на единен национален календар, за координиране на отделните разпокъсани събития от една и съща дисциплина в единни купи с по няколко кръга и победители за всеки сезон… Както и да е, няма сега да си разваляме настроението с неработещите структури на един или друг съюз, защото вече имаме пример и за нещо работещо, а по всичко изглежда, че тази година ще имаме и още такива примери, доколкото основните клубове и организатори в дисциплини като спускане и ендуро говорят достатъчно добре помежду си, за да синхронизират дейността си с подобна обща цел.
Ще се повторя с предишния репортаж, но три от три състезания, три от три трасета бяха съвсем различни едно от друго, макар и все в една и съща дисциплина. Обективно даденостите на Плевен са такива, че трасето бе по-късо и по-равно, но без да е спънато, което означаваше, че от състезателите се искаха не само смелост и добри умения в спускането, но и достатъчно сила в дробовете и краката, за да изкарат на спринт първата 1/3, а и някои секции от по-долните части на „пистата“. Това обаче в никакъв случай не направи състезанието по-малко атрактивно – в долната част действието се развиваше по внушителното стълбище около паметника „Майка България“ и безспорно най-интересните секции бяха изградени в близост до него, така че многото зрители можеха да следят достатъчно дълго преминаването на участниците – от излизането им от парка, та почти до финала.
Най-сериозното препятствие по трасето бе един 2-3 метров пад, който изискваше много добра преценка на скоростта и добра техника, ако човек иска да използва максимално добре стръмната част на попивката. Аз лично останах приятно изненадан от прецизността, с която повечето участници преодоляваха този елемент – почти нямаше лоши преминавания, макар че няколкото случая на увисване на предна гума караха публиката да затаи дъх, а за жалост имаше и едно тежко падане заради грешка още преди самия ръб, но за щастие участникът (който беше и част от екипа на организаторите) се размина с по-леки щети, отколкото изглеждаха там на място.
Дори и препятствия като стълбите, които изглеждаха сравнително лесни, всъщност се оказаха доста технични, когато човек гони скорост – дори някои от най-добрите състезатели споделяха по време на тренировките, че на места им е трудно да уцелят ритъма на стълбището, по което непрекъснато се редуваха равни площадки, свързани с по няколко стъпала.
Атмосферата в парк „Скобелев“, като се започне от Панорамата „Плевенска епопея“, където започваше състезанието, бе пропита от военно-исторически елементи като оръдия, снаряди и огради, направени от бойни щикове, а финалът и награждаването се случваха под строгата осанка на руския генерал, чиито паметник бе точно в края на трасето.
Макар че и в Търново състезателите караха буквално между къщите на хората, именно в Плевен видяхме в пълнота ефекта на случайни зрители по балконите, гледащи състезание по спускане иззад саксиите с цветя, вместо да пият следобеден чай или да почиват в кротка дрямка.
За трети път организаторите случиха и на отлично време, даже бих казал, че си беше направо душно и горещо, но това не прогони хората, които се наредиха основно около паметника „Майка България“. Чух коментари, че публиката била доста „умряла“, но за мен те не са от най-справедливите – в случаите, когато минаваше някой от плевенските карачи, множеството буквално избухваше в овации и подкрепа, така че активността явно зависеше от това дали знаят нещо за участника по трасето, или не. Като се има предвид посещаемостта в останалите състезания, истинска радост е, когато има толкова „случайни“ хора покрай лентите, гледащи с интерес, пък нека им простим, че не са били най-шумните.
Късото трасе позволяваше на участниците да направят доста тренировъчни спускания преди квалификацията, но това важеше най-вече за тези, които ползваха собствен транспорт, тъй като осигуреният от организаторите явно не стигаше да извозва всички желаещи през толкова кратки интервали. Поне такива бяха коментарите след състезанието, такава беше основната критика, макар че нека не забравяме, че в градски условия няма как качването нагоре да е с редовността и удобството на седалков лифт.
В Плевен участниците бяха около стотина, т.е. наблюдаваше се плавно намаляване в броя им спрямо първия кръг в Търново, което е нормално – някои се контузиха в предишните състезания (пожелавам им бързо възстановяване!), за други три състезания в един месец вероятно бяха твърде натоварващи за бюджета. Основното ядро обаче, включващо и повечето най-бързи карачи, бе на старта, за да направи завършека на Българските градски серии вълнуващ, напрегнат и… в крайна сметка изненадващ, но и в някакъв смисъл закономерен.
Най-голямата драма се разигра в групата на мъжете и от нея започвам, макар че те караха последни на финала. След като започна с победа в Търново, Росен Ковачев (Gravity) падна в Габрово и загуби ценни позиции, което намали значително шансовете му да оглави крайното класиране. Докато има такива обаче, шампионът на България се бори за тях – така направи и в Плевен. За негово съжаление обаче тук отново направи малка грешка и успя да постигне едва трето място.
Най-горчивото парче от пая обаче се падна на Стивиан Гатев (Go Ride Kona), който след второ място в Търново, победа в Габрово и най-добро време в квалификацията изглеждаше непоклатим като фаворит за сериите. Уви, малка грешка точно при влизането по стълбите до паметника „Майка България“ запрати Стиви на земята (по-точно върху рампата, която дори се счупи под тежестта му). Младият състезател се размина без сериозни наранявания и бързо продължи карането си, но финишира с разочароващото осмо време, което директно затри отличните му резултати до момента и го остави на трето място в крайното класиране на сериите.
Така най-бързото време за деня се оказа това на Иван Колев (Ram Bikes), следван от съотборника си и любимец на местната публика Боби Крумов, който тази година просто няма достатъчно време да тренира и да кара заради ангажименти във връзка с образованието си, но това само го направи още по-щастлив, когато се качи на подиума в родния си град.
Иван Колев завърши с най-много точки серията от три състезания, показвайки завидно постоянство в резултатите – две трети и едно първо място. Завършекът с победа бе чудесен за него и напълно заслужен, но основният извод от Българските градски серии, основното нещо, на което тепърва ще се учат и състезатели, и наблюдатели, е че отделните победи, колкото и да са убедителни, не са никаква гаранция за крайния резултат.
В крайна сметка тримата най-добри оформиха челото в крайното класиране и ще карат в кръг от Световните серии в тази атрактивна дисциплина, който ще се проведе в Братислава. Повтарям, това са Иван Колев, Росен Ковачев и Стивиан Гатев. Всеки от тях записа по една победа в сериите, но само Ванката се качи и трите пъти на подиума. Ако си позволя малко разсъждения (надявам се състезателите да не ми се сърдят, защото в някакъв смисъл е на техен гръб), то състезателят на Ram Bikes се възползва по най-добрия начин от спокойствието и опита, с които подходи. От самото начало всички погледи бяха насочени към Росен и Стиви – няма какво да се лъжем, те са най-силните фаворити за първото място във всяко състезание по спускане в последните 1-2 години, тренират усилено, карат много бързо и изобщо… трудно е човек да се добере до върха в тяхно присъствие. Но не е невъзможно, защото те също грешат, особено когато напрежението стане по-голямо. И точно това обстоятелство като че ли бе на страната на Иван Колев за крайната победа в сериите. Той можеше да кара спокойно, без напрежение, защото от него всички очаквахме добри резултати, но без това фиксиране върху първото място, с което бяха натоварени Стиви и Росен. Затова едва ли е учудващо, че и двамата под бремето на желанието не просто да победят, но и да го направят по най-блестящия начин, всъщност допуснаха грешки, които им струваха скъпо в класирането. Първите изобщо серии по спускане у нас показаха от раз, че за крайната победа е важно да си перфектен от гледна точка на собственото си каране във всяко от отделните състезания, пък дори и да не си най-бърз във всяко от тях. Това са важни уроци, това е една съвсем различна страна на спорта, която българските състезатели по планинско колоездене тепърва ще трябва да откриват и усвояват, тъй като до момента просто нямаше „такова животно“ като каране в серии.
При младежите Мартин Ненчев (Go Ride Kona) за втори път постигна победа, след като бе най-бърз и в Габрово. Очевидно в успехите му няма нищо случайно, което може да се проследи и в класирания от други състезания по спускане, но въпреки това много хора, включително и аз, продължаваме да бъдем изненадани, когато този млад състезател (който впрочем също е родом от Плевен) оглави класирането. Това се дължи най-вече на специфичния му стил на каране – макар че е сред най-бързите, в повечето случаи изглежда, че той просто се носи по трасето без ясно изразени агресия и напрежение, сякаш е на тренировка, а не на финал. Карането му излъчва такова спокойствие, че направо се губи усещане за скоростта. На второ място остана Лъчо Савов (Gravity), за когото това е първи подиум, след като през последните няколко месеца той неизменно бе на стъпка или две от третото място. Трети пък остана Теодор Мавродиев (Vivo), който даде най-бързо време в квалификацията.
При дамите Йоанна Великова (Underground Riders) затвърди позицията си в челото, следвана от Виктория Генова (Shore Invaders) и Полина Петрова (Gravity), а при ветераните най-бърз бе Виктор Рангелов (Champions Factory), следван от Николай Желев (Shore Invaders) и Атанас Димитров (Илчов баир). Милан Димов (Vivo), който бе най-бърз в квалификацията, падна зрелищно при преминаване на едни от стъпалата.
При твърдаците най-доброто време принадлежи на Никола Христов (Drag Zone), следван от Звезделин Вергилов и Александър Иванов (Vivo). За жалост Ники нямаше как да си вземе лично наградата, тъй като тръгна по-рано за София, за да откара пострадалия от падането Станимир Меразчиев, който иначе сам би бил един от претендентите за призово място.
При децата най-бърз бе Иван Борисов, следван от Радослав Стоянов и Иван Николов (Shore Invaders).
И така, месец май беше напрегнат и натоварващ за всички – организатори, състезатели и придружители, но определено си струваше! Със сигурност и при едните, и при другите е имало и грешки, и пропуски, и трудни моменти, но мисля, че всеки е натрупал опит и е направил своите изводи. За мен лично „класирането с продължение“ е несравнимо по-интересно – всеки предишен успех колкото увеличава шансовете, толкова и напрежението, залогът (крайното класиране) е съвсем друг, така че с нетърпение очаквам следващата серия състезания!
Пълните резултати от Плевен можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2015/3454-events-bg-2015-urban-dh-pleven-results
Още много снимки ще намерите в галерията от състезанието: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/urban-dh-pleven-2015
