Задният калник на Mucky Nutz, каквото означава в превод името на продукта, е не по-малко интересен и полезен от двата предни калобрана на същата марка, които пробвах през 2014 г. И той е изработен от същия материал, изключително лек е и доста иновативен като конструкция и дизайн.
| Продукт: |
Калник Mucky Nutz Rear Fender |
| Размер: | – |
| Тегло: | 51 грама (с малко кал по него) |
| Цена: | 29.90 лв. |
| Продължителност на ползването: | 8 месеца / 250 км |
| Продуктът е ползван съвместно с: | Велосипеди Drag Hardy, Ram HT2, Ram XC1 и др.; колове за седалка с диаметър 31.6 и 27.2 мм. |
| Други модификации на модела/продукта: | Предлага се в два цвята – бял и черен |
Тази статия ще я започна с едно важно уточнение. Лично за мен подобни задни калници са необходимост от време на време, но като цяло не ги харесвам, защото се простират далеч назад и ми пречат както естетически, така и в определени ситуации, които не са пряко свързани с карането – например при бутане на велосипеда на задна гума или при товарене и превоз с автомобил. От друга страна, осъзнавам напълно, че ако човек иска да бъде защитен адекватно от пръските на задната гума, необходим е калник точно с подобна форма и размери, поради което Rear Fender на Mucky Nutz може да е интересен и полезен за много хора и точно затова приех с охота да го пробвам. Лично за себе си аз предпочитам не толкова защита на целия гръб, колкото само на задните си части, поради което моят фаворит в това отношение сред продуктите на тази марка се казва Butt Fender, макар още да не съм го пробвал. Казвам всичко това, защото в следващите редове ще прочетете личните ми впечатления, пречупени през призмата на нуждата от по-сериозна защита на целия гръб, каквато нужда обаче аз лично не изпитвам. Започнах ли да звуча като един известен политик със същата първа буква в името си, който обича да си служи със сложни фрази? Нека го кажа по-просто: пробвах Rear Fender и написах статията за него, опитвайки се да се поставя на мястото на хората, които редовно имат нужда от такъв продукт, тъй като аз самият не съм от тях.
Всъщност… понякога съм. Както и други подобни калници със закрепване към кола на седалката, които съм пробвал, Rear Fender е най-подходящ за твърди рамки и за хора, които карат с постоянна височина на седалката, без да я намаляват за спусканията. Това е така, защото ако трябва да се съобразим със свалянето на седалката при спускане или пък с по-голям ход на окачването, трябва да разположим самия калник по-високо над гумата, с което намаляваме в една или друга степен защитата, която той осигурява. Така че казвам го още отсега – колкото по-близо до гумата е разположен калникът, толкова по-добре спира всички пръски, летящи от нея към колоездача. Обратно, колкото по-високо е, толкова по-голяма част от пръските успяват да се промъкнат покрай него. В това се убедих особено ясно, когато при едно каране бях забравил да го сваля достатъчно ниско и се сетих едва по средата – беше много кално и мокро, така че ясно усетих разликата в количеството „гняс“, което достигаше до мен преди и след приближаването на калника до гумата. При едно друго подобно каране пък усетих по най-неприятния за мен начин разликата между карането с и без него – сутринта времето изглеждаше по-добро от очакваното и въпреки прогнозата за сериозни валежи, реших да оставя калника в хотела, за което после дълбоко съжалих. С всичко това се опитвам да обясня, че калникът наистина предпазва добре, адекватно. В зависимост от това колко близо можем да го разположим до гумата и колко лоши са условията, в които караме, защитата може да е от отлична до добра, т.е. може гърбът и задникът да останат почти изцяло сухи и неопръскани, а може и само една ивица с широчина малко повече от калника да остане защитена, което впрочем също е напълно достатъчно в повечето случаи, доколкото за много хора най-важно е да не им е мокро на Д-то.
Към този въпрос може да се върна отново, но преди това искам да кажа няколко думи за най-големия плюс на Rear Fender и това е теглото. 50 грама! По-малко от велокомпютър, по-малко от задно стопче или фар, от 3 до 5 пъти по-ниско от други подобни калници, които съм пробвал. За всеки любител на ниското тегло това може би е най-лекия продукт на пазара, предлагащ подобни размери и покритие на гумата.
Как е постигнато? Чрез комбинация от леки материали и находчив дизайн. При доставката продуктът изглеждаше така:
От този лист полимер (същия тънък, гъвкав и здрав материал като при известните калници Bender Fender, за които вече писах) чрез огъване в една или друга посока, както когато правим хартиена лодка или самолет, се получава като във фокус завършен калник, който при това запазва конструкцията си във времето, а не се връща към формата на плосък лист. В момента, в който пиша тази статия, не бях монтирал калника поне от 1-2 месеца и този престой по никакъв начин не беше му се отразил. Изобщо, откакто го оформих в началото, почти не се е налагало да го „омачквам“ допълнително, освен чисто „профилактично“. В упражнението по моделиране се използват и един пластмасов винт с втулка, играещ ролята на ос, които в комбинация с четирите чифта кръгли отвори при скобата на калника позволяват да регулираме наклона му спрямо гумата/седалковата тръба. Колко красив ще го докараме, зависи само от нас – при повече внимание и сръчност, може да стане изцяло симетричен, прав и красив; ако пък не се вълнуваме толкова от външния му вид, може на места да има леки кривини и асиметрия, което по никакъв начин не се отразява на функционалността.
Ако кажа, че моделирането на пластмасовия лист във вид на калник е било лесно, ще излъжа. Сега, когато вече съм го правил, вероятно бих могъл лесно да го повторя, но в началото ми отне доста време (по спомен – около час), докато постигна успех. Разполагах с инструкциите върху опаковката, както и с допълнителни инструкции в интернет, но в крайна сметка доведох начинанието си до успешен край едва когато се доверих на собствената си логика, макар тя да не съвпадаше напълно с интерпретацията ми на инструкциите. Гледайки ги отново сега, виждам къде съм се объркал в разбирането им, може и да не съм достатъчно умен за такива „игри“, но е факт, че оформянето му ми бе по-трудно, отколкото очаквах. Затова добавям още една снимка на сглобения вече калник, за да може евентуално да послужи на някого като ориентир какво трябва да се получи в крайна сметка. (Кукичката за окачане на стелаж можем да я откъснем, разбира се, на мен не ми пречеше и затова я оставих.)
Между другото, производителят твърди, че Rear Fender не само е много лек, но може да е и много компактен и да бъде носен в раницата в сгънато състояние по този начин:
Аз лично съм скептичен към това. Доколкото виждам, това означава калникът напълно да се върне към формата на полимерен лист, след което в полеви условия да се моделира като калобран. Сигурно е възможно, но аз лично не бих си го причинил. По скоро бих закрепил калника със страничните ремъци на раницата, ако тя разполага с такива. Доколкото обаче той е бая дълъг, това също не е особено удобно, така че най-лесно е просто да започнем и да завършим карането с него. Това всъщност е една от причините да не обичам особено този вид калници и да ги ползвам само в най-тежки условия.
Самото закрепване към кола за седалката или към седалковата тръба на рамката е класическо – с велкро лента, която обгръща кола/тръбата и по този начин фиксира калника на желаната височина. Основата на така получената скоба е покрита с мек, гумиран материал, който да прилепва и да осигурява хубав контакт с метала, докато самата велкро-лента е обикновена, не е гумирана от вътрешната страна. Монтирането е лесно и бързо, но не е най-стегнатото, което съм виждал. Продукти с такова закрепване по принцип имат склонност към леко извъртане под ъгъл по време на каране (заради допир с краката на колоездача или с други предмети, например при подпиране на байка някъде), затова е добре периодично да поглеждаме за това. При Rear Fender на Mucky Nutz извъртането е малко по-лесно и по-често, отколкото при други подобни калници, но при внимателно и силно стягане на лентата, нямах сериозни проблеми с това. Оказа се обаче, че скобата на калника явно е мислена само за рамки с кол за седалката 31.6 – при размер 27.2 беше доста трудно да постигна нормален, стегнат монтаж.
Връщам се отново към началото на статията и въпроса за съвместимостта с различни велосипеди. Отново повтарям, че най-голяма полза от такъв тип калници могат да извлекат хората с твърдаци и особено тези, които не намаляват височината на седалката си. Сам по себе си Rear Fender е съвместим и със задно окачване, а четирите отвора позволяват да регулираме ъгъла му, така че да оставим достатъчно място за движението на задното колело, но пак ще напомня, че колкото по-високо е разположен спрямо гумата, толкова повече пръски ще успеят да го заобиколят.
Заключение: За ХС карачи и велотуризъм Mucky Nutz Rear Fender според мен е идеален продукт, с отлично тегло и достатъчно ефективен, особено ако е разположен близо до гумата. Дори за АМ карачи може да е добър избор, ако обичат да карат с подобен тип калници, тъй като ниското тегло в комбинация с прилична защита от калта е един много силен довод в полза на продукта. В този смисъл инвестирането на един час за моделирането му е напълно оправдано, а единствената насока, в която бих желал да видя подобрение, е малко по-стегнато закрепване към кола за седалката, макар че и в този му вид може да се кара спокойно, но с по-чести проверки дали не се е извъртял. Във всички случаи продуктът впечатлява с оригиналната си конструкция и дизайн, но най-големият плюс от тях си остава теглото.
{gallery}products_test/2014/test-2014_mucky-nutz-rear-fender_pics{/gallery}
+
|
– |
|
Минимално тегло. Оригинален дизайн. Универсално закрепване, лесно местене на различни велосипеди. В повечето случаи осигурява ефективна защита за целия гръб. |
„Сглобяването“ на калника е по-трудно от обикновено заради специфичния дизайн. Закрепването е малко по-хлабаво, отколкото ми се иска. |
За контакти:
http://muckynutz-bg.com/
