VDO M2 WL

В края на пролетта Веломания ми предоставиха за тестване два велокомпютъра от VDO, които са сравнително нови в каталога на германския производител и са доста интересни. Започвам с по-евтиния – M2 WL, който представлява базов уред, отчитащ само основните и най-важни показатели при обикновено, непретендиращо за спортни постижения или навигация каране, но с безжична връзка.

 

Продукт: Велокомпютър VDO M2 WL
Универсално закрепване.
Безжична връзка.
Основни функции за ежедневно каране на велосипед: скорост, разстояние, време на каране, средна скорост, максимална скорост, часовник, общо разстояние (одометър) и общо време на каране.
Сравнение между текуща и средна скорост.
Автоматично започване/спиране на работата (2 часа режим на готовност).
Подходящ за 1 велосипед.
Запазване на данните при смяна на батерията.
Предупреждение за слаба батерия.
Размер:
Тегло: Само велокомпютъра – 23 грама.
Пълен комплект (велокомпютър, стойка, сензор и т.н.) – 58 грама.
Цена: 64.90 лв.
Продължителност на ползването: 5 месеца / 300 км
Продуктът е ползван съвместно с: Велосипед Drag 29er
Други модификации на модела/продукта: Има и модел със същите функции, но с кабел между сензора и поставката.

Ще започна статията именно с безжичната връзка, тъй като тя е определяща за продукта и за цената му. Моделът с кабел (M2 WR) е с двайсетина лева по-евтин, като и в двата случая цената е съпоставима с конкурентни продукти на пазара, така че нямам забележки към нея. Въпросът е дали си струва да платите повече за безжичния модел, но на този въпрос всеки човек трябва да отговори според личните си предпочитания. За мен безжичните компютри определено са по-удобни – не се налага да фиксирам кабела, не мога да го скъсам. От друга страна, необходима е периодична смяна на две батерии, вместо само на една, а и комплектът за безжична връзка е с двайсетина грама по-тежък. Имайте предвид, че поставките не са взаимозаменяеми – безжичният уред не работи с поставката с кабел и обратно. Проблеми с обхвата на безжичната връзка не съм имал – поне при качествени продукти като тези на VDO подобни опасения са останали изцяло в миналото.

Закрепването на  поставката и сензора е универсално и лесно. Стойката се монтира с помощта на кабелни превръзки (т.нар. свински опашки, има няколко в комплекта), като има и лепенка от долната страна на скобата. Веднъж използвана, тя се разрушава при отлепяне, така че имайте го предвид, ако възнамерявате да местите компютъра от един велосипед на друг. Пак от долната страна има и 4 малки винтчета, които позволяват да завъртите стойката на 90°, за да може да я сложите върху лапата или горната тръба на байка. Самият уред се фиксира в кръглото легло чрез завъртане докато щракне. Трябва да внимавате за двете контактни точки, т.е. още при монтажа на стойката да я разположите така, че те да са отпред. Интерфейсът с кръгло легло и вмъкване на уреда в него чрез завъртане в наши дни е широко разпространен и мога да кажа, че при VDO е много стегнат, което е добре. Щом се налага да приложа известна сила, за да вмъкна уреда в поставката, не мога да си представя той да се откопчае сам по време на каране, че дори и при падане. През годините съм пробвал велокомпютри, с които човек трябва да внимава, за да не ги изгуби някъде по пътеката, но този определено не е такъв!

Магнитът се прикрепва към някоя от спиците и е същият като при по-новите велокомпютри на Sigma Sport. Както писах и в ревюто за Rox 10.0 GPS, той се монтира лесно и сигурно, но свалянето му е по-трудно и човек трябва да внимава да не нарани зъбчетата на щипката и на самия датчик. Това е и причината да навъртя малко километри за тези 5 месеца, в които бе при мен, тъй като не съм монтирал уреда на всеки велосипед, който сменях през посочения период.

Сензорът, който отчита оборотите и изпраща информацията към велокомпютъра, също се връзва към вилката със „свински опашки“. Като размери той е голям почти колкото самия уред, но това е нормално, защото в него има и батерия.

Както казах още в началото, M2 е базов модел и не претендира да е подвижна лаборатория за записване на данни от карането. Тъкмо обратното – той дава информация само за няколко широко използвани и важни при всякакво каране неща: текуща скорост, разстояние (за конкретния излет), време на каране (за конкретния излет), средна скорост, максимална скорост, часовник, общо разстояние (одометър) и общо време на каране. Полезна и интересна е индикацията за текущата скорост спрямо средната – една малка стрелка вляво от главните символи показва нагоре или надолу сте спрямо нея. Данните за общото изминато разстояние и общото време на каране могат да се въвеждат ръчно в менюто за настройки – по този начин можете да пренесете километрите си от предишен велосипед или велокомпютър. С изключение на тези данни и часовника, останалите показания (за конкретния велоизлет) могат да се нулират с натискане и задържане на долния бутон.

Същият бутон (долният) служи и за придвижване от една функция към следващата – както в нормалния работен режим, така и в менюто за настройки. С горният бутон пък можете винаги да се върнете към показанията за текуща скорост, а уредът може да прави това и автоматично, ако сте включили от настройките функцията Auto-speed mode. Тя връща уреда към показване на текуща скорост след няколко секунди, независимо на кое показание сте го оставили. За хора, които обичат да виждат основно скоростта си на движение, това е много полезно. Аз лично изключих този режим, тъй като понякога предпочитам да следя някой от другите показатели (например разстояние или часовник).

M2 WL разполага и с автоматична старт-стоп функция, т.е. измерването да започва в момента, в който подкарате велосипеда и да спира, когато колелата са в покой и не се въртят. Тази функция обаче е активна в рамките на 2 часа след последното спиране – ако дотогава не подкарате байка отново, компютърът се изключва трайно (продължава да показва часовника) и за следващото каране ще трябва да го включите ръчно, натискайки някой от двата бутона. За мен лично идеалният вариант би бил уредът да се включва и изключва изцяло автоматично, но и при други безжични модели велокомпютри забелязвам, че е избран подобен режим, което е най-вече с цел пестене на батерията. При каране нямах никакви проблеми с това, просто трябваше да си създам навик да го включвам в началото.

Един възможен недостатък за някои хора е липсата на подсветка. Аз лично рядко карам на тъмно, а дори когато го правя, съвсем рядко поглеждам в движение данните от велокомпютър, така че за мен липсата на подобна функция не е съществена, но за някой друг може да е важна. Друго нещо, което понякога се среща при конкурентите му, а тук липсва, е възможността за програмиране на два велосипеда.

Нека кажа две-три думи и за външния вид – компютърът е компактен и стилен, с много проста форма, но за мен лично доста добра. Според мен точно външният вид е и основната отличителна черта на този уред, доколкото функциите можете да ги намерите на същата цена и при други продукти. Мисля, че с този модел VDO определено залага на дизайна, без това да е за сметка на функцията, разбира се.

Дисплеят е голям и заема почти цялата площ от горния панел на уреда. Състои се от два реда. На първия ред с висок шрифт се изписват данните на текущата функция, а на долния с букви се показва името ѝ. Това е – пределно опростено и лесно за възприемане. Контрастът е добър и макар да не е максимален, заради големината на символите не е никакъв проблем да се разчетат данните дори при лоши светлинни условия. Единствената ми забележка е към това, че шрифтът е издължен по вертикал и, може би заради дългогодишен навик от други уреди, ми беше трудно да свикна с тази форма на цифрите. Не съм имал проблем с разпознаването им, а само чисто естетически. Което пък означава, че на други потребители може дори да им харесат повече, отколкото някой „стандартен“ шрифт. 🙂

Може би вече е станало ясно, но ще повторя, че навигацията между функциите на M2 WL е съвсем лесна и двата бутона са напълно достатъчни за избиране на наличните данни и настройки.

Към дребните, но удобни и полезни екстри, причислявам запазването на данните за определен период от време при изваждане на батерията, така че да не ги изгубите при смяната ѝ, както и индикацията за слаба батерия, която обаче не съм виждал на живо, а само на картинка в упътването. Според производителя, издръжливостта на батериите е както следва: за компютъра около 1 година/10 000 км; за трансмитера – 1.5 години (15 000 км).

В описанието на компютъра не се споменава нищо на тема водоустойчивост, но не вярвам да се отклонява в това отношение от останалите продукти на пазара. Със сигурност го валя дъжд поне 2-3 пъти, без от това да произтекат каквито и да е проблеми.

Заключение: M2 WL е удобен велокомпютър с базови функции, който освен всичко друго изглежда много добре (колкото и субективна да е една такава квалификация). От гледна точка на функции той предлага почти всичко, което можем да очакваме в този ценови клас. Безжичната връзка беше напълно безпроблемна, а закрепването на уреда и принадлежностите му е универсално, лесно и стабилно. Аз лично нямам никакви съществени забележки към работата на продукта, дизайнът ми харесва много и единственото, което не ми допадна напълно, бе издължения шрифт на основните символи, но това е прекалено субективно.

+

Приятен и компактен външен вид.

Безжична връзка.

Голям екран с голям размер на символите и добър контраст.

Включва основните и най-важни функции, необходими на „средностатистически“ колоездач.

Издълженият шрифт на символите може да не се хареса на всеки.

Липсват подсветка и съвместимост с два велосипеда, но тези екстри не за всеки са важни.

За контакти:
„Веломания“ ЕООД
ул.“Гюешево“ 83
тел: 8127072
www.velomania-bg.com

Етикети: , ,

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>