Пишейки този репортаж в един мрачен и дъждовен следобед, отминалото състезание по спускане над Драгалевци, наречено простичко Витоша Downhill и организирано от Level 7, ми изглежда все по-хубаво. Организаторите и многото участници (над 200 предварително записани – предполагам, че повечето от тях се явиха и на живо) имаха късмета да улучат един от най-хубавите уикенди за цялата година, което без съмнение допринесе за добро настроение и добро каране. Хубавото време обаче не бе единственото хубаво нещо в това състезание.
Партньори на Level 7 в мероприятието бяха още Maxbike и Столична община по програма за кандидатстване за европейска столица на спорта през 2017 г. Заради тази особеност, която наистина не се среща при всяко събитие, Витоша Downhill бе обявено като първото безплатно състезание по спускане, което дори предизвика спорове… Разбира се, подобни дреболии са без особено значение и са по-скоро в сферата на маркетинга – дали е първото, второто или десетото, важното е, че участието бе максимално достъпно и това даде своето отражение – не само и не толкова като брой на участниците, колкото като характеристика.
В изцяло положителен смисъл бих казал, че Витоша Downhill бе едно по-различно състезание, по-любителско от гл.т. на участниците. Разбира се, повечето от най-бързите спускачи в страната бяха на линия и впечатляваха както винаги с преминаванията си, но един необичайно голям процент от състезателите видях за пръв път. Много от тях бяха млади момчета, някои все още неуверени, други пък доста смели, а групата на твърдаците бе може би най-голямата от всички състезания, които съм гледал до момента. Тази шарена картина беше доста интересна.
И ако по трасето имаше повече любители от обикновено, самото то съвсем не беше за разходка в парк Витоша. Пътеките в тази планина са известни с острите си, непрощаващи камъни, и мнозина от участниците се убедиха в това поне по един, а някои и по повече пъти. Слизането по капла бе често срещана гледка. Един от най-фрапиращите случаи обаче беше не този на горната снимка (макар че и тя е от финалното спускане, т.е. въпросният младеж със сигурност е проклел късмета си), а Стивиан Гатев. Бидейки един от най-добрите състезатели по спускане, Стиви се класира втори в квалификацията, след като на тренировките беше спукал гума. На финала в долната част на трасето обаче Росен Ковачев, карайки последен по трасето, пристигна преди Стиви и причината за това бе отново, за втори път, спукана гума, при това още след старта. Малшанс, както се казва, макар че на Драгалевци вероятността от подобен завършек на спускането не е никак малка в сравнение с далеч „по-меките“ трасета в Боровец и Пампорово.
Другата основна трудност по трасето бяха мокрите корени. Както казах, уикендът бе слънчев и топъл, но гората бе влажна и завоите с корени и хлъзгави камъни изискваха наистина отлична техника за бързо преминаване. В противен случай човек за секунда се озоваваше извън трасето. Имаше един участък, в който на тренировките двама от трима не успяваха да следват лентите. 🙂
Интерес за публиката и предизвикателство за участниците представляваха и два новоизградени скока в последните няколкостотин метра. Ще започна с финалния, тъй като него видях най-напред. На мен ми изглеждаше кошмарен и дори не съм сигурен дали минаването през него реално спестяваше някакво време. Това обаче не спря най-смелите и умелите да се „мятат“ смело за радост на публиката. Трябва да кажа, че особено талантливи бяха двама-трима от участниците с твърдаци, за които голямата амплитуда май носеше само забавление, а не трудност. Хора с окачване също не му се церемоняха, но все пак повечето състезатели тактично го заобикаляха и напълно ги разбирам!
За мен лично още по-атрактивен и също доста труден в техническо отношение бе скокът над реката. Наглед равната и дълга рампа не изискваше нищо повече от скорост и смелост, но трудното бе в приземяването – след прелитането на 4-5 м, карачите трябваше да се приземят почти без попивка на страничен наклон в коридор между 2-3 дървета, който със сигурност не бе от най-просторните. Дълбокото 4 метра дере на реката непосредствено под рампата също създаваше гъдел в стомаха дори на зяпащите като мен, какво остава за тези, които се устремяваха без спирачки към ръба. По време на тренировките най-честият звук на това място бе от сгъване на окачването докрай или от удар на задната гума в ръба на бабуната, служеща за попивка. На финала обаче повечето участници, които се престрашиха да полетят от рампата, бяха напълно уверени и се приземяваха учудващо меко на трудната попивка.
Както стана ясно, в най-силната категория на мъжете Стивиан Гатев бе поразен от лош късмет, някои ключови имена като Мартин Бочуков и Христо Тодоров липсваха, така че за Росен Ковачев (Gravity) не бе толкова трудно да добави още едно първо място към богатата си колекция. Стана ясно обаче и това, че по пътя си към него той ще среща все повече трудности, защото към досегашните претенденти за челото вече уверено можем да добавим и Йоан Нейчев (Drag), който завърши на второ място, а третото за мен си беше направо изненада – спечели го Йордан Донев (industrial), млад състезател, който със сигурност има какво още да покаже в бъдеще.
При младежите също имаше разместване в класирането на финала спрямо квалификацията. Най-бърз в нея бе Мартин Войнов (Drag), но за решаващото спускане задната му спирачка го изостави и той трябваше да съобрази карането си с този технически проблем. Времето му и така бе много добро, но достатъчно само за второ място, а първото бе спечелено от друг талантлив юноша, също добре познат на почетната стълбица – Мартин Ненчев. Трети в тази категория остана Кирил Милов.
И за кой ли път ще спомена твърдаците, тъй като по традиция първенецът там даде време, което бе по-добро от поне половината участници с „меки“ рамки. Името на този младеж може все още да не ви е познато, но се надявам все по-често да го виждаме – Теодор Мавродиев. По една случайност го познавам от каранията си из Беласица, тъй като Тедо е от петричкия клуб Bela Extreme, но прогресът в карането му само за последната една година е забележителен и първото място доказва това. След него се наредиха Шери Юзиров от Vivo и Владимир Донов.
При жените Полина Петрова (Gravity) бе принудена да прави „самотни“ спускания поради липсата на съпернички, но победата си е победа, дори когато се състезаваш само за подобряване на собственото си време.
При ветераните всички приветстваха с бурни овации първото място на легендата от Drag Любомир Тодоров. След нелепа травма, която опропасти миналогодишния му сезон, по трасетата се завърна и Димитър Белчев, заемайки второ място, а трети остана Апостол Саръиванов.
Пълните резултати от финалното спускане можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2014/3053-events-bg-2014-level7-vitosha-downhill-results
Още снимки от състезанието можете да разгледате в галерията на MTB-BG: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/level7-vitosha-downhill , както и във Facebook страницата на събитието: https://www.facebook.com/events/826868554024790
