Изключително трудно беше второто издание на маратона по спускане от Беклемето до Троян, а класирането този път е извънредно интересно, тъй като в топ 10 се събраха както изявени спускачи, така и състезатели, които до този момент бяхме виждали предимно в ХС състезания, а също и задължителните за такъв тип мероприятие АМ/ендуро карачи.
След като миналата година Боби Крумов остана втори в оспорвана гонитба с Добромир Добрев (Enduro Warriors), през 2014 г. състезателят на Ram Bikes финишира пръв на поляната до хлебозавода в Троян, където напечената от следобедна жега публика очакваше с нетърпение да види кой ще бъде най-бърз в тазгодишното състезание. По този начин Боби за пореден път се доказа като силен и универсален боец в почти всички дисциплини на планинското колоездене.
И ако Боби все пак беше с АМ велосипед, какво да кажем за Андрей Димов (True Riders), който завърши на по-малко от минута след него, карайки своя DH байк. Това е много сериозно постижение по трасе, което започва с 2 км изкачване и надолу включва още доста равни участъци и въртене. Миналата година Андрей бе нападнат от лош късмет, но този път показа на какво е способен.
Победителят от 2013 г., Добромир Добрев, остана трети, като въпреки контузеното си коляно нито за миг не се отказа да се бори за челните места.
Четвърти е Емил Кръстев (Мамут) – познат на публиката повече като ХС състезател, от миналата есен Емо е заклет почитател на всяка надпревара, която включва в името си ендуро. Като се комбинират добрите му умения в спускането, издръжливостта и силата при изкачванията и добрия АМ велосипед, резултатът е заслужено място в челото.
Пети завърши Георги Радев (True Riders) – още един човек, който е еталон за универсалност в карането.
Шести, за пълна изненада на всички, завърши Алексансър Александров – един от младите ХС състезатели в България, който през цялото време караше с непретенциозен 29-цолов твърдак, клин и фланелка, без протектори на ръцете и краката, само с каска – какво по-убедително доказателство за това, че най-важен за доброто каране е самият човек, а не велосипедът и екипировката…
Мога да продължа така още дълго, защото класирането от първото до последното място отразяваше разнообразието в планинското колоездене, но по-добре да кажа и няколко общи приказки за събитието.
На първо място, тази година то събра почти 2 пъти повече участници – над 70 души се записаха предварително, около 60 стартираха реално, и това напълно промени усещането за масовост, а и конкуренцията. Мелето при старта, където състезателите започнаха с бягане към велосипедите, наредени по-нагоре по склона под арката, беше внушително и много интересно за хората, които бяха попаднали случайно там по това време или бяха дошли нарочно, за да гледат този напрегнат момент.
Въпреки това, мероприятието и тази година бе подчинено основно на доброто настроение и удоволствието от карането – главният организатор Христо Доков се бе погрижил да осигури бивак, скара и напитки, зона за отборите, което превърна поляната до хлебозавода в приятно, оживено място с хора, деца, кучета и настроение. Когато към това прибавим и добрите кръчми в района + минерални басейни и речни вирове, нещата стават трудни за описване…
За разлика от миналата година, този път времето бе стабилно и слънчево, а долу, при финала, направо горещо. Това беше още един фактор, който направи състезанието по-трудно, чисто физически. Да не забравяме, че този път и програмата позволяваше в събота човек да направи поне две спускания по дългото трасе на състезанието, затова не е учудващо, че в следобедните часове много хора изглеждаха „окапали“.
Най-трудното в Mega Enduro Mountain Hill 2014 обаче беше трасето. Наглед същото като миналата година, т.е. почти изцяло черен път, то бе станало доста по-различно заради пролетните дъждове – в долната част пътят бе много по-изровен, много по-дълго човек трябваше да цели трудно откриваеми линии между коловози, едри камъни и дупки, и нямаше участник, който да не е засегнат от тези естествени промени. Хората с твърдаци трябва да бяха от желязо, щом издържаха такова каране, а пък тези с DH велосипеди, ако и да газеха по-лесно през трудния терен, всъщност се излагаха на още по-голям риск с увеличаването на скоростта. За да каже човек като Георги Радев, че това е било едно от най-страшните състезания, в които е участвал, значи не само на мен ми се е сторило такова. Новите секции в гората до пътя, които внесоха разнообразие в средната част, бяха пренебрежими като трудност в сравнение с долната част, а на някои места пътят, който явно се ползва по-рядко напоследък, бе заприличал на широка пътека.
Изобщо, в това второ издание за скука при спускането и дума не можеше да става, по-скоро за оцеляване в някои случаи. Да не забравяме и краткото, но съдържателно, игриво и технично трасе за квалификацията, по което състезателите караха в неделя преди обяд. Тази част от програмата наподобяваше мини състезание по спускане и бе много интересна, а и лесна за наблюдение от публиката.
С оглед на казаното дотук, не мога да пропусна името на Ани Томева (Свободно измерение) – единствената жена, която се включи в надпреварата наравно с мъжете и завърши успешно, като дори в последните метри преди финала успя да изпревари един от участниците.
Не липсваха и разочарования – най-тежко от лош късмет пострада Иван Колев (Ram Bikes), който, както винаги, се целеше в първите места, но спукана предна гума и падане го извадиха от играта за челото – и въпреки това Ванката пресече финала, карайки разнебитеното си колело, и с доста добро време!
И тази година за най-бързите имаше доста награди, осигурени от спонсорите на състезанието, имаше и обилни количества шампанско!
Събитието дори бе уважено от официални лица от новото ръководство на БКС – Тодор Колев, заместник-председател на съюза, и Данаил Ангелов, който е член на УС. Гост на финала бе и заместник-кмета на град Троян, с което искам да припомня, че общината е един от основните партньори на местния клуб в организирането на техните прояви.
От нас очаквайте галерия със снимки и фоторепортаж, а пълното класиране изглежда така:
