За първи път се качих на новия HT2 още в ранна пролет при карането ни с Ram Bikes в района на Мелник. Първите ми впечатления от него бяха много приятни, но и много бегли, така че определено исках да  натрупам по-подробни и по трудни терени, а освен това, бидейки един от най-достъпните като цена байкове в каталога на производителя, той обхваща и доста голяма целева група сред потребителите. Не на последно място, първото поколение на HT2 е същинска легенда сред планинските колоездачи в България – стотици са имали този модел като първи „истински“ маунтин байк и заради характеристиките си той бе една от най-универсалните рамки на нашия пазар – дали и новият ще бъде толкова успешен?

Продукт:	Велосипед Ram HT.TWO.3 27.5 За повече подробности вижте пълната окомплектовка по-долу.
Размер:	43 см / 17 инча
Тегло:	Тегло на целия велосипед с посочената по-долу окомплектовка – 13.8 кг.
Цена:	999 лв.
Продължителност на ползването:	3 седмици / 200 км
Други модификации на модела/продукта:	Това е най-достъпният вариант на модела HT.TWO 27.5, има и по-скъпи окомплектовки.

Геометрия:

Данните са посочени от производителя и сверени от мен.

Ефективна горна тръба:	585 мм
Седалкова тръба:	430 мм
Междуосие:	1085 мм *1076 по данни на производителя
Стойки на веригата:	430 мм
Височина на средното движение:	305 мм
Челен ъгъл:	70°
Ъгъл на седалката	73°
Препоръчителен ход на вилката:	100-120 мм

Окомплектовка:

Рамка:	Материал на рамката: алуминиeва сплав 6061. Тръби с променлива дебелина на стените. Челна тръба за полуинтегрирани чашки 1 1/8. Само за дискови спирачки, уши за задната спирачка IS. Предлага се в 4 размера – 380, 430, 480 и 520 мм.
Вилка:	SR Suntour XCR32 LO-R Coil 27,5, 9 мм QR ос, метална пружина, 120 мм ход, заключване
Чашки:	FSA 1-1/8“
Лапа:	Easton EA50, дължина 70 мм
Кормило:	Easton EA30 685 мм
Ръкохватки:	ODI
Спирачки:	Avid DB1 180/160 мм
Команди:	Sram X4
Преден дерайльор:	Sram 3.0
Заден дерайльор:	Sram X4, средно рамо, 8 скорости
Верига:	Sram PC830
Задни венци:	Sram PG830 11-32T, 8 скорости
Курбели/средно движение:	Sram S600 175 мм, Power Spline
Колела: (главини, капли и спици)	Капли Rigida S2000 Спици Sapim Zink Главини Novatec *Оригиналната окомплектовка е с капли Mach1 Neo Disc 650B и главини Formula
Гуми (външни):	Geax Saguaro 27.5×2.0 * Оригиналната окомплектовка е с гуми Maxxis Crossmark 27.5×2.1
Кол за седалка:	Easton EA50
Седалка:	WTB Rocket V Comp
Педали:	Crank Brothers Candy C * Оригиналната окомплектовка е с педали VP 565

Тази статия е подготвена със съдействието на:

---

Ще започна с едно важно уточнение по окомплектовката. Тъй като велосипедът е бил сглобен още преди сезона, някои от компонентите в нея бяха различни от тези в каталога и това засяга най-вече колелата – капли, главини и гуми. Мисля, че като цяло Ram са монтирали на този тестов байк сходни като клас и качество компоненти, но все пак съм длъжен да наблегна на тази разлика, тъй като в тази част на велосипеда тя може да е чувствителна.

Рамка – детайли и геометрия

Рамката на HT.TWO, вече във вариант за 27.5-цолови колела, запазва основните черти на първото поколение – приемливо тегло (1.9 кг), надеждност, проста конструкция с внимание към ключовите места, но без излишно усложняване на формите и детайлите, и удобна геометрия, която да помага малко при спусканията. Това е накратко, а сега и малко по-подробно…

Алуминиевата сплав, от която са изработени тръбите с променлива дебелина на стените, е 6061, добре позната в индустрията като една от двете основни сплави за алуминиеви рамки. На пръв поглед може да си помислите, че тръбите освен изтънени, са и хидроформовани, но това не е така – просто са извити и сплеснати тук-там, за да носят по-добре натоварванията, а вероятно за да носят и визуална наслада. Да се описват формите при съвременните маунтин байкове винаги е трудно – по-лесно е да ги разгледате на живо, но все пак ще опитам: горната тръба наподобява донякъде обърнат трапец откъм челото и преминава в по-овални форми към седалката; долната тръба също е почти трапецовидна в предната си част, като при челото е и извита, а към средното движение става овална; стойките на веригата са общо взето прави, сплеснати вертикално. Челната тръба е за полуинтегрирани чашки, средното движение е 68 мм, колът за седалка 31.6 мм. Задният триъгълник без проблеми побира ХС/АМ гуми с широчина до 2.2, за по-голяма не смея да твърдя. Жилата вървят от долната страна на горната тръба – от моя гледна точка добро решение, изчистено откъм външен вид, но ако сте свикнали да носите велосипеда на рамо, може да доведе до някои неудобства.

Нещо важно, което искам да отбележа, е доброто качество на боята. В миналото Ram години наред имаха проблеми в това отношение, пробваха различни варианти, но сега резултатът е налице – червеното покритие на моя тестов велосипед е не само ярко, но и доста издръжливо, за което съдя по степента на протриване под броните за скоростите, а и по липсата на деруги вследствие на каране или транспортиране. Боята изглежда достатъчно твърда, плътна и защитена от лака над нея.

За външния вид и общото графично оформление едва ли е необходимо да се изказвам – Ram от години се отличават с добър дизайн, което, мисля, се оценява и от потребителите. Ще отбележа за всеки случай възможността да поръчате велосипеда в избран от вас цвят, а също и с индивидуални надписи или други графични елементи – това е екстра, която няма да намерите при повечето големи производители, но Ram Bikes отдавна предлагат подобен индивидуален подход.

Разбира се, едно от най-важните неща в рамката и велосипеда изобщо е геометрията. Тук може да се каже доста, но най-важното е, че тя е ориентирана, от една страна, към по-начинаещи, а от друга, към по-агресивно спускащи планински колоездачи. Какво имам предвид? Макар че във всички случаи говорим за ХС ориентиран велосипед, неговата горна тръба е малко по-къса в сравнение с типичната геометрия за подобни рамки – разликата е минимална, така че да не я чувствате къса, но в комбинация с лапа 70 мм, каквато бе монтирана, води до малко по-изправена стойка, малко по-компактно усещане и по-лесно изнасяне назад, което пък е добре дошло при технични и стръмни пътеки. Допълнителна увереност дава и челният ъгъл 70° – отново, не е нещо, което да компрометира ефективността при изкачване, но определено помага при спускане. Задницата също е сравнително къса, което помага байкът да е пъргав, лесно повратлив и маневрен.

Периферни компоненти

Както стана дума, геометрията зависи и от периферните компоненти. Кормилото, лапата и колът за седалка са Easton, което може би надхвърля очакванията при цена до 1000 лв. По-важното обаче е не това, че са маркови, а това, че са удобни и добре подбрани. Кормилото бе с идеална за мен широчина, с удобна извивка и височина, а лапата, както казах, е по-къса от стандартните 90 мм и това се отразява много добре на геометрията и поведението на байка спрямо на моя стил на каране.

Ръкохватките ODI не са с болтчета за затягане, но са удобни и нямах проблеми с нежелано завъртане.

Колът за седалка се регулира с два болта, което позволява да постигнете фина настройка на наклона на седалката.

А седалката? За пореден път се убедих, че Rocket V на WTB, макар да изглежда малко къса и малко по-странна като форма, е изключително удобна, поне за моите задни части. И не само ми беше удобна при седене, но също и при спускане, тъй като много лесно се движех около нея във всички посоки.

Като обобщение мога да кажа – отлични компоненти, предвид цената, и добре съобразени с предназначението и геометрията на байка.

Вилка

При първото каране на байка в Мелник останах приятно изненадан от вилката XCR – тя е сред по-евтините модели на SR Suntour, така че не съм и очаквал чудеса, но при тази първа среща тя работеше сравнително меко и плавно, има маслена амортизация и заключване, а конструкцията ѝ е корава, но също и тежичка заради стоманените горни тръби.

При следващите карания обаче вилката започна да показва и недостатъците си, дължащи се на ниската цена. При студ и кал трудно можете да разчитате на нея – уплътненията се зацапват и свиват, което прави сгъването на вилката по-трудно и налага по-често почистване и третиране с подходяща смазка. Особено при температури ниски до нулата (в каквито също се случи да карам байка), работата на XCR също клони към нула. Казвайки всичко това, трябва да сте наясно, че при почти никой производител няма да намерите по-хубава вилка в ценовия клас до 1000 лв., така че изходът е в последващо надграждане, ако не можете да си позволите още при покупката да я подмените с нещо по-хубаво. Все пак, отново се връщам към първите си думи, в топло и сухо време можете да разчитате на прилична работа, но трябва и редовно да се грижите за нея.

XCR LO-R разполага със заключване (от горната страна на десния крак) и реглаж на разгъването (от долната страна на десния ботуш). В заключено състояние ще чувате потропване тук-там, реглажът на връщането също не е най-фин, но и двете настройки са добре дошли, особено при такава цена на велосипеда.

Вилката е само за дискови спирачки, с уши за Post Mount. Конструктивно в последните години SR Suntour са здрави и достатъчно корави вилки, макар че при по-евтините като XCR се долавя известна хлабина при втулките, но не е нещо смущаващо.

Като обобщение – вилката е добра за цената си, но очевидно няма как да се искат чудеса от нея, при положение че среден клас ХС вилка струва почти колкото целия велосипед. 🙂

Скоростна система

Това е мястото, където Ram Bikes са намерили поле за постигане на по-ниска цена. За едни това може да е добре, аз по-скоро смятам така, на други може да не им хареса съвсем. Какво имам предвид? Най-вече това, че велосипедът е с 8 предавки отзад. Да си призная, отдавна не бях карал подобна конфигурация, и да, усещат се недостатъци спрямо 9, да не говорим за 10-скорости системи. Основният проблем не е в липсата на ниски или високи предавки, а най-вече в недостатъчно плавния преход между отделните задни венци.

От друга страна обаче, нека не звуча като разглезена госпожица, защото не е толкова трудно човек да свикне с липсата на някои междинни предавки. Скоростите на HT2 работеха добре и не съм имал никакви проблеми от функционална гледна точка – превключванията бяха точни, достатъчно бързи и леки. Командите се управляват лесно само с палец, имат и дисплей, показващ къде сред 24-те скорости се намирате, което на мен не ми правеше особено впечатление, но за един начинаещ тест-карач се оказа много важно.

Преден и заден дерайльор работеха напълно безпроблемно, като конструкцията на задния е стабилна и тялото му не се люшка напред към рамката. Средното рамо съвпада напълно с предпочитанията ми за по-компактен външен вид и работеше добре с трите венеца отпред.

Средното движение не е с външни лагери, но не очаквам от това да възникнат каквито и да е проблеми – години наред сме карали с такива, че и с доста по-лоши, така че това е добро място за спестяване на пари.

Всъщност най-големите плюсове на тази като цяло евтина скоростна система са, че работи добре и явно не добавя високо тегло, защото общото тегло на велосипеда е доста добро предвид цената му.

Спирачки

Всеки, който е карал спирачки Elixir, няма да остане изненадан от работата на DB1, които на практика са от същата линия. Това конкретно е един от най-достъпните като цена модели, съответно и с най-малко екстри, но за начален клас велосипед е напълно достатъчна – спира добре, лостчето е удобно, какво повече да иска човек от една евтина спирачка?

Хубав детайл е различният размер на дисковете отпред и отзад – 180 и 160 мм – по този начин на по-важната спирачка винаги разполагате с малко повече спирачна сила и по-добро охлаждане, докато отзад запазвате по-ниско тегло.

Колела + гуми

Тук отново се връщам към важното уточнение от началото на статията – тези компоненти при тестовия велосипед бяха съвсем различни, отколкото по каталог. Затова не мога нищо да кажа за каталожните, но пък мога да кажа много добри неща за тези, които бяха монтирани на моя HT2!

Да, макар да не са скъпи, каплите и главините са добри и явно са достатъчно леки (особено каплите), защото байкът имаше чудесна инерция, много лесно се ускоряваше и вървеше с лекота. Признавам си, че не се е стигало до тежки изпитания за каплите, за да преценя здравината им, а и такова каране би излязло извън предназначението на подобен клас велосипед, но в никакъв случай не съм жалил велосипеда по черните пътища и по малкото пътеки, където го карах, и колелата му се държаха добре.

Особено съм доволен от гумите, макар че те бяха част от окомплектовката случайно – не бях карал този модел на Geax и мога да кажа, че той се търкаля много леко и приятно по твърди настилки, но е и достатъчно „рошав“ за каране по пресечен терен, и то разнообразен такъв. Като цяло, Saguaro ми се стори много добра, универсална ХС гума.

Общи впечатления и поведение при каране

Макар навъртяните с велосипеда километри да не бяха много, в техните рамки още 2-3 души го пробваха поне за малко, най-вече от любопитство. Нямаше сред тях човек, който да не остана изненадан от приятното усещане за добър велосипед, какъвто може би не очакваха, че ще бъде при цена под 1000 лв. Същото мога да кажа и аз самият.

Първото, което ме грабна в HT2.3 бе лекия вървеж и доброто тегло – наистина неочаквани, когато човек гледа непретенциозната му окомплектовка. След това идва ред и на добрата геометрия – удобна и комфортна за лежерно каране, но също и за технични спускания. На пръв поглед това би трябвало да води до по-нестабилно усещане при каране с висока скорост, но нищо такова не се усещаше – напротив! Надолу велосипедът летеше и стоеше стабилно, а една по-хубава вилка би разгърнала още по-пълно потенциала му. Доброто поведение при спускане, както бързо, така и технично, си го обяснявам с няколко неща – на първо място, геометрията, включваща по-малък челен ъгъл, по-къса лапа и добре оразмерена, но с една идея по-къса горна тръба. Към това се добавят и по-големите колела, комбинирани с достатъчно къса задница. И най-важното е, че всичко това помага при спусканията, но не пречи и при изкачванията.

Все пак не ме разбирайте погрешно – HT.TWO не е АМ твърдак по начина, по който го разбират по-напредналите карачи. Нека не забравяме, че това все пак е начален до среден клас рамка, а конкретно тази окмплектовка е и доста непретенциозна заради цената. Не очаквайте това да е байкът, с който ще превземете на скорост най-трудните пътеки, но в сравнение с други велосипеди в този клас може да очаквате едно малко по-комфортно усещане при спусканията.

Заключение

Ще се повторя, но за мен HT2.3 е една много приятна изненада. В този си най-евтин вариант байкът има скрит потенциал, който се усеща, когато го подкарате, защото това, което прави отлично впечатление в него, не са отделните детайли и компоненти, а цялостното усещане. Може това да ви се струват общи приказки и наистина е трудно да се обясни с думи, но цялостното ми впечатление от този достъпен велосипед надхвърля сбора от отделните му, неблестящи с никакви високи технологии и цени части. И си мисля, че точно това би очаквал и един потребител, който за пръв път си купува маунтин байк – той няма да може да каже дали един или друг компонент е хубав или не, но бързо ще усети дали велосипедът е удобен и стабилен, или му има „нещо“. В това отношение на HT2.3 всичко му е наред, което означава, че е и добра основа за по-дългосрочно ползване и надграждане.

+	–
Отлична геометрия за по-начинаещи или за по-технично каране. Добре изработена рамка с модерен вид. По-добри от очакваното периферни компоненти. Много добро цялостно усещане.	Стандартните за този ценови клас (смотана вилка, по-евтина скоростна система), но нищо фрапиращо.

За контакти:
Уан АД
тел. (02) 9791828
[email protected]
www.ram-bikes.com

{gallery}products_test/2014/test-2014_ram-ht2-3_pics{/gallery}