Pamporovo Bike Cup 2014 – неделя, 22 юни

След два месеца дъждове на 22 юни най-сетне посрещнахме лятото с топъл, слънчев ден, в който се проведоха квалификацията и финалите по спускане в рамките на Pamporovo Bike Cup 2014 – състезание от клас 1 на UCI, организирано от Concept Creative във велопарк Пампорово.

След мързелив петък и кални тренировки в събота, неделята посрещна участниците с бързо изсъхващо трасе, а те пък  не си губеха времето и дори когато не караха по състезателното трасе, използваха времето преди или след стартирането си в квалификацията/финала, за да покарат по някои от другите трасета – било за загрявка, било просто за удоволствие.

В предишните дни се бях съсредоточил основно в обновените участъци около каменната река, но в последния ден бях решил да обходя цялото трасе, макар да ми е до болка познато от многото предишни състезания. Както стана ясно обаче, има и нови неща – едно от най-очевадните е новият финален скок:

Той е такъв в буквалния смисъл, тъй като 20-30 м след това състезателите  пресичат финалната линия и часовникът спира. И макар че в предишни години не съм усещал липсата на такъв елемент, сега, когато се появи, изведнъж ми „просветна“ каква нужда е имало от него – прехвърлете наум повечето кръгове от СК, които сте гледали, и ще видите, че трасетата почти винаги завършват с гигантски летежи във въздуха, при което по-смелите правят и различни трикове за публиката. И в Пампорово вече е така!

Предишните два дни бях чул какво ли не и за стръмната секция с корените – най-трудния участък по трасето. Наистина, дъждовете бяха отнесли известна част от миналогодишната почва, оголвайки още повече корените и няколко масивни камъка, праговете бяха станали по-високи, но в неделя всичко това вече се караше спокойно и ставаше все по-сухо и „държащо“. Мога да си представя обаче какво е било в калта предишните два дни.

Между другото, точно заради тези условия много от топ-карачите намериха нова линия, която макар да е по-заобиколна, всъщност изглеждаше поне толкова бърза, но и доста по-малко рискова.

Списъкът с участниците беше дълъг и включваше обичайния микс от повечето водещи български спускачи и доста по-малко на брой, но пък доста добре каращи чужденци.

В някои групи имаше интересни гости – например Мануела Дренска (Балканче) при жените, която спечели състезанието в тази категория. Мануела се появи за пръв път почти случайно на едно от състезанията в Троян и го спечели, с което направи голямо впечатление. Победата ѝ тогава обаче се оказа закономерна, защото Ману (както я наричат приятелите) живее в Германия, участва редовно в международни състезания, работи като МТБ инструктор и водач в Алпите. А има и нещо друго – по онова време DH дамите на България все още караха на друго ниво и най-силната сред тях тогава, Илинда, отсъстваше. Илинда не караше и сега, в Пампорово, нямаше я и Ева, но Ани Томева (Свободно измерение) бе на линия и всички знаем, че в последната година тя е много бърза и силна, така че се очерта много интересен двубой в тази група. В квалификацията Мануела се представи много убедително, но на финала Ани значително скъси „дистанцията“ и завърши с по-малко от три секунди изоставане, като карането ѝ съвсем не е било чисто от грешки. „Беше на кантар“, коментира и Мануела, която успя да направи чисто спускане и със сигурност остана доволна от това гостуване в родината си.

За малко можехме да видим и нов победител в категория ветерани, където Димитър Митрев даде най-добро време в квалификацията. Митко караше супер стабилно и с всяко състезание сякаш става по-бърз, но за финала обичайният фаворит от Champions Racing Добри Добрев се стегна и грабна за пореден път победата с 3 секунди преднина. Трети остана Антон Настев от Ram Bikes.

Новото име на върха на стълбичката обаче е факт при категория твърдаци, която и тази година включваше над 10 смели момчета (а спокойно можем да включим тук и третата при жените, Йоанна Великова, която също кара с твърда рамка). Най-бърз сред тях беше Павел Георгиев (Underground Riders), следван от Николай Мирчев и Димитър Мънев.

При младежите имаше един чужденец, но точно той оглави класирането – Гросу Себастиан (Funride.ro) от съседна Румъния изпревари Мартин Ненчев (Go Ride Kona) и Йоан Петков, както и останалите български таланти в групата на юношите.

В отворения клас мъже караха някои от най-добрите български състезатели заради липса на UCI лицензи. Точно един от тях, Христо Тодоров, който се е записал като член едновременно на два отбора, True Riders и Four Twenty, даде най-доброто време. Само на 28 стотни зад него завърши състезателят от Гърция Йоанис Йоану (bike30 specialized), а трети остана Стиван Стефанов, който отново караше много бързо и красиво – честно казано, нямам търпение да го видя и на върха на подиума.

Както винаги, за най-накрая оставяме „кралската“ категория UCI 17+. Имаше в нея двама души, които ми направиха впечатление още в петък – докато повечето участници още оглеждаха трасето и се приплъзваха неуверено по влажните камъни и корени, тези неизвестни за мен чужденци вече прелитаха с плашеща скорост дори по най-грубите участъци. Оказа се, че това са британците от отбора 44Racing Rockstar и единият от тях, Джордж Белк, „скри шапката“ на всички останали и даде последователно най-добро време в квалификацията и след това на финала, където постигна 2:21.89 минути.

На по-малко от две секунди зад него се нареди миналогодишният победител и чест гостенин в българските състезания Робърт Смит (Silver Fish UK), а трети остана съотборникът на Белк Ник Гьоджеган.

Макар че опита твърдостта на трасето още в петък при съвсем небезобидно падне, най-бърз сред българите в неделя бе Мартин Бочуков (Ram Bikes), който завърши на 5 място. Струва си да отбележим също така отличната форма на Валентин Пашков (Industrial-bg), който в последната година учи извън България и кара доста рядко, но това не му попречи да заеме шестото място. Очаквано силно каране направи и Росен Ковачев (Gravity), който остана седми. Споменатите трима завършиха в рамките на една секунда, делят ги само стотни, което показва, че конкуренцията у нас е достигнала доста добро ниво. И докато сме на българска тема, не може да пропуснем и името на Павел Козарски (Riders United / Scott Bulgaria), който остана осми на финала, но бе най-бърз сред сънародниците ни в квалификацията, с което даде заявка, че все по-често ще се цели в подиума.

Припомням ви, че пълното класиране можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2014/2872-events-bg-2014-pamporovo-bike-cup-2014-dhi-results.

Очаквайте в следващите дни още много снимки в Галерията на сайта, а по-нататък (ако остане време) и фоторепортаж.

А в Пампорово от 22 до 24 август ще се проведе едно още по-голямо, по-важно и по-зрелищно състезание – заключителния кръг на 4X Pro Tour 2014. Това ще е нещо, което определено не е за изпускане, така че ще се видим там!