Основното събитие в рамките на днешния ден бе състезанието от клас 1 в дисциплината крос-кънтри – първи старт в България на такова ниво, носещ точки за световната ранг-листа. Не е учудващо, че при това положение и при един примамлив награден фонд, то привлече няколко чуждестранни участници, предимно от съседните на страната ни държави – Турция, Румъния и Сърбия. Учудващото по-скоро е, че не привлече много български състезатели, което не дава особени изгледи за развитие на тази дисциплина в по-професионална насока – вероятно още доста години състезанията ни ще са любителски, но това е друга тема и нека не започвам статията песимистично. 🙂
Всъщност денят за мен отново започна по трасето за спускане, което оптимистично изсъхваше след вчерашния следобеден ръмеж. Корените и камъните все още бяха хлъзгави, така че мнозина залагаха на сигурните линии – на долната снимка виждате целия каменен участък след дървената рампа и линията, по която караха повечето състезатели.
Само най-бързите минаваха по правата линия между дървото и дюшека/пъна в средата, но те като че ли не се бяха събудили толкова рано и не видях почти никого от тях.
След този участък има и нов скок, който от вчера мъчи много от участниците. Необходима е висока скорост и плавно изпомпване, за да го преодолее човек чисто и някои правеха точно това, но други… други създаваха стряскащи звуци от среща на задната гума с ръба на попивката, а трети изобщо не се и опитваха да прескочат дупката и преодоляваха последователно двете бабуни.
Стартът на ХСО състезанието бе даден в 13:00 ч. В група мъже елит стартираха около 20 човека, а минута след тях потеглиха и отворените категории – жени, ветерани и юноши.
Малко след това заваля и бързо го обърна на порой и дори дребна градушка:
Това направи изкачването още по-трудно, на места брутално. Принципно новото трасе нагоре преодолява пистата, известна като „Малката стена“, виейки се на серпентини по нея и в съседните гори. Дори в сухо състояние то е доста стръмно на места, а понеже пътеката и съвсем нова, тя бе още мека и рохкава, което създаваше допълнително съпротивление за гумите. Когато всичко това се превърна в кал, само най-силните успяваха да преодолеят някои участъци от изкачването.
Към трасето имаше добра видимост както отдолу, така и отгоре, а на поне едно място изкачването се доближаваше на петдесетина метра от спускането, така че човек лесно можеше да наблюдава почти цялата надпревара.
Наблюдателите обаче по традиция бяха малко и няма да спра да напомням като даскалица, че докато публиката (която по принцип в чужбина се състои от каращите МТБ хора, включително неделни карачи, любители-спортисти и т.н.) е толкова незаинтересована от състезанията, цяло чудо е, че организаторите на последните успяват изобщо да привлекат спонсори и да организират нещо. За мен лично е странно, че 1200 души са готови да участват в състезание край София, но дори 200 от тях не са „запалени“ да си направят един уикенд с байка по повод на едно от малкото международни състезания в България за тази година. Не ме разбирайте погрешно – никого не виня, ясно е, че насила хубост не става, но е важно да си припомняме такива детайли, когато започнем да се чудим защо у нас нивото на състезанията и състезателите не е като на други места. Много неща трябва да се променят, за да ги „стигнем“, и не само в БКС. 😉 На този фон чест прави на някои спускачи това, че зарязаха тренировките си и наминаха към ХС трасето да погледат и другия „лагер“ как се напъва по баира.
Та… състезанието беше интересно, макар и не толкова оспорвано, колкото Балканското първенство през 2013 г. Румънецът Тудор-Овидио Опреа (Idea Geiger Team) в първите обиколки не беше начело, но постепенно се придвижи до първата позиция и макар турчинът Абдулкадир Келечи (Brisaspor) да го гонеше на 10-15 секунди до последната обиколка, той не успя да го настигне. Трети в елитната група остана съотборника на победителя Логиган Лусиан.
Най-бърз сред българите бе Тодор Ангелов (КК Варна), който завърши на 6 място, а веднага след него се нареди Васил Василев (КК Илчов баир), който през първите няколко обиколки бе пред Тошко, но след средата силите не му стигнаха да запази позицията си.
Разбира се, заради продължаващия на пресекулки дъжд трасето бе кално не само нагоре, но и надолу, което създаваше големи проблеми за някои участници. Добрите спускачи, макар и малко, веднага правеха впечатление, а неуверените или тикаха велосипедите, или рискуваха близки срещи с местни дървесни видове.
Най-много обиколки трябваше да направят мъжете в UCI категорията – 6 броя. Някои от тях обаче се разминаха с по-малко, тъй като бяха затворени от победителя.
При жените най-бърза бе Анелия Карагьозян (КК Варна), при младежите Димитър Дамянов, а при ветераните Илко Илиев (Мамут).
Веднага след награждаването слънцето отново се показа – какъв е тоя вървеж по вода на състезанието, да се чуди човек…
Челните места в отделните категории изглеждат така:
Мъже елит
1. Тудор-Овидио Опреа (Idea Geiger Team) – 1:41:06
2. Абдулкадир Келечи (Brisaspor)
3. Логиган Лусиан (Idea Geiger Team)
4. Боян Джурджич (Salcano Alanaya)
5. Исак Юнал (Adana Ferdi)
Жени
1. Анелия Карагьозян
2. Венета Захариева
Юноши
1. Димитър Дамянов
2. Христо Йовов
3. Калоян Митев
Ветерани
1. Илко Илиев
2. Христо Николов
3. Станислав Игнатов
