След бързо качване до Мусала бях решил да поема по билото, наречено Трионите, и да се спусна обратно към Боровец, изходната ми точка. На върха срещнах един планински водач, който ми разясни, че по избрания от мен маршрут има 2-3 метрови скални стъпала, които едва ли ще мога да премина с велосипед на гърба. Затова ме посъветва да се спусна към Маричините езера и оттам надолу покрай р. Марица. Пътеката обаче се изгуби в клековете и аз реших да се върна обратно до върха, точно когато времето започна да се влошава…
Бях много уморен, останал без храна и вода. Наложи се в един момент да оставя байка настрана и да легна в издълбаната от водата пътека, за да се скрия от гръмотевиците. В крайна сметка успях да стигна пеша отново върха и да се скрия в метеорологичната станция там, където хората ми дадоха чай и сандвичи – много ви благодаря!
След бурята се върнах да си взема байка, качих за пореден път върха и се спуснах към Леденото езеро, където спах в заслон „Еверест“.
Това е краткият разказ за случващото се в следващите няколко минути видео. Разказ, който много от нас са преживявали по един или друг начин, но малцина са заснемали точно във видеоформат. Най-малкото, защото в подобни ситуации рядко на човек му е до снимки. То и на автора не му е било, доколкото частта с гръмотевичната буря я няма, но това е лесно разбираемо. Ако трябва да го опишем с игра на чужди думи, това си е същинско first person или POV храсталясване. :)))
Музика: Plastic Joker, Mark Neil and Teqq.
Lost in Rila from Petar Velkov on Vimeo.
