XCE, както вероятно знаете, е съкращението за ХС елиминации или ХС елиминатор – сравнително нов формат, лансиран преди 2 години в СК, който е доста интензивен, лесен за наблюдение и отразяване и интересен за публиката. Четирима стартират заедно по кратко трасе, включващо стръмни изкачвания и спускания и различни препятствия (естествени или изкуствени), като първите двама, които финишират, продължават към следващия кръг, където срещат победителите от друга четворка. За да се формират тези групи, се провежда предварителна квалификация, в която всеки кара индивидуално по трасето и му се засича време. Избират се първите 16 или 32 състезатели и се подреждат в четворките по специална схема, която има за цел да събере във всяка стартова група един от най-бързите, един от най-бавните и двама от средата на класирането в квалификацията. По този начин с напредване на директните елиминации към финала обикновено продължават по-бързите участници, така че в крайна сметка там да се срещнат най-добрите. Ако харесвате аналогиите с познати неща, ХСЕ е крос-кънтри вариант на 4-кроса.
Велоклуб „Илчов баир“ пръв се реши да организира подобно състезание, като по този начин добави още едно събитие към традиционното вече ХСО състезание (с обиколки) по склоновете на Шуменското плато. Доколкото знам, първоначалната идея на шуменци за такъв формат датира още от началото на годината, а аз разбрах за нея повече от месец преди обявената дата, при което веднага реших, че не бива да изпускам този старт. Всички очаквахме той да е първи в страната, но точно преди организаторите да обявят подробностите, се оказа, че в Плевен също ще пробват този формат една седмица по-рано, така че на практика състезанието в Шумен се оказа второ. Разбира се, подобно „първенство“ няма никакво реално значение за самите мероприятия и доколкото на 5-6 октомври бях зает с Европейското първенство и нямаше как да отида в Плевен, за мен надпреварата на Илчов баир бе първата в този формат, която имах възможността да гледам. И определено си заслужаваше дългия път до Шумен и обратно! 🙂
Със сигурност не е лесно да си пионер в каквото и да е, но шуменци се бяха постарали да подготвят състезанието на ниво и по правилата на Международния колоездачен съюз. Един от най-важните елементи за всяко състезание по планинско колоездене е трасето. В това отношение ХС елиминациите по света са доста разнообразни, доколкото сме виждали както трасета, които са изградени почти изцяло в градски условия и включват паваж, асфалт и изкуствени препятствия, така и други, които са изцяло по пресечен терен, както и всичко по средата между тези две крайности. Важното във всички случаи е да е достъпно и видимо за публиката, да е достатъчно трудно и предизвикателно за участниците и да отговаря на определени технически параметри като дължина например. Организаторите в Шумен бяха намерили идеален терен за състезанието и това бе градският колодрум, който заради запуснатия си вид предлагаше комбинация от пресечен терен и асфалт. Трасето започваше на равна чакълирана настилка, където бяха сложени три реда дървени трупи, през които участниците трябваше да минат, преди да се отправят към първото кратко, но доста стръмно изкачване. След него имаше още по-стръмно спускане, при това оформено стъпаловидно, което добавяше допълнителна сложност. Който излезеше пръв след тези елементи, обикновено печелеше състезанието, макар че на теория бяха възможни и обрати, доколкото следваха още няколкостотин метра предимно по асфалт и бетон, редуващи остри завои, спринтови отсечки и 1-2 съвсем малки изкачвания от по 3-4 метра.
За мой късмет автогарата в Шумен се намираше съвсем близо до колодрума, така че щом слязох от автобуса, бързо се придвижих до спортното съоръжение, което вероятно не бе ползвано по предназначение поне от десетилетие, и бях там точно когато започваше записването, така че нататък продължавам разказа си предимно със снимки и следвайки развоя на събитието във времето.
Анелия Карагьозян е добре позната на нашата аудитория като една от най-силните български състезателки по крос-кънтри. В тези два дни обаче тя изобщо не помисляше за каране, тъй като в ролята си на един от главните организатори беше заета постоянно с регистрация, съдийство и какво ли още не.
Ето я и в компанията на още двама от другите основни виновници за провеждането на това състезание – Васил Василев бе дизайнер на трасето и бе отделил цяла седмица за работата по него, което е включвало и разчистване на огромни количества боклуци, захвърлени по тревните площи, а Галин Кръстев до последно поправяше и доизкусуряваше разни неща по препятствията (например дънерите, които от време на време се разместваха под гумите на трениращите вече колоездачи).
За по-добро настроение шуменци бяха разпечатали и някои специални „номера“, като този на Галин Кръстев. Аз също получих индивидуален „фотографски“ номер, но в суматохата забравих да го снимам. Толкова съм и фотограф значи… :)))
Наоколо течеше подготовка за старта на квалификацията – някои загряваха, други още тренираха по трасето, трети закъсняваха. Като се има предвид, че това е съвсем нов формат за България, състезателите, които се „престрашиха“ да участват, не бяха много, но не бяха и съвсем малко, а сред тях и някои от най-силните ХС карачи в България – Тодор Ангелов, Добрин Лиловски, Васко Василев. Общият брой на записаните бе 18 души, което означаваше, че 16 ще карат в същинското състезание – като се замисля, толкова бяха и състезателите в старта по 4Х на Европейското първенство, така че числата нямат чак такова значение за качествата на едно събитие.
Всъщност групата на участниците бе доста шарена и разнородна, тъй като от местните момчета се включиха дори и двама младежи с колела за стрийт, едното от които нямаше нито една спирачка, а другото беше само със задна.
Началото бе дадено в 15 ч и участникът с №1 атакува дънерите. Със сигурност тази секция щеше да е сред най-интересните, когато карането започне по четирима, тъй като за някои участници тези препятствия не бяха съвсем елементарни. Сега обаче първите минаха без проблеми през тях и аз реших да сменя мястото за снимане. Разбира се, по ирония на съдбата, тъкмо когато се преместих, някои от състезателите започнаха да се препъват в дънерите и да правят зрелищни падания, за щастие без сериозни последици.
Подобни неща нямаше как да не привлекат погледите на хората, които бяха дошли да гледат.
От далечната за мен страна се бе събрала цяла агитка, която подкрепяше участниците, особено тези от тях, които познаваше, например споменатите двама младежи с неподходящи за дисциплината колела, но пък с доста силен хъс за участие.
За някои от колоездачите изкачването беше прекалено стръмно и се налагаше да бутат. В други случаи се случваше задната гума да пробуксува или веригата да падне при рязката смяна на предавките. Изобщо, ХС елиминациите са дисциплина, която изисква велосипед в безупречно състояние, прецизни, бързи и точни реакции от колоездача и експлозивна сила, тъй като през цялото време се кара на максимума, т.е. спринтира се.
Както казах обаче, в Шумен имаше и хора, които се включиха просто за забавлението и предизвикателството, включително този участник, който бе най-младият в надпреварата, но въпреки това успя да се класира в квалификацията.
Стръмното стъпаловидно спускане създаваше проблеми на някои от състезателите, но не и на младежа със стрийт колелото, който изобщо не изпитваше дискомфорт от това, че задната му гума е подхвърлена във въздуха от ръба на междинната площадка.
Приятелят му обаче бе принуден да си пренася байка – не защото му липсваха умения, а защото по този наклон и с това междинно стъпало спускането без спирачки би било чисто търсене на белята. Трябва да се отбележи обаче, че младежът тичаше надолу по-бързо, отколкото някои успяваха да карат. 🙂
С приключването на квалификациите едни се подредиха за тренировъчно каране в тройка…
А други се заеха да гледат резултатите. Както казах, 16 от 18 участници продължиха напред, т.е. почти всички на практика.
На състезателите бяха раздадени и нови номера (според класирането от квалификацията), с които лесно да се следи схемата за провеждане на елиминациите. Тяхното начало бе насрочено за 16 ч.
Първата четворка включваше Добрин Лиловски, който бе с най-добро време по трасето. Той без проблеми успя да се откъсне още след дънерите, така че тук нямаше изненади.
Натиснете върху снимката за отваряне в по-голям размер
Още със следващата група обаче започна да става напечено. Калин Веждаров от КК Варна успя пръв да достигне дънерите, но при третия ред нещата се объркаха и той залитна встрани, което освободи напълно пътя на Тодор Ангелов към първото място. Калин успя бързо да се върне на трасето, а междувременно зад тях третият състезател също бе изпълнил пирует, при това падането му не беше никак леко и се наложи дори лекарят, осигурен за състезанието, да притича откъм стръмния участък, който до този момент бе смятан за най-опасното място. За щастие падналият участник се размина леко, но не може да се каже същото за велосипеда му:
Стартира и третата група, в която беше Васил Василев.
Натиснете върху снимката за отваряне в по-голям размер
Той без проблем се изстреля начело, а зад него между Емил Кръстев и Недко Недев възникна съприкосновение, което в миг свали двамата в прахоляка.
Най-младият участник също бе в тази четворка и в първия момент се закова до падналите батковци, сякаш замръзнал от случващото се до него.
Миг след това обаче публиката подсети момчето, че е на състезание и то продължи напред, докато Емо и Недко оглеждаха щетите по велосипедите си, а те не бяха малки, особено по този на Емо.
Състезателят от клуб Мамут бе принуден да напусне трасето с изкривена на осморка предна капла и с известни щети по него самия.
Така още в самото начало дисциплината ХСЕ се доказа като много зрелищна, но и доста опасна – не само за колоездачите, но и за техните байкове.
Четвъртата група се размина без падания, но не и без изненада. Поднесе я вторият младеж със стрийт колело, този с едната спирачка – както казах, още по време на квалификацията се видя, че и двамата имат хъс за добро представяне, и ето, че той успя да завърши втори и да продължи към полуфинала.
Там той срещна Добрин Лиловски. Само двама души в това състезание имаха шанс срещу експлозивния старт на Добри, така че той с лекота спечели и тази гонка, но момчето с една спирачка също се раздаде докрай и завърши втори, с което си осигури място на финала!
В другия полуфинал трябваше да стане чудо, за да бъдат елиминирани Васко Василев и Тодор Ангелов. Е, чудо не стана, макар че Калин Веждаров успешно ги гонеше до края на стръмното изкачване – те обаче му избягаха на спускането и допълниха четворката за финала.
В малкия финал Калин успя да надделее над съперниците си, макар че при третия ред дънери застрашително се изправи на предна гума. Така той зае петото място и остана само да видим как ще се подредят четиримата финалисти на подиума.
Старт!… и двамата съотборници в КК Варна, Тошко и Добри, успяха да вземат по 1-2 м преднина. В първия момент отдалеч изглеждаше, сякаш Добри е повел, но когато се приближиха, видях, че това е Тошко – не е лесно да ги различи човек с еднакви велосипеди и екипи…
Васко се опитваше да ги догони, но това е твърде трудна задача – всъщност темпото му не отстъпваше, но и не беше по-бързо, така че тримата се движеха в пакет, а зад тях младежът с колелото за стрийт, въпреки борбения си дух, нямаше никакъв шанс срещу трима от най-бързите ХС състезатели в страната.
Васко продължаваше да атакува и след спускането, но и Добри не се даваше, а Тодор бе успял да се откъсне на няколко метра пред тях.
Оставащата част от трасето не промени тези позиции и при излизането на финалната права Тошко се обърна назад, за да се убеди, че е в безопасност и започна да тържествува, изминавайки последните метри до финала.
Макар и кратко като времетраене заради малкия брой участници, състезанието по ХСЕ в Шумен поднесе на публиката това, което се очакваше от подобен формат – напрегната борба и няколко по-страшни момента. Е, нямаше кой знае какви обрати, но това е, защото разликата в нивата между различните участници бе доста сериозна в повечето гонки. Ако в бъдеще в подобни прояви се включат повече от изявените ни ХС състезатели, нещата ще станат още по-динамични и интересни. Във всички случаи обаче това бе добър първи опит за Илчов баир и е чудесно, че вече можем да се похвалим и с такъв формат, реализиран успешно в България. Дано занапред да има повече такива състезания!
