Европейско първенство по спускане и 4Х – Пампорово 2013 – ден 2

Петък е ден на майстора, а в Пампорово тази седмица има доста майстори на спускането. Само малка част от тях обаче днес излязоха да карат по време на тренировките – може би общо около 30 човека, от тях поне половината бяха състезатели от българския национален отбор. Болшинството от чуждестранните участници или едва днес дойдоха, или предпочетоха да изчакат времето да стане поне малко по приветливо, защото днес условията чисто и просто бяха зимни!


Температури около нулата и замръзнало или пък леко разкаляно трасе, в зависимост от това дали е на сянка в гората, или на слънце, посрещнаха спускачите в първия им ден за каране. Впрочем слънцето се появи едва следобед, но въздействието му се усети веднага. Въпреки това северният склон между вр. Снежанка и плац Студенец си остана покрит с тънка снежна покривка, само състезателните трасета бяха лишени от нея и на места това стана с помощта на кирки и разбиване на леда, който бе сковал пътеките.

Състезателите по 4Х обаче бяха видяли и по-лошо, или поне малцината от тях, които пробваха чисто новото трасе още вчера. То и днес беше кално, но на места влагата видимо се изпаряваше и почвата започна да придобива по-сух вид. Вчера обаче освен кал, по него имаше и страшен студ плюс мъгла… За да следваме хронологията на събитията обаче, ще се върна към тази дисциплина, в която днес се проведе и квалификацията, малко по-късно.

В акредитационния център пристигнах малко преди да приключи т.нар. потвърждаване на участието, т.е. нещо като регистрация на място (припомням, че заради характера на състезанието участниците не се записват предварително, както е в обикновените състезания, а се излъчват от националните федерации). Това бе повод да видя много от участниците в българския национален отбор, чиито състав можете да си припомните от тази статия: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/events-2013/2473-events-bg-131002-euro-championships-2013-riders.

Още тук си пролича, че състезанието е от по-висок клас спрямо всичко, правено до момента в България – като се започне от пропуските за журналистите, мине се през информационната брошура, която получават състезателите, и се стигне до декларациите за освобождаването от отговорност, които изглеждаха направо луксозно отпечатани.

По това време и на това място Ема Паунова от Concept Creative няма как да не е съсредоточена в монитора на своя лаптоп.

Превъртаме час и нещо за настаняване и стягане на екипировката, която в този случай включва и скиорската ми грейка, и се озоваваме на старта, където всичко е като в зимна приказка. Това, че от стартовата колиба тръгват колоездачи, а не скиори, дори изглеждаше странно в тези условия.

Още при първия завой се видя, че състезателите подхождат предпазливо. За някои това всъщност е и първо спускане, така че няма как да е другояче. Заледената и смесена със сняг почва не позволява твърде голямо накланяне и дори виражите не помагат, ако човек не се съобрази с лошото сцепление.

Два завоя по-надолу една състезателка от Словения онагледява предишния абзац. Ако се чудите защо от външната страна няма лента… защото и други преди нея направиха същото.

Еднинствено завършекът на пируетите бе различен – някои в дърво, други на земята, а трети успяваха все пак да овладеят байка и да спрат.

Между другото, до старта и първия завой се е появил нов лифт, или по-скоро е в процес на появяване. Като гледам с какви темпове се работи, до месец сигурно ще е готов, защото по време на Балканската купа багерът все още разчистваше просеката, а сега вече стълбовете са поставени.

Както казах, каращите бяха малко, което им позволи бързо да навъртят по няколко спускания и в резултат на това скоростта започна да се усеща напук на хлъзгавицата. В същия проблемен завой забелязах някои от най-бързите да прилагат интересна техника – влизаха на скорост, наклонени и с крак напред във виража, след което рязко изправяха велосипеда, сякаш го забиват в почвата. Вярно е, че така се губеше малко скорост в сравнение с нормалното изписване на завоя, но такова бе невъзможно в тези условия, защото предната гума просто тръгваше навън в един момент.

Е, имаше и такива като Филип Полк, за които завоят сякаш не беше проблем.

Изобщо, да наблюдаваш карането на най-добрите си струваше мръзненето, но най-интересно ще е утре и другиден, когато трасето се напълни с повече хора. Днес условията бяха далеч от предразполагащи към каране.

Състезателите по 4Х обаче нямаха избор – те трябваше да тренират, защото от 16:30 започваше и квалификацията, която да ги подреди за финалите утре.

С изненада забелязах сред трениращите и Ева Димитрова, и Ани Томева. Оказа се, че те е трябвало по спешност да спасяват положението, за да има достатъчно жени за провеждане на състезание в тази категория.

В резултат на това за старт в квалификацията застанаха общо 7 дами, сред които и двете фаворитки в спускането – Емелин Раго и Морган Чар. На горната снимка двете французойки стартират за едно от тренировъчните си карания.

Както и друг път, някои от карачите предпочитаха да тренират по двойки или дори четворки, за да симулират истинско състезание.

Бях потресен от начина, по който най-бързите завиваха в гняста – за тях тя сякаш не съществуваше!

Парчетата кал обаче, вдигнати във въздуха, са достоверно свидетелство за скоростта и агресията, с които карат тези хора.

И не само аз бях потресен. Докато разглеждаха с Мартин Марков части от трасето преди квалификацията, Боби Крумов гледаше доста скептично трудните завои, които под гумите на някои изглеждаха лесни.

Няколко думи за трасето: много добро за нашите условия и с доста потенциал за подобряване и усложняване в бъдеще. На места ми се стори малко тясно, но утре ще разберем дали наистина е така. По-важното обаче е, че пистата като цяло има доста сериозен наклон, което прави наглед лесните скокове и завои достатъчно трудни, особено в тези условия.

В общи линии трасето редува интересни завои с дълги прави, на които са подредени по няколко различни скока, и в някои секции отчетливо се вижда кои състезатели имаш шанс за първите места и кои ще бъдат по-скоро наблюдатели в движение.

Така например победителят в днешната квалификация, Миран Ваух от Словения, се е изстрелял високо във въздуха над една поредица от три бабуни, която най-бързите прескачаха изцяло, т.е. с излитане от първата и приземяване на попивката на третата, което са си едни прилични 10+ метра. Първото такова минаване, което видях, бе съвсем неочаквано за мен и направо ме накара да ахна.

Друг много интересен участък е поредицата от стръмни завои, редуващи се ляв-десен-ляв, в които някои демонстрираха истинско майсторство. Чехът Якоб Риха от горната снимка даде второто най-добро време днес, а неговият сънародник Милан Мисик остана трети.

В решителния момент българите нямаха много късмет. Само Боби Крумов продължава утре към финала след стабилно и сигурно каране, което го нареди на „фаталното“ 13 място. За Боби обаче това число днес явно бе добро. За разлика от него Митко Гайдов направи зрелищно падане на втората права със скокове, а Андрей Цолев спука гума малко след старта. За Стоян Пейчинов и Мартин Марков не зная дали са имали подобни проблеми, но и те останаха извън първите 16, които продължават към същинското състезание.

При жените Емелин Раго и Морган Чар очаквано заеха първите две места. Трета е чехкинята Тереза Ватавова, а Ани Томева даде четвърто време, което ѝ осигури място на финала. По последна информация обаче в събота може би ще карат всичките седем участнички, за да стане надпреварата по-интересна.

Ето го и пълното класиране от квалификацията:

А ето и част от националния ни отбор в тази дисциплина:

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>