Balkan Bike Cup 2013 – събота, 14 септември

При толкова много състезания този месец, информация и снимки покрай тях, намирането на време за дълги репортажи е мисия невъзможна. Затова този път ще бъда по-кратък, макар че вероятно може да се каже много повече за Балканското първенство по крос-кънтри, което се проведе на 14 септември в Пампорово като част от събитието Balkan Bike Cup 2013.


На първо място, досега такава надпревара в България не е имало! Не говоря за брой участници (общо около стотина, имало е и в други стартове), нито за трасето (страхотно, игриво, с трудно изкачване, добре познато от предишни състезания в Пампорово), нито дори за доброто ниво на най-силните състезатели (ориентировъчно, имаше няколко души, които бяха от класата на Уоутър Клепе или близо до нея, но в крайна смета и това сме виждали). Не бяхме виждали обаче толкова високо общо ниво в ХС състезание – представете си най-добрите български състезатели в отделните категории и ги умножете като бройка по осем, колкото бяха представените държави (само Румъния липсваше по неизвестни за мен причини) – ще получите една солидна група колоездачи, на които отдалеч им личеше, че карат, и то много, и че са дошли тук за медали. Спортната злоба (в добрия смисъл на думата) и силата в краката се усещаха буквално навсякъде в старт-финалната зона.

Много неща се случиха за първи път покрай това състезание – някои сериозни, други забавни. Сред последните е например това, че видях масово ХС състезатели да се возят на лифт! :)))

Между другото, през целия съботен ден продължиха и тренировките по спускане, но колкото и да е атрактивна тази дисциплина, основното събитие за тази дата бе състезанието по крос-кънтри. Старт финалната зона този път бе изместена високо на билото под вр. Снежанка, на една слънчева поляна, което вероятно бе продиктувано от изкопните работи, които се извършваха на обичайното място за начало и край на трасето под писта „Малката стена“.

Веднага правеха впечатление разноцветните национални екипи на балканските отбори, наличието на бусове и коли на федерациите от съседните държави, а представителите на Турция играеха на едро и бяха пристигнали направо с автобус!

Българският национален отбор бе поверен на треньора от КК „Варна“ Николай Стамболийски – в него влизаха на практика най-бързите ни и опитни състезатели в отделните категории, включително Анелия Карагьозян и Христина Козарева при жените, Тодор Ангелов, Васил Василев и Бойко Танчев при мъжете и Добрин Лиловски при юноши старша възраст. За жалост така и не успях да издебна целия тим заедно за обща снимка – всеки се приготвяше за старт, загряваше или щъкаше наоколо.

Организаторите пък имаха известни проблеми с озвучителната техника, така че се наложи водещият Боян Шахов (Пупи) да прибегне до внушителната сила на своите гласни струни, за да инструктира първата група състезатели за подреждане на стартовата линия. Съдиите бяха решили първо да стартират общо всички категории, с изключение на мъже елит, мъже до 23 години и мъже отворена категория, за които след това щеше да има отделен старт. Тук ще направя уточнението, че това състезание имаше доста сложен статут. От една страна, то бе Балканско първенство за дисциплината ХСО. Повечето състезатели бяха част именно от националните си отбори и се състезаваха като такива. Тези от тях, които имаха лизенз към UCI и желаеха да заплатят допълнителната такса, участваха и в класирането за категорията UCI Class 2, която даваше и точки за световната ранг-листа на най-бързите (отново за първи път в България!). За всеки случай организаторите бяха предвидили и отворен клас за мъжете, в случай че повече български ХС карачи, останали извън националния отбор, пожелаят да се включат в надпреварата и да усетят едно по-различно ниво на каране.

Уви, такива почти нямаше. Нямаше и много хора край трасето – да не кажа, че единствената публика на практика се състоеше от състезатели в категориите, които не караха в момента. Това със сигурност направи лошо впечатление не само на мен, както може да се види и от някои мнения във форума. Очевидно откъм публика и популярност на спорта планинското колоездене у нас все още не е дорасло за по-сериозни ХС състезания, тъй като тази толкова интересна и напрегната надпревара, за която ще разкажа по-надолу, остана на практика невидяна от почти никого на живо. Както бях писал и във форума, това нагледно показва защо у нас нещата все още вървят трудно – няма достатъчно значими спонсори, няма достатъчно силни отбори и сериозна конкуренция между повече състезатели, няма ги тези елементи на една развита състезателна сцена, защото явно няма и кой да се интересува от тях. Десетките любители на ХС карането, които често се включват в родните състезания, явно го правят повече за разходка и не се вълнуват особено от това, че можеха да гледат няколко десетки по-силни от тях карачи в оспорвана надпревара по едно много добро трасе, на едно много приятно място, в един слънчев и хубав почивен ден. Тъжна констатация, но струва ми се е вярна.

Както и да е, няма да се вайкаме, с годините нещата може и да се променят. Засега са такива. Да се върнем към старта, където имаше повод за известни критики от страна на състезателите към съдиите. За първи път в ХС състезание (ако не ме лъже паметта) всеки участник бе снабден с чип, което позволяваше точно и прецизно отчитане на времето на отделните състезатели. Чудесно, но въпреки това съдиите решиха да пуснат по-голямата част колоездачи заедно в общ старт, вместо да ги разделят по групи и да оставят поне по 5-10 минути разлика между тях. Вярно е, че последното звучи като излишно усложнение и ако стартът бе долу, на обичайното си място, това щеше да е вярно, защото карането щеше да започва с равен участък, последван от основното изкачване. Сега обаче трасето на практика започваше с едно кратко (200-300 м изкачване), последвано от основното спускане и в голямата група от 80 човека мнозина бяха затруднени от навалицата и бяха забавени сериозно по пътеката надолу, което при състезание на високо ниво не е много приемливо.

А иначе стартът беше внушителен – дори в редици по 4-5 човека състезателите се „точеха“ поне половин минута пред фотоапарата ми, преди и последните да преминат през „фото-линията“. 🙂

Да описвам самото каране е трудно, това са неща, които си струва човек да гледа на живо. Да усети скоростта, да види обляните в пот лица, напрегнатите мускули, да чуе учестеното и тежко дишане, да наблюдава как се сменят водачите… ако нещо може да ви помогне да добиете поне частична представа, надявам се това да е галерията със снимки, която може да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/balkan-bike-cup-2013-saturday. Аз ще откроя само няколко основни акцента:

За първи път в българско състезание по планинско колоездене имаше толкова представителки на нежния пол. И караха, караха здраво! Дори най-младите момичета показаха завидно ниво и по пътеката надолу, и по стръмните баири нагоре.

Ще добавя и уточнението, че две от дамските категории (девойки старша възраст и жени) бяха слети в една, заради липсата на достатъчно участнички в една от групите. В така получената група най-бърза бе представителката на Кипър Антри Христофору, а Христина Козарева завърши на второ място, което е и най-доброто класиране в националния ни отбор.

Освен Хриси, нашата страна спечели още един медал, бронзов, благодарение на Добрин Лиловски в категория юноши старша възраст. В третата си и последна обиколка Добри се бе доближил опасно до втория, Йован Йовановски (Македония), но така и не успя да го настигне и завърши на половин минута след него. Най-бърз в категорията обаче беше Александрос Врочидис (Гърция).

Впрочем класирането до трето място можете да видите ТУК и няма смисъл да го повтарям. Далеч по-забавно ми е да опиша борбата за първото място при мъжете, която продължи от първата до последната обиколка!

Отново напомням, че те стартираха отделно, след като всички други възрастови групи бяха приключили състезанието си. Не бяха твърде много, двайсетина човека, но още при първото им преминаване скоростта и техниката на някои от тях представляваха истинско удоволствие за страничния наблюдател. В тази първа обиколка начело бе Билал Акгул (Турция), следван от Боян Джурджич (Сърбия) и стройна редица от други топ-състезатели на Балканите.

Тодор Ангелов очаквано бе най-напред сред българите – на шеста позиция. Той успя да запази това място и в следващите обиколки до момента, в който безкамерната му гума излязла от каплата. Повредата не му е давала възможност да продължи карането, поради което той се е върнал назад до зоната за поддръжка, където проблемът е бил отстранен и макар с голяма загуба на време, Тошко продължи участието си. Впоследствие обаче бе дисквалифициран, защото според правилата връщане назад по трасето не е позволено и той е трябвало да завърши започнатата обиколка и чак тогава да получи техническа помощ. Така от нашите състезатели най-напред се класира Васко Василев – на 11 място.

При втората обиколка водачът вече бе друг – младият гръцки състезател Димитриос Антониадис, но Билал го следваше плътно по петите. Боян Джурджич беше малко по-назад заедно с още един грък.

В третата обиколка обаче турчинът отново бе най-отпред, Антониадис го гонеше на един велосипед разстояние, а Джурджич, макар и назад от тях, бе стабилизирал третата си позиция.

Четвърта обиколка. Лидерът отново е сменен, този път Антониадис води, а Билал Акгул го преследва. Разстоянието между тях сякаш е константа!

В последната обиколка обаче силите на Антониадис явно не издържаха – Билал отново бе пръв и този път на половин минута пред съперника си. До края на състезанието преднината му достигна 40 секунди, но и двамата се представиха по начин, който не бяхме виждали на родна земя!

За награждаването всички се завърнахме долу в курорта, където почти премръзнахме, защото незнайно поради що резултатите се забавиха… Церемонията по награждаване също бе интересна, най-малкото защото позволи да видим участниците в Балканиадата по-отблизо и в не толкова напрегнато състояние, както по трасето. Имаше обаче две неща, които не ми харесаха.

Едното беше идеята победителите да бъдат облечени с фланелки с трикольора на България. Не знам на кого му е хрумнало това, но ми се стори нелепо. Похвално е, че им бяха подарени такива фланелки за спомен, но да накараш хора, които са дошли да представляват в това състезание не просто отбора, а страната си, да обекат националните фланелки на държавата-домакин точно по време на награждаването, не ми се струва никак умно.

Другото неприятно впечатление остана от отбора на Македония и по-специално от 1-2 души в него (даже не бяха състезатели), които непрекъснато демонстрираха подигравателно и дори обидно отношение към гръцките състезатели. Вярно, че гърците едва ли са разбрали и дума от приказките им, вярно е, че двете нации може би нямат много основания да се харесват, но все пак това е състезание, а подобни балкански нрави са много далеч от спортсменството!

За да не завършвам все пак с негативни емоции, ще повторя, че карането на толкова много състезатели на добро ниво оправда всяка минута по трасето и направи състезанието едно от най-интересните в тази дисциплина, които съм гледал на живо.  Дано следващия път, когато има нещо такова, интересът от страна на публиката да е по-голям!

 


 

Тази статия е подготвена със съдействието на: