Когато от магазин „Камуфлаж“ ми предложиха да пробвам този фар, това ми се стори повече от интересно, защото като човек, който рядко кара нощем, марката Fenix ми бе непозната. В разговори с приятели и познати обаче бързо установих, че тя всъщност е доста популярна на нашия пазар, най-вече със своите челници и фенери. BT20 обаче си е специализиран фар за колоездене, при това по-скъпия и мощен от двата (засега) модела на компанията. Вижте какви са впечатленията ми след две нощни карания с него.
| Продукт: | Професионален фар за колоездене Fenix BT20 – асферичен рефлектор, технология Dual Distance Beam – водоустойчивост IPX-6 – самостоятелна кутия за батериите, побираща 2х18650 литиево-йонни или 4х123А литиеви батерии – свързващ кабел + удължител – 4 режима на постоянно светене и 1 режим на мигане |
| Размер: | – |
| Тегло: | Пълен комплект (фар, кутия за батерии и калъф за нея, свързващ кабел, вкл. и удължител) – 268 грама Пълен комплект + 4 бр. литиеви батерии 123А – 335 грама |
| Цена: | 170 лв. |
| Продължителност на ползването: | 1 седмица / 50 км |
| Продуктът е ползван съвместно с: |
Велосипед F7, кормило Pro Koryak, каска Bell Variant
|
| Други модификации на модела/продукта: | Fenix имат още един специализиран фар за колоездене с по-ниска цена и светлинен поток до 350 лумена – BT10 |
Тази статия е подготвена със съдействието на:
Това е първия тест на фар, който публикуваме в МТБ-БГ, но не е първия фар, който съм ползвал – даже се сещам за няколко, които съм пробвал през годините, като се започне от един халогенен на Sigma преди доста време и се стигне до един модел на Exposure, с който миналата година Уоутър ми услужи за 24-часовия маратон – той струваше около 400 лв. (200 евро), осигуряваше светлинен поток около 700 лумена и може да се каже, че засега ми служи като референтен продукт, с който да сравнявам други велосветлини. Така че, от една страна, имам известни наблюдения върху различни по сила фарове, а от друга, карам много рядко нощем, така че определено не бих казал, че имам сериозен опит със светлините. Нещо повече, при такива продукти винаги има и много технически детайли, от които човек трябва да разбира, за да ги прецени, а аз съм много далеч от тази материя. Затова приемете важното уточнение, че впечатленията ми са от позицията на най-обикновен любител колоездач, който е имал възможност да направи две нощни карания с Fenix BT20 и да го прецени най-вече с оглед на собствените си нужди.
Снимки: Fenix
Първо ще пресъздам с няколко думи основната информация от производителя. Според него моделите от серията BT са първите в света фарове, които използват технологията Dual Distance Beam или, преведено на български, лъч с двойно разстояние. Това ще рече, че асферичният рефлектор на BT20 е така изработен, че тази част от светлината, която по принцип сочи нагоре, се отразява от него под такъв ъгъл, че да създава светло петно непосредствено пред колоездача, наред с периферна светлина, също в непосредствена близост, но с по-широк периметър, а друга част от светлинния поток се проектира далеч напред, осигурявайки осветеност на далечно разстояние, което по данни на Fenix може да надмине 150 м при най-силния режим.
BT20 предлага общо пет режима – четири с постоянна и един с мигаща светлина. Последният се включва с две последователни бързи натискания на бутона от горната страна на фара, който служи също така за включване/изключване (продължително натискане със задържане за 2 секунди) и за преминаване през четирите режима – с всяко следващо натискане се включва по-силен, докато се върне отново на най-слабия. Режимите са както следва: слаб (100 лумена), среден (300 лумена), силен (450 лумена) и турбо (750 лумена).
Тялото на фара е отделено от батериите, които се поставят в пластмасова кутия и се свързват към фара чрез кабел. В комплекта има и удължител, така че да можете да прикрепите батериите дори към по-далечни точки на велосипеда или да ги сложите в раницата, ако сте избрали да монтирате фара на каската си, което е другата възможност, освен на кормилото. Комплектът не включва батерии, тъй като имате възможност да го ползвате или с два броя литиево-йонни батерии тип 18650 3.7V, или с 4 бр. литиеви батерии тип 123А 3V. В моя случай фарът ми бе предоставен именно с 8 такива батерии, за да не се налага за две карания да разопаковаме комплект от препоръчаните от производителя негови собствени батерии Fenix ARB-L2, които са литиево-йонни тип 18650 с капацитет 2600 mAh. Затова не е учудващо, че измерените от мен стойности за издръжливост на фара при отделните режими бяха по-ниски от посочените от производителя, тъй като той ги е засякъл със споменатите ARB-L2.
BT20 е водоустойчив и в това отношение отговаря на стандарта IPX-6, което означава, че издържа на дъжд, дори и продължителен, но не издържа на потапяне под вода. Нямах нито възможност, нито желание да пробвам точно тези характеристики на продукта. 🙂
Закрепването на осветителното тяло към кормилото или към специалната поставка за каската е пределно просто и става с помощта на гумени пръстени – в комплекта има общо 6 такива, три размера, по два от всеки. С тях фарът може да се монтира на цилиндрични тела с диаметър от 20 до 35 мм. За улеснение светещото тяло може да се завърта на 360° спрямо скобата, за която се закача гуменият пръстен – това не само дава по-лесен достъп до кукичките за пръстена, но също така позволява да насочвате светлината на фара встрани, ако по някаква причина имате нужда от това. От долната страна на стойката има и малък винт, чрез който можете да определите колко лесно да се завърта светещото тяло върху нея. Що се отнася до реглажа по вертикал, той става чрез завъртане на фара около кормилото/стойката за каската, на които е прикрепен.
Според производителя теглото само на осветителното тяло е 121 грама, но то не може да се ползва без батерии и свързващ кабел, така че сметнах за по-коректно да измеря целия комплект в готов за ползване вид и данните можете да видите в таблицата с характеристиките на продукта по-горе. Като цяло бих казал, че 335 грама не е никак много за мен и след като пробвах фара и от каската, като закрепих към нея и батерията, смея да твърдя, че карането по този начин е възможно без някакъв чувствителен дискомфорт. Разбира се, по този начин каската значително натежава, но не е много по-различно от каране с камера на нея или от каска с подбрадник. Ако все пак предпочитате да ползвате фара от каската, но да не ви тежат допълнително и батериите, можете да сложите калъфа и кутията им в раницата, като използвате удължаващия кабел.
Без да съм специалист (повтарям това), BT20 ми направи впечатление като качествено изработен – помислено е например за детайли като радиатор от задната страна на осветителното тяло, свързващата букса на кабела е добре уплътнена и трябва буквално да се приложи сила, за да отделите двете части. Светодиодът е Cree XM-L (Т6). Един приятел, който има челник Fenix и го е разглобявал, сподели, че и отвътре може да се разчита на прецизна и качествена изработка, но доколкото аз не мога да преценя подобно нещо, приемете го просто като сведение от трето лице.
Поставянето на батериите в кутията им изисква малко сръчност, доколкото трябва едновременно да притискате капака (заради пружините от вътрешната му страна) и да затягате болта, който го държи сигурно затворен. Самата кутия се поставя в калъф с две велкро-ленти, които имат и силиконови ивици в контактните си части, за да не се плъзгат дори по гладки повърхности. Можете да прикрепите този калъф както към рамката (и някои други части на велосипеда), така и към каската, или пък да го приберете в раницата.
Така стигаме и до впечатленията от силата на фара и неговата издръжливост при ползване в реални планински условия. Първо ще кажа няколко думи за светлинния лъч, който се получава. Като цяло той е много приятно разпръснат, особено при първите два режима е трудно да се говори за точка, в която да е фокусиран, макар че определено едно петно с дължина няколко метра, започващо на около 2-3 метра пред велосипеда, е по-ярко от останалата част. По мое мнение периферната част на светлинния лъч е достатъчно широка, в далечина фарът също осветява доста далечно разстояние, макар и не толкова ярко, колкото е близкото петно, показващо непосредствено предстоящия терен. Има едно нещо, което забелязах още при първото каране – рефлекторът явно е така направен, че за да постигнете най-добра осветеност, осветителното тяло (или по-скоро „козирката“ му) трябва да сочи леко надолу. По този начин лъчът всъщност е насочен напред и се получава описания от мен ефект – ярко осветено петно пред велосипеда и достатъчно светлина в далечина. В началото, когато монтирах фара на кормилото и гледайки го отгоре, го бях насочил така, че горната част на тялото му бе хоризонтална, ефектът бе светлинен лъч, който сочи леко нагоре и осветява короните на дърветата, вместо по-голяма част от пътеката. Затова, при първото си каране, отделете време за малко експерименти, за да намерите най-добрата позиция за фара.
На долната снимка виждате опит за сравнително възпроизвеждане на осветеността при четирите режима. Опитът не бе успешен поради следните причини: 1) фотоапаратът не може да обхване светлинния лъч в далечина; 2) не ползвах статив; 3) причината за „едно“ и „две“ е, че докато се опитвах да направя въпросните снимки по време на 24-часовия маратон, около мен редовно жужаха стършели, привлечени от светлината, така че просто нямаше как да положа нужното старание, за да направя по-хубави снимки. Въпреки това ги публикувам в този крайно незадоволителен вид, тъй като, ако не друго, те дават ясна представа за яркостта на светлото петно в близост пред велосипеда. Можете ясно да видите как то се променя при всеки от четирите режима.
По мое мнение режим едно (слаб, 100 лумена) е подходящ за следните ситуации:
– каране по осветени градски улици (т.е. фарът служи повече, за да ви виждат, отколкото за да осветява пътя пред вас)
– изкачване в планината с ниска до средна скорост (до 15 км/ч), особено ако е по пътека в гора, тъй като на открито слабият светлинен лъч сякаш по-лесно се губи
– изкачване в планината в група (т.е. когато и други фарове осветяват пътя/пътеката) – тогава общата светлина е достатъчна и всеки от колоездачите може да ползва по-икономичен режим на фара си.
Режим две (среден, 300 лумена) е подходящ за:
– каране в града със средно висока скорост (15-30 км/ч)
– изкачване в планината с всякаква скорост
– внимателно спускане в планината (с ниски скорости, до 20-25 км/ч)
Режим три (силен, 450 лумена) е достатъчен за:
– повечето нормални спускания по пресечен терен, особено ако пътеката е по-технична и не позволява скорости над 35 км/ч
– каране в градски условия с висока скорост дори и по неосветени улици (разбира се, това не е препоръчително с оглед на вашата и на другите участници в движението безопасност!)
Режим четири (турбо, 750 лумена) позволява каране с висока скорост (над 35-40 км/ч) по пресечен терен.
Отново повтарям, това са препоръките, които аз формулирах – не твърдя, че ще са универсални за всеки. Във всички случаи обаче най-силният режим е напълно достатъчен за агресивно и безпроблемно спускане по всякакви пътеки и черни пътища, режим три също позволява спокойно каране, но все пак с повишено внимание, ако скоростта е много висока. Режим две в планински условия е по-скоро за изкачване и за аварийно спускане (ако капацитетът на батерията е намалял), а режим едно е по-скоро за осветени градски условия, макар че ми се наложи дори и на него да карам аварийно по пресечен терен и да, възможно е, но трябва да се кара бавно и внимателно. Интересно за мен беше и това, че между режим три и четири разликата не изглеждаше почти двойна, както би помислил човек, ако погледне данните за светлинния поток. Бих казал, че при турбо режимът яркостта на основното петно се увеличава, но не прекалено, затова пък се удължава разстоянието, до което прониква светлината напред. Също така, както може да се очаква и от предварителните данни за фара, между режими две (среден) и три (силен) почти няма разлика в осветеността.
Производителят определя цвета на светлината от BT20 като неутрално бяла и аз напълно споделям това. Други хора, които видяха как свети, определиха цвета по-скоро като приятно жълт, поне в сравнение с някои по-евтини продукти, които светят едва ли не със синкав оттенък. Аз пък съм пробвал и фарове, които създават откровено жълт светлинен лъч, така че за мен използваният от Fenix термин е максимално точен в случая.
Ще направя и още едно важно уточнение, макар то да е излишно за каращите редовно в планината през нощта – един фар никога не е напълно достатъчен. Когато кара колело, особено ако е по-агресивно и с по-висока скорост, човек се опитва да гледа колкото може по-напред, особено в завоите. Затова винаги е препоръчително за сериозно каране човек да има две светлини, като едната е прикрепена към каската, а другата е монтирана на кормилото. Ако са еднакви, би било най-добре, но ако едната е по-силна, аз лично предпочитам тя да ми е на главата, защото така следва погледа ми и осветява там, където имам нужда, докато другата (от кормилото) добавя светлинен лъч в посока напред. Ако пък светлината е само една, то за мен е по-добре да е на главата. В случая и двете карания бяха само с BT20, без допълнителна светлина. При първото каране го монтирах на кормилото и както можеше да се очаква, при прави отсечки и леки завои нямах никакви проблеми да карам бързо надолу, но при серпентини и при остри, но бързи завои, погледът ми изпреварваше кормилото и част от завоите оставаше за преодоляване „на сляпо“. При второто каране го сложих на каската и това значително подобри нещата, на практика нямах никакви проблеми нито със силата, нито с широчината на светлинния лъч, но въпреки това бих добавил и един по-слаб фар на кормилото, колкото да покрива разминаването между фокусирания ми напред в завоя поглед и периферното ми зрение.
Остава само да споделя и за издръжливостта на фара. В това отношение имах два комплекта по 4 батерии 123А, с които проведох следните експерименти: първо засякох колко време ще издържи фарът при смесено ползване (всички режими според нуждите ми на момента – по-слабите при изкачване, по-силните при спускане) до момента, когато остане възможен единствено най-слабият режим. С втория комплект батерии реших да карам постоянно при най-силен режим, докато батерията може да го поддържа, след това при по-слабия и така, докато стигна отново до възможност за ползване само на най-слабия. Тук ще отбележа, че когато батерията вече няма капацитет да поддържа определен режим, бутонът светва в червено и фарът автоматично преминава към по-ниския режим, при което бутонът отново продължава да свети в зелено, което е обичайният цвят при включена светлина. Резултатите от тези експерименти (напомням, че не са с препоръчаните от производителя батерии Fenix ARB-L2!) са:
1. При смесен режим изминаха 2:30 часа, преди бутонът за първи път да светне в червено и да премине към по-слабия режим. В тези 2:30 часа се включваха точно 30 минути каране на най-силния режим (две спускания), а оставащите два часа бяха разпределени горе-долу по равно между останалите три режима. След това фарът издържа още 1 час каране при смесено ползване на първите три режима, преди да премине окончателно към най-слабия режим.
2. В режим максимално натоварване фарът издържа 1 час на пълна мощност, преди да се превключи автоматично към по-слабия трети режим. На него издържа още 20 минути + 10 минути на втория, преди окончателно да остане на първия, най-слаб режим.
За моите нужди дори тези показатели биха били напълно достатъчни, макар че със сигурност предпочитам да си купя литиево-йонните батерии на Fenix, с които очаквам издръжливостта да е по-добра. С един комплект от тях + още 4 литиеви батерии 123А като резерва, BT20 би трябвало да издържи цяла лятна нощ каране – нещо, което аз едва ли ще мога. 🙂 Не съм засичал колко време би издържал фара на най-слабия режим след изчерпването на батерията за другите три – според данните на производителя става дума за до 19 часа, но дори наполовина да са, това е напълно достатъчно да дочака човек изгрева. Отново ще кажа, че най-слабият режим позволява внимателно спускане с ниска скорост, така че в аварийна ситуация е използваем.
Остава да формулирам и нещо като заключение, което в случая ми е най-трудно, защото нямам достатъчен опит с огромното разнообразие от фарове на пазара. Със сигурност има както по-евтини предложения от BT20 със сходен като стойности светлинен поток (около 700 лумена), така и много по-скъпи продукти – както със същия светлинен поток, така и такива с по над 1000 лумена. Пробваният от мен продукт със сигурност не може да бъде определен като евтин, но на фона на много други все пак бих го нарекъл достъпен. В началото очаквах да имам най-много проблеми с това, че батерията е отделно – за моя изненада обаче, веднъж прикрепена, не съм се сещал изобщо за нея – нито когато беше върху горната тръба на рамката, нито когато беше на каската ми. Вярно, заради това решение BT20 не е нито най-компактния, нито най-лекия фар, но по-важното е, че осигурява приятен и силен светлинен лъч, напълно достатъчен за сериозно каране надолу по пресечен терен. Ако се върна към фара, който ползвах миналата година по време на 24-часовия маратон – да, той беше със същата сила, но по-компактен и лек, тъй като батерията беше в тялото му. Затова пък цената му е двойно по-висока спрямо този тук. Повечето предложения със светлинен поток 700 лумена и цена под 200 лв., за които се сещам, са с подобен дизайн – осветителното тяло е отделно от батерията. Така че разгледан в този аспект, продуктът на Fenix определено издържа сравнение с конкурентите си и доколкото бе напълно достатъчен за моите нужди, бих го препоръчал в този ценови клас.
{gallery}products_test/test0105_pics{/gallery}
+
|
– |
|
На мен лично осветеността ми бе напълно достатъчна, цветът на светлината ми хареса, а също и самият светлинен лъч, който хем осигурява ярко осветено петно в първите метри пред велосипеда, хем осветява и по-далеч напред, а в достатъчна степен и настрани. Продуктът изглежда доста качествено изработен. Има възможност за закрепване както на кормилото, така и на каската. |
Конструкцията с отделно осветително тяло и кутия за батериите, свързани с кабел, не е най-компактната и за някои хора може да създаде известни неудобства, макар че аз лично нямах проблеми. |
За контакти:
Магазин „Камуфлаж“
гр. София, ул. Костенски Водопад №58
Тел. / Факс: 02 958 31 33
[email protected]
