Balkan Bike Cup 2013 – петък тринайсти

На фаталната дата започнахме деня с изгоряла крушка на единия фар, но в тази ранна утрин едва ли някой изобщо обръщаше внимание на фатализми, така че смело продължихме към Пампорово за третото поред състезание там през тази година и, напомням още отсега, не последното! Даже може да се каже, че Балканската купа е нещо като генерална репетиция за Европейското първенство по спускане, чиито домакин ще бъде курортът след по-малко от месец. Именно заради тази надпревара главното DH трасе бе удължено от плац Студенец до старата автогара, където е и долната лифтова станция на 4-седалковата въжена линия. Точно с тази нова част реших да се запозная в петъчния следобед, след като се настанихме в хотела.

По обективни причини финалната зона за състезанието по спускане този път е почти в центъра на курорта.

Докато аз приключих пътуването си с лифта при Студенец, Павел Галчев се качи до старта, за да улови едно дългоочаквано завръщане – Дидар Амин отново е на колело за спускане и макар че все още опипва почвата след дълго възстановяване от много неприятна травма на ръката, е изключително радостно да го видим отново по трасетата.

Първото, на което се натъкнах аз пък, беше една голяма група ХС състезатели, връщащи се от трасето за тази дисциплина, което е малко по-нагоре. Всичките бяха чужденци и мисля, че в събота ще станем свидетели на едно много сериозно и оспорвано съревнование, каквото може би не сме виждали до момента в България. Има цели две причини тези хора да са тук – от една страна, това е първото ХСО състезание в България, което ще носи точки за световната ранг-листа, тъй като е клас 2 на UCI, точно както и стартът по спускане; от друга страна, надпреварата е и със статут на Балканско първенство, така че всяка от федерациите около нас изпраща своя квота състезатели и ето, че нещата придобиха доста различен вид. Всъщност приемете това само като предположение – евентуалното потвърждение ще дойде в събота, когато са финали за ХС карачите. Днес нямаше за кога да се качвам до тяхното трасе, тъй като повечето вече бяха приключили с тренировките, за разлика от спускачите, много от които тъкмо пристигаха.

Спускачи ли казах? Много от тях днес се чувстваха като ХС състезатели, защото продължението на трасето включва множество дълги, равни секции, които изискват яко набиране на педалите. Нека въртенето започне сега!

Ако някой има шансове за добро представяне на такова трасе, това е Боби Крумов. Големият състезател на Ram Bikes е известен както с физическата си сила и издръжливост, така и с добрата си техника на педалиране и изпомпване на терена, придобита покрай дисциплината 4Х, в която той е редовен участник. Точно такива качества според мен ще са от особена важност в тази нова част на трасето.

В нея не липсваха дори изкачвания. За крехко момиче като Йоанна Великова подобно натоварване със сигурност ще е предизвикателство, но тя не е сама пред него – всъщност май ще видим и други нови лица при жените, но пък отново няма да видим Илинда Евтимова…

Същия участък, само че от друг ъгъл. Калин Рахнев определено бе решил да избере айляка пред зора – след тежкото падане през зимата водачът на отбора Чета++ все още има да възстановява силата си, но най-хубавото е, че и той отново е на колелото.

Затова пък победителят от Пампорово и Боровец тази година, британецът Робърт Смит, не пестеше сили и се набираше на педалите дори когато завиваше – повече от ясно е, че Бърти ще се бори отново за първото място и определено не  лишен от шансове за него!

Димитър Мънев, един от най-силните участници при твърдаците тази година, също се раздаваше максимално.

А така изглежда засилката за преодоляване на баирчето от предишните снимки. Мястото определено е красиво и подходящо за снимки, с характерно скоростно „гмуркане“.

Като цяло обаче тази нова част на трасето е доста по-лесна от горната и не толкова разнообразна. Като добавим и нуждата от интензивно педалиране, става ясно защо много от състезателите не бяха въодушевени от нея. За съжаление теренът е такъв, че едва ли може да се изстиска нещо по-добро – този склон е прорязан от дерета и по принцип не е много стръмен и дълъг, така че по мое мнение Concept Creative са направили максималното предвид природните дадености и времето, с което разполагаха.

Всъщност пътеката, която се е получила, изглежда страхотно да каране с АМ велосипед, но с тежките DH машини повечето участници оставаха без дъх още в средата ѝ.

Не липсваха и технични участъци по нея, а пръстта все още е съвсем рохкава и след обилния дъжд вечерта, в събота вероятно ще е доста интересно на много места по трасето, дори и в тази ниска и лесна по принцип част. И докато някои рият пръстта…

Други (като Едуард Смит, брат на Робърт Смит) изпробваха по-прави линии…

…а трети, като Асен Стратиев (Industrial-bg) се опитваха плътно да ги следват и да попиват опит. Асен не само караше през целия ден, но и бе много упорит в следването на някои от чуждестранните състезатели, и като се има предвид, че той по принцип е един от най-бързите българи, можем да се надяваме тази тактика да му се отплати с добро класиране.

Друг „ученик“ по трасето бе малкия Добри Добрев от Сливен, който караше с баща си, също Добри Добрев, шампион на България в категория ветерани. Страхотен тандем са баща и син Добреви и макар че младежът все още няма години да участва официално в състезанието, в последните няколко старта по спускане той често бе форлойфер и даваше доста добри времена – какво ли ще е, когато навърши изискуемата се  възраст…

Не липсват и скокове в продължението – Константин Димов с небрежен спортен екип тип анцуг ни показва „мазно“ преодоляване на дървения скок в гората, който изглеждаше доста приятен, стига човек да премине добре шикана с два много остри завоя преди това.

Следваше вълнообразна горска част, в която естествената светлина вече бе крайно недостатъчна за запечатване на бързо движещи се обекти. За сметка на това обаче някои от участниците бяха оставили велосипедите си и разглеждаха трасето пеша. Иван Колев от Ram Bikes подтичва със същата стойка, с която кара и велосипеда си.

На много места имаше и дървени скари, с които да се избегнат постоянно кални места от стичащите се по склона води.

Финалната част е доста приятна, с бабуни и скокове, и с добър наклон, макар че тепърва ще има да се оформя и разширява под гумите на десетките състезатели.

За някои от тях денят все пак беше петък тринайсти – Никола Христов завърши карането с тази брутално разкъсана външна гума, почти нова при това… Какво да се прави, подобна дата трябва все пак да оправдае с нещо фатализма си…