Последната ми Обиколка на Витоша: пореден ден в Рая!
Автор: Владислав Георгиев / http://WWW.SKI.BG
Още много снимки от Обиколката на Витоша можете да видите в галерията на Ski.bg:
http://www.ski.bg/wmview_bg.php?ArtID=12250&fen=0
Напоследък съм по-малко загрижен за състезанията, тъй като дните ми в България отлитат бързо! Мисля, че ми остават още около 3 седмици да се порадвам на тази страхотна страна и след това ще дойде време за нови приключения на друго място. И, разбира се, това ме плаши… Витоша ще ми липсва много! Този Рай за планинските колоездачи е разположен толкова близо до столицата, че сякаш е задния ни двор, и то какъв двор! В продължение на 4 години прекарах много дълго време в тази планина и дори днес все още успявам да намеря по някоя нова пътека! Това означава, че все още използвам всяка свободна минута, за да скоча на байка и да изследвам… Така че, седмица преди състезанието, аз вече бях навъртял 12 ч каране с байка си и над 5000 м денивелация. Добра подготовка? Не, не точно, но със сигурност беше много забавно!
И така, събота, 7:00 ч, време е за старт… Тъй като предната вечер бях на прощално парти (едно от многото…) с твърде много белгийска бира, последното нещо, което мислех да правя след старта, бе да атакувам. Някакси останалите усещаха същото, защото за първи път цялата група караше заедно за хубаво и плавно загряване в първите километри. Разбира се, след първите няколко минути, Фьодор реши да се изстреля напред (прави го всяка година), но никой не се напрегна от това. Когато достигнахме големите къщи в Бояна, Венци реши, че е време да започне състезанието и постепенно увеличи скоростта си.
Това беше перфектно! Без шокови натоварвания за тялото, само загряване-мечта. Сега групата започна бързо да се разкъсва. След това се озовахме при началото на черния път/алеята към Бялата вода. Обикновено тук се продължаваше по асфалта, но този път знаците сочеха към черния път. Това беше объркващо, защото карахме на автопилот и никой не беше казал нищо за промени в маршрута. Но знаците бяха ясни и трябваше да ги следваме, така че реших да обърна. След известно викане, всички се събрахме на правилния път. Досега просто следвах Венци, но заради объркването аз излязох начело и продължих с добро темпо нагоре. Очаквах той и Тодор да ме последват, но не? Както и да е, видях още знаци, което значеше, че съм на прав път, и не забавих темпото. Докато стигна до Тихия кът, никой не се забелязваше зад мен, така че можех да започна един отпускащ ден с бързо каране, без рискове при спусканията и с добро темпо нагоре.
Радвах се на пътеката към Кладница изключително много! Да летиш по тясната ивица между храстите ти дава страхотно усещане за скорост. След това, около язовира, първоначално се опитах да заобикалям локвите и калта, но бързо разбрах, че днес няма са се размине без миене на байка. 😉 При изкачването към Боснек и Чуйпетльово спрях за бързо смазване на веригата. Това наистина помага за поддържане на скоростта в тази дълга асфалтова отсечка. За мен това е най-трудната част от състезанието. Като планински колоездач ми е трудно да намеря мотивация и скорост по асфалта, но районът е красив, така че се съсредоточих върху околностите. 30 минути по-късно отново влязох в гората за последното изкачване към седловината над Ярлово. Тук забелязах, че все още мога да катеря почти всички части на големия венец отпред, така че силите ми бяха добре.
В Ярлово направих единствената по-дълга почивка, докато напълня двата си бидона с вода. Беше време за атакуване на откритите, нагорещени полета между Ярлово и Ярема, които се оказаха по-поносими от обикновено. Мисля, че имахме насрещен вятър, който осигуряваше естествено охлаждане. Към края има и едно стръмно, дълго изкачване, което обикновено е добър тест за силата и отново, чувствах се добре. Може би беше време да ускоря? В нормален състезателен ден да, но както споменах, не чувствах нужда да гоня максимума, така че просто си карах спокойно.
След Ярема се концентрирах върху приема на храна и напитки, така че да съм достатъчно снабден за последната част. Обиколната алея винаги е забавна, а постоянните завои и скокчета над мостовете дават усещане за скорост и енергичност. Така че хубавите пътеки продължиха чак до края. И преди да се усетя, след 3 часа и 32 минути бях обратно при старта.
Охоо, и какво да видя там? Най-добрата възстановителна напитка в света – безплатна бира! Благодаря, момчета!
Така че отново мога да кажа, имах чудесен ден в „парка“, благодарение на организаторите на Обиколката. Благодаря много и се надявам да се видим отново на още някое състезание през годината, но това никак не е сигурно. 🙁
Уоутър
