Borovets Open Cup 2013 – 29 юни, квалификации

От вчера участниците в международното състезание по спускане в Боровец, което тази година е с най-висок ранг сред българските мероприятия (UCI Class 1), тренират по трасето. Днес, събота, бе денят за квалификации, така че ще направя бърз преглед на най-важните моменти, както и на класирането в квалификационните стартове.

Пристигайки сутринта в Боровец, заварих трасето учудващо сухо предвид валежите в този район през последните няколко дни. Участници, които бяха карали в петък, ми обясниха, че вчера първоначално е било кално, но с напредване на деня е поизсъхнало, така че днес сутринта само на отделни места бе останала кал. Почвата бе влажна, но всъщност доста добра за каране. Корените, макар все още хлъзгави, бяха далеч от най-лошото възможно състояние. Изобщо, тренировките преминаха под знака на високите скорости, особено от страна на хора като Алекс Бонд, Дан Станбридж, Робърт Смит, Андриотис Константинос, Жорди Баго и други чужденци, на чието страхотно каране станахме свидетели още в Пампорово.

Съставът на „чуждестранния легион“ обаче не беше едно към едно с този отпреди седмица – някои явно бяха отпрашили към други места, други пък бяха дошли специално за състезанието в Боровец. Не мога да пропусна поне трима души, по-ирония на съдбата всичките с ярки жълти екипи: Сорин Парау (Румъния), който е познат на родната публика от години, както и братята Йегор и Олексей Примачек от Украйна, които също не идват за пръв път у нас и миналата година на същото място впечатляваха с бързо и агресивно каране.

Колкото по-бързо минаваше някой, толкова повече „осколки“ хвърчаха изпод гумите му, които копаеха в меката почва като в масло. Мнозина бяха предпочели гумите за кал, което се оказа в унисон с прогнозата за времето и сбъдването ѝ следобеда.

Сутринта обаче все още бе слънчево, а по трасето се забелязваха и някои промени.

Още докато се качвах, видях, че някои места са почти бетонирани – както попивката за пада при минаването през пътя, така и някои от виражите по-нагоре бяха укрепени с бетонни скари като за паркинг, които придаваха малко по-особен вид на пистата.

Началото на трасето също бе по нова линия, вдясно от миналогодишната, което отвори и нови гледни точки за обектива ми.

В първия горски участък с многото корени също имаше промени – бяха добавени два последователни остри завоя с виражи, които напълно променят тази секция. Освен това те даваха и избор на поне две линии – по-бързите състезатели успяваха след първия (десен завой) да обърнат велосипеда  и направо да скочат надолу преди втория завой.

Корените след това също бяха леко променени, пънът в средата бе отрязан по-ниско, така че и тук участниците имаха какво да премислят и тренират. Както казах, корените не бяха съвсем сухи, така че мнозина играеха на сигурно, избирайки дясната линия, но като по-обиколна тя не бе най-бързата.

Топ карачите, разбира се, минаваха смело по правата траектория, изпомпвайки и подскачайки над корените по онзи начин, който те кара най-малкото да цъкаш с език… Изобщо, при всяко преминаване на някоя от „машините“ енергията и силата, вложени в карането му, бяха осезаеми, и наред с това се усещаше и лекотата, с която правят всичко.

Тук не говоря само за чужденците – нашите момчета, които се борят за по-предни места, също караха доста бързо и агресивно, дори забелязах някои от тях да следват един или друг от чужденците в опит да усетят скоростта и линиите му.

Така като на шега трите часа тренировки се изнизаха, без да съм минал и 100 м от трасето. Небето започна да сивее и макар засега да не изглеждаше твърде страшно, реших да сляза надолу, за да съм по-близо до финала, в случай че „ливне“. Прогнозата беше именно за дъжд, така че използвах почивката преди квалификацията и се пренесох в средата на трасето. Точно преди да стартира първата от жените, метеоролозите получиха признание за професионализъм под формата на лек дъжд, който само за минути прерасна в това:

На влажната почва не ѝ трябваше много повече, за да се превърне в кал, но за всеки случай дъждът продължи с различна интензивност през целия следобед, както и вечерта. Очаква се и утре времето да е същото, през целия ден, така че след няколко поредни прашни състезания в Боровец сега ще гледаме кално такова.

В някои моменти по трасето се стичаха малки вади с вода, а колко хлъзгави са били корените мога само да си представям…

В тези условия, с внимателно и сигурно каране от повечето участници, бяха дадени следните резултати в квалификацията:

При жените Ани Томева от Свободно измерение сякаш е без конкуренция, записвайки 1 минута преднина пред Ева Димитрова (Чета++). Илинда Евтимова отсъства, предполагам заради травмата на пръста, която получи в Пампорово.

Твърдаците този път бяха малко, а най-бърз сред тях бе Траян Танев, когото за съжаление не успях да заснема.

При младежите пък най-доброто време е на Симеон Вълков, следван от Мартин Войнов и Мартин Томов. И тук разликите не са никак малки, но като се има предвид, че на такъв хлъзгав терен всичко може да се случи, утрешните резултати може да са съвсем различни. Кандидатите за добро представяне в тази категория никога не са малко!

При ветераните последен по трасето утре ще се спусне един участник от Гърция – Константинос Кампантаис. Той изпревари Петър Лозев (втори) и Дечко Груев (трети) с повече от 20 секунди, а Добри Добрев, който е обичаен призьор в тази категория, остана още по-назад.

Така стигаме и до двете най-оспорвани категории. В мъже отворен клас победителят от Pamporovo Bike Cup отново записа най-добро време – ако сте забравили името му, това е румънецът Раду Яносиу Ханган (Cheile Gradistei). След него се наредиха Йоанис Йоану и Тодор Киров, плюс още няколко бързи българи, които утре ще атакуват челните позиции.

Своеобразно повторение имаме и в категорията Мъже UCI, където Робърт Смит спря хронометъра на 3:33.57 минути. Тук обаче класирането е „най-завързано“ – Дан Станбридж (Dirt Norco) е само на секунда сред него, Алекс Бонд (Nukeproof) е още една по-назад, следван от братята Примачек и Андриотис Константинос (Гърция, Planetbikes Alpinestars).

Най-доброто българско представяне е на Росен Ковачев (Gravity) – седмо място. Веднага след него е Валентин Пашков (Industrial-bg).

Слизайки при финала, поне половин час след края на състезанието, опашката за веломивката все още бе внушителна!

Преди да публикувам репортажа, поглеждам през терасата… мда, още вали!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>