Уоутър Клепе в Rally di Romagna: една седмица в рая и първо място!

Представете си: красиви села с палмови дръвчета по зелени хълмове, температура около 20 градуса и… 6 състезателни дни! 🙂 Макар че това само по себе си звучи като страхотна ваканция, оказа се дори по-добре! В повечето многоетапни състезания се налага да се местим всеки ден на ново място, което вгорчава живота с опаковане и разхвърляне на багажа, и досега почти винаги се е случвало да спя на палатка или на пода в училищни стаи и салони. В Италия обаче беше различно – всичките шест етапа започваха и завършваха в приятния град Риоло Терме и разполагахме с хубава хотелска стая близо до старта. Може би остарявам за тези състезания, но този комфорт наистина бе добре дошъл.

След 6 часа и половина забавяне на полета, успяхме да се доберем до Риоло в късния петъчен следобед, благодарение на нашето белгийско такси (Брам и Ханс, благодаря ви, момчета!), което ни взе от аерогарата. Настанявайки се в хотела, бързо решихме да пренаредим стаята. Сигурно сме предизвикали истински шок у камериерката на следващия ден. 🙂 Байковете бяха оцелели от транспортирането и направихме кратко каране в и около града. Еха, имаше стръмни хълмове! Наклонът достигаше до 28% и това бе само при първия оглед… Имаше също и много пътеки навсякъде, което изглеждаше обещаващо…

Събота, ден 1, пролог, 23 км, 650 м денивелация

За 2013 г. организаторите бяха избрали нова формула. Сега беше възможно участниците да избират между 6-дневно състезание или само 2-дневно в рамките на уикенда. Но през първите два дни всички щяхме да караме заедно. Разбира се, имаше голяма разлика между хората, пестящи сили за 6 дни, и „нервните“ двудневни състезатели, което създаде една доста различна атмосфера. Стартът беше в центъра, до двореца. Първите километри бяха неутрализирани (несъстезателни), но някои състезатели бяха твърде изнервени и дори започнаха да задминават моторите отпред. Когато обаче най-накрая бе даден същинският старт, същите тези напрегнати пичове сякаш се страхуваха да вдигнат много темпото, а бяха отпред, така че допълнително се замотахме в колоната от колоездачи с постоянно бутане и ругаене. За щастие Брам, друг белгийски колоездач за шестте дни, се умори от това поведение на водачите и атакува. Присъединих се към него без никакво колебание. Сега изкачването започна да става все по-стръмно и по-стръмно и уикенд карачите взеха да се хвърлят напред, само за да се „ударят в невидима стена“ две минути по-късно.

Когато достигнахме върха, бях на четвърта позиция и тук дойде изненадата (за мен). Озовахме се на кален черен път и карането беше като по лед, никакво сцепление! Така че пред мен се случиха някои забавни и неочаквани маневри. Знам, че в такива ситуации не трябва да използваш кормилото за смяна на посоката, а само тялото, така че на адреналин задминах двама до второто място. Водачът бе изчезнал напред, но тъй като той бе от двудневните състезатели, реших да следвам собственото си темпо.

При следващото изкачване един австриец се присъедини към мен. Беше 6-дневен карач и имаше страхотна скорост при изкачването! Сега беше време да се опитам да намеря най-добрите линии при спускането. То включваше доста плъзгане по плаващи камъни, но аз обичам това и се откъснах напред. Веднъж слезли от планината, оставаше само една дълга асфалтова права и финално изкачване до кални ливади и пак надолу към финала.

Така в първия ден завърших втори в цялостното класиране, но поведох в 6-дневното състезание. Рейни, австриецът, завърши трети на по-малко от минута. Голямата изненада: ако аз се чувствам дърт на 36 години, уааау, той беше на 44 и караше със същата скорост! Респект! (И се надявам аз да правя същото след 8 години!) Бойко имаше известни затруднения при свикването с калта, но остана достатъчно близо в класирането, за да направи следващите дни интересни. 🙂

Ден 2: кал + 50 км и 1450 м денивелация

Да, след вчерашната кал се страхувахме от лошо време, но точно това се случи – дъждът дойде през нощта и се задържа чак до старта. Този ден се очертаваше като много тежък за машините ни и като каране с оцеляване до Риоло Терме.

Отново имаше нервен старт до първата кална права. Бях допуснал да ме избутат назад до 20 позиция, така че още след 30 секунди бях сменил цвета си към кафяво. След калта дойде ред на хубаво асфалтово изкачване и беше време да ускоря. Планът ми беше да карам с водачите на двудневното състезание, за да спечеля малко време в класирането за 6-дневното. Вчерашният победител атакува рано, следван от мен и Рейни. Когато отново започна пресеченият терен, наложи се да ходим пеша. Калта беше толкова лепкава, че блокира гумите за секунди.

Веднъж озовали се на билото, първо имахме супер хлъзгава пътека за известно време и аз се откъснах напред. Но щом достигнахме спускането, аз изпуснах един знак и се наложи да обърна. В този момент един карач над 50 години, от уикенд-състезателите, прелетя надолу към мен и аз реших да не го блокирам и му направих път. Залепих се зад него и това ми осигури най-доброто шоу! Карахме по пътека с коловози, скокове, камъни, остри завои и всичко това в кални условия. Мъжът пред мен дрифтеше безконтролно, но и без страх! Спуквах се от смях, гледайки страховитите му движения, и се наслаждавах!

Долу пък аз трябваше да поработя за него, тъй като той каза ,че е твърде стар за това. Проклети състезатели, все имат извинение! Но всичко мина добре, дори успяхме да настигнем лидера. Тогава обаче изкачванията станаха още по-кални и байкът ми напълно блокира. Превключването на скорости бе невъзможно, а носенето на 25-килограмов велосипед тежко! Знаейки, че е важно да опазя байка цял (един друг белгиец, Ханс, точно тук счупи ухото за дерайльора си и напусна състезанието), гледах да карам по-леко, но се задържах с водачите. След последния пункт за вода, още един уикенд-състезател се включи към нас за бързото спускане. Караха на ръба, атакувайки се един друг заради победата. Аз бях на 4-та позиция, отново наслаждавайки се на шоуто.

Така достигнахме и последното изкачване за деня. Момчетата отпред наистина започнаха финалната битка и аз реших да не си играя с тях, а да спра за кратко смазване на веригата. Когато достигнах върха, видях отново човекът на трето място, но другите двама бяха изчезнали. Разпознах финалното спускане, беше онова с дрифтенето от първия ден, така че да започваме? Не съвсем, защото не можех да превключа на големия венец и изгубих 10 секунди още преди да започна. След това ускорих и настигнах третия. В последните километри по асфалт карахме заедно и завършихме на трета и четвърта позиции. Оригиналният ми замисъл проработи: имах добра преднина във временното класиране за 6-дневното велорали, което оставяше запас от време в случай на грешка в следващите дни…

Ден 3: Най-после започна истинското многоетапно състезание, 64 км, 2100 м денивелация

Супер! Днес времето се промени към слънчево, а атмосферата към спокойната семейна обстановка на многоетапните състезания, което беше много обещаващо! Стартът отново бе неутрализиран, което беше хубаво, защото успяхме да си поговорим и да загреем добре. След 10 минути бе даден и острият старт и изглежда, че Рейни бе решил да се захване сериозно за работа! Тоя човек можеше наистина здраво да катери! Но какво да правя аз? Правилно, следвах го.

Озовали се на върха, аз поех лидерството за спускането, и когато отново бяхме долу в града, трябваше да караме нагоре и надолу по няколко стъпала. Знаейки, че Рейни не обича тези по-технични участъци, карах бързо и успях да натрупам добра преднина. Докато стигна върха на второто изкачване обаче, той отново бе близо, но друго технично спускане с големи камъни и скали отново ми даде предимство. Така още тук съставих план и за следващите дни: първото изкачване да се движа с Рейни, след това да се радвам на всички спускания и да ги ползвам, за да се откъсна напред, а после да карам по-леко на следващите изкачвания, за да пазя енергията си за непредвидени ситуации.

И това проработи! Намалявах темпото (и пулса си) при всяко изкачване, но благодарение на по-добрата ми техника при спускане никога не видях гърба на Рейни чак до финала. Звучи като безгрижен ден, но не се мина и без напрежение. След двудневната кална баня байкът ми имаше сериозни проблеми с превключването на скоростите. Въпреки че се стараех да бъда внимателен с предавките, най-странни неща се случваха с тях и на няколко пъти се налагаше да слизам от велосипеда. За щастие нищо не се счупи и се завърнах в Риоло на първо място. Беше крайно наложително обаче следобеда да проверя всички жила и брони с моя топ-механик (благодаря, Бойко!!!). Мда, чистенето на велосипедите отне по-голямата част от времето ни за почивка, но със сигурност има и по-лоши неща, които човек може да прави по време на ваканция. 🙂

Засега имах добра преднина пред Брам, който бе на второ място в моята категория, но повечето атаки идваха от Рейни, водач при ветераните, който беше много амбициран да бие младоците. 🙂 Бойко също се движеше отлично и дори започна да си мечтае за подиума…

Ден 4: Най-дългия ден с 86 км и 3100 м денивелация

Това се очертаваше да е денят, който може да доведе до същински промени. Бях готов за този тест, тъй като бях успял да запазя енергия в предишните дни. Тактиката ми беше да карам леко. 🙂 Изглежда обаче, че бях единственият с подобни идеи, тъй като Рейни атакува здраво още при първото изкачване. Последвах го, но на по-равните части и особено на спусканията си почивах. По този начин Рейни щеше да издържи по-дълго, а карането заедно с него в този дълъг етап правеше нещата по-лесни. Точно преди първия пункт за вода спечелих известна преднина по една супер игрива пътека, но Рейни ме застигна до следващия връх.

Тъй като вторият воден пункт беше в следващата долина, нещата щяха да се повторят, но след дългото технично спускане влязох в селището и… нямаше повече знаци. О, не! Върнах се до последния знак, добре, но сега какво? Ляво или дясно? Поех в посока към центъра и след известно търсене, намерих поста. Там пък една жена се опитваше да напълни бидона ми в продължение на две минути! Започнах да се изнервям, тъй като се надявах на леко изкачване, докато Рейни се опитва да ме настигне. Разбира се, след загубата на тези няколко минути той се озова зад мен още в началото и трябваше да ускоря с него. Е, пестенето на енергия е хубаво, когато е възможно, но това е състезание и от време на време е нормално да се налага да натискаш здраво. 🙂 Тук обаче и трасето стана по-технично, доста пътеки и къси изкачвания накъсваха темпото. Това е нещо, което обичам и докато си играех по пътеките, отново се откъснах напред.

След 60 км вече бяхме натрупали 2600 м изкачване, така че оставащите 25 км бяха предимно забавление. Завивай, превключвай (да, този път скоростите работеха!) и се плъзгай в завоите, просто страхотно! Преди изобщо да се уморя, се озовах отново на познатото последно спускане към Риоло Терме. Не натрупах много преднина в класирането, но поне бях свеж за следващите дни.

Бойко направи този тежък ден още по-труден за него. Организаторите ни бяха предупредили за други знаци и за това да не ги следваме, но той беше видях хубава пътека наляво и тръгнал по нея. 🙂 Късметът обаче явно беше с него, тъй като някак си не успя да приключи на плажа 50 км по-нататък, а е обърнал и се озовал отново на правилното трасе след няколко километра. Единственото, което изгуби, бяха време и сили, и то в най-тежкия ден – не е най-доброто развитие на нещата… Така след 50-тия километър той чувстваше недостиг на енергия и трябваше да кара по-леко до края на етапа. По този начин изгуби 15 минути спрямо съперниците си, а вероятно и шанса за подиум, но всички познавате Бойко: дори когато изглежда смазан, той продължава да се усмихва. 🙂

Ден 5: 60 км, 2200 м денивелация

Обещаха ни техничен етап и затова всички бяха засмени и го очакваха с нетърпение. Стартът бе като в предишните дни – Рейни определи темпото и всички останали се опитвахме да го следваме. При следващото спускане обаче неизбежното се случи – видях знак, но не разбрах, че трябва да изоставя черния път и да се обърна на 120 градуса по тясна пътечка. И Рейни, и Брам се увлякоха по мен по целия път надолу. Един километър по-нататък и 100 м по-ниско, достигнах до кръстопът без знаци… Рейни ме научи как да псувам на немски! 🙂 По пътя наобратно пресрещнахме и Брам, така че състезанието започна отначало. Благодарение на запазената енергия и на яда, че съм се объркал, аз атакувах здраво. Излязох обратно на правилната пътека чак на 35-та позиция и продължих да карам на ръба при спускането. Беше малко рисковано, но пък толкова хубаво! 🙂

Спрях набързо при първия пост за вода и отново поех с бързо темпо. Маркировката днес беше ужасна и бях уплашен да не се объркам отново, но добрата страна бе, че трябваше да задмина 30-тина други участници. Хубаво е да казваш „Здрасти!“ навсякъде. 🙂 До края на второто изкачване успях да настигна Ханс и да заема втора позиция. Следваха пътеки и доста по-късно успях да видя и водача. Той поддържаше добра скорост, но днешният ден бе техничен и аз се чувствах силен, така че просто му казах „Здрасти!“ и изчезнах напред (мисля, че той имаше и някакви проблеми със скоростите, защото точно след като го задминах, чух някакво скрибуцащо и пукащо превключване и повече не го видях зад мен по поляните).

Както и да е, пътеки, пътеки и отново пътеки! Просто страхотно забавен ден! Преди да разбера, бях обратно на асфалта, летейки към Риоло. Но отново нямаше достатъчно маркировка. Сега имах мотор пред мен, който да ме води, но бях загрижен за тези зад мен. И с право – Рейни явно е пропуснал някой от знаците и изгуби доста време (мисля, че повече от 5 минути). Бойко пък се възстанови отлично и финишира на трето място заедно с Брам. Супер!

Ден 6: По дяволите, почти свърши! Само 37 км с 1250 м изкачване.

Тази седмица се изниза бързо! Забавлявахме се много, но винаги е тъжно, когато краят наближава. Нищо обаче не е свършило, докато не свърши. 🙂 Брам все още искаше да ме атакува, за да вземе поне една победа, така че отново се оформи битка. А той е само на 24 години, може да ускорява бързо и силно и точно това направи. Още от първия километър атакува. Хубавото е, че по този начин тялото ти скача в режим претоварване и остава така през целия ден. Боли само през първата 1 минута. 🙂

Рейни успя да се задържи с нас до първата пътека, но след това останахме само двамата. Брам се опита да влезе пръв на пътеката, но не прецени добре нещата и аз успях отново да се включа пред него. Раздадох се надолу, така че до първия пункт за вода имах преднина около 30 секунди. Спрях да заредя, но той не го направи, така че отново бяхме заедно за най-дългото изкачване през този ден. Част от мен искаше да остана с него, за да му дам шанс за победа, но хей, състезателите не подаряват победи, нали така? Трябва да си ги заслужиш, така че напъвах все повече и повече, докато не го изгубих преди достигането на върха. Организаторите бяха направили някои добри промени по трасето, пращайки ни към няколко последни стръмни изкачвания и пътеки преди финала, страхотно! Бяха малко опасни заради втвърдените коловози, но всичко беше наред. 🙂

Така след кратки два часа достигнах финала за шести път на първо място. Мисията изпълнена!

Бойко също атакуваше здраво, защото в рамките на три минути все още можеше да спечели две позиции. И почти успя! Стопи повече от 2 минути спрямо съперниците си и което е по-важното, все още бе свеж и можеше да атакува силно. Завърши на 5 място в крайното класиране и беше супер щастлив!

Заключение:

Това се оказа чудесна формула за мечтана веловаканция/състезание. Организацията е с по-малки мащаби, което те кара да се чувстваш част от едно и също семейство. Имаш възможност да се запознаеш с всички останали участници и с организаторите. Красив район, добри пътеки, а също и достатъчно трудно. Бяха уцелили добре баланса между състезанието и възстановяването. Етапите не бяха прекалено дълги и възможността за спане в един и същ хотел бе доста отпускаща. В самия град Риоло всички ресторанти също подкрепяха събитието и предлагаха състезателно меню за 13 евро (две ястия + напитки), така че престоят ни там се превърна и в обиколка на различните места за хранене. 🙂

Също така, по време на първите два дни (уикенда) имаше и велопанаир с присъствието на всички големи марки плюс някои типични, ръчно произведени, невероятно леки и красиви италиански марки, показващи продуктите си (вж. снимките по-долу). Човек можеше да помечтае за тези байкове или дори да ги вземе за пробно каране. Ако се случеше някак да счупиш собствения си велосипед, те можеха дори да ти предложат тестов байк, за да продължиш на следващия ден. Това ако не е добро обслужване…!

Мисля, че някой ден отново ще ме видят в Риоло!

Уоутър