Open DH Mountain Hill 2013 – репортаж

На 1-2 юни в Троян за трети пореден път се проведе състезанието Open DH Mountain Hill, организирано от едноименния клуб в старопланинския град. Още с предишните две издания момчетата от клуба и главния организатор Христо Доков доказаха, че имат желанието и старанието да се представят  на ниво и непрекъснато да подобряват организацията – това бе видно и сега. В месеците преди обявените дати информацията за събитието не секваше, като по трасето бяха добавени нови елементи – няколко дървени виража, промени в техничните каменни секции и др.


Въпреки това в Троян в началото на юни винаги има едно голяма неизвестна и тя се нарича метеорологична обстановка. Даже няма да е грешка, ако кажа, че по традиция времето в този период е крайно неустойчиво и в предишните години обикновено се случваше да вали поне веднъж дневно, поради което трасето на повечето места беше кално и хлъзгаво заради глинестата почва, и подобни обрати се случваха или непосредствено преди старта, или по време на самите финали. Така че големият въпрос беше дали и тази година ще бъде така и обещанията на метеоролозите бяха изцяло в тази насока.

Въпреки това в събота вечерта, когато на много места около Троян се изля обилен дъжд, който продължи през цялата нощ, точно там преваляването бе кратко и леко, така че в неделя трасето бе на практика сухо. Облаците обаче бяха надвиснали още от сутринта и заради това организаторите решиха да изтеглят стартовете на квалификацията и финалите малко по-рано, за да изпреварят евентуалния дъжд. И успяха!

Както и преди, извозването нагоре ставаше с камиони, но мнозина предпочитаха да избутат сами до старта, което отнемаше около 15 минути.

Няколко думи и за промените по трасето – още в горната част бяха добавени дървени рампи, оформящи изкуствени стени за завиване, което позволяваше запазване на по-висока скорост.

Същевременно горната каменна секция бе ограничена с лента, така че бе останала по-трудната и усукана линия, но пък участниците за пръв път я караха в сухо състояние, така че най-бързите никак не се церемоняха с нея.

Доста по-спъната бе долната каменна секция, където с ленти бяха оформени поредица от остри завои, почти като серпентини, с безразборно забодени камъни в тях. Тук тези, които видях да минават чисто и бързо, се брояха на пръстите на ръката. Почти всички велосипеди издаваха звуци от удар на метал в камък, а много от състезателите паднаха или най-малкото спряха някъде по средата на сложната линия.

Най-многобройна, а и най-оспорвана, бе категорията на младежите – при квалификацията там 4 или 5 души се събраха на върха в рамките на 1-2 секунди, т.е. само стотни ги деляха и това обещаваше повече от интересен финал.

Най-бърз в това спускане преди обед бе състезателят на Ram Bikes Мартин Бочуков, чието време бе и едно от най-добрите изобщо. На финала следобед обаче Марто не успя да повтори резултата си, тъй като падна на долната каменна секция и изгуби доста време, което го запрати чак на 11 място.

Само няколко от мъжете дадоха по-добро време от младежите в квалификацията и най-бърз бе Валентин Пашков от Industrial. Впоследствие обаче Вальо остана втори, след като на финала Боби Крумов (Ram Bikes) стартира рано и завърши първи при мъжете.

В квалификацията Боби бе спрян заради паднал по трасето състезател и това определи реда му за финала, където той даде време 1:22.91 – най-доброто изобщо до момента, което се оказа непобедимо в неделния следобед.

На трето място, след Боби и Вальо, остана Стивиан Гатев (Go Ride Kona), който най-сетне счупи каръка, който го гони на това трасе – две години подред Стиви даваше едни от най-добрите времена на квалификацията и след това все нещо се объркваше, но този път, макар да не бе най-бърз, състезателят от Севлиево се качи на почетната стълбичка.

Специално внимание заслужава и един от нашите (и на публиката) любимци – Георги Радев от True Riders. Жорката даде трето време при мъжете в квалификацията, а на финала отстъпи само с едно място.

Впрочем отборът на True Riders съвсем не беше в пълен състав – липсваха и Митко Гайдов, и Христо Тодоров, двама от основните призьори на тима. Росен Ковачев и Илинда Евтимова от Gravity също пропуснаха това състезание, както и голяма част от Чета++. Както казах, въпреки тези липси, класирането бе много „затегнато“, та се питам какво ли щеше да е, ако и споменатите имена бяха там?

При жените, в отсъствието на Илинда, на пръв поглед имаше малко повече напрежение, но Ани Томева (Свободно измерение) успя без проблеми да се пребори с конкуренцията от страна на Ева Димитрова (Чета++) и Йоанна Великова. За Ани това е втора победа за сезона, така че наистина ще очакваме с нетърпение следващите състезания, за да видим ще успее ли да запази победната си серия.

При младежите пръв на финала бе Асен Стратиев, който тази година кара за Industrial и е все така бърз. Отново припомням, че това бе най-оспорваната категория, с най-малки разлики във времената (особено в квалификацията), така че победата на Асен не беше лесна. От друга страна, той редовно достига подиума и да го видим на върха не е изненада.

Втори, с обичайното си бързо и стабилно каране, финишира Иван Гиргинов – единственият представител на новия отбор Gravity. Повече за неговото представяне ще можете да прочетете в най-скоро време в отделен репортаж от тима, но всъщност не е трудно да обобщим – пореден подиум за Ванката.

Третият призьор сред младежите също бе очакван – представителят на домакините от Mountain Hill Калоян Гидийски. Миналата година Кико не само завърши пръв сред юношите, но даде и най-доброто време в състезанието. С подобна история мнозина очакваха от него (включително и заради новия му велосипед) да повтори успеха си, но при такава конкуренция това не е проста задача. В крайна сметка Калоян даде едно от най-добрите времена в квалификацията и успя да завърши трети на финала.

При ветераните Любомир Тодоров (Drag) сякаш се състезаваше за каса бира – даде най-добро време и сутринта, и следобед на финалното спускане. След него се наредиха Добри Добрев и Милан Димов.

При твърдаците пък един от най-лудите и универсални карачи в България (който освен маунтин байк кара и ВМХ), Никола Христов (Velocity), прелетя по трасето с време 1:27.33, което бе по-добро от постиженията на една значителна част от мъжете и младежите с „меки“ рамки. На следващите места в тази трудна група застанаха Димитър Мънев и Калоян Кисьов.

Не мога да пропусна и малкия форлойфер Добри Добрев от Champion Racing – едва на 11 години, той се спусна с твърдак преди останалите участници и с време около 2 минути, минавайки през всички скокове… сами си правете сметката какво можем да очакваме от него, когато достигне възраст за истинско участие в състезанията!

С подобен здрав оптимизъм завършвам този репортаж и ви напомням да очаквате и галерията, където ще има още много снимки от Open DH Mountain Hill 2013. Макар че някои хора не харесват много трасето над Троян, това събитие се утвърди като изключително успешно заради неуморния труд на организаторите, лесно достъпното трасе (човек може да обходи всичко дори повече от веднъж на ден), бурните съботни нощи на поляната и оспорваното съревнование (времената са изключително близки заради малката дължина на пътеката). Към това тази година бих добавил и мощното присъствие на публика от Троян и околността – и в предишни години местната общност прояваваше интерес към мероприятието, но този път публиката сякаш се бе увеличила двойно и се забелязваше почти навсякъде край трасето. Боян Шахов (Пупи) отново се грижеше за атмосферата в ролята на водещ, а Христо Доков бе успял да намери цял куп спонсори, които подпомогнаха състезанието, включително и община „Троян“. Изобщо, едно отлично състезание!