MTB Thassos Cup; 58 км, 1700 м изкачване, неочаквана победа, наистина!
Снимките са предоставени с любезното съдействие на организаторите
И така, поумняването при мен не трая дълго. И без това не бях подходящ за такова.
Няма мозък, няма болка? Това като че ли по ми подхожда. 🙂 Изглежда се нуждаех от повече горещи състезания, така че си промених намеренията някъде около 6 часа сутринта. Навлякох екипа и се отправих за регистрация. Организаторите ме видяха да идвам и се усмихнаха с онзи казващ всичко поглед… Добре, добре, пристрастен съм, луд съм, знам го, само ми кажете решението за такива случаи, някакъв лек или нещо, някой да знае?
10 часът е, време за старт. Помнех от миналите години, че стартът обикновено е бърз, но не и този път. С лежерно каране се наместих на четвърта позиция и зачаках първото изкачване. Идеята ми беше просто да завърша, резултатът нямаше значение, така че се чувствах изцяло отпуснат и безгрижен. При първото и най-трудно изкачване за деня се озовах на втора позиция и си поприказвах добре с моя румънски приятел Розарио. След като имаше толкова енергия да говори, очаквах от него да литне напред всеки момент, но не – той дори мина встрани, за да ми даде пространство за по-добра линия. Какво ставаше тук? Да не би всички още да бяха пияни от купона снощи? Е, добре, отново се оказах първи, но този път не карах като луд, а съвсем леко и спокойно.
След 10-15 км започнах да чувам веригата да ми говори. Казваше нещо от сорта на „Ще се скъсам днес“. По дяволите! Започнах да превключвам по-плавно и нещата потръгнаха по-добре. На най-високия връх си починах добре, хапнах, пийнах, налях си допълнително вода и се отправих за бавно и спокойно спускане. Явно обаче се бях отпуснал прекалено, защото изгубих фокуса – първо обърках маршрута, после на три пъти почти паднах. Дявол да го вземе, май бавното каране е доста опасно!!! При влизането в Теологос това най-накрая се случи и аз се озовах на земята. Наблизо имаше камера, така че все се надявам, че операторът е успял да хване всичко на филм, за да видя какво съм объркал по тези камъни?! Както и да е, нямаше поражения и продължих към центъра на селото, където трябваше да се изкачи стар мост. Бях се изправил на педалите и пред всички хора, които гледаха, веригата ми се скъса… и си треснах дясното коляно доволно силно в командата и лостчето за заключване. Никога обаче не трябва да показваш, че те боли пред толкова много хора – пази го за след ъгъла, ай-ай-ай!
Добре, имах хубав мулти-инструмент Lezyne, тежащ само 104 грама, и се бяхме упражнявали с Бойко ;), така че без напрежение! Хората наоколо бяха услужливи и някой дори засече времето за ремонта – 4 минути и 30 секунди за разскачане на повредените звена и снаждане на веригата, май не е зле?
Когато се метнах отново на педалите, някак си забравих за рахата и отново взех да бързам, но това беше само за 15 минути. След това се сетих, че съм на почивно каране и че дори да изгубя състезанието, няма да е голяма драма. Така че, без да се оглеждам назад, се върнах към лежерната си скорост.
Така стигнах до последните 20 км, които бяха предимно надолу, така че ме чакаше чисто забавление! Опитах да се съсредоточа, за да се предпазя от други падания, и това сработи добре. Достигнах плажа все така сам отпред и спечелих състезанието, което направи един стар глупчо като мен доста щастлив!
Някак си го направих отново! Спечелих и ултра маратона, и Купата на Тасос! Съвсем не бях добре и имах много тежка събота, но неделното каране беше страхотно и компенсира това. Сега ще се опитам да се възстановя напълно в следващите 2 седмици, моля се болестта да си вземе почивка и да отиде някъде другаде. 😉
До скоро,
Уоутър
