Още преди 2 седмици Уоутър и още няколко души от България посетиха поредното състезание в Гърция, в близост до Кавала. Скоро след това състезателят на Ram Bikes ни изпрати кратък репортаж от него, но едва сега успяхме да го преведем и да ви го представим:
7 април, ХС състезание в Кавала (Зигос), 40 км, 1080 м денивелация: хубав ден с каране
Изглежда, че българските състезатели не можеха повече да чакат, така че единствената опция бе да заминат на юг, към съседите ни в Гърция. След първото хубаво състезание край Солун, в Ореокастро, няколко седмици по-рано, беше време да опитаме №2, състезание в Зигос, малко селце точно до гр. Кавала. И както сме си шантави, натоварихме 2 коли със 7 души и се отправихме към приключението.
Организаторите бяха свършили чудесна работа и макар че това бе първо издание на надпреварата, то бе изключитено професионално. Сигурността беше подсигурена безупречно от спасителни екипи и дори военните бяха оказали помощ за проявата! Трасето беше с обща дължина около 40 км, включително1.7 км стартова обиколка за разкъсване на колоната, след това три обиколки по 12 км и една извънредно трудна финална обиколка с дължина 2.7 км. Организаторите бяха обещали доста пътеки и така си беше! Не знам как е в километри, но мисля, че като време 60% от състезанието карахме по хубави, игриви пътеки и това го направи доста трудно, защото никога не бях прекарвал толкова време станал от седалката. 🙂
Стартирах бавно (хмм…) и бях на втора позиция, когато завихме по първата офроуд отсечка. Скоростта беше добра и реших да поизчакам малко. След това чух някой да се промъква на третата позиция зад мен и видях моят добър приятел Бойко Танчев. Страхотно! Проверих си пулса и реших, че е време да натисна до границата. Ускорих и излязох само напред, борейки се само с показанията на пулсомера. След кратко изкачване се озовахме и на първата пътека. Трябваше да внимавам за избор на точна линия между бодливи храсти и хлъзгави камъни, но това направи нещата още по-забавни. Температура 18° без дъжд беше сякаш мечтан сценарий за ХС състезание.
След тази малка обиколка трябваше да се изкачим по много стръмна и камениста секция, за да стигнем отново до черния път. Тъй като не бях превключил на малкия венец, наложи се да бутам, гррр. След това оставаше само плавния черен път, който да ни отведе до връхната точка, за да започне забавлението. Впускайки се по пътеката, беше очевидно, че организаторите са били сериозни! Ииихааа, хубави стръмни спускания, и завои, и дървета, от какво повече има нужда човек?! И така, мисля, че 10 минути кеф се редуваха с кратки паузи по 2-3 минути на черния път, преди да дойде ред на следващата пътека! Казвам ви, голямата усмивка изобщо не слезе от лицето ми! Отне ми 36 минути да завърша първата (същинска) обиколка и така добих представа как да разпределя енергията и скоростта си до финала: максимално! 🙂 Забележително е как се променят нещата, когато знаеш линиите, така че скоростта само се увеличи… и дърветата сякаш се приближиха. 🙂 В третата обиколка имах някои близки срещи с природните елементи, но въпреки това беше супер забавно.
След три обиколки имах очакването, че просто ще изскоча в селото, но имаше голяма изненада: последните 2.7 км отново бяха предимно пътеки (около 2 км) с някои стръмни участъци надолу И нагоре! Ай, ай, ай – това причини болка на краката ми, но в никакъв случай не намали радостта от карането.
Така аз завърших първи и след известно време видях номер 2 да пресича финала – беше Бойко! Супер!
За това състезание и един мой приятел от Белгия и бивш съотборник, Марио, дойде с мен и му дадох моето Nduro 29er, за да си поиграе с него. За Марио това беше първо планинско каране от 6 месеца, но и той успя да достигне 5 позиция при ветераните над 40 г., донасяйки и първи подиум за прототипа Nduro 29er. Мисля, че от нашата българо-белгийска група почти всеки се качи на подиума в някоя от категориите, така че всички доказахме, че сме „болни“ от състезателния МТБ вирус!
До скоро,
Уоутър
Пълното класиране можете да видите тук: http://zigosrace.gr/races/mtb-results.html
