Уоутър Клепе в Oreokastro – март 2013 г.

Oreokastro XC, 4 обиколки х 7.5 км с 250 м денивелация: Изгубих състезанието, но спечелих мотивация. 🙂


След първата авантюра за годината в Испания, дойде време и за първото балканско състезание за сезон 2013. Както и миналата година, това бе ХС надпреварата в Ореокастро, Гърция (близо до Солун), трети кръг от веригата Macedonian Trophy 2013, което щеше да ни даде представа дали са били добри зимните тренировки…

Но… след „почивката“ в Андалусия изглежда бях качил 4 кг в повече! Не знам как точно съм го направил, но знаците бяха ясни. Първо, счупих един стол в кухнята (единият му крак просто изчезна под мен).  След това, два дни по-късно, унищожих още един от същия вид. И ако това не бе достатъчно, хубавата ми състезателна седалка също ме изостави (беше ми вярна в последната година и половина), едната ѝ релса се счупи! Е, първите 1-2 знака ги игнорирах, но третият? Беше време да си проверя теглото… 79.8 кг!!!! Какво??? Това беше с 4 кг повече от нормалното, с 5 кг повече от перфектната състезателна форма, олала! Един ден преди състезанието обаче бе твърде късно да променям теглото си, така че очаквах мъки при изкачванията…

Както миналата година, младият и талантлив гръцки състезател Антониос щеше да се бори с мен, а с неговите 21 години той става все по-силен всеки сезон. Така че загубата беше сигурна преди още да е започнало състезанието. 😉 Единственият въпрос беше с колко минути.

Около 11:20 ч състезанието започна. Антониос спринтира право напред. Аз пък в първите 300 м се мъчех да закопчая десния си крак, докато най-накрая успях. Намирах се на шеста позиция, но внезапно участникът пред мен намали, така че трябваше да спирам (при изкачване!), да изляза от неговата линия и отново да ускорявам. В този момент Васко Василев прелетя край мен. Уооу, щеше да бъде тегав ден! И така, кратък спринт, за да изпреваря Васко, след което изглеждаше, че младият грък вече се е откъснал леко напред и след миналогодишната грешка да му оставя пространство, побързах да се залепя за задното му колело. Тук започна най-стръмната част и моите допълнителни 4 кг никак не ми помагаха. Пулсът ми беше малко по-висок от необходимото, но какво да се прави? Опитах се да се задържа зад съперника, но след това се наложи да изгубя 1 метър, 2 метра… Грр, нямах намерение да се предавам обаче!

След 5 км скучни черни пътища (и 200 м изкачване) достигнахме най-високата точка на трасето. Беше време за бързо спускане с дължина около 1 км, след което следваше страхотна пътека чак до финала. Видях съперника си отдалеч на мястото, където се влиза в пътеката, и преброих 18 секунди, докато стигна дотам. А пътеката беше направо опасна! Имаше малко кал и когато се впуснах по нея, нямаше никакво сцепление. О, да! Харесва ми така, време беше да натисна здраво, защото мисля, че бях по-силен в такива условия. Внезапните скокове и падове ме държаха буден. 🙂 И когато достигнах финала, отново бях зад колелото на Антониос. 🙂

Той не можа да повярва, но реакцията му бе мигновена – 2 предавки нагоре и отново започна да печели преднина… Така във втората обиколка той вече имаше 30 секунди преднина при влизането в пътеката, хмм! Значи беше време да натискам още по-здраво, да спирам по-късно, да дрифтя по-смело и да скачам по-високо. 😉 Но тогава се случи лошото… Тъкмо когато бях при почти отвесното излизане на черния път, което е дълго около 3 м, видях туристи на пътеката. Затова бързо промених линията си в опит да ги избегна. Но в момента, в който вече минавах покрай жената, тя се подхлъзна и падна с глава към мен. Не можех по никакъв начин да спра или да сменя посоката на толкова стръмно място, така че бам! Ударих главата ѝ с вилката, педала и коляното си!!! Чух звука на метал в кост и се ужасих. В рамките на секунда превключих от състезателен режим в аварийно спиране и се обърнах да видя как е жената. „Добре ли е?“, попитах съпруга ѝ. Той изтича при нея и след десетина секунди ми каза да продължавам. Отново скочих на педалите, но бях леко шокиран. 500 м по-нататък имаше медицински пост и отново спрях, за да ги изпратя да погледнат дамата на пътеката. Те обаче не разбираха английски, а моят гръцки е почти толкова добър, колкото и българският ми, ахам… Затова се опитах да обясня с ръце и с отделни думи: accident , woman, hurt, head, help!!! И те най-накрая се раздвижиха…

Сега вече можех да продължа по-спокоен. Изгубих общо 30-тина секунди, но това не ме притесняваше, наистина се надявах тя да е добре. В третата обиколка не успях да намеря темпото си. След това видях жената да ми маха, казвайки, че е добре. Тогава се почувствах ОК и започнах отново да се фокусирам върху пулса. Тъй като вече бях изгубил визуален контакт с лидера, сега имах нов противник – пулсомерът ми, който показваше червената зона. 🙂 Но нали след червеното идва пурпурното? Натискай значи! Така се опитах да се доубия още 30 минути. 🙂 Доста забавно!

Резултатът: второ място, но щастлив! Сега със сигурност имам мотивацията да сваля бързо 4 кг! 🙂

До скоро,

Уоутър

www.ram-bikes.com