Ето го и първото пряко включване на Байкария от Непал:
Пиша от Покара.
От седмица сме в Непал и малко по малко започваме да свикваме с шумовете, миризмите, храната и гледките. Както се казва, всичко е чудесно! Прекарахме няколко дни в Катманду – доопаковане на екипировката, разрешителни и малко аклиматизация. Планините почти не ги виждаме и сме нетърпеливи да тръгнем. Решихме да караме до Покара, за да влезем малко в местния ритъм и да проверим как се държат велосипедите (и багажа). Изглежда, че засега се справяме, въпреки че сме карали само по асфалт. Това не означава, че няма екшън – напротив, трафикът тук е леко стряскащ, а димът и прахта по шосето са навсякъде. Изминахме разстоянието за три дни, като и двете вечери спахме на доста сгодни местенца – на брега на река Трисули и селцето Бандипур. Второто се оказа истинска находка – качено на един хълм с височина около 1000 метра, мястото предлага въздушни гледки към Даулагири, Анапурнна, Манаслу и Ганеш. Изпращаме и посрещаме слънцето, което огрява отсрещните гиганти. Все още ни е трудно да осмислим мащабите на планините – гледаме ги от 60 – 70 км, а имаме усещането, че са на един хвърлей…
Следва ден почивка в Покара и продължаваме. Идеята ни сега е да се опитаме да достигнем с колелата до Муктинат, следвайки долината на Кали Гандаки и съответно оттам да излезем до прохода Торунг Ла (северно от Анапурна). Ако това се получи и времето е добро, ще пробваме разни други излизания в района. Очакваме да се върнем обратно след около 2 – 3 седмици. Това е засега.
Поздрави и бъдете здрави!
{gallery}trails_travel/travel068-2_pics{/gallery}
