Невероятно, но факт – състезанието до вр. Мургаш най-сетне се проведе при хубаво, слънчево есенно време! Първите две издания на Купа „Мургаш“, организирана първоначално от велоклуб „Мамут“, към който през миналата и тази година като съорганизатор и основен спонсор се присъедини магазин Maxbike, се прославиха като едни от най-трудните състезания в календара с акцент върху неприветливите метеорологични условия, които спохождаха надпреварата и създаваха допълнително предизвикателство пред участниците. Е, този път нямаше облаци и дъжд, само слънце и безоблачно небе, но студеният, пронизващ вятър на върха все пак напомни на състезателите, че се намират на билото на Балкана, и то в средата на месец октомври.
Щом времето не създаваше трудност, защо да не увеличим дължината на трасето за група елит? Сигурно подобна мисъл се е въртяла в главите на „мамутите“, дори без да гледат прогнозата на НИМХ. Миналогодишните 54 км с над 2000 м денивелация през тази година започнаха да звучат като нещо нормално, а и за пореден път състезанието бе със статут на национален шампионат по маратон, което по правилата на UCI изисква дължина на маршрута над 60 км. През първите две години това правило не бе спазено по ред причини, но сега нямаше повод да се търси заобикалянето му, така че на участниците им се наложи да заобиколят едно ребро над Желява, добавяйки още едно сериозно изкачване (което точно в края си е най-стръмно!), но и едно страхотно спускане по половината от основната туристическа пътека в този район.
И така, равносметката за групите елит: 61 км трасе, 2500 м денивелация, бързи пътища и пътеки, слънчево време и титлата национален ХСМ шампион като награда за най-бързите. Едва ли ще се учудите, че в тези категории наистина се съсредоточи родният ХС елит в момента. Имаше само 1-2 изключения – например Христина Козарева, която участваше в друго състезание на същата дата (отново маратон, само че класически, с бягане).
Разбира се, който е карал в района на Мургаш, знае, че тези 61 км с толкова изкачване не са шега работа, особено в края на сезона. За да не ограничават надпреварата само до най-добрите и издръжливите, организаторите още от миналата година въведоха и любителската група хоби, за която има по-кратък маршрут, който е с дължина 44 км и за повечето любители всъщност е напълно достатъчен като предизвикателство, тъй като в никакъв случай не бих го определил като разходка или леко каране.
В резултат на всичко това на старта в Бухово застанаха около 90 души, разпределени почти по равно между двете основни категории – елит и хоби. Както обикновено обаче, аз старта го пропуснах, тъй като вече бях „избръмчал“ нагоре, за да причакам състезателите при изкачването. Всъщност си избрах едно място точно на „равната“ част по средата на пътя за Мургаш – хората, които са се изкачвали до върха, знаят, че точно след едно доста стръмно изкачване до „първа линия“ на билото, има заравняване 1-2 км, което е доста изцеждащо, защото наклонът непрекъснато мени посоката си и е трудно човек да поддържа стабилен ритъм, след което следва още едно стръмно изкачване до главното било и самия връх.
И така, точно според очакванията ми, Уоутър Клепе (Ram Bikes), който, между другото, още от първата Купа „Мургаш“ е и основен маркировач, а също и един от проектантите на трасето, се появи в средата на това първо изкачване точно половин час след старта. На този етап обаче изглеждаше, че ставаме свидетели на нещо ново и интересно – още един човек се движеше плътно зад белгиеца, буквално гума в гума, и това бе Александър Алексиев (Несебър/Shockblaze). Младият състезател, когото почитателите на ХС състезанията вече познават (трети в тазгодишното велорали „Черни връх“ и първи в Шумен) явно се бе амбицирал сериозно да гони Уоутър и поне засега му се удаваше.
Малко след тях се зададе компактна група от тримата най-бързи състезатели на КК „Алекси Николов“ – отпред бе Васил Василев, следван от Тодор Ангелов и Добрин Лиловски. Тримата явно бяха решили да карат „отборно“, за да си помагат при нужда и точно пред обектива ми това се случи и на практика – превключвайки на по-ниска предавка за атакуване на стръмния баир, веригата на Тошко падна и се заклещи, а Добри спря да му помага. Васко в първия момент не чу виковете им да ги изчака, но след това се е усетил и е намалил, за да се съберат отново като група.
Самият Тодор Ангелов след състезанието обясни, че Васко в този ден е бил много свеж и силен и направо ги е „теглел“ нагоре, но за съжаление на него му се падна лошият късмет през този ден. Когато не го видях по-късно при спускането, само се молех да не е претърпял падане – за щастие причината за отпадането му бе по-безопасна, но в никой случай приятна – 4 спукани гуми. Това е то, както се пее в една песен: има дни, в които не върви!
Още един състезател на „Алекси Николов“ се движеше самотен след клубната тройка – Десислав Неделчев, който пропусна по-голямата част от сезона заради някакви проблеми с колената, но въпреки това показа и в Шумен, и тук, че не е изгубил съвсем силата си и продължава да бъде сред най-бързите ни ХС състезатели. В крайна сметка той завърши на пето място при мъжете и на второ в класирането до 23 години.
А пък след него с бодро темпо нагоре напредваха двамата основни съперници в Ком-Емине, а покрай това и приятели – Николай Георгиев и Фьодор Драголов (Drag). Десетте дни от западната граница до морето бяха показали, че двамата могат да държат сходно темпо и сега те бяха решили да се възползват от компанията си, още повече, че караха в различни групи – Ники бе при мъжете, където завърши четвърти (но в класирането за шампионата това означава трето място, защото там Уоутър не „играе“), а Фьодор за пореден път с лекота оглави ветераните. Негови подгласници станаха Боян Бановски (Мамут) и Иван Весели.
Както казах, Христина Козарева отсъстваше, така че срещу Анелия Карагьозян (КК „Алекси Николов“) основният съперник бе маршрутът и той се оказа доста труден за преборване. На тази снимка Ани все още има сили да атакува настървено наклона, но няколко часа по-късно, на финала, тя бе напълно изтощена и едва намери сили за усмивка на подиума. Но пък отново стана шампион на България по маратон.
Не искам да пренебрегвам, разбира се, и участието на Мария Нечева (Зелен път), която също се изправи срещу дългия маршрут и го премина с всичките му трудности. В последните години обаче Мария съвсем не е толкова редовен участник в състезанията и трудно би могла да се конкурира за първото място с „машина“ като Ани.
За да довършим класирането в групите елит, пренасяме се към спускането, към едно от спусканията всъщност… Знам, че се повтарям, но маршрутът бе изключително тежък – няколко сериозни изкачвания, няколко спускания, технични пътеки. Ах, пътеките над Желява! Разбира се, веднага се „курдисах“ на новата за състезанието отсечка – основната пътека над Желява, която досега оставаше встрани от състезанието. Толкова игрива и забавна, разнообразна, красива – особено сега през есента! На горната снимка е показан само един от десетките опияняващи участъци по нея – този е с множество бабуни, подобно на естествен пъмптрак, както и със страхотни завои, изсечена направо в ронливия скален склон. Есенните цветове са допълнени с ярките екипи на Мамут/Maxbike, тъй като това е двойката Борис Киряков/Петър Евстатиев, които завършиха на второ място при „тандемите“.
Първи в тази категория отново бяха „мамути“ – Илко Илиев и Георги Костадинов.
Трети пък завършиха Дамян Калагларски и Атанас Скатов (Cannondale), като интересното беше, че те финишираха точно когато започваше награждаването в тяхната категория, така че директно се качиха от байковете на подиума.
Преди всички тях обаче по пътеката дойде… Бойко Танчев. Един от най-силните състезатели на „Мамут“ в неделя бе поел изцяло организаторски задължения и пропусна участието в надпреварата. Както обикновено, „мамутите“ се бяха постарали всичко да е на ниво, в което можете да се убедите и от коментарите на участниците в нашия форум. Особено внимание те отделят на изобилието от маркировката, но тази година организаторите за пръв път се сблъскаха и с недоброжелатели – имаше данни за свалени ленти по трасето, така че Бойко превантивно караше надолу, за да провери състоянието на трасето. Много от вас вече са прочели и за фрапантния случай с кабърчетата – някакъв моторист минал, попитал едни туристи дали това е трасето за велосъстезанието, и съвсем нарочно пръснал кабърчета по него… уви, все ще се намери някой, на когото хубавите неща му пречат. На едно място е имало дори и друго – ленти, сложени в грешна посока. Така и не стана ясно дали някой умишлено е искал да подведе участниците, или просто ги е сложил за някакво друго събитие, но предвид това, че лентите са водели по пътека в едно обрасло дере, по-скоро се е развил първият сценарий. Потърпевш от това се оказа Уоутър Клепе, който не е бил сигурен дали трасето не е било променено в последния момент, а и се е почувствал длъжен да провери случая, така че тук той е изгубил няколко минути – първо се е спуснал надолу, после е премахнал фалшивата маркировка.
Разбира се, това, както и спукана гума по-късно, не го лиши от първото място и от купата – само намали малко преднината му. Когато белгиецът профуча надолу по пътеката, малко след Бойко (с когото тъкмо бяхме коментирали, че вероятно ще трябва да почакам още половин час до появата на Уоутър, да бе, да!), единственият въпрос сякаш беше колко след него ще мине Александър Алексиев. Минутите се нижеха, минаха пет, десет… на двадесетата отгоре се зададе тъмен силует и това със сигурност не беше Сашо, който караше с бял екип. Бързо идентифицирах „обекта“ като Тодор Ангелов – състезателят от Казанлък успешно финишира на второ място, което го прави и национален шампион в дисциплината маратон, тъй като чужди граждани не могат да участват в това класиране.
Александър Алексиев се движеше малко зад него и като ме видя, дори спря да попита за вода – беше се обезводнил жестоко, можех да видя солта, засъхнала по устните му. След състезанието той сподели, че е имал и много схващания вследствие на това и така на практика е изпуснал второто място. Е, ако не друго, той оглави класирането в междинната група до 23 г., а и такива ситуации са част от спорта – можем само да се надяваме, че Сашо и догодина ще се включи в МТБ състезанията (знаете, че той в момента основно тренира и се състезава на шосе), за да има все по-оспорвано съревнование при мъжете.
Между другото, много други участници също бяха подценили запасите от вода и/или дължината и тежестта на маршрута. Няколко души спираха край мен в последните километри на трасето и питаха за вода – добре, че бях заредил меха почти догоре, та лесно влязох в ролята на водоноска.
Вече отбелязах, че Добрин Лиловски караше с най-бързите от началото до края. Младежът бе с четвъртото най-добро време по дългото трасе и спечели титлата в категория юноши старша възраст със съкрушаваща преднина – повече от 1 час!
След него в тази категория финишираха двама състезатели на ЦСКА – Валентин Нешев и Делин Лулов.
Няма да подминем и победителите в хоби категориите – както казах, тяхното състезание не бе по-леко от средностатистическите велоралита в България, така че на никого не му се разминаха потта и умората. Най-бърз при мъжете бе Мирослав Алексиев (Зарата/Транспрес), следван от Борислав Йорданов (СКА) и Филип Драголов.
Зарата/Транспрес взеха и още едно първо място в хоби категориите – в класирането по двойки. Оглавиха го Николай Костадинов и Андрей Барабонков.
На половин час след тях завършиха Георги Радев и Владимир Астарджиев, каращи в отбор със звучното име „Паламуд“. Момчета, есен е вече, стига с тия морски натяквания! 😉 Трети останаха Иван Иванов и Станимир Иванов (Торк).
снимка: Калин Василев/Нико байкс
Юношите младша възраст по регламент караха по-кратката дистанция, тъй като за класирането в държавния шампионат тяхната възрастова категория липсва. Най-бърз от тях бе Иван Мухтаров (Лястовица-Казанлък), следван от Морети Георгиев (Авител) и Иван Танчев (Мамут).
Що се отнася до ветераните, пръв завърши Георги Търговски, следван от Делян Георгиев (Авител) и Лъчезар Стаменов (МТБ-Банско).
Напомням ви, че пълното класиране можете да видите ТУК. Паричните и предметни награди за победителите бяха осигурени от спонсорите на състезанието: MAXBIKE, Craft, Минерална вода „Михалково“ и Nutrend. С Купа „Мургаш“ сезонът на ХС състезанията сякаш е към своя край, но не съвсем – ще видим колко хора ще съберат сили за двудневното велорали в Казанлък този уикенд, а нищо чудно след него да се появи и още някой „закъснял“ организатор…
Уоутър Клепе: Национален шампионат по крос-кънтри маратон, 60 км, 2500 м денивелация: пръв, но не шампион 🙁
Средата на октомври, отново е време за Мургаш… вече за трети път, пфф, времето лети!
След първото издание това състезание бе арена за спечелване на титлата национален ХСМ шампион. През първите две години „мамутите“ (и аз) избрахме сравнително кратко и по-лесно трасе с дължина 54 км, тъй като хората в България още не бяха привикнали към маратонските състезания. Тази година обаче вече имахме Узана 100 и 3 Mountains Ultra (а да не забравяме и ултра-маратона в Тасос), така че, предполагам, колоездачите вече бяха по-силни и искаха по-големи предизвикателства. Освен това, тъй като правилата на UCI изискват минимална дължина 60 км за тази дисциплина (така че на практика първите два шампионата бяха „фалшиви“ :), беше време да направим малка промяна и едно допълнително ухо от 6 км, така че всичко да е „легално“.
21 октомври, 9 часа, Бухово: много хора и слънчево време, о да, МТБ боговете най-сетне се смилиха над нас. Също така е страхотно да виждаш как вело-вирусът се разпространява. Множество нови лица и широки усмивки навсякъде. Участниците бяха толкова много, че се наложи организаторите дори да отложат старта с 30 минути, но от това температурата само стана по-приятна, така че нямаше проблем.
10:30, време е да станем сериозни, старт! Групата потегли с нормална за разходка скорост, тъй като всеки знаеше какво идва – мъчения, и то доста! На първия стръмен участък, 1 км след старта, аз ускорих, за да тествам както краката си, така и конкуренцията. 🙂 Не беше много трудно да се откъсна и да взема преднина 20 м, така че реших засега да не атакувам, а просто да си карам с удобната за мен състезателна скорост. Сашо, шосейният състезател от КК „Несебър“, се закачи за мен и ме следваше плътно почти по целия път до върха. Но аз знаех, че мога да изкарам с това темпо цялото състезание, а слушайки дишането му, очаквах, че за него гонитбата ще доведе до претоварване. Въпреки това останах доста впечатлен от това, че той удържа скоростта цял час. Едва в най-стръмните части преди върха му се наложи да ме „пусне“.
При спускането карах доста бавно за моите големи колела, за да не поемам никакви рискове, а също така приех доста храна и вода, за да съм сигурен, че ще имам пълна мощ за второто изкачване. След това достигнах контролата на Асен, смених бутилките и се насладих на остатъка от стръмното спускане. Следваше малко асфалт за разтягане на краката и после второто изкачване.
Помня от първите две състезания, че точно тук се чувствах слаб и мисля, че намерих решението на проблема – повече храна и напитки преди Мургаш и на спускането след това. В противен случай времето от върха дотук е доста дълго и ако не вместите в него хранене и пиене, при второто изкачване започват проблемите. Този път можех да атакувам този баир точно както и първия и точно след 2 часа достигнах контролния пост в началото на третото изкачване. Отново смяна на бутилките и хоп, до върха. Изкачванията тук са кратки, но ужасно стръмни. Най-ниската предавка на XC1 29er-а бързо се оказа не достатъчно ниска, но както винаги, това е еднакво за всички, така че карай го!
При Мерова поляна, с паметника, беше време и за моята допълнителна обиколка и ооо, какво беше това?! Помнех, че е изкачване, но сега изглеждаше ужасно дълго и стръмно! Явно се бях поуморил, така че отново беше време за солидна порция гелове и напитки, за да реша проблема. Е, при страхотното спускане адреналинът от скокчетата по скалите също помогна да намеря силите си. Обратно при паметника, оставаше само да изтъркалям познатия остатък от маршрута до финала, или поне така си мислех…
След краткото спускане встрани от долината, когато се озовах на асфалта, внезапно видях перфектна маркировка надясно по пътека? Та нали аз маркирах тук? И това беше нещо различно? Мамутите ли го бяха променили? Първо реших да продължа по асфалта, за да видя дали моите ленти са там – да. Хмм? Но ако продължех напред, всички след мен щяха да се объркат. Така че трябваше да се върна и да проверя другия „маркиран маршрут“. Спуснах се по новата пътека, беше доста добра. 🙂 Но както очаквах, след 1 км тя приключи при някакви паднали дървета. Гррр, обърнах назад и се опитах да се изкача обратно на първа предавка. Отново на асфалта, свалих всички фалшиви ленти и ги скрих в храстите, за да не ги видят останалите. Крайно време беше да продължа състезанието…
Всичко беше наред до спускането в „долината на смъртта“. Тук се кара по равен черен път с няколко пресичания на речното корито, нищо специално… Но ето ,че се случи, псссст, едно глупаво, малко, остро камъче проби Icon-а и той спадна за секунди. Разрезът бе твърде голям, за да го запуши латексът, така че трябваше да сложа вътрешна гума. Изглежда обаче, че след 5 месеца без спукани гуми се бях превърнал в начинаещ механик… Трябваше да проверя външната гума за тръни, но забравих. Само мушнах вътрешната, напомпах я и тръгнах. След 3 км отново псст, пссст, о, не… Разбрах си грешката, но финалът бе близо, така че без повече проблеми завърших. Поредна победа, но не съвсем истинска, тъй като няма как да стана шампион тук, хлип-хлип… 🙂
И така, новият маршрут бе тежък, но 3 часа и 23 минути с всички неприятности в края не е толкова много, мисля си. Може би в рамките на 2 години ще трябва да добавим още едно удължение. 🙂 По този начин всички ще стават още по-силни… И точно това се случи в последните 3 години, така че защо да спираме да гоним по-доброто?
Благодаря на „мамутите“ за страхотния ден с каране-мъчение-забавление. Винаги е страхотно да се наслаждаваш на хобито си с толкова много приятели!
До следващия уикенд!
Уоутър
Ето и няколко цитата от новия стар български ХСМ шампион Тодор Ангелов (КК „Алекси Николов“):
Оригиналното трасе с изкачването на връх Мургаш + втория доста труден баир + третото стъпаловидно изкачване с наклони над 20% по полянките и после нагоре-надолу, преди да отидеш на сипея (където ако си уморен, е голяма мъка), е около 53.4км! Сега имаше малка промяна с още едно сериозно изкачване, което беше и накрая, и четвърто подред, и просто такъв продължителен баир след толкова много километри е изцяло психическа борба със самия себе си. Защото в този момент тялото ти започва да те предава – дори и при най-добре подготвените състезатели (без Уоутър, който както стартира, така завършва, но все пак той е много по-трениран от нас, участвал е с години на подобни състезания в чужбина и знае какво прави, а и има уменията и издръжливостта). Докато който от нас не си разпредели силите правилно, особено по-младите юнаци, които са много силни на дистанциите до 40-50 км, ако пропуснеш да пиеш вода/изотонична напитка редовно или не се захранваш с храна редовно, тялото ти умира буквално. Отделно, просто нямаме достатъчно километри в краката си, а и тялото ни не е подготвено напълно за такова продължително натоварване. Не случайно най-добрите маратонци са над 30 години, защото издръжливостта се засилва с годините, а се губи съвсем малко бързина. Много от най-бързите момчета получиха схващания; моите мускули бяха на ръба, но аз и не натисках максимално накрая вече, но бях толкова умалял на последния дълъг баир, че едвам го качих. Така че беше много интересно, така да се каже, и за мен ценен опит за бъдещето.
Цялото трасе е само или изкачване, или спускане – като към края преобладават техничните пътечки, на които много се изкефих, но все пак е много трудно трасе. Може би защото е краят на сезона и сме уморени повечето състезатели и от това идва също трудността. За мен беше една голяма борба от старта до финала, като имаше по-силни момчета в този ден от мен, но в крайна сметка аз станах шампион при мъжете. Но просто така се случват нещата. Аз се раздадох докрай, но знам, че всички даваха всичко от себе си по труднотоо трасе и, дали Хоби, или Елит, всеки завършил ХС Маратона Мургаш е постигнал една лична цел и трябва да е доволен от себе си и щастлив.
Аз искам да благодаря на организаторите за трасето и за работата, която са свършили по маркирането, особено на един Бойко Танчев, който не стартира, а е един от най-силните състезатели по маратон в България, и дори сутринта преди старта е ходил да маркира. На нашия отбор – КК „Алекси Николов“ – Варна и особено на тренъора ни Николай Стамболийски, който, как да кажа, прави всичко за нас и е освен това и механик, и ни подаваше бидони по трасето и храна, а и духовната подкрепа и атмосферата, която се създава в отбора, те предразполагат да се забавляваш и да дадеш всичко от себе си по време на състезанията. Мерси още веднъж за всичко!
Поздрави и наздраве!
Тодор Ангелов
