ХС Маратон Узана 100

След едногодишно прекъсване, габровският клуб „Исполин“ се завърна в състезателния календар със събитие в местността Узана, но този път то не бе велорали, а ХС маратон, което  отразяваше увеличената дистанция – почти 100 км. Имаше, разбира се, и по-кратък вариант за по-любителски настроените участници, имаше и детско състезание.


Завърна се и традицията времето в Узана да се разваля точно за състезанието на Исполин – след сухо и горещо лято, точно за уикенда 15-16 септември облаците надвиснаха над цялата страна и взеха да ръсят дъжд по пресъхналата земя. Това вероятно уплаши много от потенциалните участници в състезанието и на старта застанаха по-малко от първоначално очакваните състезатели. Отделно няколко от най-силните ни ХС състезатели отсъстваха поради участие в Балканиада в Турция – Тодор Ангелов, Васил Василев, Анелия Карагьозян и Христина Козарева.

А времето всъщност не беше чак толкова лошо… вярно, мъглата се стелеше във високите части през по-голямата част от деня, така че не видяхме почти нищо от хубостта на Балкана, но като цяло валежите бяха на пресекулки, температурите не бяха много ниски, вятър нямаше, така че условията бяха поносими.

Кал също нямаше почти никъде, защото земята като гъба попиваше всяка капка и на повечето места по трасето влагата всъщност подобри условията за каране. Изключение бяха единствено няколко участъка с хлъзгави камъни, където трябваше да се внимава при спусканията.

Маршрутът бе нещо като две в едно – една прилична обиколка с дължина 45 км, по която караха всички участници, и една още по-голяма, но в много участъци съвпадаща с предишната, по която преминаха само състезателите в 100-километровия маратон. По този начин те повториха изкачването, но имаха различно спускане и при втория кръг се разходиха чак до Шипка и се спуснаха почти до Габрово. Общата денивелация за дългия вариант на състезанието бе над 2500 м и то само защото „исполините“ се бяха постарали да изберат възможно най-леките изкачвания, което пак е доста условно казано. Във всеки случай първоначалните варианти на маршрута са отивали към 3-4 хил. метра денивелация…

Спусканията бяха страхотни, поне за второто мога да го кажа от личен опит, а първата пътека е била още по-технична и хубава по думите на участниците. Организаторите от клуб „Исполин“ се бяха постарали много и с маркировката, като освен ленти бяха отпечатали и множество временни табели, указващи както верния път, така и „затварящи“ грешните разклонения. Затова въпреки мъглата, събитието премина без сериозни обърквания на маршрута – едно от малкото такива, както се разбра впоследствие, се бе получило отново вследствие на премахнати от човешка ръка  маркировъчни знаци – проблем, с който българските организатори често се сблъскват.

Стартът бе даден в 8:00 ч сутринта, когато за момент проблясна дори надежда за слънчев ден. Уви, половин час по-късно влагата не само се надигаше от земята, но валеше и от небето, така че състезателите изпитаха водоустойчивостта на дрехите си още преди първото спускане.

Мартин Линков бе главен съдия на състезанието и видимо бе в добро настроение, въпреки не толкова ведрия цвят на небето над Узана. Отчитането и обработката на резултатите бяха безупречни и бързи, за което Марфи получава нашите поздравления.

Едва ли за някого ще е учудващо, че най-бърз в категория мъже в 100-километровия маратон бе Уоутър Клепе (Ram Bikes). Тук е сниман по време на втората обиколка, тъй като при първата се появи (разбира се!) по-рано от очакваното…

Уоутър всъщност не бързаше твърде много – първо, защото още от Ком-Емине влачи някакви проблеми със стомаха, и второ, защото по време на първата обиколка вече бе изгубил 20 минути да оправя някакво невероятно заклещване на веригата, което е наложило демонтиране на преден венец и преден дерайльор! Така че при втората обиколка той дори спря да ми покаже и разкаже за този небивал технически инцидент. Не им е лесно на компонентите, когато ги кара човек като Уоутър! Не мога да не отбележа и спортсменската помощ, която са му оказали неговите приятели от велоклуб „Мамут“, когато са го заварили в тази полева ремонтна ситуация.

„Мамутите“ бяха преобладаващи в класирането и изобщо сред участниците в маратона – 6 от 9 души при мъжете, плюс още един при ветераните. Предвид неголемия брой участници в тези групи, организаторите наредиха на/до подиума всички – липсват само тези, които пристигнаха последни и отидоха да се стоплят с горещ душ. Дънерите, които исполинци бяха наредили за стъпала на подиума, не бяха твърде стабилни – вероятно намек за това, че и призовите места не са сигурна работа и човек трябва да полага усилия, за да се задържи на върха. И като същинска ирония на съдбата точно второто място бе най-клатещо се. 🙂

Иначе Бойко Танчев (Мамут/Maxbike) завърши втори при мъжете, а съотборникът му Борис Киряков – трети.

С най-добро време след Уоутър обаче бе Вецислав Баков (Мамут), който оглави класирането при ветераните, следван от Николай Коев и Николай Дянков, и двамата от „Исполин“. Четвърти остана британецът Найджъл Морган (МТБ Банско).

За последния финиширал габровци бяха подготвили традиционната награда – чисто нова, висококачествена метла, модел с дълга дръжка за максимално удобство и разнообразие в приложенията. От името на Недялко Енчев я получи Бойко Танчев и бързо показа, че знае как да борави с нея, омитайки подиума, населен предимно с негови съотборници.

Между другото, всички участници се справиха по-добре от очакваното, така че награждаването бе изтеглено за по-ранен час – първоначално „Исполин“ се бяха застраховали за дълъг състезателен ден, но се видя, че никой не пести сили и не се помотва по маршрута, така че до 15:00 ч всички бяха финиширали.

В категориите по краткия маршрут доминираха състезателите на Авител – при ветераните например те бяха завзели изцяло подиума: Делян Георгиев, Людмил Хранов и Йосиф Буреш.

При мъжете в 50-километровото състезание най-бърз бе Георги Георгиев (Авител), следван от Илко Илиев (Вертикален свят) и Калин Митев (Kokal Offroad Team).

При юношите пък победител стана Морети Георгиев (Авител), втори е Калоян Митев (Одрински), а трети – Петър Байчев (Сините камъни).

По трасето преминаха и две дами, които бяха сами в категориите си – Петя Стоева от „Исполин“ получи наградата в по-ниската възрастова група, а Деница Дянкова (НСА София) в по-голямата.

Специална награда бе връчена и на най-младия участник в състезанието – Християн Стоянов от „Исполин“. Освен с крехката си възраст, този младеж впечатлява и с невероятна воля и умения, тъй като въпреки сериозния проблем, който има с едната ръка, той кара наравно с другите и можеше да завърши дори трети, ако не бе спукал гума по трасето, заради което изгуби доста време, докато я залепи.

Сред спонсорите на състезанието, освен веломагазин „Тандем Денизов“, бяха и производителят на кисело мляко „Боженци“, който предостави няколкостотин кофички вкусен айрян за участниците. В подкрепителните пунктове имаше и трапезна вода „Калето“, също предоставена като спонсорска помощ за маратона, а на пристигащите в хладния следобед състезатели организаторите наливаха и топъл чай.


Снимка: Мартин Линков

Между другото, ако много от възрастните участници са се уплашили от лошото време, големият брой деца, които караха в детското състезание, трябва направо да ги засрамят. 52-ма малчугани се включиха в различните възрастови групи! Кой знае, много от тях след няколко години вероятно с лекота ще завършат двете обиколки в маратона на батковците…

Всъщност видя се (при това дори в лошо време!), че има търсене за „продукта“ ХС маратон в истинския смисъл на тази дисциплина (припомням, че по правилата на UCI трасето за нея трябва да е с дължина минимум 60 км, но най-често е 80-100 км). Предвид повишаващото се ниво на нашите състезатели и на събитията като цяло, вероятно все по-често ще виждаме подобни дистанции – за никого не е тайна, че и в съседните държави изобилства от такива събития. Поздравления за „Исполин“, че дръзнаха да са сред първите, които направиха такова състезание у нас, и за това, че го организираха добре!

Очаквайте още снимки от ХС Маратон Узана 100 в галерията на МТБ-БГ в следващите дни.

 


 

Освен репортажа на МТБ-БГ, с удоволствие публикуваме и разказа на победителя Уоутър Клепе от отбора на Ram Bikes:

ХС Маратон Узана 100: Повече е по-добре – 5:20 ч, 1 място

Преди 3 години това събитие в Узана (тогава беше в двудневен формат) бе първото ми по-голямо състезание в България и оттогава Узана заема специално място в сърцето ми… Сега, през септември 2012 г. вероятно бе последната ми възможност да се състезавам тук, тъй като в нормалния случай ще напусна България следващото лято. И след като организаторите решиха да променят формата към моя любим – маратонът, дори болнавото ми състояние не можа да ме задържи вкъщи!

И така, тази година бе първото издание с истинска маратонска дистанция – 100 км. Организаторите решиха да направят две обиколки, които бяха сходни, но не съвсем еднакви. Първо имахме 43 км, които от финала след леко вълнообразно каране прераснаха в страхотно дълго спускане, което сякаш нямаше край! То започна с хлъзгави камъни и стръмни секции, последвани от пътека, която продължаваше вечно… Е, разбира се, все някога дойде краят – 1000 м по-ниско, така че можете да си представите остатъка от историята на първата обиколка – изкачване, изкачване и… технически кошмари!

Почти никога не ми се случва, но този път лошият късмет явно бе с мен при едно връщане на предавките след кратко спускане. По-конкретно, превключих на малкия венец и може би е имало неравен терен или нещо подобно, но в следващия момент можех да видя веригата си увита три пъти около предния дерайльор. Олеле, пълен блокаж, задният дерайльор по чудо не се откъсна и той! Какво да правя сега, курбелите бяха изцяло блокирани… Хмм, отне ми 3 минути само да огледам подробно бъркотията, преди да посегна към инструмента-чудо на Lezyne. След това, тъй като не можех да достигна болта за демонтаж на предния дерайльор, започнах да свалям предните венци, но и тук не постигнах особен успех. Тогава, след като свалих задното колело, започнах да работя по предния дерайльор малко по малко, след което пристигна „помощната група“. 😉 Всички момчета още караха в пакет и всички заедно спряха, за да помагат (или поне да погледат). Благодаря, приятели! Бойко опита маневра в стил всичко или нищо, прилагайки груба сила да помести курбелите, за да се открие достъп към дерайльора. Проработи, без да счупим нищо, и след още малко работа можех да подкарам колелото отново.

Искаше ми се да покарам с групата, но отново бяхме на стръмни изкачвания и постепенно се отделих. Стомашните ми проблеми ставаха все по-големи и наистина ми се искаше да започна втората обиколка и спускането колкото се може по-рано. Така че след приятен топъл чай атакувах втория маршрут, 53 км. Началото бе идентично, така че нямаше напрягане и ориентиране, а пътят до Шипка беше лесен. Тук започна второто невероятно дълго спускане за деня. Беше по-лесно в началото, но с всяка следваща минута ставаше по-интересно. Веднъж стигнал долу, имаше кратка връзка към първата обиколка, така че бонусът с дългото изкачване към Узана бе налице. Не мисля обаче, че някой се бе загрижил за това, тъй като усмивката от пътеките надолу бе по лицата ни чак до финала. Там заварихме някои попремръзнали хора, които цял ден ни бяха чакали. И действително, след само 10 минути стоене на едно място, почувствах студа и се прибрах към хижата. по пътя натам дори можах да видя борбата за второто място между съсредоточения Венци и вечно усмихнатия Бойко.

И така, 5 часа каране и 20 минути работа: достатъчно, за да направят целия ден забавен. Доста по-добре от това да си стоиш в леглото, но точно това ми се налага да правя в момента, за да се оправя от тая глупава болест…

 

Ще се видим следващия уикенд в Стара Загора!

Уоутър