През изминалата седмица се проведоха общо 4 състезания – едно от тях беше станалото традиционно събитие в Чипровци, организирано от Адвентура и наречено „3 чуки“. То се проведе на 6 септември. Ето кои са победителите в трите основни категории:
Жени
1. Михаела Заркова
Мъже – хоби
1. Иван Мухтаров
2. Илко Илиев
3. Недялко Енчев
Мъже – елит
1. Тодор Ангелов
2. Бойко Танчев
3. Васил Василев
4. Борис Киряков
Пълното класиране можете да видите тук: http://3chuki.adventura.bg/results-2012/
Освен това в сайта на състезанието вече е публикувана и галерия с доста снимки на Петър Савов. Ето линк и към нея: http://3chuki.adventura.bg/gallery-2012/
13.09.2012 г. – Добавяме и разказ на един от най-силните участници в състезанието – Васил Василев от КК „Алекси Николов“, който завърши на трето място в категорията елит:
След едномесечната лятна почивка дойде време за първото състезание от втората половина на състезателния сезон – станалото вече традиционно, а за някои участници дори култово, велорали „3 чуки” (причините за това – по-късно).
Това състезание беше първото от поредица мероприятия, организирани с цел популяризиране на проекта “Mount a Bike” или „Качи се на колело”, по който са маркирани и почистени над 300 км велосипедни маршрути в района на Чипровци и Белоградчик, както и няколко маршрута в съседна Сърбия и района на Зайечар.
Досега не бях взимал участие в състезанието и не познавах трасето, но бях чувал, че състезанието е едно от най-тежките в календара, а и сухата статистика не предричаше нищо по-различно – 3 обиколки, всяка от които с дължина 17 км и денивелация 800 м, иначе казано 50 км и 2400 м денивелация, които трябваше да бъдат преодолени на един дъх, при това със състезателно темпо.
И така, стартираме есенния сезон с едно от най-тежките състезания… яяя, почакай – това не е достатъчно, я да погледнем календара… Хм… в същия този уикенд има още две състезания – „Rock’n Roll” – Белоградчик и 24-часов маратон. Не се чудих много – толкова бях зажаднял за емоцията и адреналина от състезанията, че реших да участвам и в трите! Олеле… ами сега? Как да се представя добре в три отделни състезания в 3 последователни дни, при това точно след лятната пауза?
Пристигнахме на полянката в близост до останките на Гушовския манастир над Чипровци късно вечерта преди състезанието. Там заварихме организаторите, които се забавляваха около лагерния огън. Хапнахме набързо, разпънахме палатките и легнахме – чакаше ни тежък ден!
Сутринта започна с трескава подготовка – кратка закуска, подготовка на велосипеда, бидони с изотонични напитки, регистрация и др. Неусетно стана 10:00 ч, организаторите бяха поканили свещеник, който пожела успех на състезателите и кмета на град Чипровци, който даде старт на състезанието.
Тъй като знаехме, че състезанието е тежко, започнахме с леко темпо, карах заедно с групата и се наслаждавах на чудната природа в този район! За съжаление това не продължи дълго – малко след първия подкрепителен пункт Тодор Ангелов излезе пред колоната и започна да диктува темпото, като постепенно ускоряваше. В началото се чувствах добре, в един момент групата от състезатели започна да се разрежда и начело останахме аз, Бойко Танчев и Тодор Ангелов. Тодор явно искаше да се откъсне напред, за да кара сам, пречупвайки психически конкурентите си, но като че това упражнение този път не бе толкова лесно. Бойко беше в много добра форма и го следваше, а на мен ми се налагаше да карам с доста по-високо от комфортното за мен темпо. След известно време си дадох сметка, че все пак имам да правя 3 обиколки и с това темпо няма да стигна далеч. Затова намалих и продължих, стремейки се да не изоставам твърде много, но и да съхраня сили за оставащата част от състезанието.
И така след уморителното изкачване дойде време за спускането, а то… то заслужаваше всеки сантиметър набрана височина и всяка капчица пот, хвърлена по време на изкачването! Финиширах с нескрито задоволство и усмивка от дозата адреналин! В края на първата обиколка разликата между мен и фуриите отпред вече беше 5 минути, но аз се чувствах свеж и започнах да ускорявам, намалявайки постепенно изоставането си. Трасето беше изключително сухо и прашно, изпитвах недостиг на сцепление както по време на спускането, така и при изкачването.
По средата на изкачването на втората обиколка получих технически проблем, който почти ме изкара от битката за подиум – скъсах верига. За съжаление нямах инструмент, с който да я поправя, поради което се наложи да се върна около 1.5 км назад, губейки денивелацията, която току що бях набрал – там по трасето се движеше Нахи, който ми помогна да отстраним повредата. Бях изгубил доста време и това леко ме демотивира. Отново започнах да катеря, влагайки всички сили, но за нещастие само 500 м. по-нагоре по трасето веригата отново се скъса. Върнах се отново при Нахи, този път ремонтът ни отне малко повече време. Докато се опитвахме да отворим съединителното звено, Борис Киряков ме задмина. За щастие успяхме да се справим сравнително бързо и продължих участието си в състезанието. Не след дълго успях да настигна Борис и да го задмина малко преди началото на спускането.
Времето беше изключително топло, използвах възможността на всеки един от четирите подкрепителни пункта да се обливам с вода, за да се охладя. Тъй като изходът от състезанието вече беше почти ясен, в третата обиколка силно намалих темпото – все пак трябваше да участвам в още 2 състезания в следващите дни.
При всяко преминаване през финала бях посрещан с бурни овации от публиката. На финала дори имаше момиче, което развяваше кариран флаг!
Организаторите раздаваха храна на всички финиширали участници – чудно, какво по-хубаво от това да похапнеш вкусно в края на тежко състезание?
Искам да отправя специални благодарности към организаторите за чудесно организираното състезание, както и на Нахи за оказаната техническа помощ!
Есенният сезон започна чудесно, да видим какво ли ще се случи по-нататък?
Васил Василев
