След известно забавяне, ето как протече финалният ден от Националния шампионат по планинско колоездене в Пампорово, когато бяха излъчени шампионите на България в дисциплините крос-кънтри и спускане.
За мен началото бе обещаващо – возене в товарното отделение на микробуса на Dragomir Racing. Гарантирано по-бързо стигане до Студенец, отколкото с лифта, придружено от инерционни натоварвания в завоите – безценно!
В една от шатрите на организаторите заварвам Ема Паунова от Concept Creative и Мартин Линков от Републиканската съдийска колегия да правят последни проверки и настройки по техниката и софтуера за времеизмерването. След срещата в събота вечер и критиките към БКС в това отношение, а и по принцип (все пак за излъчването на национални шампиони говорим!) всеки иска резултатите да са бързи, точни и навреме – издънки не са сред желаните неща.
И действително, следващите часове показаха, че може и без засечки – списъците с резултатите от финалите бяха на таблото минути след приключването на състезанието, около съдийската маса този път нямаше скупчени състезатели, не се чуваха оплаквания за сгрешени времена… Редно е в такива случаи да кажем браво! Редно е също така това да е нормалното състояние на нещата.
Умишлено останах в долната част на трасето, за да може навреме да се пренеса към съседното трасе за ХС състезанието – участниците в тази дисциплина вече бяха на линия и загряваха с кратки изкачвания по един черен път, който много от нормалните хора просто биха избутали. Не и тези обаче. А това дори не е най-трудното изкачване – очакваха ги още по-предизвикателни в гората!
Между другото, това пък е най-трудният завой по трасето – изглежда смешно, доколкото става дума за черен път, но с тънки и полугладки гуми този страничен наклон, покрит с чакъл, лесно може да те вкара в режим на неуправляемост.
Междувременно по трасето за спускане минават няколко души, след което потокът от колоездачи секва. Лифтът също спира и остава така около половин час. До ушите ми достига неочаквана и не много оптимистична вест – че е възникнала повреда, чието отстраняване може да отнеме и цял ден… Дали организаторите имат резервен план? За щастие малко преди 11 ч съоръжението отново завъртя седалките, при това с максимална скорост, което изглеждаше като добър знак.
Спускачите продължиха тренировката си, а аз вече бях фронтално срещу строените ХС състезатели с разноцветни екипи. Старт!… и колоната потегля с бясно темпо нагоре, доколкото това е възможно по стръмния черен път.
Следващите няколко обиколки показаха, че да си начело в първите метри изобщо не гарантира краен успех, не и на такова трасе. А то, както казах още в репортажа от събота, бе едно от най-добрите ХС трасета, които съм виждал в България. Трудните стръмни изкачвания, на места осеяни с доста технични елементи, бяха придружени и от страхотни пътеки за спускане, които на практика представляваха две от по-лесните DH трасета на велопарк Пампорово.
ХС състезателите се сблъскаха с всичко – корени, прахоляк, коловози, чакъл, прагове. Много от тях се оказаха в невъзможност да карат по-голямата част от спускането, други пък останаха предоволни от истинския планински терен, изискващ бързи реакции, отлично владеене на велосипеда, увереност.
Тодор Ангелов (КК „Алекси Николов“) със сигурност нямаше проблеми нито с изкачванията, нито със спусканията. Още след първата обиколка Тошко показа, че сред българите тази година няма кой да му се опре, а след втората преднината му вече бе такава, че само лошо падане или технически проблем можеше да го лиши от първото място. За щастие нищо такова не се случи и той не за първи път спечели титлата Шампион на България при мъжете.
Без съмнение това бе най-оспорваната категория и горните две снимки, направени на едно и също място с разлика само 1-2 секунди, показват точно това. Двама любители на техничните пътеки – Бойко Танчев (Мамут) и Васил Василев (КК „Алекси Николов“) – заформиха невероятна битка за второто и третото места на подиума. Първоначално поведе Васко, но във втората обиколка Бойко го бе изпреварил. Така бе и в третата, но в четвъртата отпред отново бе Васко, а Бойко го следваше плътно по техничната пътека надолу. В крайна сметка изходът бе решен буквално в последните няколкостотин метра – състезателят от клуб „Мамут“ призна, че по-големият опит му е помогнал да изпревари по-младия си, но много силен съперник.
Донякъде изненадващ бе резултатът при жените, където Анелия Карагьозян (КК „Алекси Николов“) отстъпи пред Христина Козарева (Одрински), която показа страхотна мощ в неделния ден. Ани сподели след финала, че просто не е имала достатъчно сили, за да се противопостави на Хриси и го отдаде донякъде и на натоварения сезон, в който има старт почти всяка седмица. От друга страна, Христина Козарева не за първи път има силно представяне – спомняме си и Обиколката на Витоша, и 24-часовия маратон, и в този ред на мисли е чудесно, че точно в Националния шампионат се срещнаха две от най-добрите ХС състезателки в България. Трета остана Мария Нечева (Зелен път).
При ветераните (над 30 г.) Венцислав Баков (Мамут) доминираше надпреварата от началото до края. След него се наредиха Николай Дянков (Исполин) и Жеко Стойчев (Зелен път).
Няма лъжа и измама – изкачванията на места бяха баш върли!
Нито те, нито техничните спускания обаче бяха в състояние да уплашат този младеж – Добрин Лиловски (КК „Алекси Николов“) за пореден път показа, че е готов сериозно да застраши позициите на асовете в крос-кънтри дисциплината, когато навърши възраст за групата на мъжете. Засега Добрин „мачка“ в категорията юноши 17-18 г.
Между другото, твърде интересна ситуация се получи при награждаването в тази група. Шефът на КК „Алекси Николов“ Николай Стамболийски трябваше да връчи медалите на трима свои състезатели, които бяха окупирали челните места – освен Добрин, това бяха още Румен Стоянов и Свилен Стоилов.
Що се отнася до най-младата категория, 15-16 годишните, в нея най-бърз бе Адриан Беев (Цар Симеон), следван от Иван Мухтаров (Лястовица) и Петър Байчев (Сините камъни).
Състезанието по крос-кънтри приключи около 13 ч и макар че спускачите продължаваха да тренират до последно, за повечето хора времето до 14:30, когато започнаха DH финалите, бе отредено за обедна почивка. За някои такъв бе целият следобед – ХС състезателите измиха байковете си и много от тях се отправиха нагоре по трасето, за да наблюдават „по-лудите“ си колеги.
Както обикновено, първи по ред бяха жените. Въпреки епизодичните появи през сезона на нови момичета в тази категория, когато нещата са сериозни, в последните 2 години опираме до три имена – Илинда Евтимова (Dragomir Racing), Ева Димитрова (Чета++/Velocity) и Ани Томева (Свободно измерение). В това трио засега има две променливи и една константа – Илинда за пореден път даде по-добре време от много мъже и зае първото място на подиума с убедителна преднина от 17 секунди. Ева остана втора, Ани трета.
Все по-оспорвана става надпреварата при ветераните – след като в квалификацията Любомир Тодоров (Dragomir Racing) бе само на 12 стотни след Софияди Чакравардая (Крива спица), борбата за второто място бе под формата на приятелски сблъсък. На финала и двамата свалиха по няколко секунди от времето си, но Любо Бирата само три, докато Софи почти 10. Горната снимка е от тренировките в събота, но когато в неделя Софи прелетя над големия скок, чак в гората отекнаха бурните викове откъм финала и секунди след това коментаторът обяви най-доброто време до момента.
По трасето обаче имаше още един човек и на всички бе ясно, че ако той не направи грешка, победата ще е негова, защото през годините името на Калин Рахнев (Чета++/Velocity) стана синоним на бързина, техничност, изпипване на всяка линия, колкото и странна да изглежда понякога. За съжаление Калин често случва на лош късмет или допуска грешки в ключови моменти, но този път всичко бе наред и той мина покрай мен безшумно и целеустремено като стрела, която се заби право в първото място на подиума.
Тази година нямаше отделна категория за твърдаците, така че следващата група бяха най-младите участници – 15-16 г. Възрастта им обаче не бива да ви подлъгва за възможностите – всъщност тук Мартин Бочуков даде четвъртото най-добро време за деня, като единствено топ 3 при мъжете бяха по-бързи от него. Това значи много! Да оставиш цялата група 17-18 г. след себе си, в която първите няколко имена са кой от кой по-бързи, бидейки само на 16 г. – мисля, че доста хора трябва да са притеснени от този супер-бърз младеж!
Втори остана Йордан Василев – поредният млад състезател, чието красиво каране забелязваме във всеки старт през този сезон, но до момента все не успяваше да се качи на почетната стълбичка.
Йоан Нейчев от Dragomir Racing също се бе устремил към второто място, но се размина с него след каръшко падане на един от последните завои в гората. Йоан влетя в него на пълна газ, пренебрегвайки обратния наклон и корените и те не пропуснаха да го накажат за самонадеяността.
При 17-18 годишните победителят в квалификацията Константин Димов (Shockblaze) на финала отстъпи до трето място, което в никакъв случай не е лошо класиране предвид конкуренцията в тази група.
Асен Стратиев (True Riders) и през трите дни бе бърз и агресивен – свикнали сме да го виждаме в този стил и когато не го преследва лош късмет, Асен винаги е претендент за място на подиума – в случая той се качи на второто стъпало.
Най-бърз обаче бе Валентин Пашков от Industrial-bg. Вальо е човек, за когото съперниците винаги трябва да внимават, и след няколко силни класирания през 2012 г. титлата от Националния шампионат може би е върхът в кариерата му за този сезон.
Като говорим за върхове, Росен Ковачев (Dragomir Racing) още веднъж доказа, че е трудно достижим, когато стане време за финал. През 2012 г. Росен не винаги имаше добър късмет, така че в двете големи състезания с международно участие най-добри времена сред българите дадоха други състезатели. Сега обаче той трябваше да брани титлата си Шампион на България, която е особено ценна за него, и въпреки падането на квалификацията, което го остави втори, карането му на финала бе безупречно и той остави всички зад себе си. Така и през следващите 12 месеца съперниците му ще трябва да надобреят още повече, ако искат да му отнемат това отличие.
Засега най-големи шансове за това като че ли има Стивиан Гатев (Go Ride Kona). Стиви всъщност бе пръв на квалификацията, но на финала успя да свали само 30 стотни от времето си – те не бяха достатъчни на фона на седемте секунди, които Росен изтри от съботното си класиране.
Трети в тази най-силна група остана Боби Крумов (True Riders) – няма как да не отбележим постоянството на този състезател, който почти във всяко състезание влиза в топ 3, при това карайки много чисто и почти без падания и грешки.
Награждаването бе скромно – без предметни или парични награди, дори без шампанско. Ако някой се е състезавал заради такива неща, може и да е останал разочарован, но по ред причини Националният шампионат засега е състезание без големи спонсори, така че наградите нямаше откъде да дойдат.
Затова пък много приятно впечатление ми направи усилието на организаторите да направят церемонията по награждаването интересна, като медалите в някои от категориите по спускане бяха връчени от шампионите по крос-кънтри, които вече бяха получили своите.
В крайна сметка по мои наблюдения това бе един от най-добре организираните национални шампионати. Въпреки сравнително късното обявяване, всичко бе подготвено на добро ниво, програмата се спазваше с точност, времеизмерването и съдиите работеха добре. А състезателите винаги се раздават максимално, така че можем да поздравим новите (в някои от категориите новите стари) шампиони на България по планинско колоездене със заслужения успех!
