Национален шампионат по планинско колоездене 2012 – събота, 21 юли

Втори прашен ден в Пампорово, но този път спускачите трябваше да определят реда за стартиране на финала утре чрез провелата се от 14 до 16 ч квалификация, а по трасето за крос-кънтри първите участници в тази дисциплина можеха да тренират до ранния следобед.

Всъщност за мнозина денят започна трудно след силна петъчна вечер, но това е по-добре да не го отразявам в детайли. Сигурен съм, че все някой ще го направи…

Спал недоспал (или по-скоро усещайки се като клан недоклан) се застопорих в долната част на трасето, където големият скок преди финала продължаваше да бъде озвучаван от възгласи на възхищение, когато някой го прелиташе с лекота и стил, и с разнообразни звуци на умряло от велосипедите, когато попивката се окажеше по-далеч от възможностите на колоездача.

В тези сутрешни часове тренировките бяха накъсани от множество кратки прекъсвания заради падания, а най-голяма част от тях бяха при пост №12. Сложете си тук една бележка, защото ще се върна на него малко по-късно.

Преди квалификациите реших да обходя и трасето за крос-кънтри – отне ми два часа и ме остави с неистово желание да го спусна и в двете посоки. Така е, защото голяма част от изкачването е по пътека, при това горска, на места технична, и с приятен наклон надолу. Е, когато нещата са обърнати и трябва да се катериш по нея, може би желанието за каране намалява в известна степен… Едно мога да кажа за трасето – едно от най-интересните и хубави ХС трасета, които съм виждал. Трудно, технично изкачване, с накъсан ритъм. Спускането е почти изцяло по пътеки – разнообразни, технични и доста по-трудни от обичайните, с които сме свикнали в подобен тип състезания.

За жалост съботната ми обиколка по трасето се оказа полезна най-вече за здравето ми като разходка из гората, но не и ползотворна откъм снимки, поради простата причина, че по него имаше ни повече, ни по-малко от 4 участници. Всички други все още не бяха дошли.

Заварих ХС елитът ни да се регистрира в шатрата на организаторите едва следобеда, след края на DH квалификацията, така че действието в тази дисциплина ще се развива утре и съм сигурен, че ще е доста интересно.

Да се върнем обаче към спускането и квалификацията, чиито старт бе даден точно в 14 ч. Както и предполагах, оказа се, че пост №12 е разположен при най-стръмната секция, която не само се бе изровила до неузнаваемост в сравнение с откриването на байкпарка в началото на юли, но и бе значително променена. Долната линия бе с трудно за психиката влизане, но след това значително по-права и въпреки прашните трапове и озъбилите се корени, по-уверените състезатели я изправяха на черта, газейки всичко с пълна газ.

Горната страна на „Бермудския триъгълник“ уж трябваше да е по-лесна, но по-бавна, а всъщност беше по-бавна, защото беше по-трудна! Вярно, рискът от лошо падане по нея бе малък, но пък вероятността за леко падане, подпиране, спиране в дръвче или просто свличане на гумите бе много по-голяма.

Общото и за двете линии на „Бермудския триъгълник“ беше, че в даден момент велосипедът можеше просто да изчезне изпод краката на колоездача. Усещането за това къде точно е земята също.

Поради спецификите на избраната техника на снимане (с дистанционна светкавица) трябваше да се огранича само до една снимка на състезател и то на точно определена позиция. Поради това изпуснах повечето от паданията при пост №12, макар че определено не липсваха и в квалификацията. Жертва на такива станаха дори двама от най-добрите ни състезатели – Росен Ковачев и Димитър Гайдов. За щастие паданията им бяха леки и единствената последица от тях бе малко по-задно място в класирането.

Така при мъжете най-бърз бе Стивиан Гатев (Go Ride Kona*), следван от Росен Ковачев (Dragomir Racing Team) и Боби Крумов (True Riders).

Квалификацията всъщност започна със старт на жените, които отново бяха три – Ани Томева (Свободно измерение), Ева Димитрова (Чета++/Velocity) и Илинда Евтимова (Dragomir Racing Team). Въпреки бурните танци предишната вечер, Илинда и Ани заеха първо и второ място, а Ева (която не успя да пристигне навреме за партито) остана трета. Нищо не се опитвам да внушавам за предстартовата подготовка, но все пак…

Калин Рахнев (Чета++/Velocity), който бе най-бърз при ветераните, си проправяше път към финала през камънье и дървье, буквално! Втори в тази категория остана Софияди Чакравардая, а трети е Любомир Тодоров от Dragomir Racing Team.

При младежите имаше цели две възрастови групи – по-малката бе 15-16 г. и тук Мартин Бочуков направи обиращо овациите каране, завършвайки на първо място. Йоан Нейчев (Dragomir Racing) финишира с второ време, а Микаел Памукчив трети.

При 17-18 годишните най-бърз бе Константин Димов (Shockblaze), следван само на секунда от Асен Стратиев (True Riders) и Валентин Пашков (Industrial-bg).

Денят завърши с отворената среща в хотел „Перелик“, посветена на планинското колоездене и Българския колоездачен съюз, за която можете да прочетете нашия отделен материал тук: https://mtb-bg.com/index.php/other/sportnews/1801-sportnews-120721-bks

* В статията отборите на състезателите са отбелязани така, както са ни известни от другите състезания през сезон 2012. Много от тях обаче не са регистрирани като спортни клубове и затова в официалното класиране фигурира клубната принадлежност на участниците, като следва да се има предвид, че много от тях бяха картотекирани на място, като трябваше да изберат между един от няколкото клуба, които бяха дали съгласие за това.