Обиколка на Витоша 2012 – нови рекорди

Участниците през 2012 г. бяха около 1000 души, от които 700 с велосипед, а Уоутър Клепе (Ram Bikes) отново подобри рекорда за най-бързо преминаване с време три часа и половина.

Това са две от новите постижения на това традиционно състезание и едва ли са единствените подобрени рекорди в неговите рамки. През последните години Скороходната и колоездачна обиколка на Витоша се превърна в масово събитие, което увлича нови и нови участници, желаещи да премерят сили със съперници, с планината, за която шопите казват „по-високо нема“, или просто със себе си. През 2012 г. организаторите първоначално бяха ограничили броя на участниците с велосипеди до 400, но след това тази граница отпадна и желаещите сякаш само това чакаха, достигайки според някои данни 700 човека. Като се добавят към тях и пешеходците, общият брой участници надхвърли 1000 души.

За жалост екипът на МТБ-БГ нямаше как да се раздвои и да бъде едновременно в Боровец и София, но дали липсата на репортаж от първо лице е толкова фатална? В този случай твърдо не! Един страничен наблюдател или дори един състезател в никакъв случай не може да предаде адекватно емоциите, които са изпълвали 700 човека, всеки от тях дошъл с различна цел, подготовка и нагласа. Затова пък форумът ни е чудесно място за споделяне и традиционно много от участниците в Обиколката на Витоша описват там преживяването и впечатленията си, които са много по-ценни от какъвто и да е репортаж. Можете да прочетете десетки такива мнения, започвайки от тук: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=47&t=112846&start=120#p857015

Между другото, ако има нещо общо между отзивите на участниците, то е за добрата организация. Да направиш събитие с 1000 участници е нещо достатъчно внушително само по себе си, а да го направиш добре – това вече наистина заслужава похвала!

Пълни резултати можете да видте в сайта на Обиколката: http://www.vitosha100km.bg/content/класиране

Първите места обаче са ясни. Най-бърз и тази година бе Уотър Клепе (Ram Bikes), който свали още 15 минути от миналогодишния си рекорд. Три часа и половина, направо не е за вярване! Но който познава Уоутър е свикнал да приема подобни новини нормално, като нещо съвсем закономерно. Втори е Тодор Ангелов (КК „Алекси Николов“), а трети – Венцислав Баков.

При жените най-бърза бе Анелия Карагьозян (КК „Алекси Николов“), следвана от Мария Нечева и Василена Радева.

Публикуваме и разказа на победителя Уоутър Клепе (Ram Bikes):

Витоша 100: три часа и половина летене в прахоляка: 1-во място

Мисля, че Витоша 100 е за България това, което е „Първо бягство“ (Prima Evadare) за румънците – най-голямото събитие през сезона. След 41 издания, тазгодишната проява събра над 1000 души заедно за забавление в планината, а организаторите явно са натрупали толкова опит, че провеждането на състезанието изглеждаше „лесно“. Трасето е бързо и няма много технични предизвикателства, но въпреки това е перфектно и бе добре маркирано. Регистрацията протече гладко, контролните постове и пунктове за презареждане бяха безупречни. Всеки, когото видях в събота, беше усмихнат, така че е истинско предизвикателство да се намерят неща за подобряване в тази надпревара!

Тази година нямах следващо състезание в неделя, не бях болен и това беше идеалната възможност да пришпоря големите колела на моя Ram HT3 29er до краен предел. Така без проблеми достигнах финала след три часа и половина каране и спечелих първото място.

Но защо това състезание е толкова трудно? Ако погледнете само числата – 90 км дължина, 1650 м денивелация, 3 часа и половина каране – те ни казват единствено, че това е една бърза и лесна надпревара. Но защо тогава за всеки това каране е толкова трудно? Тази година мисля, че намерих (някои от) отговор(ите).

Всеки уикенд аз се състезавам някъде на Балканите, както класически крос-кънтри състезания, така и маратони, така че съм свикнал напълно с тази „работа“. И обикновено трябва да пътувам няколко часа, докато стигна до старта и после обратно у дома, което прави нещата още по-трудни. Тук Витоша е „задния ни двор“, така че би трябвало да е по-лесно. Но за Витоша 100 организаторите са намерили различен начин да направят нещата трудни – стартът на състезанието е в 6:00 ч сутринта. Това означава, че в идеалния случай би трябвало да станем в 2:30 ч, да закусим в 3:00 ч и да започнем загряване до 5:00 ч. Сериозно, 2:30 през нощта, кой ще е толкова луд!? Затова всички ние спим колкото можем повече, след това се опитваме да убедим стомаха си да поеме някаква храна в 5:00 ч, веднага след събуждането, и призоваваме телата си към действие в 5:55. Така че в 6:00 ч стомахът ни се чувства зле, мускулите нямат сила, но ние трябва да спринтираме като луди и това просто не работи добре. Така че това е една от причините състезанието да е тежко.

Друга причина е трасето. Не става дума за неравния терен, стръмните изкачвания или техничните спускания, защото такива неща няма, но има дълги участъци с тесни пътеки. Дългата равна част между Владая и Кладица и Обиколната алея от Железница до Бояна са изпълнени със завои и ако искаш да караш на максимум в тези отсечки, няма как да ядеш или пиеш в движение. Споменатите участъци са много забавни и почти не усещаш как времето минава по тях, но те са доста дълги. А както знаем, при такова натоварване е добре да пиеш и да хапваш по нещо на всеки 15-30 минути, но тук не можеш и забравяш да го правиш… Така, след като бедният ти стомах е страдал през първия час, напълно го пренебрегваш и през втория час, както и в последния час до финала. Какво да очакваш след подобно отношение, освен липса на сила, умора и други подобни?

И така, заключението е: състезанието не е толкова тежко, ние сами решаваме да го направим такова. 🙂 Следващата година ще се опитам да стана в 3:00 ч, не-е-е-е-е, нека бъде в 4:00 ч, да закуся нормално, след това да загрея по-продължително. После ще се съсредоточа върху пиенето и яденето по време на каране и се надявам да дам още по-добро време, при това без допълнителни тренировки. Дали е добра идея?

Уоутър