Един от сигурните знаци, че МТБ спортът у нас се развива все по-добре, е все по-честата поява на известни чуждестранни спортисти на българската сцена. Вече свикнахме да виждаме все по-добри състезатели по спускане в Сопот, а ето, че на 15 и 16 юни в София и Пловдив гостуваха двама британски траял карачи, които бяха нещо съвсем ново за нашите ширини.
Представяме ви Бен Травис (вдясно) и Рос Макартър (вляво), Made in UK, с доста добри резултати там. Двамата са част от британския отбор M.A.D., който е най-големият специализиран тим за траял и каскади – неговите членове всяка години участват в десетки, дори стотици събития по цял свят – състезания, демонстрации, обучения и т.н. Един от главните спонсори на отбора е компанията Dare2b, която произвежда спортно облекло и е представена в България от магазини SLS. Именно те са главната причина за посещението на Бен и Рос в България. Проявата, разбира се, имаше и други спонсори – Monster Energy, които осигуриха и DJ-я, клуб Байктраял София, които поеха голяма част от организаторската работа по трасето, правилата и т.н., Drag също удариха едно рамо и представиха някои от новите си велосипеди. За пловдивското гостуване домакини бяха и клуб „Крива спица“. Изобщо, замесените бяха много и се получи едно много приятно избухване в позатихналата траял сцена на България.
В София трасето бе разположено пред паметника на Съветската армия – популярно място не само за траял карачите, но и за любители на скейтборд, ВМХ, ролери и т.н. В 19:00 ч край лентите вече се бяха насъбрали жадни за зрелище хора, а тепърва прииждаха и нови.
Първите 15 минути бяха предвидени за общо раздвижване на всички траялисти, защото освен двамата чужденци, в шоуто се включиха и някои от водещите български карачи, които показаха, че макар напоследък да не карат толкова много и да не правят по няколко състезания годишно, все още поддържат прилична форма и обичат скърцащия звук на спирачките, докато подскачат на задна гума.
Симеон Предов от клуб Байктраял София бе един от най-натоварените хора в лятната вечер на 15 юни, тъй като му се наложи да съчетава ролите на съорганизатор, водещ и каращ. Монката е железен обаче и не му е за пръв път – както ще разберете малко по-късно, той показа и най-добро ниво сред българите в някои от мини-състезанията, които бяха предвидени в програмата.
Всъщност първата самостоятелна демонстрация на Бен и Рос протече предимно в състезателен стил, и по-специално в скок на височина.
Първоначално летвата (която всъщност бе тънка метална пластина) бе сложена на 50 или 60 см, като Рос я прескочи със странично оли, а Бен директно я атакува напречно от движение.
Последва вдигане с 10 см и двамата отново повториха упражнението.
Стана ясно, че Бен ще се опитва до последно да я прескача от движение, което с увеличаване на височината става доста трудно. На тази снимка обаче ясно се вижда, че той има още мнооого разстояние между задната гума и летвата.
Още 10 см, после още 10… На височина около 80-90 см Бен все още прескачаше препятствието от движение.
При следващото повдигане на летвата обаче това вече изглеждаше невъзможно, макар че само 2-3 см вероятно му бяха нужни, за да успее.
Рос Макартър обаче също вече изпитваше затруднения и не успя да преодолее височината от първи път. Всеки от тях имаше право на три опита и ако не успее да прескочи летвата, това беше краят. За Рос той дойде при височина около метър, дали не беше 1.10 м. Тук все още не следях изкъсо числата, тъй като по-късно щеше да има такава надпревара с участието и на българите.
Дори и на тази височина Бен все още опитваше „профилактично“ първо скок от движение, но когато трябваше да играе на сигурно, заставаше странично и с мощно оли прехвърляше металната пластина. В крайна сметка той излезе победител в това първо съревнование, но вече знаехме, че ни очакват още по-интересни моменти в общата надпревара по-късно.
След това двамата се позавъртяха из препятствията, демонстрирайки с лекота движения, които… би трябвало да кажа, че изглеждаха трудни, но в тяхно изпълнение всъщност изглеждаха лесни. А най-добрият ориентир за това, че изобщо не бяха фасулска работа, бе това, че дори и най-добрите сред българите не ги пробваха.
Имаше и някои дребни наглед трикове, които показваха именно лекотата, с която Рос и Бен изпълняваха основните движения. Ето например това стъпване на гумата с ритник встрани с другия крак – става за секунда и сякаш на шега, но сами можете да си представите, че дори изпълнението на основното движение е достатъчно сложно, камо ли тази елегантна добавка.
За почивка те често правеха неща като търкаляне на предно колело, задвижвайки го с пета и други такива трикове, чиито имена изобщо не зная.
Макар астрономически лятото още да не е настъпило, температурите през деня вече удрят с лекота 30 градуса и това накара някои хора дори и привечер да търсят сянката на опънатите от организатори и спонсори шатри.
След 19:30, след като за момент всички участници (гости и българи) се бяха разкършили заедно по трасето, дойде време за следващата много интересна част – свободно преминаване на всеки от тях, като целта бе показване на стил и майсторство.
Точно тогава шоуто се сдоби и с многохилядна публика, докато протестиращите срещу промените в Закона за горите преминаваха в продължение на няколко минути по тротоара и улицата.
Мони набързо привика трима от най-добрите български траял карачи през годините, които в момента бяха без колела, и им повери ролята на съдийска комисия, която да оценява показаното от участниците. За разлика от стандартния траял регламент, в тази приятелска надпревара не се гледаше дали си минал всички препятствия и с колко стъпвания, а по-скоро доколко си успял да покажеш най-доброто от себе си и да направиш най-впечатляващи изпълнения, дори да са само по някои от елементите. Разбира се, на колкото повече препятствия покажеш майсторлък, толкова по-голям шанс имаш за оценка. Всичко обаче беше неформално, приятелско, за забавление и без напрежение.
Прескачам направо към победителя в тази част – Рос Макартър. На горната серия от снимки се виждат две неща – едното е, че при някои от триковете, които тези хора правеха в свободен стил, просто бе необходима камера за отразяването им. В снимки просто се губи цялостния замисъл и чистотата/сложността на изпълнението. Рос вероятно спечели симпатиите на съдиите с упоритостта си при изпълнението на волната програма горе – той опита два пъти тази поредица от трикове, но все не успяваше да я завърши успешно. Накрая, след като бе направил достатъчно други красиви неща, той опита трети път и най-сетне всичко мина отлично. Ако ви е трудно да се ориентирате само по снимките, ето от какво се състоеше това изпълнение – Рос се качи върху блокчето с релсите, завъртя се на 180° на задна гума, след това скочи на палетите в съседство, стъпвайки първо с предната гума и изтегляйки задната, след което се завъртя и там на 90°, за да скочи на земята.
Същият трик видяхме и от Бен Травис, при това изпълнен от първи път, но предполагам, че съдиите наистина искаха да поощрят усилията на Рос, който не се отказа, докато не успя да го направи.
Най-важно в тази вечер бе шоуто, така че сърдити нямаше, а Бен имаше още много в арсенала си от добри изпълнения, с които да впечатли публиката и останалите карачи.
Българите също показаха много интересни неща. Крум Методиев например май бе единственият, който след скок от високите палети на релсовия парапет, продължи далеееч напред, приземявайки се чак на палетите върху плочките (всички други първо скачаха на рампата и едва от нея на палетите).
Дойчин Абаджиев първоначално бе изчезнал някъде, но когато се появи, набързо демонстрира защо години наред бе победител в повечето траял състезания.
Симеон Предов бе единственият участник с mod байк (с малки колела) – тъй също изостави за кратко ролята на водещ, за да се включи надпреварата.
Не можем да пропуснем и Стамен Димитров, макар че той май е поизгубил тренинг, защото доста бързо се уморяваше, а не че не нямаше какво да покаже иначе.
След тази забавна част отново имаше самостоятелна демонстрация от двамата британци, която се проведе на свечеряване без коментари и музика, тъй като генераторът за ток издъхна преждевременно и се наложи да бъде зареден с нова туба бензин. Това доведе до малко забавяне в програмата, но след него тя продължи с интересното състезание по скок на височина, този път между всички участници.
Първите няколко височини ги пропускаме, защото всички се справиха с тях, като Бен отново бе единственият, който прескачаше летвата напречно от движение.
С увеличаване на височината летвата започна все по-често да пада на земята. Отново всеки имаше по три опита и някои карачи сякаш нарочно нажежаваха обстановката, успявайки чак от третия път.
В крайна сметка, когато дори на Бен му се наложи да скача странично, което беше при височина 1 метър, в играта бяха останали само той и Симеон Предов. При 1.10 м Мони не успя да преодолее препятствието и завърши на второ място. За шоуто Бен се опита да покори и височина 1.20 м, но дори на него не му стигнаха силите за толкова висока летва.
21:00 ч минаваше, но имаше още една последна надпревара между участниците – за най-дълъг скок.
Започнаха с дължина 1.90 м, но след бързо отмятане на всички опити като успешни, разстоянието започна да се увеличава с по 10 см.
Да 2.30 м все още всички бяха в играта, но аз трябваше да я напусна поради други ангажименти. Впоследствие разбрах, че двама души са достигнали до дължина 2.50 м, като никой от тях не е успял да покори следващата стъпка – Бен Травис и Симеон Предов.
С това последно съревнование, след повече от два часа и половина каране, чудесното шоу завърши, но само за няколко часа, тъй като на следващия ден участниците се отправиха към Пловдив, където вероятно са сътворили не по-малко впечатляващо представление около паметника Братската могила, който сякаш е създаден за тази цел.
