Само още един домакин на СК може да съперничи на шотландския курорт Форт Уилям по твърдост на позициите – от провеждането на първото състезание там преди доста години, организаторите не са пропускали нито един сезон, без да приемат на своя почва най-големите спортни имена в планинското колоездене за кръг от СК или за Световно първенство. През 2012 г. натам се упътиха само спускачите за третия кръг в своята дисциплина.
Трасето във Форт Уилям е дълго 2.8 км и преодолява 550 м денивелация. Макар на много хора да не им харесва напълно вида му, тъй като то е изцяло изкуствено (буквално е построено над околния терен, за да може да се направят отводнявания и т.н.), едва ли някой може да оспори, че пистата е доста разнообразна – камъни, виражи, големи скокове и секции за педалиране – необходими са наистина добри и разностранни качества у състезателя, който иска да спечели тук. За 2012 г. в долната му част бяха добавени 4 огромни скока – най-големите в СК през този сезон.
Финалът на състезанието се проведе в неделя, когато времето бе лошо и валеше дъжд, след като в повечето дни преди това трасето бе много сухо и бързо. Тази променена обстановка постави допълнителни трудности пред участниците. Ето как изглежда класирането при мъжете и жените:
Мъже
| 1 | Аарън Гуин (САЩ) Trek World Racing | 0:04:48.210 | |
| 2 | Дани Харт (Великобритания) Giant Factory Off-Road Team | 0:00:00.834 | |
| 3 | Джий Атертън (Великобритания) GT Factory Racing | 0:00:02.516 | |
| 4 | Самюел Хил (Австралия) Monster Energy-Specialized | 0:00:03.532 | |
| 5 | Джош Брайсленд (Великобритания) Santa Cruz Syndicate | 0:00:05.056 | |
| 6 | Грег Минар (ЮАР) Santa Cruz Syndicate | 0:00:05.123 | |
| 7 | Джоузеф Смит (Великобритания) Chain Reaction Cycles.Com / Nukeproof | 0:00:06.938 | |
| 8 | Сам Дейл (Великобритания) | 0:00:07.142 | |
| 9 | Матю Симъндс (Великобритания) Chain Reaction Cycles.Com / Nukeproof | 0:00:07.382 | |
| 10 | Камерън Коул (Нова Зеландия) Lapierre International | 0:00:07.564 |
Американският състезател Аарън Гуин явно смята отново да доминира в спускането. След феноменалната си победа на бруталното трасе във Вал ди Соле миналата седмица, Гуин отново извоюва първо място във Форт Уилям, въпреки страхотната конкуренция на британските карачи, които бяха окупирали топ 3 в квалификацията. Американецът там бе дал лошо време заради падане, поради което на финала стартира доста по-рано от основните си съперници и след като свали няколко секунди от времето на временния водач, остана да пази „горещия стол“ до края на състезанието.
По-ранният старт на Гуин може би му донесе и малко късмет, тъй като тогава дъждът все още бе по-слаб. След това той се засили, което видимо направи трасето по-бавно – виждаше се ясно, как повечето състезатели вече имат проблем с преодоляването на големите скокове заради недостиг на скорост и задните им колела удряха леко ръба на попивките. Изключително трудна и променлива бе обстановката и в горната част на трасето – там ту се спускаше гъста мъгла, в която камерите едва „виждаха“ състезателите, ту видимостта се подобряваше. Какво са виждали самите участници, само те си знаят.
На финала британските състезатели затвърдиха позициите си с общо 6 души в топ 10. Най-близо до победата бе Дани Харт, който на първата контрола даде по-добро време от Гуин, на втората поизостана, а на финала отново се доближи до него, финиширайки само на 80 стотни от победителя.
Изключително добро представяне за Сам Дейл, който бе в България за Shambhala Open Cup 2012 – ако случайно сте се съмнявали с кого си имаха работа съперниците му в България. За да добиете още по-добра представа, Робърт Смит (който кара за нашите Ram Bikes) и Джеймс Сток, и двамата редовни участници в Сопот, останаха извън топ 80 на квалификацията с около 20-25 секунди изоставане спрямо най-доброто време.
Много добро класиране отбеляза и Сам Хил, който изглежда бавно се завръща към формата си отпреди няколко години, когато доминираше изцяло СК. В момента не изглежда никак лесно да бъде измъкната победа от ръцете на Аарън Гуин.
Във временното класиране американецът поведе с 650 т., следван от Грег Минар с 565 т. и Джий Атертън (който за „отрицателно време“ се възстанови от счупване на крак) с 495 т.
Жени
| 1 | Емелин Раго (Франция) MS Mondraker Team | 0:05:27.089 | |
| 2 | Рейчъл Атертън (Великобритания) GT Factory Racing | 0:00:01.315 | |
| 3 | Мириам Никол (Франция) Commencal / Riding Addiction | 0:00:09.416 | |
| 4 | Флориан Пужин (Франция) Scott11 | 0:00:11.698 | |
| 5 | Трейси Моузли (Великобритания) | 0:00:14.259 |
При жените сценарият сякаш бе писан от същите автори, след като водачката във временното класиране Емелин Раго спука гума на квалификацията и стартира на финала от средна позиция. Когато обаче подобри с 28 секунди времето на Селин Грос, стана ясно че Раго ще поседи дълго на горещия стол – както се оказа, чак до последната състезателка по трасето.
Всъщност само Мириам Никол и Рейчъл Атертън, двете най-бързи жени в квалификацията, успяха да се доближат на по-малко от 10 секунди до времето на Раго. Никол завърши трета, което е пореден добър резултат за нея през този сезон – с него французойката затвърди и третата си позиция във временното класиране с актив от 441 т.
Това е доста близо и до 450-те точки на Рейчъл Атертън, която обаче има с едно състезание по-малко. Във Форт Уилям Рейчъл бе единствената, която застраши първото място на Раго, след като даде по-добре време на първата контрола. До финала обаче британската състезателка изгуби около 2 секунди, завършвайки в крайна сметка на 1.31 секунди след победителката.
Във временното класиране Емелин Раго има 570 т.
