В настоящата статия ще ви представим новата система, която оттук насетне ще използваме в МТБ-БГ за обозначаване на техническата трудност на различните пътеки и пътища, както и за определяне на физическото натоварване и техническа сложност на цели маршрути. Тази система обаче е част от нещо, което се надяваме да стане по-голямо. Тя бе създадена след консултации с хора и организации, които като нас имат опит и идеи в описването и споделянето на маршрути за каране, както и в реалното им маркиране, организирането на карания и т.н. Обсъжданията се правеха както във форума на МТБ-БГ, така и в последваща среща на живо и приемането на описаната по-долу система е само първа стъпка към други проекти като създаване на обща база-данни с маршрути и GPS следи.
Ако сте любопитни как се е стигнало до представената по-долу система и какви мнения са били изказани във форума, можете да прочетете тази тема: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=107638
В основата на новата система стои класификацията на отделните пътеки и пътища според тяхната техническа трудност. Обособени са две основни категории – път (R от англ. Road) и пътека (Т от англ. Trail). Редовните читатели на МТБ-БГ знаят, че не сме любители на чуждиците, но в случая избрахме латински букви по две причини: 1) На български път и пътека започват с една и съща буква; 2) По този начин системата ще е по-универсална и лесно преводима за целите на сайтове, пътеводители, карти и т.н. на чужд език, насочени към чуждестранни туристи. И тъй като целта ни е тази система да е полезна и да се ползва в дългосрочен план, това е фактор, с който бе добре да се съобразим.
Във всяка от двете категории има по няколко степени. Те отговарят на различна техническа трудност, определена чрез конкретни стойности и елементи, засягащи вид настилка, наклон, широчина, препятствия и т.н. Всеки ползвател на системата може лесно да прецени на терен каква е трудността на дадена отсечка, ако иска след това да я сподели с други хора. И обратно, когато някой има предварителна информация за трудността на конкретен път или пътека, той ще може с голяма точност да знае какво да очаква на място и дали изобщо си струва да я пробва. В категорията пътища има три степени, а в категорията пътеки пет.
Освен двете основни категории, има още две спомагателни: F (от англ. freeride, каране по свободен терен) с две степени и Х (за места, на които носенето е неизбежно и продължава повече от 50 м). Ето ги всички категории и степени, заедно с точните технически критерии за определянето им:
R1 – Автомобилни пътища с трайна твърда настилка, без макадам. Тук влизат асфалт, бетон и паваж. Наклонът е без значение.
R2 – Черни пътища с променлива настилка и среден наклон.
Това са преобладаващия вид черни пътища в България. Характеризират се с различен тип настилка – тревна, почвена, пясъчна, чакълеста (трошено-каменна) или каменна/скална. Основата е предимно стабилна и трайна. Максималният наклон може да е до 25%, широчината може да е от 2 до 5-6 м. Повърхността им е разнообразна, може да има коловози, изровени участъци, прагове, нестабилна настилка, дупки, страничен наклон и т.н., но в повечето случаи препятствията могат да се избегнат/заобиколят дори и с по-висока скорост.
R3 – Екстремни черни пътища – при тях или наклонът, или настилката , или и двете представляват значителна трудност. Наклонът може да е над 15%, а настилката е предимно от нестабилни камъни или почва и включва дълбоки коловози, прагове, много изровени участъци, корени, камъни, улеи и др. препятствия, които не могат да бъдат заобиколени.
Основните критерии за разграничаване на R2 от R3 (т.е. нормален черен път от екстремен) са наклонът, количеството/честотата на трудни препятствия и възможността за тяхното избягване.
Т1 – Широки пътеки и алеи. Характеризират се с:
– широчина не по-малко от 150 см
– среден наклон не повече от 5%
– максимален наклон не повече от 8%
– липса на остри завои с лоша видимост
– стабилна, твърда и равна настилка
Т2 – Лесни пътеки. Характеризират се с:
– широчина над 75 см (допустими са стеснения в единични участъци, ако са лесно забележими и не са комбинирани с други препятствия)
– среден наклон не повече от 8%
– максимален наклон не повече от 15%
– стабилна, твърда и равна настилка
– възможно е да има остри завои, но с добра видимост и чист заход към тях
Т3 – Пътеки със средна трудност. Характеризират се с:
– широчина не по-малко от 50 см
– среден наклон не повече от 15%
– максимален наклон не повече от 20%
– предимно твърда и стабилна, но на много места неравна настилка. Може да има отделни участъци с нестабилна настилка.
– може да има неравности, стабилни камъни, корени, коловози, страничен наклон, прагове, стъпала, отделни участъци с нестабилна настилка; височина на препятствията, които не могат да бъдат избегнати – до 20 см. Може да има и по-високи препятствия, ако има възможност за заобикалянето им.
– може да има остри завои с лоша видимост; може да има широки серпентини с малък наклон.
– може да има мостове с широчина не по-малко от 50 см, които не могат да бъдат избегнати.
– може да има стръмен или отвесен, но безопасен/горист склон от външната страна на пътеката.
– отделни кратки участъци могат да надхвърлят посочените критерии.
Т4 – Технични (трудни) пътеки
– широчина не по-малко от 30 см
– среден наклон не повече от 25%
– максимален наклон не повече от 40%
– разнообразна настилка – предимно неравна и/или нестабилна.
– може да има много и различни препятствия – неравности, стабилни и нестабилни камъни, корени, коловози и улеи, страничен наклон, прагове, стъпала; височина на препятствията, които не могат да бъдат избегнати – до 40 см. Може да има и по-високи препятствия, ако има възможност за заобикалянето им.
– може да има остри завои с лоша видимост; може да има тесни серпентини със среден наклон.
– може да има мостове с широчина не по-малко от 50 см, които не могат да бъдат избегнати.
– може да има стръмен или отвесен опасен/открит склон от външната страна на пътеката.
– отделни кратки участъци могат да надхвърлят посочените критерии.
Т5 – Много трудни/екстремни пътеки
– широчина – без ограничения
– среден наклон – без ограничения
– максимален наклон – без ограничения
– много неравна и/или нестабилна настилка
– много и различни препятствия – неравности, стабилни и нестабилни камъни, корени, коловози и улеи, страничен наклон, прагове, стъпала; височина на препятствията, които не могат да бъдат избегнати – над 40 см
– може да има остри завои с лоша видимост; може да има много тесни серпентини с голям наклон.
– може да има мостове с широчина по-малко от 50 см, които не могат да бъдат избегнати.
– може да има стръмен или отвесен опасен/открит склон от външната страна на пътеката.
Х – Участък от пътека или път с дължина над 50 м, който неминуемо изисква бутане/носене.
F – Отсечка, която не следва път или пътека, но теренът е с ниска до средна трудност, съответстваща ориентировъчно до R2 и до Т3. Може без проблеми и без голям риск да се премине от колоездачи със средни умения.
FX – Отсечка, която не следва път или пътека, но теренът е с висока трудност, съответстваща ориентировъчно на R3, Т4, Т5 и Х. Може да се премине от колоездачи с добри умения, но за хора с начални до средни умения би била прекалено трудна и рискована или направо некараема.
Отсечките F и FX следва да се използват в маршрути и GPS следи само по изключение, когато са проверени като възможни за преминаване и когато без тях маршрутът би бил невъзможен.
Бележки към така приетата класификация: Най-костелив орех се оказа въпросът за категорията F и нейните степени. Бяха разгледани доста варианти, включително за липса на F, за F само като една степен и за F с 5 степени. В крайна сметка приехме за тази категория такъв по-общ подход с две степени, заради следните съображения, които важат и при използване на означенията:
При описване на маршрути и дори на отделни отсечки е добре винаги да се следват пътеки и пътища. По принцип карането извън тях в много случаи е или в даден момент ще стане незаконно, поради което не е добре да се насърчава. Освен това масово каране по места без път и пътека е предпоставка за ерозия и нанасяне на вреди на околната среда. Не на последно място, „свободният“ терен по правило изисква добри умения и крие повече рискове от скрити препятствия, от объркване и от падане на затънтено и трудно достъпно място. Заради всичко това споделянето на подобни отсечки е добре да се ограничи до случаи, в които карането по свободен терен не е просто за кеф, а е необходимо за получаването на добър маршрут, който иначе би бил невъзможен.
Типичен пример за отсечка F би бил случай, в който например маршрутът достига място, където пътеката свършва, но е ясно, че на няколкостотин метра от тази точка има сигурен път/пътека и до това място може да се достигне само чрез каране през поляна, гора или гол склон с лек до среден наклон и достатъчно чисти линии и стабилна настилка.
При FX случаят би бил аналогичен, но трудността на терена е по-висока, т.е. включва по-голям наклон, по-трудни линии, нестабилна настилка, провиране между храсталаци и дървета и т.н.
Отказахме се от идеята за 5 степени на F именно заради това, че карането по свободен терен обикновено не следва ясна линия, а има много възможности, така че като цяло се свежда до два основни типа – караемо за хора с по-слаба подготовка или караемо само за по-напреднали колоездачи. Доколкото при споделяне на маршрути такива отсечки трябва да са изключение, преценихме, че с две степени нещата биха имали едновременно прост вид, но и досатъчно информативност.
Пак наблягаме на това, че целта на класификацията е да обхване пътеките и пътищата, а не голите склонове. Затова, когато караме някъде без път или пътека заради кефа от такъв тип каране, в повечето случаи е добре да не го споделяме като маршрут, за да не подтикваме хора към масово налазване на склона – както заради екологични подбуди, така и от съображения за безопасност на евентуалните последователи.
С оглед на широкото приложение на GPS технологиите тази система ще намери най-широко приложение при създаването и споделянето на GPS следи, включително и в нашия сайт. Но означенията в нея могат успешно да се ползват при нужда и в описанията на цели маршрути, съпътстващи информационни материали към реално маркирани маршрути, пътеводители, карти и други подобни продукти. Системата е разработена с цел да „стандартизира“ техническата трудност на отделните пътеки и пътища, тъй като те са най-малките структурни единици за изброените приложения и ако имаме единно разбиране за тези единици, надграждането нагоре, дори да е различно, ще е доста по-лесно за разбиране.
Във връзка с изготвянето и споделянето на GPS следи и маршрути, за да се постигне някакво единство и удобство, препоръчваме да се използват следните принципи/подходи, поне на първо време:
Вариант 1 – целият маршрут представлява една GPS следа, като при всяка указателна точка (waypoint) се отбелязва степента на трудност на участъка до следващата точка. Ето пример за подобно представяне на маршрута „Бакьово – Ябланица“, публикуван в МТБ-БГ през декември 2011 г.:
Вариант 2 – следата се „нарязва“ на отделни отсечки, които задължително са разграничими по тяхната техническа трудност (т.е. в точка, където теренът рязко променя характера си, трябва да се постави началото на нова отсечка – например пътека излиза на път или обратното, отклонява се от него и т.н.), а по преценка на автора може да са нарязани и по допълнителни критерии – например при важни разклони/кръстовища и др. Този подход е по-детайлен и като цяло би бил по-полезен за напреднали потребители, тъй като ще им позволи по-лесно да си направят в бъдеще собствена база данни от отсечки, които да комбинират по различен начин. Същото важи и за евентуалното създаване занапред на обща база данни, на карти и т.н. Ето пример за такова представяне на същия маршрут „Бакьово – Ябланица“:
В следващите дни ще публикуваме няколко GPS следи в специализираната секция на МТБ-БГ за такива и по този начин ще илюстрираме нагледно приложението на новата система. Всъщност на нейна основа и като разновидност на втория вариант за споделяне на следи в тази секция ще се появят един съвсем нов тип статии. Дори ни е трудно да ги наречем статии, тъй като всъщност това ще са малки бази-данни за отделни райони, които периодично ще бъдат допълвани. Ще започнем с малката, но изключително богата на пътеки планина Голо бърдо, намираща се само на 30 км от София, където през последните месеци направихме няколко карания, затова директно ще я използвам като пример и тук. При първото публикуване на GPS следа от новия тип, тя ще носи името „Голо бърдо 1.0“ и ще включва всички караеми отсечки (пътеки и пътища), които сме открили до момента в тази планина, събрани в един GPS файл. Всяка от тях ще е с номер и означение за техническата трудност (например Track001_R1). Подобен файл ще позволи на потребителите с GPS да си сглобят сами маршрут, използвайки само някои от отсечките в следата. Когато с течение на времето проучим и съберем други отсечки, ще добавим и тях към същия файл, само че ще публикуваме следата с нова дата и с име „Голо бърдо 2.0“. Има възможност дори за добавяне на междинни версии, които ще се означават по подобие на софтуерните продукти с 1.1., 1.2. и т.н. За всяка отсечка ще има и текстово описание в статията, от което ще става ясно какви са конкретните й характеристики. Във всяка такава статия ще има и примерни варианти за комбиниране на отсечки за получаване на цели маршрути.
Разчитаме много на този нов формат GPS следи, тъй като той ще ни позволи много по-голяма оперативност и много по-бързо споделяне на проучени пътеки и пътища, информацията за които може да е полезна на всеки потребител с GPS, а дори и на такива без подобен уред. В момента подготовката на дори само един маршрут или GPS следа отнема чисто между 2 и 5 дни. Затова, макар да не ни се иска, има много маршрути, които просто застояват по папките, чакайки да се освободи поне един ден за описването им. И дори когато това стане, те няма как да са идеални за всеки. Хората ще видят само готовия маршрут, а различни други варианти, макар и проучени, ще останат извън него като неподходящи по една или друга причина. За много потребители обаче именно те биха били ценни. Затова сме убедени, че новият формат GPS следи ще бъде удобен и полезен за мнозина.
Разбира се, няма да изоставяме и досегашните варианти за публикуване – на завършени, най-често кръгови маршрути. Във връзка с новата система за техническа трудност решихме, че е време и за нова скала за трудността на целите маршрути. Трябваше да избираме между система от типа на досегашната с три степени (лесен, среден и труден) или система с 4 степени, която да съответства на системата, заложена в Правилника за маркиране на маршрути за планинско колоездене, приет преди няколко години по инициатива на Байкария. За съжаление системата в Правилника е насочена в много голяма степен към по-начинаещи планински колоездачи и към велотуристи, тъй като се счита, че именно по-слабо подготвените планински колоездачи се нуждаят в по-голяма степен от маркирани маршрути и ползват такива. Поради това, ако следваме нея, излиза, че повечето маршрути, публикувани в МТБ-БГ, са трудни или много трудни. С оглед на нашата аудитория обаче, състояща се предимно от активно каращи и подобряващи уменията си хора, нещата не изглеждат точно така. Затова след сериозно обмисляне решихме да запазим досегашната скала с три нива на трудност, само че без картинката с плъзгачите.
Система за техническа трудност на цели маршрути с три степени:
1. Маршрут с ниво на техническа трудност „ниско“ (лесен) – включва пътища до R2 (в някои случаи) и пътеки до Т2
2. Маршрут с ниво на техническа трудност „средно“ – включва пътища R2 и/или пътеки T3, както и отсечки F или Х
3. Маршрут с ниво на техническа трудност „високо“ (труден) – включва пътища R3 и/или пътеки Т4 и Т5, както и отсечки FX или Х.
Ако някой не е разбрал, отново наблягаме, че за разлика от степенуването на отделните пътища и пътеки, системата за техническа трудност на целите маршрути е нещо, което сме разработили изцяло за целите на МТБ-БГ и няма „стандартизиращ“ характер. Всеки, на когото се струва удобна, е свободен да я ползва, но и всеки може да си разработи собствена за негови нужди – такава например се явява системата в Правилника за маркиране.
Още в самото начало на обсъжданията бе предложено да се разработи и система за отчитане на физическото натоварване на целите маршрути. След обсъждане на различни варианти, приехме идеята на един от активните участници в дискусията, който предложи простичка, но ефективна формула, чрез която да се изчислява коефициент на физическо натоварване. Този коефициент е много универсален, т.е. отчита едновременно двата най-важни фактора за физическото натоварване на даден маршрут – дължината и положителната денивелация (изкачването в метри) – при това в тяхната взаимна свързаност. По този начин всеки потребител след няколко опита ще може с доста голяма точност да знае до кое ниво се простират възможностите му.
Формулата за изчисляване на коефициента на физическо натоварване има следния вид:
КФН = Д/10 + СН
, където КФН е коефициентът на физическо натоварване, Д е дължината в км, СН е средният наклон за целия маршрут в % (изчислява се като се раздели денивелацията при изкачване в метри на дължината на маршрута пак в метри). Стойностите се закръгляват до цели числа според правилото под 0.5 надолу, а от 0.5 нагоре.
В зависимост от така изчисления коефициент маршрутът се явява с ниска, средна или висока степен на физическо натоварване. Големият плюс на формулата е, че отчита реалната възможност маршрут с дължина 10-15 км и 1000 м денивелация да е по-труден от равен маршрут с дължина 50 км и денивелация 200 м.
Ето как изглеждат и трите нива на физическо натоварване за цели маршрути на база на Коефициента за физическо натоварване:
ниско – до КФН=4
средно – от КФН=5 до КФН=7
високо – КФН=8 и нагоре.
Примери:
30 км, 600 м изкачване – КФН=30/10 + 600/30000 = 3+2 = 5
20 км, 1000 м изкачване – КФН=20/10 + 1000/20000 = 2+5 = 7
50 км, 1400 м изкачване – КФН=50/10 + 1400/50000 = 5 + 3 = 8
40 км, 900 м изкачване – КФН=40/10 + 900/40000 = 4+2 = 6
В синтезиран и чист вид можете да изтеглите цялата система като PDF файл тук: Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.
Засега не сме приели стандартни цветови означения, отговарящи на степените на трудност – нито за отделните пътеки и пътища, нито за цели маршрути. В МТБ-БГ за удобство ще използваме определени цветове, като засега идеята ни е те да бъдат:
1. За отделните отсечки (пътища и пътеки):
– черно – R1
– тъмно синьо – R2, подходящи за маршрути с ниска степен на техническа трудност
– светло синьо – T1, T2, Т3 (когато почти няма участъци, надвишаващи параметрите)
– червено – Т3 (понякога, когато има кратки участъци, надвишаващи параметрите), Т4, R2 (понякога, когато са с по-висока степен на трудност) и R3
– жълто – Т5
– лилаво – F
– бяло – FX и X
2. За цели маршрути:
– синьо – за маршрути с ниско ниво на техническа трудност
– червено – за маршрути със средно ниво на техническа трудност
– жълто – за маршрути с високо ниво на техническа трудност
Тези цветове обаче нямат за цел стандартизиране, т.е. не са част от утвърдената система за обозначаване на техническата трудност. Имайте предвид също така, че цветовете на GPS следите често се губят при конвертиране, пренасяне от компютър към GPS уред или обратно, и т.н. Затова те не са водещи, а само буквено-цифровите означения в името на отделните отсечки. Цветовете ги добавихме, за да може човек визуално да се ориентира по-лесно кои отсечки с каква трудност са.
Сигурни сме, че буквите, цифрите и формулите са ви дошли малко в повече, но искахме да обясним всичко подробно. Оттук нататък ще се погрижим през 2012 г. да ви „залеем“ с достатъчно GPS следи и от двата вида (а и с някои подробни маршрути, надяваме се), така че бързо да научите новите означение и да започнете да ги ползвате с лекота. Започваме още от утре!
