Shambhala Open Cup 2012 – репортаж

Още при публикуването на резултатите от Shambhala Open Cup 2012 си позволих да го нарека най-класното състезание по спускане, провеждано до момента в България. Това определение има много аспекти. Някои са субективни – например организацията на събитието, но дори за нея е показателно, че тази година критики почти липсват, оценката и всеобщото мнение са високи, а по мои наблюдения това бе една от най-добре организираните надпревари – точно както се очаква да бъде в едно международно състезание. Нямаше забавяния, нямаше опашки на лифта (през повечето време), времеизмерването работеше както трябва, т.е. мигновено и това позволи резултатите да бъдат публикувани дори в реално време; маршалите си стояха на местата и си вършеха работата по-добре от предишни години. Извънредните решения, които се взеха (например за отлагане на финалите заради лошото време в събота) бяха адекватни и не доведоха до организационен хаос – видя се, че организаторите са се подготвили за различни сценарии и изненади, най-вече от страна на природата, която в Сопот често мени нрава си. Добрата организация безспорно е много важно нещо – всички се убедихме в това и ние като медиа поздравяваме Ram Bikes и Байкпарк Шамбала за положените усилия и отличния резултат – едно стегнато и образцово състезание, каквито ни се ще да виждаме все по-често. Това обаче не е единствената, не е дори най-важната причина за моето определение в началото на статията.


Чисто технически, формално и официално Shambhala Open Cup 2012 бе първото състезание от Клас 1 на UCI, проведено в България. Това ще рече солиден награден фонд (похвала и към спонсорите на събитието, без които няма как да се получат нещата), повече точки за световната ранглиста и заради това по-сериозен интерес от страна на някои доста добри спускачи, каращи по-често в кръгове от Световната купа или просто идващи от държави, където нивото на каране е по-високо от нашето. И ето тук е основната причина състезанието да ми хареса толкова много – карането, конкуренцията, съревнованието бяха с една класа нагоре. Участниците – и наши, и чужди – караха зрелищно, красиво, агресивно и най-вече бързо, спираха хронометъра на стотни от съперниците си. В трите най-многочислени категории (DHI UCI 17+, DH Open 17+ и DH Junior) топ 10 се оказа непредсказуем до последно!

Както знаете, за да се застраховат срещу лошо време, организаторите бяха насрочили квалификацията за петък, а финала за събота. Петъчният ден го отразихме веднага след приключването му – който е пропуснал или забравил, може да си го припомни тук: https://mtb-bg.com/index.php/events/eventsbg/1711-events-bg-120504-shambhala-open-cup-2012 .

В събота през цялата сутрин имаше тренировки, времето изглеждаше перфектно, праховото покритие на всичко около трасето продължаваше да се трупа на нови и нови пластове, особено на места като горния вираж, където всяко по-агресивно минаване разместваше килограми земна маса – в случая Мартин Огдън (Великобритания, Identiti) я запраща право в обектива на Агента от Bikeporn. Ще чакам с нетърпение да видя що за кадър се е получил.

Оги, който навремето дори караше за Ram Bikes, е един от дългогодишните британски участници в Shambhala Open Cup, но както е известно, британците имат силни традиции в колониалното дело и през тази година още повече от тях гостуваха в това състезание и направо окупираха челните места в UCI категорията. Осем от финиширалите в топ 10 бяха от Обединеното Кралство – всички вече повтарят имената на Сам Дейл, Адам Брайтън, Джеймс Сток, Роб Смит. Ако това означава по-добро каране, нямам нищо против подобна „колонизация“. Идвайте повече!

Като стана дума за Роб Смит, победителят в Shambhala Open Cup 2011, който тази година е състезател на Ram Bikes – той остана едва на 7 място (същата позиция и на квалификацията), без да е карал по-лошо от миналата година, поне по мои  впечатления – сами преценете каква е била конкуренцията!

Българското представяне също навлезе в трудни времена при толкова стабилно присъствие и каране на чужденците – 1-2 грешки или лош късмет при ключови български състезатели и ето ни без представител в топ 10 на UCI категорията.

С най-добро време сред българите, но стигащо едва за 12-то място, завърши Стивиан Гатев (Go Ride Kona). С това младият състезател от Севлиево за пореден път показа, че все повече „диша във врата“ на старите асове като Росен Ковачев и Митко Гайдов, а не е само той. Младото поколение български спускачи са кой от кой по-бързи, но за това ще говоря пак малко по-късно.

Самият Росен Ковачев (Dragomir Racing) остана на 15 място, след като на финалното спускане спука гума, която накрая дори е излязла от каплата и се усукала по байка… Лош късмет, от който не само Росен си изпати. Двама от топ 10 на квалификацията при Каменна река (където Росен все още караше с пълна газ и никой не разбра, че е с омекнала гума) вече дрънчаха на метал и въпреки това минаха с впечатляваща бързина, макар и без шансове за добро класиране. Винаги е тъжно да видиш как фаворити стават жертва на технически проблем, но всеки знае, че това е част от играта. Днес си ти, утре някой друг.

Във всичките три дни на Shambhala Open Cup 2012 видях десетки участници, слизащи по капла – някои дори по 2-3 пъти. Пример за наистина калпав късмет е и Иван Колев от Ram Bikes, който в неделния ден спука гуми и при тренировките, и на самия финал. Ама като го знам Ванката колко е бърз и агресивен, като знам и камъните в Сопот как отвръщат със същото, да не си на мястото на гумите му направо! Горната снимка на Иван е от тренировката в събота, където виждаме нагледно как се взимат остри завои с висока скорост – то не е стойка с изнасяне, то не е чудо!

Ако забелязвате, свободно се прехвърлям от събота към неделя и обратно, защото повечето ни читатели вероятно знаят за обратите с времето. Сякаш за да потвърди правилния подход на организаторите, в събота по обяд метеорологичната обстановка рязко се влоши. Както се бяхме събрали огромна агитка на Каменна река, изведнъж започнаха да се чуват стерео гръмотевици ту откъм билото на Балкана, ту откъм Средна гора, и след половин час останалото като по чудо светло петно над главите ни посивя и изсипа един летен, но не топъл, нито пък чакан дъжд. Горе нещата са се „скофтили“ по-рано, защото още преди това финалът бе отложен с половин час, после с един и накрая остана за неделния ден. Слизайки надолу към по-откритите части, веднага усетихме и бръснещия вятър, който на поляната бе на пориви и беше ясно, че лифтът няма как да работи при тия условия. Даже останах доста учуден, когато разбрах, че по-късно все пак са го пуснали – в 15 ч това изглеждаше напълно невероятно.

Единственият негативен ефект от отлагането бе може би лекото намаляване на публиката. В събота броят на зяпачите бе по-голям от всякога, но за неделя много от тях отпаднаха – кой заради честване на именници, кой заради други планове. В Сопот обаче планината си е своенравна и плановете винаги трябва да се правят като за най-лошия случай.

Но да се върнем към най-добрите сред най-добрите. Неделя по обед, каменна река, стартът е даден съвсем навреме, UCI групата е първа поред (отново с цел ако времето се сгромоляса, поне те да са приключили), повечето от по-бавните участници в нея са минали. Тази година след силна вътрешна борба реших в този участък и за тази група просто да гледам. Аман от снимане, човек не може да се наслади на усещането да минават покрай теб вагончетата на бързия влак, вървящи като по релси в каменисти улеи и през скалисти падове.

Имаше две падания обаче, при които съжалих, че фотоапаратът е в раницата – едно, че заслужаваха да бъдат снимани фронтално, и второ, че може би щяха да изглеждат по-малко страшни през обектива. Петър Савов обаче успя да ги запечата.

Първото го направи Асен Стратиев, който вече кара за True Riders. Един от най-талантливите ни млади състезатели имаше направо ужасен уикенд, с няколко падания и технически неизправности – за съжаление и финалът му протече така. Асен се бе устремил по бързата линия през Каменна река с идеята да я мине по нечовешкия начин с два скока – след първия обаче нещо се случи, колелото му избяга изпод него, а той остана закачен на педалите… и по този начин се изстреля от последната скала, без изобщо да държи кормилото, като по някакво чудо се приземи отвъд и встрани от стърчащия пред него камък. За щастие Стратиев се размина без тежки наранявания, макар че ситуацията му дойде в повече и той остана да поседи и да се съвземе от преживяното.

Малко по-късно Стоян Костанев от Чета++/Velocity повтори ситуцията, но завършвайки с кълбо. До него велосипедът му направо се размаза в острия камък и пораженията по него не бяха никак леки, макар че Стоян веднага го яхна и някак е успял да финишира.

Изобщо, да гледаш най-бързите на Каменна река е доста натоварващо за психиката – след всяко подобно падане за един кратък миг се питаш дали човекът изобщо ще стане. Имаше и няколко други момента, в които някои от бързите сякаш оцеляваха на косъм – един от британците например се приземи почти в страничния ров.

Всички очаквахме с нетърпение минаването на Сам Дейл (Transition) и Адам Брайтън (Banshee/One Industries) – двамата най-бързи от квалификацията. Може да ви е писнало да повтарям имената им, може да знаете предостатъчно за тях, но въпреки всичко ще ви ги представя накратко.

Адам Брайтън даде най-добро време в петък и стартира последен при финалното спускане и като фаворит за първото място. Става дума за човек, който кара ето така: http://www.youtube.com/watch?v=YTW7M_poaMc . Става дума също така за състезател, който през 2007 г., едва 18-годишен, завърши на 6-то място в Шампери и на 31-ва позиция в крайното класиране за СК.

Сам Дейл е още по-известен – вероятно заради сребърния медал от Световното първенство през 2008 г. във Вал ди Соле, Италия, в категория юноши. Дейл е бил също така национален шампион на Великобритания, има няколко влизания в топ 20 на СК, бил е трети в крайното класиране на СК при младежите, записал е победи в доста национални и регионални състезания и в стартове от веригата IXS. Между другото, струва си да погледнете един пресен видеоклип с камера от каската на Сам по време на тренировките в Сопот – за жалост точно на най-интересните участъци му се налага да спира заради застигнати колоездачи, но от друга страна точно това дава възможност да се видят някои „скромни“ разлики в карането: http://www.youtube.com/watch?v=IELuLWXt634

Ето това вече е ниво, каквото на български терен не бяхме виждали. А най-хубавото е, че споменатите двама британци бяха най-известните, но не единствени карачи на това ниво. Доказаха го и резултатите в категорията DHI UCI 17+, където Адам Брайтън остана трети, Сам Дейл завърши втори, а победител стана Жига Пандур от Словения, каращ за отбора на Unior Tools. На пръв поглед Пандор изглеждаше като изненада, никой не бе забелязал името му, никой не го спрягаше за първото място, никой не си беше направил труда да види, че на Световното първенство през 2011 г. той е завършил на 45-та позиция… Словенецът обаче пребори конкуренцията с време 4:17.30 минути, с 64 стотни по-добро от това на Дейл.

Преди награждаването успях да го попитам няколко неща:

MTB-BG: Поздравления за победата! Хареса ли ти трасето и състезанието?
Жига Пандур: Да, много! Ние нямаме подобни трасета в Словения, толкова прашни и скалисти, но ми хареса много, имаше доста ритъм и плавност в него.
MTB-BG: Победата ти бе малко изненадваща, да не би да си пестял сили на квалификацията?
Жига Пандур: Не, в петък спуках гума и заради това дадох лошо време, но днес всичко беше наред и успях да покажа най-доброто.
MTB-BG: Значи ли това, че ще те видим отново догодина?
Жига Пандур: Задължително!

Интересна подробност е, че за Пандур това е първа победа изобщо. Словенецът има множество подиуми и добри класирания в различни състезания, има и участия в кръгове от СК, но точно в Сопот успя да се качи на върха на почетната стълбичка.

Подобни впечатления от трасето споделиха и британците. „Той е по-бърз от мен!“ отбеляза Сам Дейл, сочейки към Адам Брайтън, в отговор на въпроса дали конкуренцията е била достатъчно силна. Самият Брайтън сподели, че се е чувствал като у дома си с толкова много британци по трасето. И двамата се заканиха да дойдат отново.

Може би някои от вас си мислят, че това с идването отново са само приказки от учтивост, но тук е моментът да припомним имената на Джеймс Сток (на снимката горе) и Роб Смит, които се завърнаха в Сопот за трета или четвърта поредна година и продължават да мачкат камъните по стръмното трасе, записвайки добри резултати. За класирането на Роб вече стана дума, но тази година Сток бе малко по-бърз от него, завършвайки на четвърта позиция. Разбира се, привличането на чужденци не става от само себе си, а се дължи на дългосрочните усилия на Ram Bikes и Байкпарк Шамбала като организатори на това състезание.

Петото и последно място на подиума бе заето отново от британец – Ронан Тейлър, каращ за Monsterbike. И отново припомням, че броят на UK карачите в топ 10 на Shambhala Open Cup 2012 е ни повече, ни по-малко от осем. Единственото изключение, освен победителя Жига Пандур, е деветото място на Николай Пукхир (Русия, RaceStar).

Връщам се отново и към българските участници с UCI лиценз – най-добрите в неделния ден се наредиха с доста малка разлика във времената между 10-та и 20-та позиция. Стиви Гатев е 12-ти, Боби Крумов от True Riders – 14-ти, Росен Ковачев 15-ти, Митко Гайдов (True Riders) – 16-ти, Младен Славчев (Чета++/Velocity) – 17-ти и Владимир Чакърски (Dragomir Racing) – 19-ти.

Борбата обаче бе оспорвана не само в UCI групата. В отворения клас 17+ резултатите от финала нямат почти нищо общо с класирането от квалификацията – отново пример за това как при изострената конкуренция всяка грешка или проява на лош късмет се заплащат с места.

Най-добро време в тази група даде румънецът Сорин Парау (Bike Xpert). Сорин отдавна е познато лице в България, той е един от първите чужденци изобщо, които са участвали в български състезания по спускане. През всичките тези години нивото му неизменно е като на най-бързите родни състезатели – така беше и този път. В квалификацията Сорин бе четвърти – дали е имал проблеми или просто не си е давал зор, не зная, но в неделя той свали над половин минута от времето си, което някои от съперниците му май не очакваха. Погледнете добре линията на горната снимка – това е участъкът след Каменна река, който също е на път да се превърне в такава. Румънецът бе един от малкото, които го изцепиха по права линия през всички канари, а те са бая големи и остри. Не съм сигурен дали така е по-бързо, но със сигурност хората, които минаха така, владееха силата.

Втори остана Валентин Пашков от Industrial-bg, който бе с най-добро време от петък. Младежът не криеше яда си след финала, макар че на класирането и времето му могат да завидят и състезатели с доста повече опит, а и той също свали почти 20 секунди – отлично постижение!

Трети е Константин Димов (Shockblaze). Тино имаше някои неудачи в квалификацията, но на финала бе стабилен и показа, че е сред най-добрите у нас.

Същото мога да кажа и за Христо Тодоров от True Riders, който разхождаше нов велосипед по трасето, но и той бе преходен – в настоящия момент Ицето вече може да се похвали с още по-нов. Както и да е, независимо от велосипеда, този младеж също държи стабилно ниво и даде отлично време, при това с падане по трасето.

Пети е Раман Балаев (Русия, Bad Santa). Доста от руснаците караха в тази категория – доколкото разбрах от разговори край лентите, една от причините е високата цена за получаване на лиценз в родината им, поради което дори спонсорирани карачи понякога нямат такъв.

Така стигаме и до третата оспорвана група – младежите на 15-16 г. Отново сме на участъка след Каменна река, отново виждаме победителя в групата и отново той безцеремонно минава направо през големите камъни. Това е Иван Ажи от Чета++/Velocity. Талантът на този младеж от Пловдив изгря още в шампионата Тепе Mini-DH преди две години, но сега Иван направо избухна с победа в толкова сериозно състезание.

Мартин Бочуков, който бе пръв на квалификацията, отстъпи на второ място, но това е вторият му подиум за 2012 г. – очевидно е, че Марто ще е един от основните претенденти за първото място във всяко следващо състезание. Трети остана Николай Иванов от Industrial-bg.

Жените отново бяха само четири, като голямата въпросителна се казваше Андреа Радачич (Supersnurf Mulebar) от Словения. В петък тя спука гума и така реалното й ниво остана неизвестно. Рускинята Александра Жирнова (Race Star) бе най-бърза в квалификацията и повтори успеха си и в неделя. Въпросът беше дали словенската състезателка ще е по-бърза от Илинда Евтимова (Dragomir Racing) и Ани Томева (Свободно измерение), която пък можеше да се похвали с чисто новия си байк. Отговорът се оказа по средата – Илинда финишира втора, Андреа Радачич трета, Ани – четвърта.

Най-предизвестена като че ли бе победата на Теодор Тодоров (Dragomir Racing) при твърдаците. 15 секунди преднина в квалификацията даваха на Теди достатъчно сигурност, така че на финала не му се наложи да поема рискове и той спечели убедително с време, което конкурира голяма част от участниците в трите „меки“ категории. Втори тук остана Калоян Милчев от Mountain Hill, а трети – Явор Дашев (Difference).

След като спускачите приключиха, дойде ред и на състезанието по 4Х. В него този път не се записаха твърде много хора, което допринесе за бързо и стегнато провеждане на квалификацията и на самите гонки. Да си призная, малко странно ми стана като видях колко много хора се стегнаха да си ходят, без да дочакат стартовете в тази дисциплина, която макар и на познатото до болка трасе продължава да доставя неповторимо зрелище и изпълнена с напрежение борба. Всъщност, макар че участниците при мъжете бяха само 16, т.е. започнаха директно от четвъртфинали, това бе едно от най-интензивните състезания в Сопот, като най-големият екшън бе съсредоточен именно в първите рундове.

Мартин Огдън (Identiti) може и да не е най-бързият спускач, но когато става дума за 4Х, в Сопот все още никой не го е побеждавал. Британската машина подготвя байка си преди старта на квалификациите, в които на участниците се засича индивидуално времето, за да бъдат подредени в групи по четирима. Оги изглежда спокоен – познава трасето, съперниците са малко на брой, след кратко препръскване слънцето отново напича и всичко е наред.

Половин час по-късно, първи четвъртфинал, Оги е като зло куче, подгонило колоездач. Колоездачът е Николай Пукхир (Русия, RaceStar), който успява да се откъсне напред в първия рунд. Британецът явно не обича нищо друго, освен първото място. Всеки друг на негово място просто би си кротувал спокойно на втора позиция, пазейки се от задните двама, знаейки, че със сигурност ще продължи напред. Не и Оги – той влиза в завоя на горната снимка, след като се е опитал да задмине във въздуха руснака при четирите бабуни.

Две секунди по-късно, левия завой след трапеца, Оги отново атакува, този път отвътре. Пукхир обаче има повече скорост и опората на виража по външната линия, така че и този път опитът на Оги е неуспешен. И двамата продължават напред.

Втори четвъртфинал, Митко Гайдов (True Riders) води уверено, но битката е зад него. Съотборникът му Георги Радев е останал чак на четвърта позиция и всячески се опитва да промени нещата. Съперниците му обаче се пазят добре, затварят го. До финала Жоро май успява да превземе третата позиция, но това не стига за продължаване нататък.

Третият четвъртфинал не беше толкова драматичен, но в четвъртия отново всичко се реши на финалната права. Сорин Парау (Bike Xpert) води „хорото“ както си знае, но Боби Крумов (True Riders) не е доволен от третата си позиция и непрекъснато атакува руския състезател пред себе си.

В крайна смета Боби успява да се добере до второто място в последните метри, което отваря пътя му към финала.

Преди това обаче са полуфиналите. Там отново състезателите се борят до последно – виждате в каква близост пресичат финалната линия. Оги и Митко Гайдов продължават напред след първия полуфинал, Сорин Парау и Боби Крумов от втория.

Топло е, а натоварването в дисциплината 4Х е меко казано интензивно. Сорин се освежава в рекичката до финала – чудя се само дали би го направил пак, ако знаеше, че същата рекичка е била ползвана от Андрей Цолев, а вероятно и от всички други в палатковия лагер, за далеч по-пълна хигиенизация. Нищо де, нали камъните уж пречистват…

Малък финал – всички са във въздуха при четирите бабуни, с изключение на геройски загиналите някъде назад по трасето.

И финал! Мартин Огдън за пореден път печели, Сорин Парау успява да запази второ място, Митко Гайдов остава трети, а Боби Крумов се губи от кадър – имал е несполука в горната част и долита след другите, няма как да не е разочарован. Това е то обаче – борбата е безмилостно жестока, особено когато не си изправен само срещу трасето и часовника.

Що се отнася до жените, те са само три и Илинда Евтимова (Dragomir Racing) отново е най-бърза. Следват я Ани Томева (Свободно измерение) и Даниела Караджова.

Наближава времето за награждаване, всички вече са отпуснати, Стефан Делийски от Свободно измерение вероятно почти е прегракнал от коментарите, които правеше през целия ден по микрофона, но както винаги е усмихнат и изглежда доволен от живота. Напрежение е останало само в бутилките с шампанско. Е, може би и в кръвта на някои младежи, когато им се наложи да гледат неща от тоя сорт:

Тъй де, не може само спорт, аман от тия колелета! Между другото, това е победителката при жените, Александра Жирнова. За съжаление на подиума тя не излезе в този вид, иначе мога да си представя какво щеше да й се случи при двете струи шампанско, с които Илинда и Андреа безмилостно я обляха:

За младежите няма шампанско – ще трябва да се задоволят само с наградите и овациите на публиката.

Сорин Парау се качи два пъти на върха на подиума – веднъж за 4Х надпреварата и веднъж за отворения клас. До този момент всички подгласници вече бяха усвоили тактиката да отварят шампанското си, докато първенецът получава наградите си, и да го наквасят безмилостно миг след това. При второто си награждаване обаче Сорин получи помощ от приятел – организаторите му подадоха подготвена (почти отворена) бутилка, така че той изненадващо „отвърна на огъня“ без нито миг забавяне.

А ето го и големия подиум за UCI групата. Тук и наградите са големи – победителите отнасят по няколкостотин лева, напълно заслужено за карането, което показаха. Сам Дейл и Адам Брайтън имат да връщат на Жига Пандур, а той сигурно не би отказал винаги да е така!

Все пак, макар и подложен на водно-пенлива атака, словенецът също успява да избухне, пазете се господа британци!

Стига толкова! Не знам за призьорите, но на повечето от нас, които бяхме край или по трасето в тези дни, Shambhala Open Cup 2012 ще ни държи влага още дълго време!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>