След като бе отложено заради ужасното време на 16 октомври, на 6 ноември съБитието М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. – есен 2011 се проведе в духа на добрите традиции от първото издание – хубаво време, много хора, забавления и изпитания за всеки и някои нови, интересни като формат състезания.
Ако това събитие, организирано от клуб С.К.А., бе проведено на 16 октомври, както бе планирано в началото, то със сигурност щеше да се превърне в едно от състезанията с най-тежки метеорологични условия, а малцината участници биха получили едновременно етикетите „луди“ и „герои“. Реално обаче едва ли някой се нуждаеше от подобен подвиг и вчерашния ден (6 ноември) доказа, че отлагането му е било правилното решение.
Не зная колко бяха участниците вчера, но по данни на организаторите – над 100 души, а като се добавят и придружаващите ги семейства и приятели, в района на Бистришкия манастир сигурно е било многолюдно в един момент. Аз „закачих“ малка част от цялата глъчка, тъй като сутринта започнах направо от Железница, въоръжен с фотоапарат и желание да покарам и снимам по интересната и технична пътека през Кокалянския манастир към Дяволския мост. За съжаление това означаваше, че напълно пропускам първата част от трасето, а заедно с това и някои от групите – например Bitches (жени) и Лежер. Когато най-сетне се спуснах към старт-финалната зона и трасето за група Смели, там все още имаше десетки леки автомобили и много хора, така че мога да си представя какво е било на старта.
Всъщност чудесният есенен ден просто подканваше хората към разходка из гората и клуб С.К.А. се постара да предложи за всекиго по нещо. Това второ есенно издание на мен лично ми припомни много неща от първия М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. преди малко повече от година – същото хубаво време, същите доволни хора, отново интересни като формат надпревари, освен „класическото“ ХС състезание с няколко групи, което пък е характерно с това, че хем е състезание, хем не е сериозно и участниците май са повече туристи, отколкото състезатели. Да, звучи противоречиво, но засега се получава – хората идват, карат и се забавляват, което май е и основната цел на организаторите.
И така, ако се опитам да следвам някаква хронология (с уточнението, че нямаше как да отразя цялостно събитието, разпръснато по няколко хълма), за мен М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. започна в центъра на с. Железница, откъдето с един приятел се спуснахме по р. Егуля до мястото, където се включваше маршрутът на състезанието и продължихме оттам по него, следвайки червено-белите ленти. За мой късмет стартът бе даден с половин час по-късно, което ми позволи да се изкача до билото на Плана, където имаше ловджии, изглед към Витоша и… многобройна публика:
Малко след преминаването на тази колона от ученици или студенти, отдолу се зададе победителят в категория П.Р.О. Тодор Ангелов (КК „Алекси Николов“). Оплака ми се, че щял за малко да сгази едно момиче от „публиката“ (докато е карал нагоре!) и отпраши.
Другите от неговата група, като Васил Василев и Борис Киряков, не закъсняха да се появят, а след това започнаха да пристигат и представители на групата Бързи. Това, както и един погълнат сандвич, бяха стимулите да продължа по маршрута, където ни очакваше неомръзващото спускане през Кокалянския манастир към Дяволския мост.
Първо се кара по черни пътища, лъкатушещи по пъстрите с есенни багри склонове. Коловозите и скокчетата допринасяха за вдигането на адреналина още преди достигането на пътеката.
Възпоменание: Това е останало от Кръстатия дъб, дърво на повече от 1000 г., което бе съборено от бурните ветрове миналата есен, като преди това бе отслабнало вследствие на редица човешки злодеяния върху него. Едва ли има колоездач или турист, който при разходката си из Плана да не е поспрял до него – дори и сега, когато стърчи само разцепената основа на ствола му…
Пътеката през Кокалянския манастир към Дяволския мост е една от най-хубавите и най-караните край София, но в никакъв случай не е от най-лесните.
Мнозина участници се срещнаха с трудностите й още в горната част, където тя е доста тясна и с доста стръмен скат отстрани.
След манастира пътеката значително се разширява, но въпреки това участъци като този на горната снимка са по-скоро изключение. Те приличат на есенна рапсодия, но преобладаващият стил по този склон всъщност е хард рок (буквално и преносно):
За щастие всичко премина без инциденти, макар че не липсваха опити…
Все пак повечето хора бяха наясно с възможностите си и подхождаха разумно към най-големите и назъбени скали.
Край на спускането – време е за сваляне на протекторите и за напиняне обратно по баира към Железница.
За начало – пътека, само че нагоре. Не че е лоша и надолу, описана е в МТБ-БГ още преди години, но понякога човек трябва да се обърне против това, което повеляват желанията и инстинктите му.
След това по друга пътечка се стигаше до края на асфалтовия път покрай р. Егуля до място, което би било твърде интересно за почитателите на „Досиетата Х“. Първо, от двете страни на дерето има по една бетонна „кутия“, приличаща на бункер – точно една срещу друга. Във всяка от тях има нещо като голяма тръба, но какво има в нея и каква е била целта на това съоръжение, засега не мога да отгатна, нито пък да намеря информация. Малко след това, точно на асфалтовия път, вдясно, се натъкнах на ето това:
Със сигурност не е никакъв храм, въпреки сатанинските или кой знае какви драсканици отвън и отвътре. По-скоро е някакъв рудник, но за какво ли? Това е входът и навътре води тунел, който е туркретиран (специално укрепване на стените и тавана) и след двайсетина метра има напречен тунел, като вляво и вдясно се виждаха още няколко надлъжни. Доста интересно място, но не съм сигурен дали е безопасно, затова не посмяхме да прекрачим по-навътре от напречния тунел…
В общи линии по този начин, завирайки се в разни мистериозни дупки, завърших отразяването на ХС частта от М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. – есен 2011. Последва тягостно изкачване по асфалт до Железница и придвижване до Бистришкия манастир, където стигнах тъкмо за следобедната програма, включваща най-интересните за гледане състезания – Смели и Uphill. Трасето за тях бе едно и също, само че се караше в различни посоки.
За пръв път в България се проведе състезание по изкачване – кратко, стръмно и много забавно, особено като гледаш отстрани как с небивал напън катерачите се изправят на задна гума или се катурват настрани, достигнали пределната точка на равновесие по стръмния склон, който след тях Смелите щяха да превземат със скокове и плъзгане на гумите. Удивително е понякога колко простичка и в същото време интересна може да е подобна нестандартна надпревара. Според мен такъв формат, който изисква съвсем късо трасе и е доста забавен за публиката, би могъл да намери място в програмата и на други състезания, тъй като именно такива дребни неща, които почти не изискват усилия от организаторите, допринасят за повече настроение и смях край трасето. Клуб С.К.А. още с първия М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. си постави за цел да прави нестандартни и забавни състезания и надпреварата по Uphill определено бе такава!
Правилата са съвсем прости – всеки участник има право на два опита, тръгва от стартовата линия по трасе със засилващ се наклон нагоре и в края печели този, който успее да стигне най-високо по пътеката. В случая, без изненада, това бе отново Тодор Ангелов, който успя да достигне много по-далеч, отколкото очакваха самите организатори. Можем само да съжаляваме, че Уоутър Клепе и Бойко Танчев не бяха в България – иначе можеше да видим една наистина оспорвана надпревара между тях и Тошко. Нищо, следващия път!
Както казах, през целия следобед действието се пренесе на хълма, по който бе изградено трасето за групата Смели. Тази част от съБитието М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. винаги е предизвиквала противоречиви коментари, тъй като от самото начало е трудна за дефиниране – за едни е по-скоро фрийрайд, за други е нещо като mini-DH, а в конкретния случай (както и през пролетта) състезателите се спускаха и по двойки, но без директни елиминации, което обрича на пълен неуспех опитите за класификация към някоя позната дисциплина. Все пак има някои основни принципи, които организаторите се опитват да спазват: първо, кара се надолу; второ, трябва да е интересно за публиката и за карачите; трето, трябва да бъдат излъчени най-добрите за деня.
Трасето край Бистришкия манастир за мен лично бе идеално за състезание по mini-DH, а също и за учебни цели, тъй като имаше три различни по размер падове, единият от които надхвърляше два метра височина, ако се мине с по-висока скорост.
Веднага след него обаче имаше равен завой на 90°, който редовно запращаше участниците на земята в опита им да го вземат с максимална скорост.
Както казах, състезателите се спускаха по двойки, но това не беше дуал в класическия смисъл на думата, където победителят от всеки кръг преминава напред към следващия рунд. Вместо това всички двойки направиха по две спускания, времената от които бяха сумирани за всеки участник и така бе оформено крайното класиране. Иначе казано, карачите се състезаваха основно с часовника, а не със съперника си по трасето – Краси Великов от С.К.А. обясни, че регламентът е замислен по този начин (вместо като mini-DH състезание например), за да може хем да се създаде зрелищна надпревара за публиката, хем участниците да не се опитват на всяка цена да победят другия по трасето, което би създало предпоставка за повече падания и мръсни номера.
Падания и сега не липсваха, някои от тях спиращи дъха, но за щастие и тук нямаше контузии и всички приключиха надпреварата без промяна в здравния си статус.
Победител в група Смели стана Стивън Стефанов, следван от Йотко Йотков и Александър Добрев. Тъй като спонсорът, осигуряващ наградата за победителя, не бе успял да пристигне с нея на място, младежът получи символично един чепат клон, докато отиде да си я вземе от магазина.
Като стана дума за фирмите, които подкрепят по един или друг начин провеждането на М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р., те са толкова много, че ми е трудно да ги изброя, затова просто ще публикувам картинката с техните емблем:
Благодарение на повечето от тях и този път броят на наградените бе доста голям, кой с повече, кой по-малко.
Що се отнася до пълното класиране от М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. – есен 2011, можете да го видите тук: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=47&t=97732&start=180#p793952. В същата тема ще намерите и множество коментари за събитието от участници или странични наблюдатели, както и снимки. Очаквайте скоро скромна галерия и в МТБ-БГ, а за финал ви предлагам един любителски видеоклип, направен от Йосиф Гърбов от „Нашата група“, който чудесно отразява това последно (може би) състезание за 2011 г.
