За съжаление трябва да започна с уточнението, че МТБ-БГ успя да присъства на състезанието само в събота, поради което снимките в статията и самите коментари са най-вече относно този тренировъчен ден, плюс препратки към класирането от неделя. Съдейки по коментарите във форума и по личните си наблюдения в друга част на Стара планина, суровата метеорологична обстановка на 9 октомври, включваща северен вятър, зимни температури и опасност от дъждове, е успяла да затрудни и организаторите, и състезателите, но не и да попречи на това Купа „Златица“ за втори пореден път да бъде сочена като едно от най-добре организираните DH състезания в България. Като се има предвид, че спускачите у нас напоследък са доста взискателни, струва си да прочетете и вие отзивите в темата за състезанието в нашия форум, за да видите какви са впечатленията на самите участници. Ако ви мързи да го направите, ще ви подскажа – много положителни!
И така, връщаме лентата в събота сутринта, около 7:30 – тръгнах сам от София, времето бе мрачно и по предното стъкло видях първите пръски от обещаните обилни валежи. Чувствах се малко криво, защото мразя да снимам и да вися на едно място в дъжд, да се боря едновременно с чадър, статив и фотоапарат, но в случая „работата не търпеше отлагане“, както се казва.
В 9:00 ч вече бях в с. Църквище над Златица, където е финалът на трасето и откъдето се качваха осигурените от организаторите бусове и камиони за извозване на участниците до старта. За моя радост видях, че тук над планината все още беше светло, облаците бяха високи и през тях почти прозираше слънцето. Дали обаче щеше да устиска така цял ден?
Макар че бях на уреченото място в уречения час за първия курс нагоре, желаещите за него все още се събираха бавно, което ми даде възможност да обиколя старт-финалната зона и лагера около нея, за да поздравя този или онзи, в резултат на което почти изпуснах първия бус. Набутах се в него заедно с дузина състезатели и след неизвестен период от време (предполагам около половин час, но не го усетих, бъбрейки с останалите) бяхме горе, което ще рече на около километър от старта. Така изпуснах първото спускане на първата група, че даже и на втората, която ме задмина по-късно, докато все още трамбовах пеша към антената, в близост до която е и стартът. Ех, да имах едно колело в този момент!
Веднага след старта ме очакваше първата изненада – УАЗ-ка скок. Един брой от легендарното руско возило бе паркирано напречно, за да послужи товарната му каросерия като една от най-оригиналните основи за скок, която съм виждал на родна земя. Браво за идеята, за снимки беше екстра!
Някои все пак не харесаха скока, след като се овъргаляха при първия опит да минат през него (не съм сигурен дали го огледаха предварително или просто решиха, че е фасулска работа и се оказаха не съвсем прави). Аз лично не успях да заснема нито едно от тези падания, просто не ги очаквах, но на горната снимка случайно съм запечатал грациозния танц във въздуха на Kona-та на Тодор Киров, докато обективът ми бе насочен към Стивиан Гатев. Той пък, макар че през целия съботен ден караше в обичайния си супер бърз стил, на финала в неделя е имал лош късмет, като не е успял да се закопчае на едно място и е излязъл за момент извън трасето. Случват се такива работи, особено когато условията са кално-мразовити.
В събота сутринта обаче те все още бяха топло-прашни, всъщност много, много прашни. Имам чувството, че тая година всяко следващо състезание беше по-прашно от предходните – след тренировъчния ден на Купа „Златица“ със сигурност ще трябва да правя основно почистване на фотоапарата си! Нарочно публикувам горната снимка без никаква обработка на точките по небето (то не е и възможно да се махнат толкова много) – това са прашинки, полепнали по обектива, които се налагаше да чистя след всяка следваща порция състезатели (а те наистина идваха на групички заради липсата на лифт). Затова ми се струваше, че дори и да завали, трасето няма да се превърне в някаква кошмарна кална баня и мъй съм бил прав – някои участници споделиха във форума, че след дъждовете в нощта на 8-ми срещу 9-ти октомври в неделя трасето е било влажно и кално, но не са усетили голяма загуба на сцепление. То дали ще газиш в няколко сантиметра кал или прах… не случайно някои състезатели още в събота караха с гуми за кал, твърдейки, че се чувстват отлично с тях в рохкавата почва и наносите от “ земна пепел“.
Споменатият по-горе Стивиан Гатев бе само един от няколкото претенденти за първо място при мъжете в отсъствието на Росен Ковачев. Както много от вас знаят, състезателят на Drag, който безспорно е спускач номер 1 на България в последните години, преди около месец счупи китката си по време на тренировки. В такава ситуация борбата за първото място се очертаваше като много оспорвана и аз лично не бих се наел да заложа на „сигурен“ фаворит.
Само в отбора на Чета++/Velocity например имаше поне трима души, които биха могли да се качат на подиума. На горната снимка са двама от тях – Руси Славов и Стоян Костанев. Руси, за съжаление, падна в събота и малко се понатърти, но това не му пречеше да гази на скорост, както обикновено. Стоянчо беше същинска фурия – аз лично не знам как е останал чак на 12-то място в неделя, но може и той да е допуснал грешка в променените условия. Третият, който липсва на горната снимка и по принцип не кара в събота (така че не съм го запечатал на нито един кадър) е Калин Рахнев – именно той се представи най-добре на финала, давайки третото най-добро време.
Подобно е положението и при отбора на True Riders, който в момента може би е най-многочисленият български DH тим. Боби Крумов ли да си избереш за фаворит, Георги Радев ли, или Митко Гайдов, който е дългогодишен основен съперник на Росен Ковачев?
В крайна сметка точно последният се представи най-добре и зае второто място при мъжете. Митето явно все повече свиква с новия велосипед и отново е в отлична форма (ако изобщо може да се говори, че я е губил, защото по-скоро го гонеха лош късмет и падания). Още трима негови съотборници влязоха в топ 10, плюс 11-то място за Боби Крумов.
Отборът на True Riders може да се похвали и с друг ценен кадър – „вечният шоумен“ Андрееееей Цолееееееев! В случая мистър Зозка показва агресивно завиване, вдигайки във въздуха поредния облак прах…
Представителите на домакините, освен че имаха много работа покрай състезанието, също искаха да се класират добре. Най-бързата ракета, летяща в свободното измерение над Златица, бе Лукан Червенков. Острани изглеждаше сякаш си е „оставил главата“ на старта – много агресивен стил и много бърз! В резултат на това Лукан заслужено спечели четвъртото място в неделя.
Победителят в Купа „Златица“ 2011 обаче бе от отбора на Ram Bikes, Иван Колев – виждате го на горната снимка. Кариерата на Иван е забележителна с непреклонността в преследването на успеха и превъзмогването на множество контузии през годините. Мнозина си спомнят неговото ужасяващото падане по време на националния шампионат над Храбрино, след това Ванката се разби още по-лошо на Витоша, но въпреки тези смразяващи епизоди, той всеки път се завръщаше по трасетата с обичайния си свръхагресивен стил на каране. През този и предишния сезон състезателят на Ram Bikes като че ли се завърна трайно към спускането и „карайки леко“ на няколко пъти се добра до подиума или близо до него. Напролет в Сопот той бе сред основните фаворити за добро българско класиране, но отново страховито падане с тежка контузия на глезена го извади от играта. Няколко месеца по-късно Иван показа, че се е възстановил напълно от този инцидент и в Златица нямаше какво да го спре по пътя към върха в класирането.
Може би забелязвате ясно надписа „Experimental“ на долната му тръба, а присъствалите на живо със сигурност можаха да разгледат подробно прототипа на новия DH велосипед на Ram Bikes. Колкото и да е „експериментален“, едва ли ще е грешно предположението, че този проект е на финалната права, а победата на Иван Колев доказа, че байкът носи и на най-здраво каране, така че едва ли има какво да се променя по него, преди да го видим боядисан, окомплектован и официално представен. От долните снимки можете да се убедите как безмилостно го натиска Ванката и моля, ако някой може, да ми обясни къде точно намери сцепление в тоя завой (ако можехте да усетите и скоростта, с която го взе…)?
Контузията на Росен Ковачев остави Drag Racing без подиум при мъжете. На Николай Стоянов и Мартин Марков явно не им бяха най-добрите дни, защото никой от тях не успя да се добере до челните позиции. Затова пък техни съотборници оглавиха отново две от другите категории:
Илинда Евтимова за пореден път бе най-бърза при жените – през този сезон тя явно се чувстваше комфортно в новия отбор и с новия си велосипед. Конкурентки в състезанието отново й бяха Ева Димитрова (Чета++/Velocity) и Ани Томева (Свободно измерение). Те обаче не успяха да застрашат времето на спускачка №1 в България за 2011 г.
Теодор Тодоров (Drag Racing) също не срещна силна съпротива в категория твърдаци. Всъщност той кара толкова „чалнато“, че времето му (3:30.37) би било достатъчно да го класира някъде по средата на младежи и мъже – групи, в които май не видях нито един човек с лош велосипед. Сами виждате от двете снимки (горе и долу), че около Теодорчо е като бойно поле – взривове, пушилка и скорост като на куршум, летящ между дърветата!
Но каквото и да си говорим за надпреварата в другите категории (и особено при мъжете), никоя от тях не може да се сравни по оспорваност със старта при младежите (15-18 г.). Това се видя ясно и в предишни събития, но в Златица като че ли достигна абсолютния връх, след като в тази група първото място бе поделено между двама състезатели с абсолютно еднакво време, до стотна от секундата. Ето ги и тях:
Асен Стратиев (Go Ride Kona) сменяше мястото си на подиума през целия сезон, но в общи линии вече свикна да е на стълбицата, при това в условията на силна конкуренция.
Дончо Иванов пък за пръв път се изкачи до първото място, но това не е единственият му добър резултат през 2011 г., така че не бих се учудил на мястото на сегашния му статус „индивидуално“ догодина да се появи името на някой отбор, след като всички потенциални „скептици“ вече имат потвърждение, че второто му място в националния шампионат не е било случайно.
Второто място при младежите бе спечелено от Христо Тодоров, който доскоро също караше „индивидуално“, но вече е част от тима на True Riders. Забавянето му спрямо Асен и Дончо е само 10 стотни, нищожна част от секундата!
Трети остана Константин Димов (Shockblaze) – също на по-малко от секунда (само 94 стотни) от първите двама. (Ха-ха, в случая изразът е съвсем на място за двамата на първо място, а не за първа и втора позиция.) През 2011 г. Тино започна с нов отбор и нов велосипед, който явно му пасна добре, защото младежът летеше ужасно бързо с него във всеки старт. Лошото е, че точно на финалните спускания Тино записа доста падания, включително и сега в Златица. Въпреки това всички, следящи DH сцената, знаят, че това е един от най-бързите състезатели в България с огромен потенциал.
Ако трябва да изреждам всички останали младежи, които можеха да попаднат на подиума, но по една или друга причина това не стана точно в Златица, списъкът ще е дълъг. Затова ще го илюстрирам по друг начин. При категория мъже в рамките на 30 секунди са се вместили 15 души, докато при юношите те са 23-ма. Сигурен съм, че можете да смятате, но това си е с 50% повече. Люпилнята за млади таланти работи на пълни обороти!
Слизайки надолу по трасето си припомних колко разнообразно е то. Организаторите бяха направили доста промени, но в никакъв случай такива, които да променят общия му облик. За повечето скокове бе добавена попивка, но на разстояние от самия скок, което от моя гл.т. ги прави по-трудни, но за уверените и опитни участници сигурно е било сериозно подобрение спрямо миналата година. За УАЗ-ка скока вече стана дума, след него също бе променена линията по открития склон, където отново имаше интересни завои. Ето и някои от другите нови елементи, които видях, слизайки надолу:
При влизането в гората се бе появил някакъв черен път, а където има път, значи може да се направи и скок над него. Рампата за него бе равна, а попивката далеч, така че се изискваше смело отпускане на спирачките по склона преди нея, за да се приземи човек на меко. Ники Стоянов от Drag показва нагледно как се прави. Това бе и едно от най-прашните места по трасето – май само при виража, разположен 50 м по-надолу, се вдигаше по-голям облак от прах.
По-надолу в гората трасето бе все така игриво, с множество завои между дърветата. Подобна секция, само че по-стръмна и с по-остри завои имаше и в долната част.
При първия скален пад трасето бе разширено и отстрани се бе отворила нова, по-лесна линия, която по принцип бе и по-бавна, но не за всички. Много от бързите карачи минаваха именно по нея, но изправяйки чертата през камъните, които виждате в дясната част на горните снимки.
Веднага след това участниците се изправяха пред нова секция с натрупани от организаторите канари. Е, не е точно като „каменната река“ в Сопот, но не е и лесна, особено с по-висока скорост, както в случая го прави Асен Стратиев.
Горе-долу по това време, след като едно кратко следобедно преръсване бе отминало и на негово място се настани усилващ се студ, започнах повече да слизам по трасето и по-малко да снимам. В долната част така или иначе нямаше много новости, а и състезателите понамаляха, макар че до официалния край в 18:00 ч все още се намираше по някоя партида мераклии да изорат с мръсна газ бразда в слоя прах по пътеката. Тъкмо когато се свлякох до финалния пад и си взех довиждане с организаторите, дъждът се завърна, но този път не на шега и без изгледи скоро да спре. Валя през целия път на връщане, валя и през цялата нощ. В неделя е било забавно… жалко, че се наложи да пропусна! Повечето състезатели обаче не си и помислят да пропуснат следващото издание на Купа „Златица“ и има защо!
