Велорали „Три чуки“ 2011

Събитието край гр. Чипровци се проведе за трета година и този път времето бе перфектно, разкривайки района в цялата му красота. Високите части на планината, до които този път се изкачиха участниците, миналата година изобщо не се виждаха, забулени от облаците. Въпросът обаче е дали това ,че сега се виждаха ясно, ги направи по-лесно достъпни?

Сравнено с изданието през 2010 г., велорали „Три чуки“ претърпя сериозни изменения, смея да кажа само в добра посока. Първите две състезания над Чипровци бяха добре организирани, но доста лесни като терен, а дори и като натоварване, така че за всички сериозни състезатели надпреварата бе по-скоро разходка, а за хората, които обикновено участват с цел туризъм, форматът ХСО с няколко обиколки със сигурност не е много интересен. В същото време тази част на Стара планина крие някои наистина ценни места и пътеки, а също така е и много красива, както чипровските килими, които и този път бяха наредени на хълма до старт-финалната зона. Така че „Адвентура“ правилно се насочиха за 2011 г. към промяна на регламента и на трасето – вместо обиколки по черни пътища, те маркираха маршрут с дължина 16 км, отвеждащ участниците почти до билото, откъдето след това се спускаше дълга, технична и разнообразна пътека, излизаща малко над Гушовския манастир, където започваше и завършваше всичко.

16 км може би изглеждат твърде малко, но за любители този маршрут бе съвсем хубав. 800 м денивелация, които на места бяха възстръмни, са нещо, което за много хора е напълно достатъчно като натоварване в рамките на един ден. Първоначално се предвиждаше това да е единствената опция за всички участници, които между другото не са разделени в твърде много категории. Чуха се обаче гласове от някои силни състезатели, че от спортна гледна точка една такава обиколка е недостатъчна и организаторите реагираха на това чрез добавянето на още една категория – „Мъже елит“ –  и на още две обиколки по трасето за нея. Е, тогава вече стана трудно!

Без ни най-малко да преувеличавам, три обиколки по този маршрут си бяха сериозна работа, само за много корави участници. Сумарното изкачване придоби заплашителни размери, а спускането бе страхотно, но в никакъв случай не предоставяше шанс човек да си почине. Така че за малката група хора, които се записаха в тази група, „Три чуки“ 2011 се преобрази в едно от най-сериозните български състезания за сезона.

Но пък, както каза Бойко Танчев (на снимката), заел третото място в категория елит, трите изкачвания означаваха и три пъти спускане по чудесната пътека. Тя бе идеална за АМ влосипеди, така че мога да си представя колко по-технична е била за каране с ХС твърдаци. И въпреки това повечето хора харесаха предизвикателството. Да описвам подобна пътека е трудно – в нея буквално имаше от всичко! Поредици от камъни и прагове, по-бързи прави отсечки, игриви завои, буци, улеи, някое коренче тук-там… Класическа рецепта за максимално удоволствие от спускането с планински велосипед! Последните няколкостотин метра бяха по „истеричен“ черен път с трошено-каменна настилка, където скоростта беше висока, а сцеплението при спиране и в завоите бе „тънка работа“, особено след няколкото сухи седмици през август.

Стига толкова за маршрута – стана ясно, че беше чудесен. Дали само заради това, или и заради хубавото време, състезанието този път привлече над 30 участници, което е доста повече от предишните години, но е твърде малко, предвид хубавото трасе, красивата природа в района и перфектното време. Предполагам, че все пак отпускарския месец август също има заслуга за този „мързел“ в началото на септември, обхванал много от хората, които обичайно обикалят по състезанията. От друга страна, мнозина бяха взели предвид всичко изброено по-горе и бяха дошли дори с преспиване 1-2 дни по-рано, така че да могат да оправдаят пътя (например групата от Стара Загора) с една хубава почивка.

Повечето участници се записаха в група „Мъже – клас хоби“, докато за „Мъже елит“ се престрашиха едва няколко души. В хоби попаднаха и няколко силни младежи, които вероятно биха се справили и с трите обиколки, но все пак предпочетоха по-лекия вариант, където всъщност обраха и медалите. Такива бяха Георги Георгиев, Десислав Неделчев (КК „Лястовица“ – Казанлък) и Васил Динчев , завършили съответно на първо, второ и трето място.

Що се отнася до групата „Елит“, в нея попаднаха основно „мамути“, както и Тодор Ангелов от КК „Лястовица“. Не може да се каже, че имаше изненади там – Уоутър Клепе (Вивело) и Тодор Ангелов се движеха заедно по време на първата обиколка, при втората белгиецът вече имаше преднина от няколко минути, а до края те станаха 16. Тошко, от своя страна, също постепенно увеличаваше преднината си пред Бойко Танчев (Мамут), а четвърти остана Борис Киряков (Shockblaze).

Имаше и три дами, които взеха участие в надпреварата – достатъчно, за да запълнят призовите места. По реда на завършването това са Гергана Младенова, Денка Славчева и Михаела Заркова.

Имаше и детско състезание, което е традиционна част от проявата и, доколкото разбрах, е протекло с много радостни и забавни моменти – нямаше как да видя нищо от него, тъй като по това време съм пъхтял някъде в горната част на трасето. Не мога да пропусна обаче броя на участниците в него – 28 деца, т.е. почти колкото в състезанието за възрастни!

Изобщо, получи се един приятен неделен ден, а за някои дори уикенд, в който се видя, че проявата става все по-хубава и организаторите вероятно ще трябва отсега да се подготвят за още повече участници догодина. А за всички, които не са изкушени от състезания, ще отбележа и това, че трасето на състезанието всъщност е маркиран от „Адвентура“ маршрут за планинско колоездене (с червени стрелки), който си е там целогодишно, така че определено си струва да наминете и да направите по него първа среща с района, ако сте любители на хубавите, технични пътеки.

Информация за състезанието, както и пълното класиране, можете да намерите и в неговата интернет страница: http://3chuki.adventura.bg/