Национален шампионат по планинско колоездене 2011 – DHI/XCO – ден 2

Росен Ковачев (Drag Racing) защити за пореден път титлата си при мъжете и стана шампион на България по спускане за 2011 г. Илинда Евтимова (Drag Racing) направи същото при жените, а Младен Славчев (Чета++) бе най-бърз при юноши 17-18 г. В по-ниската възрастова категория (15-16 г.) победител стана Бранислав Гервазиев (True Riders), а при твърдаците – Явор Янков (КК „Алекси Николов“).


Такава е равносметката от неделния ден на Националния шампионат по планинско колоездене в дисциплините спускане и крос-кънтри. Преди да продължим с малко по-подробен преглед на събитията, припомням ви и репортажа от събота, когато беше ХС състезанието, както и това, че следващата седмица, на 30 април, в Сопот ще се проведе и състезанието по 4Х, което ще определи шампиона на България в тази дисциплина.

Падналият в събота следобед кратък дъжд не промени с нищо трасето – само намали малко прахта, която се вдигаше изпод гумите на състезателите, така че въздухът край лентите стана малко по-нормален, макар че и през този ден не ми се размина почистването на обективите поне няколко пъти. С други думи, пътеката си остана суха, бърза и прашна, а времето бе дори по-хубаво от предишния ден.

Програмата предвиждаше час и половина тренировки сутринта, квалификация от 11:00 ч и финал от 14:30 ч. Като цяло всичко мина без сериозни забавяния, освен 10-20 минути за старта на квалификацията. И докато сме на тема организация, с оглед на критиките от предишното състезание, редно е да спомена, че маршалите бяха на много по-високо ниво. Останалите елементи дори няма смисъл да ги споменавам – лифта, трасето, обезопасяването му – те са си на познатото високо ниво за Боровец. С времеизмерването май също нямаше проблеми. (Бел. авт. – Последното изречение може би е добре да не се взима предвид. Когато слязох долу след състезанието, не чух за проблеми с времената, нито пък имаше забавяния с резултатите, но във форума има критики и приказки за проблеми, така че реално няма как да знам имало ли е наистина такива, или не. )

Много се каза и изписа за този шампионат преди провеждането му – за таксите, за това кой трябва да го организира и как, за отпадналото в последния момент изискване за предварително картотекиране, за цялата купчина неуредици около състезанието, което би трябвало да е най-важното в годината. Всъщност това не е нещо ново – става дума за „хронично заболяване“. В последните години „частната“ състезателна сцена, разбирай състезанията, организирани от отделни клубове, байкпаркове и т.н., дръпна здраво и нивото се покачи в пъти, но когато стане дума за Националния шампионат, БКС и т.н., все нещо куца. Всъщност, грешка! Миналата година нещата бяха почти наред, точно тук, в Боровец, като изключил късната дата, на която се проведе състезанието. Но преди миналата година…  Дали някой изобщо си спомня за преди миналата година? Преглеждайки репортажите назад, за да видя кога Росен Ковачев стана шампион на България за пръв път, си припомних, че 2008 и 2009 г. бяха направо „нулеви“ – тогава изобщо го нямаше състезанието „национален шампионат“. Така че реално погледнато, в момента това е алтернативата – след като организацията, която всъщност трябва да поеме всички разходи и цялата организация на подобна надпревара, Българския колоездачен съюз, на практика отсъства от МТБ сцената, аз лично няма как да виня хората, които все пак се опитват този старт да присъства в състезателния календар, за всички възникнали неуредици. Може би звучи като удобно извиненение, осъзнавам го. Може би е по-правилен подходът „като не може да се направи както трябва, по-добре да не се прави“. И дори да прозвучи нелепо, може би при толкова много и добри състезания хората дори няма да забележат липсата на национален шампионат, ако той отново спре да се провежда. Всичко това е така, но от друга страна, също толкова нелепо би било при поне две състезания UCI Class 2 тази година и още 20-30 други, България да няма своите шампиони в отделните дисциплини.така че аз лично поздравявам всички, благодарение на които това състезание все пак се случи, за да имаме носители на тази титла. „Всички“ включва и самите участници, тъй като те на практика платиха немалко пари, за да го има шампионатът!

След това не съвсем лирично отклонение, време е да се върнем на трасето. Качвайки се горе в неделя сутринта, виждайки няколко души да минават по корените с мръсна газ, си припомних колко е приятно просто да гледаш красотата на карането с очите си и да усещаш скоростта с всички останали сетива, вместо да се взираш през обектива на фотоапарата. И тъй като вече ми бе достатъчно трудно да намеря място в Боровец, на което да не съм снимал, прищя ми се просто да погледам час-два… и това направих! Голяяяям кеф!

По-късно, по време на квалификацията и финала, вече нямаше как да избягам от работата си, а тя се свеждаше то дова да съхраня в картата на фотоапарата достатъчно цифрови отпечатъци за всеки състезател, който би могъл после да се окаже в топ 3 на някоя от групите. При сегашното ниво на състезателната сцена у нас, това означава доста на брой хора…

Като стана дума за групите – в спускането те бяха общо пет: мъже (19+), жени, юноши старша възраст (17-18 г.), юноши младша възраст (15-16 г.) и твърдаци. При награждаването бе обособена, не знам доколко официално, и група на ветераните като жест на уважение към хората, които продължават да дават пълна газ дори и при наличието на семейства, деца, работа и всички други „задължения“ на възрастта 35+.

Участниците свършиха своята работа още преди 17 ч, когато финишира и последният по трасето – Росен Ковачев (Drag Racing). Знаете какво означава последен на старта в спускането – пръв в квалификацията. Росен сподели, че квалификационното му спускане е било едно от най-лошите, които изобщо е правил в Боровец, но като видял, че има достатъчно аванс пред съперниците си, за финала вече бил спокоен. И благодарение на това спокойствие, най-доброто време за деня, което го направи шампион на България за пета поредна година, бе 3:32.9. Тук е редно да припомня отново двете нулеви години, в които на практика нямаше национален шампионат, но така или иначе факт е, че от 2007 г. насам при мъжете Росен Ковачев остава без конкуренция за титлата.

Второто място и сребърният медал бяха спечелени от Стивиан Гатев (Mountain Hill) с време 3:41.8. По този начин Стиви за пореден път доказа, че се развива като състезател с огромен потенциал – през изминалите години младежът от Севлиево винаги даваше отлични резултати в състезанията, включително в UCI класовете, доказа нивото си и сега, вече в категория мъже.

Трети остана Иван Колев (Ram Bikes). Каквото и да кажем за този човек, ще е малко! Машина, невероятно корав и издръжлив, и също толкова бърз – Ванката е направил някои от най-лошите падания, известни в Блъгария, но това хич не му пречи да е все така агресивен в карането, дори когато казва, че го прави „на сигурно, не много бързо“. Е, ако времето за трето място не е много бързо, какво? Отличното класиране за Иван идва само три месеца след неприятна травма на глезена в Сопот – наистина, без думи!

Редно е да споменем още няколко души в тази „лъвска“ категория, на които може би не им достигна късмет или концентрация… но през годините те са доказали, че във всеки момент биха могли също да са на подиума – Георги Радев (True Riders) завърши на 4-то място, след като счупи нещо вътре във вилката си и се наложи да кара с такава, взета назаем; съотборникът му Димитър Гайдов остана шести; Калин Рахнев (Чета++) най-сетне участва в класирането и зае петото място.

Все доказани през годините имена, които благодарение на огромния си опит, няма лесно да бъдат „детронирани“, макар че младото поколение настъпва със страшна сила. Стивиан Гатев всъщност е представител точно на тази следваща генерация спускачи, но освен него, в категориите 15-16 и 17-18 г. има още много „лъвчета“, готови да се борят със зъби и нокти за победата – и никога не се знае кой точно ще се добере до нея.

При юноши старша възраст това бе Младен Славчев (Чета++). Истински талант в карането, при това доста „скрит“ – Младен често минава много бързо и тихо, дори по някакви странни линии, бих казал, по начин, който не винаги оставя впечатлението, че точно той ще даде най-доброто време. И въпреки това го прави и то доста често! 3:41.1 – това би било достатъчно за трето място при мъжете. Само почакайте да порасне още малко…

Втори в тази група завърши Дончо Иванов, участващ индивидуално. Трети остана Валентин Пашков (Industrial).

Не познавам лично тези двама юнаци, виждал съм ги само да прелитат по трасето, но времената им говорят достатъчно сами по себе си, както и имената на хората, останали след тях в класирането. Вярно, че много от фаворитите за челни места претърпяха падания или имаха някакви проблеми, но когато има такива неща, трябва да си достатъчно бърз, за да можеш да заемеш „свободното място“. Тези двама младежи бяха достатъчно бързи!

В групата 15-16 г. класирането също е повече от интересно. Обичайните „заподозрени“ като Константин Димов (Shockblaze), Христо Тодоров и Асен Стратиев (Kona) явно имаха някакви проблеми и останаха назад в класирането. Специално за Христо Тодоров разбрах, че е падал три пъти – едното падане бе пред очите ми и изглеждаше доста страховито, а по думите му то било най-лекото.

Това освободи пътя на други талантливи младежи, като най-бърз бе Бранислав Гервазиев от отбора на True Riders с време 3:45.3.

Втори остана Йоан Нейчев (Drag Racing), който до скоро се възстановяваше от контузия в Сопот – отлично завръщане, при това загатващо за още потенциал.

Трети е Иван Гиргинов (Ram Bikes) – той е добре познат в последните 2-3 години и определено не е ново лице на подиума.

Същото важи и за Илинда Евтимова (Drag Racing), която спечели състезанието при жените. Тя надделя над Ева Димитрова (Чета++) и Ани томева (Свободно измерение). Това е главното дамско трио на българската DH сцена през 2011 г., но е крайно време да се появят отнякъде поне още 2-3 спускачки, за да стане по-интересно. Това обаче не е толкова лесна работа, особено като виждам как вдигат нивото споменатите момичета. Трудни линии с корени, големи скокове – вече нищо не може да им се опре!

И като става дума за високо ниво на каране, хората с твърдаци го демонстрират във всяко подобно състезание. Честно, след като карах два пъти по трасето в Боровец този сезон, наистина не зная как го правят тези момчета, но е факт, че се справят отлично. Този път присъствието на варненския клуб „Алекси Николов“ бе много силно и именно техен представител спечели надпреварата в категория Hardtail – Явор Янков с време 4: 26.7. На второ място остана съотборникът му Слави Илиев, а трети – Владимир Гаврилов (Велос).