В началото на юли стартовете за Световната купа се преместиха за кратко в Северна Америка. Състезателите от трите основни дисциплини се срещнаха на 2-3 юли в една от обичайните спирки – канадския курорт Мон-Сен-Ан в провинция Квебек. Трасетата там винаги са били интересни и непредсказуеми като условия – понякога прашни и сухи, друг път мокри и хлъзгави. В канадските гори камъни и корени има в изобилие – срещаха се достатъчно и по състезателните пътеки. Конкретно през първия уикенд на юли теренът бе влажен и на много места кален от предходни порои, макар че в самите дни на състезанията не валеше.
Повечето претенденти за Световната купа бяха на линия, а най-сериозните отсъствия бяха на Жулиен Абсалон и Сам Хил. Първият реши да пропусне двата северноамерикански кръга, за да се подготви максимално добре за Световното първенство, където ще се опита да спечели пета титла. Австралийският спускач пък наскоро отново претърпя контузия на рамото в рамките на тренироки и вероятно ще пропусне голяма част от следващите стартове. Сезон 2011 обаче е толкова оспорван, че дори липсата на тези две имена не променя драстично ситуацията, която остава много конкурентна и дори непредсказуема.
В дисциплината ХСО, която традиционно е първа по ред трасето бе едно от най-тежките за сезона, включващо и опасната каменна секция, наречена „Беатрис“. Това бе и мястото, където се случваха най-много падания, някои от които с решаващ принос към класирането. Така например в третата обиколка при мъжете Бъри Стендър (ЮАР, Specialized), който дотогава се движеше на трета позиция, падна там, в резултат на което остана едва на шесто място. Всъщност в топ 20 състезателите, които не записаха падане в този участък бяха доста малко. Един от тях е победителят в Мон-Сен-Ан 2011 – Ярослав Кулхави (Чехия, Specialized). Той наложи убийствено темпо още от самото начало и до края натрупа преднина от почти 2 минути. Нино Шуртер (Швейцария, Scott – Swisspower) също успя да се откъсне от основната група в края на първата обиколка, но опитите му да настигне Кулхави не се увенчаха с успех. След падането на Стендър, в последните две обиколки, Хосе-Антонио Хермида (Испания, Multivan Merida), който до този момент грижливо бе съхранил силите си, атакува и превзе третото място. Четвърти и пети останаха швейцарците Матиас Флюкигер (Trek) и Флориан Фогел (Scott – Swisspower). С победата си Кулхави излезе отново начело във временното класиране с 860 т., следван от Нино Шуртер с 670 и Абсалон с 650.
Канадската публика имаше доста поводи за радост при жените, където Катерин Пендрел (Luna) спечели на родна земя, а Мари-Хелен Премон (Maxxis – Rocky Mountain) завърши на пето място. За Пендрел състезанието не започна добре – тя стартира лошо и в първата обиколка й се наложи да задмине няколко съпернички, докато се добере до челната група. След това обаче двете с Жули Бресе (Франция, BH – Suntour – Peisey Vallandry) се откъснаха и караха плътно една зад друга, докато французойката не падна на камъните в третата обиколка. Това даде възможност на Ирина Калентиева (Русия, Topeak Ergon) да я задмине. След това на Бресе й се наложи да посети и сервизния кът за смяна на задното колело, като при тези обстоятелства тя едва запази третата си позиция, към която се домогваха както Катерина Наш (Чехия, Luna), завършила в крайна сметка четвърта, така и Премон. Въпреки това французойката стои добре във временното класиране на първа позиция с 860 т., а Пендрел се изкачи до втора със 720.
В категорията под 23 години Паулин Прево (Франция, Lapierre) и Герхард Кершбаумер (Италия, TX Active Bianchi) спечелиха по още една победа съответно при жените и мъжете, с което затвърдиха лидеството си във временното класиране.
Съботната вечер бе отделена за 4Х. Отново интересно трасе, с няколко секции, включващи алтернативни линии. Все пак най-ключов за класирането като че ли се оказа първия завой – който успееше пръв да излезе от него, имаше най-големи шансове за победа.
При жените това бе Анеке Беертен (Холандия, Milka Trek), а Мелиса Бюл (САЩ) успя да изпревари Фион Грифитс (Великобритания, Team GR) и Кати Кърд (Великобритания) и да се залепи за гърба на холандката. По-надолу обаче Анеке единствена избра линията с големите скокове и увеличи преднината си, спечелвайки трета победа за сезона. Съперничките й завършиха след нея в споменатия вече ред. Така тя увеличи значително и преднината си във временното класиране, където вече има 350 т. пред Бюл, която е със 190.
В мъжкия финал „редовният победител“ Джаред Грейвс (Австралия, Yeti Fox) се изправи срещу редовни съперници: Роже Риндернехт (Швейцария), Юст Уикман (Холандия, RSP) и Гидо Чуг (Германия, Ghost). От старта най-бърз бе Грейвс, макар че с Риндернехт влязоха в завоя почти едновременно. Швейцарецът се опитваше да догони Грейвс до средата на трасето, където водачът набра малко допълнителна преднина и финишира пръв без проблеми. Зад тях Гидо Чуг се пребори за третото място, като дори се опита да превземе и второто, но не му „достигна“ дължината на трасето. Грейвс засили първата си позиция и във временното класиране с 425 т., следван от Риндернехт с 300 т.
В спускането при жените Трейси Моузли (Великобритания, Trek) победи отново на трасето, където миналата година стана световен шампион. Очевидно пистата в Мон-Сен-Ан й приляга добре, а през този сезон си личи и стабилната й подготовка – това е трета победа на Моузли за 2011 г. На 1.8 секунди след нея завърши Флориан Пужин (Франция, Scott 11), а трета остана Рейчъл Атертън (Великобритания, Commencal). Между другото такова бе класирането и от квалификацията и тези три състезателки се очертават като фаворити за крайното класиране – във временното Моузли увеличи преднината си и вече има 910 т., Пужин е втора със 770, а Атертън има 580 т. Подиумът в Канада бе допълнен от Сабрина Жоние (Франция, Maxxis – Rocky Mountain) и Мириам Никол (Франция, Riding Addiction Commencal) на четвърто и пето място.
При мъжете едно от най-забележителните спускания бе на новозеландеца Брук МакДоналд (MS Evil), който измести седящия преди него на горещия стол Трой Броснан (Monster Energy / Specialized / Mad Catz) с повече от 5 секунди преднина. Времето му изглеждаше трудно победимо и няколко души не успяха да се справят с тази задача. Джий Атертън (Commencal) имаше лош късмет и спука задната си гума, която се усука около каплата и задницата, блокирайки колелото. Дани Харт (Великобритания, Giant) стартира в обичайния си бърз и агресивен стил, но също не можа да подобри времето на МакДоналд и в крайна сметка остана на четвърто място, а Камерън Коул (Нова Зеландия, Lapierre) зае петото. Едва Джош Брайсленд (Великобритания, Santa Cruz Syndicate) успя да свали 50 стотни, а веднага след него Ааарън Гуин (САЩ, Trek) измести младия британец с още 40 стотни. Последен по трасето бе Грег Минаар (ЮАР, Santa Cruz Syndicate), който на първата контрола даде много близко време с Гуин, макар и малко по-слабо. В горския участък след това обаче Минаар падна, което сложи край на шансовете му за подиум в Мон-Сен-Ан и осигури победата на Гуин. Така американецът увеличи преднината си във временното класиране с актив от 868 т. срещу 695 за Минаар и 547 за Джий Атертън.
