На 29 май сдружение „Зелен път“ проведе за втори път състезание по крос-кънтри в Карлово. След добрите отзиви от миналогодишното мероприятие реших да се разходя до възрожденския град, за да покарам и поснимам повечето от топ-състезателите ни в тази дисциплина.
Форматът този път бе различен – миналогодишният старт с няколко обиколки по кратко трасе бе заменен от маршрут с дължина 40 км който отвеждаше участниците близо до Калофер и ги връщаше обратно. Трасето бе приятно и леко, т.е. подходящо и за любители, които искат да прекарат един хубав ден в каране, а за сериозните състезатели това означаваше бързо и скоростно състезание, като средната скорост достигна над 25 км/ч.
Това бе добре дошло за двама състезатели на Vivelo, които по принцип карат на шосе, но взеха участие и тук и спечелиха първите две места в категория мъже. Става дума за Даниел Петров и Евгени Балев, завършили съответно на първо и второ място. Тодор Ангелов от клуб „Лястовица“ също се представи отлично, въпреки че късметът изобщо не бе на негова страна. Още в началото на състезанието той остана без задна спирачка, което доведе и до две падания, а по-късно му се наложи да сменя и спукана гума. Въпреки тези несгоди, Тошко продължи да настъпва педалите до края и успя да изненада Борис Киряков от клуб „Мамут“, който караше на трета позиция и просто не успя да реагира на атаката, оставайки четвърти. За Борис това бе първо състезание с новия му велосипед Shockblaze – дали заради това, или просто заради тренировките с хора като Уоутър Клепе и Бойко Танчев, той се представи много добре в Карлово. Като стана дума за Уоутър (миналогодишният победител тук), за жалост той бе извън България. Би било много интересно да наблюдаваме борбата между него и професионалните му съотборници на шосе от Vivelo по маршрута с плавни изкачвания и спускания, но тази година нямаше как. За да добиете представа колко оспорвано бе състезанието, можете да погледнете общото класиране по-долу. Първите трима финишираха почти в рамките на 1 секунда!
А какво да кажем за Десислав Неделчев, който бе в тази тройка и спечели състезанието в категория юноши? Младежът от клуб „Лястовица“ през цялото време се движеше в компанията на Даниел и Евгени от Vivelo – дори това говори достатъчно за нивото, което е достигнал. Двамата са успели да го изпреварят едва накрая, което не е учудващо предвид по-големия им опит, но Десислав на практика вече кара наравно или по-добре от почти всички в категория мъже, а тепърва има да трупа сила и опит. След него при младежите завършиха Георги Георгиев и Иван Мухтаров (КК „Лястовица“).
Останах приятно изненадан и от броя на жените, които стартираха – цели 7 на брой. Като се има предвид и провеждащото се на същата дата събитие М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р. край София, в което имаше още толкова участнички, нещата започват да изглеждат обнадеждаващо. Победата на Анелия Карагьозян (КК „Алекси Николов“) не бе изненада, но завършилата на второ място Ели Декалова също се представи много достойно. Трета остана Мария Ризова, а победителката при девойките (по-ниската възрастова група) – Катержина Весели – получи отделна награда.
При ветераните най-бърз бе Николай Коев (КК „Исполин“), следван от Фьодор Драголов (Drag) и Иван Весели.
Пълното класиране можете да видите тук:
По категории
Общо класиране
Трябва да отбележа, че организацията бе отлична и старанието, което бе положил екипът на „Зелен път“, включително по отношение на детайли като маркировъчните табели, някои от които предупреждаваха дори за наличието на автомобили (в асфалтовите отсечки), наистина ме впечатлиха. Маршрутът бе избран така, че в някои участъци състезателите минаваха и в двете посоки по един и същи път – на практика само при най-далечната подобна секция се стигна до разминаване на участници, но и там нямаше никакви проблеми. На мен лично това доста ми помогна, тъй като успях да снимам някои участници по два пъти. Въпреки оплакванията на организаторите, че са имали проблеми с откраднати маркировъчни ленти на някои места, те се постараха да поправят нещата и аз лично никъде не видях проблеми в това отношение. Тръгвайки преди състезателите, навигирах по маршрута без никаква трудност и само на едно място се заблудих, тъй като интерпретирах грешно знаците, които всъщност си бяха съвсем ясни. При преминаването на състезателите обаче там имаше и контролен пост, така че никой от тях нямаше шанс да прояви моята „находчивост“.
Част от добрата организация бе и партито на открито в събота вечерта – заедно с един от членовете на „Зелен път“ успях да пристигна на поляната в м. Бешбунар, преди хората да са се прибрали в палатките и хотелите и дори успах да опитам от вкусната скара и жадуваната бира. Чудесната майска вечер предразполагаше към хортуване до късно, макар че на следващия ден повечето хора ги очакваше сериозно съревнование.
Когато все пак настъпи време за сън, останах много доволен от новооткритата функционалност на палатката ми, която приюти моя най-добър приятел.
Сутринта пропуснах официалното откриване и старта, за да може все пак да натрупам някакъв аванс по трасето, който ми стигна до първото по-стръмно изкачване. Там снимах челната група и повече не ги видях. Както вече споменах, те завършиха състезанието в почти същия компактен вид, в който са и на горната снимка.
След това изкачване трасето започна да се спуска плавно и дълго в продължение на няколко километра. Част от него бе по много приятни пътеки, като единственият им недостатък бе интензивното ползване от едър рогат добитък с обичайните следи от храносмилателния процес на преживните животни.
Движейки се в подножието на Балкана, достигнахме и до с. Васил Левски. След него отново имаше изкачване, този път по асфалт. Не беше стръмно по принцип, но обедната жега тегнеше като спирачка над някои от участниците, които тук успях да настигна.
Малко след това пътят премина в черен и стигнах до мястото, където някои вече се връщаха от крайната точка. Реших, че е безсмислено да ходя до нея и поех нагоре по малък открит баир, за да направя втора серия снимки на участниците в средните редици. Първите вече бяха изчезнали.
Стара планина се извисяваше в цялата си хубост и ако не отразявах състезание, бих прекарал доста повече време под сянката на едно дърво, наслаждавайки се на пейзажа.
Исках обаче да щракна някой кадър и от спускането по пътеката, която ни очакваше след върха на хълма. Оказа се много приятна пътека, по която натисках спирачки само заради калта на някои места. В края обаче от засада чакаха едни не много ласкави камъни, където успях да спукам и гума – докато я сменя, последните участници се изнизаха покрай мен, така че дойде време фотоапаратът трайно да се озове в раницата, а краката да задвижат велосипеда по-енергично към Карлово, за да не изпусна награждаването.
Всъщност такава опасност нямаше – организаторите бяха помислили и за това, насрочвайки церемонията за 15 ч. Преди това, от 13:30 имаше състезание за деца – не успях да се върна навреме за него, но всеки от малчуганите получи поощрение за ентусиазма си.
Големите също останаха доволни, поне ако се съди по коментарите във форума, които можете да прочетете в тази тема: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=47&t=89641
Очаквайте още снимки съвсем скоро в галерията на МТБ-БГ!
