Всички знаят за Боровец Байкпарк, но може би мнозина от вас не предполагат, че съвсем наблизо, в гората до хотел „Ястребец“, има още един малък велопарк, който също си струва да посетите. Той е изграден и се поддържа от хотела, но не е предназначен само за неговите гости – срещу обявената такса за ползване, всеки може да се сдобие с ключа за него.
Да, велопаркът е ограден и като площ е съвсем малък, но пък на гъстотата от пътеки в него могат да завидят дори и селата с най-много животни на глава от населението (може би знаете каква плетеница от пътеки са способни да създадат стадата по пътя си към пасищата).
Байкпаркът на хотел „Ястребец“ е съвсем различен от разположения наблизо Байкпарк Боровец. Първо, той е насочен основно към хора с ХС и АМ велосипеди. При това не очаквайте да намерите в него дълги маршрути, по които да карате часове наред. Напротив, тук идеята е съвсем друга – до пакарате малко, в рамките на час-два, но интензивно.
Пътеките са кратки и изобилстват от елементи като завои, серпентини и по някой корен тук и там, които позволяват посетепенно да подобрявате техниката си. Всяко изкачване и спускане трае не повече от минута, което прави карането доста натоварващо. В рамките на час и нещо навъртяхме над 7 км, при това с множество спирания и връщания за снимки, така че средната скорост на такова място със сигурност е над 10 км/ч.
В началото карахме по двата маркирани с цветни табели маршрута – жълт и зелен, като и двата следваха хубави, гладки пътеки – жълтата бе по-широка, т.е. определям я като малко по-лесна, докато зелената бе тясна и с по-остри завои в комбинация с коприва отстрани, така че там преживяването бе малко по-специално.
Освен тях обаче преминахме поне по още две пътеки, които не бяха маркирани и бяха с малко по-висока сложност – със серпентини, с виражи, с някои по-стръмни участъци и дори с малки скокове и падове.
На едната от тях дори имаше рампа тип „люлка“, която без протектори не бих посмял да пробвам.
Най-голямата изненада обаче бе „пътеката с рампите“ – не знам дали си има някакво официално име, но за мен това си дойде от само себе си. Тя вече би се харесала на всеки, който обича да кара и на по-трудни места, като хубавото в случая е, че изградените съоръжения позволяват както по-екстремно каране, така и самообучение стъпка по стъпка.
Започва се с една дървена серпентина, която по някаква причина се оказа извънредно сложна за мен и едва след няколко опита успях да я мина без слизане, подпиране и други такива хватки.
След спускането по рампата следва десен вираж и ляв завой, който ви вкарва стръмно под дървения мост на една от другите пътеки. Следва втора рампа, от която по-смелите биха могли да скокнат от 1-2 м височина, а другите могат просто да я спуснат, като в края й нарочно има оставена „дупка“, така че все пак да си упражните малко издърпването назад. Третата рампа е по-лесна, но отново може да се скочи от ръба й, ако сте по-уверени. Следва завой и още една рампа по-надолу, след която излизате на една от пътеките, отвеждащи ви към горната част на парка.
Още по-хубаво е това, че много от пътеките могат да се карат и в двете посоки, което добавя разнообразие. Заради честата смяна на наклоните идеалният велосипед за подобен байкпарк би бил с регулируем кол за седалката, който да ви позволява бързо да променяте височината й в движение. Другият вариант е на спусканията да се упражнявате с висока седалка.
Както споменах, достъпът до велопарк „Ястребец“ е платен – цената е 7 лв./час или 30 лв. за цял ден, ако смятате, че ще имате сили и желание да кръстосвате пътеките толкова дълго. Другият вариант е да го ползвате като гости на хотела – в тази насока се предлагат и специални пакети, включващи тази екстра. Ако си нямате велосипед или искате да покажете на свой приятел що е то карането по горски пътеки, можете да наемете и някой от байковете на хотела.
В заключение ще кажа, че краткият престой в това малко горско кътче много ми хареса и едва ли ще се огранича само с едно посещение. По света има много подобни байкпаркове, много по-големи като площ, но за България това е един от първите от такъв тип. За човек, свикнал да кара предимно по диви места и пътеки, усещането в подобен велопарк е съвсем различно – личи си как всичко е измислено и направено от човешка ръка и след първата обиколка на трасетата вече няма изненади, но пък има много неща, върху които искаш да се упражняваш отново и отново, така че в никакъв случай не е скучно. А след час-два, когато евентуално може да си кажеш „Май взех да ги научавам тия пътеки“, вероятно вече ще си изплезил език от интензивното натоварване (Уоутър Клепе сподели, че паркът е идеален за тренировка с „интервали“) и ще жадуваш за студена пенлива течност…
Повече подробности можете да научите на място или като се свържете с хотел „Ястребец“: http://www.hotelyastrebets.bg
Ето и още снимки от велопарк „Ястребец“. Много от тях са ни предоставени любезно от Vivelo Bikes, които са партньори на хотела в това начинание.
{gallery}other_other/other-110719_pics{/gallery}
